„Аз съм на 29, без деца и току-що минах процедура по стерилизация“
Анджали Сарийн е юрист и блогър. Наскоро The Huffington Post разгласява нейна публикация, която пази правото на избор на една жена да няма деца. Позицията й е забавна, почтена и съгласно нас би следвало да бъде почетена, написа уеб сайтът noviteroditeli.bg. Или най-малко прочетена. Ето я и нея:
Аз съм необвързана, нямам деца и преди 6 седмици на 29-годишна възраст прекосих интервенция по „ връзване “ на фалопиевите ми тръби. Това беше, без подозрение, най-хубавото решение, което съм вземала до момента.
Самият развой по подготовката за процедурата беше обвързван не толкоз с физическа настройка, колкото с това да приготвя душевен всички хора в живота ми. Най-изненадана бях от реакциите на околните другари и фамилията ми, които от дълго време са наясно с желанието ми да не бъда майка: нищо че всички доста ме подкрепяха за този ми избор, решението ми да го направя медицински непрекъснат наподобява сътвори ужас от угриженост и раздразнителност, какъвто не бях виждала преди. Замислих се за какво ли е елементарно да уважаваш избора на една жена да няма деца, стига обаче да не си трансформира тялото в поддръжка на това?
За да сме наясно: преди шест седмици не беше първият път, в който съм провеждала диалог с доктор, с цел да направя непрекъснато решението, което съм взела преди сума ти време. Отговорността за различен човешки живот, включваща прочувствената себеотрицателност, финансовите разноски и физическото безсилие, които вървят ръка за ръка с нея, е била идея, която ме е отблъсквала постоянно.
Опитах се да мина процедура по дезинфекция незабавно откакто приключих лицей, когато бях на 21, и още един път тъкмо преди да се омъжа, когато бях на 25. Ходих при двама разнообразни лекари (мъже – в случай че въобще има значение, а може и да няма никакво), и двамата практикуващи в Манхатан, и двамата отказващи да извършат процедурата. „ Много си млада “ беше едно от нещата, които чух. Другото ми обичано беше: „ Все още има време да си промениш решението. “
Мненията на тези двама нюйоркски лекари повтаряха изявления, които съм чувала от всеки един през целия ми умишлен живот. Още няколко забележителни допълнения към тях бяха и следните: „ Ти си лакомец, щом не искаш деца! “; „ Какво ще стане, в случай че срещнеш мъж, който желае деца? “; „ Не знаеш какво искаш “; и персоналният ми любимец – „ Животът ти ще бъде малоценен без деца. “
Когато бях по-млада, такива бомбастични, арогантни изявления биха ме докарали до оня вид неузрял яд, който си върви с младостта и с потребността да убеждаваш хората в правотата на своите убеждения. Като пораснах обаче, осъзнах, че по-голямата част от тази словесна диария, изливаща се от горната страна ми от хора, които подлагат на подозрение решението ми, няма нищо общо с мен, а с тях. Няма нищо по-сигурно за събуждането на стеснение и яд от това да подкрепиш концепция, която е в безспорен контраст на обичайните схващания. Ответните реакции не се категоризират по възраст, пол или полова ориентировка. По-възрастни дами, по-млади мъже, хетеросексуални девойки, момчета гейове: всеки има мнение (или по-скоро укор) за нещо, което, хайде да сме почтени, по никакъв начин не им влиза в работата.
Годината е 2016-а и концепцията, че на всяка жена й е предопределено да бъде майка или желае да бъде майка от дълго време е неправилна и, искрено казано, изтъркана.
Писателката Меган Фойе неотдавна беше въртяна на шиш от медиите във връзка нейно изявление, в което най-общо съпоставя отпуска по майчинство с „ отмора вид креативен отпуск “, който разрешава на мъжете и дамите „ да трансформират житейския си фокус и да го насочат в сфера, друга от професионалната. “ Бъркотията от публикации по тематиката, които излязоха след изявлението, наругаха Фойе за сравняването на отпуска по майчинство с „ отмора “ и показаха мнението на майки и преди малко родили дами, гневни на авторката, задето е „ омаловажила големия труд, който се изисква при развъждането на новородено. “ Дори публикации, които защитаваха концепцията за отмора за всевъзможни типове работещи хора, в този момент с цел да угодят на родителската аудитория, се концентрират върху изгодите от отпуска по бащинство.
Наистина ли сме толкоз ядосани на Фойе, че прокарва концепцията, че всеки би трябвало да си вземе малко отмора, с цел да си концентрира над нещо друго от работата? Или сме гневни на концепцията за самоуверената жена с кариера, само че без деца, която обръща внимание на несправедливите културни порядки, свързани с използването на отпуск?
Няма по какъв начин някой съществено да твърди, че майчинството е като почивка или същински креативен отпуск, не го твърди и Фойе. Отпускът по майчинство (или по бащинство) е уморителен, изтощителен маратон, в който се учиш да се грижиш за нов живот. Но не е ли същото, което споделя и Фойе: смяна на фокуса от работата към нещо друго? За новите родители има ли нещо друго по-важно?
Още повече, не е ли решението да имаш бебе следено и взето от самите евентуални родители? В по-голямата част от случаите бебето не се появява просто по този начин. Обикновено това е премислено решение, взето от обособен човек или двойка. Разбира се, че е мъчно, само че изборът да имаш дете е тъкмо това – избор. Родителският отпуск в Щатите безспорно се нуждае от обилни усъвършенствания. Но значителното в изявлението на Фойе е това, че родителите имат право на несъмнено време, в което да не работят, поради избора си да имат дете. Защо сме толкоз ядосани, когато предлага хората без деца също да имат право на такова време отвън работа поради различен житейски избор?
Колкото до мен, въпреки че не съм си вземала кой знае какъв отпуск поради интервенцията, безспорно правя оценка тези къси три дни, в които прекосих през процедурата и се възстановявах. Това, което по никакъв начин не правя оценка обаче, бяха незабавните въпроси от няколко разнообразни души какво ще върша, когато (не „ в случай че “!) си трансформира решението. Наистина ли към момента живеем в толкоз надълбоко традиционен свят, в който си мислим, че най-великото достижение на дамата може да е това да бъде майка? Или дори, че най-голямото предпочитание на дамата би трябвало да е да бъде майка?
Може би не сме прецизирали напълно нещата, когато става въпрос за живот без деца, за родителство, или за нещо приблизително, само че годината е 2016-а и би трябвало да е задоволително просто да се оправяме с това, че преди всичко в връзките ни един с различен би трябвало да е уважанието ни за избора на индивида против нас.
Аз съм необвързана, нямам деца и преди 6 седмици на 29-годишна възраст прекосих интервенция по „ връзване “ на фалопиевите ми тръби. Това беше, без подозрение, най-хубавото решение, което съм вземала до момента.
Самият развой по подготовката за процедурата беше обвързван не толкоз с физическа настройка, колкото с това да приготвя душевен всички хора в живота ми. Най-изненадана бях от реакциите на околните другари и фамилията ми, които от дълго време са наясно с желанието ми да не бъда майка: нищо че всички доста ме подкрепяха за този ми избор, решението ми да го направя медицински непрекъснат наподобява сътвори ужас от угриженост и раздразнителност, какъвто не бях виждала преди. Замислих се за какво ли е елементарно да уважаваш избора на една жена да няма деца, стига обаче да не си трансформира тялото в поддръжка на това?
За да сме наясно: преди шест седмици не беше първият път, в който съм провеждала диалог с доктор, с цел да направя непрекъснато решението, което съм взела преди сума ти време. Отговорността за различен човешки живот, включваща прочувствената себеотрицателност, финансовите разноски и физическото безсилие, които вървят ръка за ръка с нея, е била идея, която ме е отблъсквала постоянно.
Опитах се да мина процедура по дезинфекция незабавно откакто приключих лицей, когато бях на 21, и още един път тъкмо преди да се омъжа, когато бях на 25. Ходих при двама разнообразни лекари (мъже – в случай че въобще има значение, а може и да няма никакво), и двамата практикуващи в Манхатан, и двамата отказващи да извършат процедурата. „ Много си млада “ беше едно от нещата, които чух. Другото ми обичано беше: „ Все още има време да си промениш решението. “
Мненията на тези двама нюйоркски лекари повтаряха изявления, които съм чувала от всеки един през целия ми умишлен живот. Още няколко забележителни допълнения към тях бяха и следните: „ Ти си лакомец, щом не искаш деца! “; „ Какво ще стане, в случай че срещнеш мъж, който желае деца? “; „ Не знаеш какво искаш “; и персоналният ми любимец – „ Животът ти ще бъде малоценен без деца. “
Когато бях по-млада, такива бомбастични, арогантни изявления биха ме докарали до оня вид неузрял яд, който си върви с младостта и с потребността да убеждаваш хората в правотата на своите убеждения. Като пораснах обаче, осъзнах, че по-голямата част от тази словесна диария, изливаща се от горната страна ми от хора, които подлагат на подозрение решението ми, няма нищо общо с мен, а с тях. Няма нищо по-сигурно за събуждането на стеснение и яд от това да подкрепиш концепция, която е в безспорен контраст на обичайните схващания. Ответните реакции не се категоризират по възраст, пол или полова ориентировка. По-възрастни дами, по-млади мъже, хетеросексуални девойки, момчета гейове: всеки има мнение (или по-скоро укор) за нещо, което, хайде да сме почтени, по никакъв начин не им влиза в работата.
Годината е 2016-а и концепцията, че на всяка жена й е предопределено да бъде майка или желае да бъде майка от дълго време е неправилна и, искрено казано, изтъркана.
Писателката Меган Фойе неотдавна беше въртяна на шиш от медиите във връзка нейно изявление, в което най-общо съпоставя отпуска по майчинство с „ отмора вид креативен отпуск “, който разрешава на мъжете и дамите „ да трансформират житейския си фокус и да го насочат в сфера, друга от професионалната. “ Бъркотията от публикации по тематиката, които излязоха след изявлението, наругаха Фойе за сравняването на отпуска по майчинство с „ отмора “ и показаха мнението на майки и преди малко родили дами, гневни на авторката, задето е „ омаловажила големия труд, който се изисква при развъждането на новородено. “ Дори публикации, които защитаваха концепцията за отмора за всевъзможни типове работещи хора, в този момент с цел да угодят на родителската аудитория, се концентрират върху изгодите от отпуска по бащинство.
Наистина ли сме толкоз ядосани на Фойе, че прокарва концепцията, че всеки би трябвало да си вземе малко отмора, с цел да си концентрира над нещо друго от работата? Или сме гневни на концепцията за самоуверената жена с кариера, само че без деца, която обръща внимание на несправедливите културни порядки, свързани с използването на отпуск?
Няма по какъв начин някой съществено да твърди, че майчинството е като почивка или същински креативен отпуск, не го твърди и Фойе. Отпускът по майчинство (или по бащинство) е уморителен, изтощителен маратон, в който се учиш да се грижиш за нов живот. Но не е ли същото, което споделя и Фойе: смяна на фокуса от работата към нещо друго? За новите родители има ли нещо друго по-важно?
Още повече, не е ли решението да имаш бебе следено и взето от самите евентуални родители? В по-голямата част от случаите бебето не се появява просто по този начин. Обикновено това е премислено решение, взето от обособен човек или двойка. Разбира се, че е мъчно, само че изборът да имаш дете е тъкмо това – избор. Родителският отпуск в Щатите безспорно се нуждае от обилни усъвършенствания. Но значителното в изявлението на Фойе е това, че родителите имат право на несъмнено време, в което да не работят, поради избора си да имат дете. Защо сме толкоз ядосани, когато предлага хората без деца също да имат право на такова време отвън работа поради различен житейски избор?
Колкото до мен, въпреки че не съм си вземала кой знае какъв отпуск поради интервенцията, безспорно правя оценка тези къси три дни, в които прекосих през процедурата и се възстановявах. Това, което по никакъв начин не правя оценка обаче, бяха незабавните въпроси от няколко разнообразни души какво ще върша, когато (не „ в случай че “!) си трансформира решението. Наистина ли към момента живеем в толкоз надълбоко традиционен свят, в който си мислим, че най-великото достижение на дамата може да е това да бъде майка? Или дори, че най-голямото предпочитание на дамата би трябвало да е да бъде майка?
Може би не сме прецизирали напълно нещата, когато става въпрос за живот без деца, за родителство, или за нещо приблизително, само че годината е 2016-а и би трябвало да е задоволително просто да се оправяме с това, че преди всичко в връзките ни един с различен би трябвало да е уважанието ни за избора на индивида против нас.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ