Андрей Арнаудов: Покрай 10 ноември младите започнаха да се интересуват от политика
Андрей Арнаудов: Покрай 10 ноември младите започнаха да се интересуват от политика
Преди 29 години на 10 ноември съм бил 4 клас, бях си в София, учих в VI-то Училище на „ Граф Игнатиев ”. Спомням си вечерта. Имахме гостенка, другарка на майка ми, гледахме вести, аз не съм се интересувал тогава въобще от вести, несъмнено. Баща ми както нормално беше някъде, той беше музикант и пътуваше, тъй че татко ми го нямаше, бяхме с майка ми и с нейната другарка в къщи.
Помня, че на 11 ноември сутринта внезапно всички деца към този момент говорехме за политика, още на идващия ден. Беше доста оживено разискването на това какво са гледали родителите ни по малкия екран, доста не бяхме наясно какво се случва. Само си представях в моята глава, че след 10 дни внезапно по магазините ще стартира да има готини неща каквито по някой път татко ми носеше, когато се връщаше от чужбина, когато имаше концерти на Запад, само че не се случи по този метод. Мислех си, че внезапно ще се появят шоколадите и яйцата с играчка в българските магазини.
Това беше доста сантиментално време, по този начин или другояче. Моите мемоари са от времето може би към този момент към пролетта на 1990-а, когато всеобщо моите съученици и аз ходихме на „ Раковски “ 134, взимахме плакати на Съюз на демократичните сили и ги лепяхме по улиците. Тогава тези неща се вършеха без пари, за разлика от в този момент и това, че доста обичахме да вървим на митингите, без първоначално да знаем тъкмо тъй като сме там несъмнено, на митингите на Съюз на демократичните сили.
Впоследствие, може би, ние сме поколението, което най-рано е почнало поне, доколкото му разрешава възрастта да разбираме от политика, тъй като ни вълнуваше. Всъщност цялото обществото се вълнуваше от политика и в случай че ме питате дали това е хубаво. Може би за къс интервал – да. Не е добре да бъде политизирано напълно едно общество, изключително ще се отнася до младите – да, хубаво е да са осведомени, само че не мисля, че би трябвало на 12 или 11 години да се вълнуваш от тези неща прекомерно доста. Какво донесе? Това е въпрос на доста, доста дълъг диалог. Със сигурност никой не си е мислел, че ще отнеме толкоз дълго време и ще бъде толкоз мъчно да станем обикновено общество.
Андрей Арнаудов, ръководител на съдружие ДНК / БГНЕС
Няма по какъв начин да оценя чувството за независимост, тъй като не съм разбирал на 10 години, че обществото, в което живеем, не е свободно. С изключение на подмятанията: това не се приказва тук или нещо такова. Но мисля, че това е толкоз надълбоко закореняло в народопсихологията ни още от турско време, че няма да изчезне в никакъв случай напълно. При всички случаи от днешна позиция, макар че доста от хората не го усещат или не могат да създадат ясно съпоставяне, считам, че сме създали доста крачки напред. И считам, че всичко, което се е случило, въпреки и доста мъчно и доста постепенно, е било за положително.
От гледната ми точка на човек на 39 години, който се интересува от политика и изключително доста от история, считам, че преломът трябваше да бъде доста по-революционен и постоянно съм считал, че шоковата терапия е по-добро от плавния преход. По-революционно и по-шоково трябваше да се случи всичко, доста по-безболезнено можеше да бъде всички, може би по-болезнено за малко, само че в световен проект доста по-безболезнено.
Помня, че тогава имаше някакво изречение, което се беше трансформирало в легенда: Насила ни взеха земята, в този момент принудително желаете да ни я върнете - за ТКЗС-тата. Аз апропо сляпо имам вяра в частната благосъстоятелност и не считам, че това ни трансформира в материалисти, а това че просто сме незрели. Този диалог, че западното обществото е комерсиално, консуматорско и прекомерно материално, е доста метафизичен, само че към момента не е измислено нищо по-добро. /БГНЕС
----------
Андрей Арнаудов, ръководител на съдружие ДНК.
Преди 29 години на 10 ноември съм бил 4 клас, бях си в София, учих в VI-то Училище на „ Граф Игнатиев ”. Спомням си вечерта. Имахме гостенка, другарка на майка ми, гледахме вести, аз не съм се интересувал тогава въобще от вести, несъмнено. Баща ми както нормално беше някъде, той беше музикант и пътуваше, тъй че татко ми го нямаше, бяхме с майка ми и с нейната другарка в къщи.
Помня, че на 11 ноември сутринта внезапно всички деца към този момент говорехме за политика, още на идващия ден. Беше доста оживено разискването на това какво са гледали родителите ни по малкия екран, доста не бяхме наясно какво се случва. Само си представях в моята глава, че след 10 дни внезапно по магазините ще стартира да има готини неща каквито по някой път татко ми носеше, когато се връщаше от чужбина, когато имаше концерти на Запад, само че не се случи по този метод. Мислех си, че внезапно ще се появят шоколадите и яйцата с играчка в българските магазини.
Това беше доста сантиментално време, по този начин или другояче. Моите мемоари са от времето може би към този момент към пролетта на 1990-а, когато всеобщо моите съученици и аз ходихме на „ Раковски “ 134, взимахме плакати на Съюз на демократичните сили и ги лепяхме по улиците. Тогава тези неща се вършеха без пари, за разлика от в този момент и това, че доста обичахме да вървим на митингите, без първоначално да знаем тъкмо тъй като сме там несъмнено, на митингите на Съюз на демократичните сили.
Впоследствие, може би, ние сме поколението, което най-рано е почнало поне, доколкото му разрешава възрастта да разбираме от политика, тъй като ни вълнуваше. Всъщност цялото обществото се вълнуваше от политика и в случай че ме питате дали това е хубаво. Може би за къс интервал – да. Не е добре да бъде политизирано напълно едно общество, изключително ще се отнася до младите – да, хубаво е да са осведомени, само че не мисля, че би трябвало на 12 или 11 години да се вълнуваш от тези неща прекомерно доста. Какво донесе? Това е въпрос на доста, доста дълъг диалог. Със сигурност никой не си е мислел, че ще отнеме толкоз дълго време и ще бъде толкоз мъчно да станем обикновено общество.
Андрей Арнаудов, ръководител на съдружие ДНК / БГНЕС Няма по какъв начин да оценя чувството за независимост, тъй като не съм разбирал на 10 години, че обществото, в което живеем, не е свободно. С изключение на подмятанията: това не се приказва тук или нещо такова. Но мисля, че това е толкоз надълбоко закореняло в народопсихологията ни още от турско време, че няма да изчезне в никакъв случай напълно. При всички случаи от днешна позиция, макар че доста от хората не го усещат или не могат да създадат ясно съпоставяне, считам, че сме създали доста крачки напред. И считам, че всичко, което се е случило, въпреки и доста мъчно и доста постепенно, е било за положително.
От гледната ми точка на човек на 39 години, който се интересува от политика и изключително доста от история, считам, че преломът трябваше да бъде доста по-революционен и постоянно съм считал, че шоковата терапия е по-добро от плавния преход. По-революционно и по-шоково трябваше да се случи всичко, доста по-безболезнено можеше да бъде всички, може би по-болезнено за малко, само че в световен проект доста по-безболезнено.
Помня, че тогава имаше някакво изречение, което се беше трансформирало в легенда: Насила ни взеха земята, в този момент принудително желаете да ни я върнете - за ТКЗС-тата. Аз апропо сляпо имам вяра в частната благосъстоятелност и не считам, че това ни трансформира в материалисти, а това че просто сме незрели. Този диалог, че западното обществото е комерсиално, консуматорско и прекомерно материално, е доста метафизичен, само че към момента не е измислено нищо по-добро. /БГНЕС
----------
Андрей Арнаудов, ръководител на съдружие ДНК.
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ