Анализът е препубликуван от . Заглавието е на Дневник.Изпращаме една

Анализът е препубликуван от. Заглавието е на " Дневник ".

Изпращаме една година, в която думата корупция се загатваше в общественото пространство даже по-често от пандемия, коронавирус и ваксини. А пандемия, коронавирус и ваксини бяха споменавани доста постоянно. Но налагащият се мироглед беше, че преборим ли се с корупцията, всичко друго ще се оправи. Даже борбата със болестта, предизвикала страдалчество на целия свят, се възприемаше и продължава да се възприема като част от казуса с корупцията, тъй като по-корумпираните страни (като нашата) понасяха и понасят по-тежки вреди от тези, които не са толкоз корумпирани.

Затова и първата политическа мощ в България, съумяла да сформира постоянно държавно управление след поредност провали на предходните кандидати, издигна като свое главно обръщение лозунга " Нулева приемливост към корупцията ". Корупцията убива и в метафоричен, и в дословен смисъл - в случай че желаеме да се спасим, би трябвало да я премахнем.

Стига да има предпочитание, задачата не ще да е толкоз комплицирана. Просто се поставя завършек на злоупотребите и краденето, като прецизно се надзирават всички места, на които те се случват, и законът се ползва безмилостно. А предпочитание се подразбира, че има, тъй като злоупотребите и краденето са неприятна работа - кой може да бъде срещу тяхното заклеймяване и премахване?

В този ред на мисли неразбиране буди фактът, че толкоз ясна и елементарна задача не е решена до момента. Мотивите за нейното осъществяване са от край до край благородни и споделени от всеки като витално нужни. Тогава за какво?

Защо от дълго време не се живее в другото на корупцията, в случай че с корупция не се живее?

Бърз отговор на въпроса е, че корумпираните са доста мощни и не разрешават на добросъвестните си съперници да победят. Изглежда е по този начин. Но нали въпреки всичко болшинството гласоподава за този, който дава обещание победа, не значи ли това, че силата - и като бройка, и като самостоятелно изразена управническа воля - е на страната на другото? Защо все не идва спасението!?

Отчаяното възклицание е обезверено, тъй като опитите за справяне с разисквания недостатък са многочислени, само че безрезултатни. Най-мъчителното е, че освен тези, които скоро избрахме, ами и тези преди тях, и по-преди, и по-по-преди, и по-по-по-преди все споделяха " ще се оправим с общи старания ", а не се получаваше. Как в този момент да се получи? Какво друго да се направи, та да се стигне до триумф?

Може би, с цел да спрем лавината от разочарования, е неотложно задачата да се прегледа не откъм простата, а откъм комплицираната ѝ страна. И то не като назовем комплицирано противодействието на корумпираната тайфа, която всички познаваме надали не поименно, а като се замислим за непознатото лице на корупцията. Защото май че точно то се явява още веднъж и още веднъж, с цел да ни изненада неприятно таман когато сме решили, че към този момент я завършваме, че тя към този момент е зад тила ни и се насочваме към другото.

Какво може да е непознатото лице на корупцията?

Сигурно то е това, което не разпознаваме като корупция. Ще се запитаме - белким е допустимо да не се разпознае нещо толкоз познато, само че дано признаем, че неуспехите на този фронт би трябвало да ни накарат да не разчитаме безусловно на способността си да преценяме в точния момент кое какво е. После, като се види, че отново сме в изходна позиция, още веднъж се чува въздишката " изплъзване от блатото няма ".

Но страшното не е, че почтените са се корумпирали, а че те са си били корумпирани и тогава, когато ни се е коствало, че не са. С други думи, след проливен дъжд от проби и неточности рискуваме да се надигнем пред обезкуражаващата констатация, че другото на корупцията е отново корупция, че не се намира особеното, а такова или онакова - все е същото.

Скептиците или по-точно циниците не са учудени - добър ден, споделят те, а вие какво си въобразявахте и по кое време най-сетне ще пораснете, с цел да проумеете горчивата истина за всемирното устройство? Само че тяхната всезнаеща поза не ни дава информация къде в действителност е заровен коренът на злото и ние няма по какъв начин да я приемем без забележки.

Вместо да се примирим с изначалното несъвършенство на света, можем да потърсим дълбоките аргументи за несгодите и чак когато тяхното премахване не докара до смяна, да се откажем от непотребните безредици и да пораснем. Така или другояче нищо не губим, в случай че не бързаме с съдбовните изводи, а по детски се заиграем с обнадеждаващата вероятност.

Корупцията е щета. Тя допуска съществуването на позитивно качество, което може да се повреди.

Ние се държим по този начин, като че ли такова позитивно качество в действителност е налично и страдаме от неговото разваляне. Но къде е това качество, можем ли да го посочим в себе си или към себе си, да го забележим, да го пипнем, да го хванем, да го задържим, а освен да приказваме за него, като че ли го има? Защото в случай че единствено приказваме, в случай че това качество е визия, а не реалност, то другото на корупцията в действителност отсъства и по тази причина не стигаме до него.

Всеки знае на думи какво е да си безкористен, какво значи висок морал, само че без съответно, очевидно проявяване това познание се оказва познание за нищо. И тогава би трябвало да кажем, че назоваваме корупция не повредата на позитивното качество, а неговата липса. Само че тази липса е различен проблем и по тази причина се получава объркването - болката от корупцията е фантомна, тъй като органът, върху който се прави злонамерено посягане, не съществува. В подобен случай и ограниченията против заболяването неизбежно се въртят в обаян кръг.

Антикорупционните дейности стават безпредметни, в случай че няма предмет, потърпевш от корупцията.

Ние можем да заменяме предмета с неговия съвършен облик, само че по този начин трансформираме действителната битка в някакво съноподобно положение, в което и тъгите, и напъните за тяхното превъзмогване имат фантазен темперамент.

У нас постоянно за образец се дава безкористното дело на националните будители и по отношение на него постъпките на последващите генерации до през днешния ден се осъждат като морална злополука. Т.е. в аршин се трансформира една останала в предишното стойност, а не сегашна позитивна наличност. Други форми на идеализация са свързани с правовия ред в западните демокрации или с далекоизточния етичен кодекс - дружно с нашите, обвеяни в патетична мъгла герои, това са все призрачни видения на съня, в който се борим с корупцията.

Но възрожденският блян и подкрепящите го западно-източни митове, издигнати в фетиш, не компенсират, а вършат още по-осезаемо отсъствието на предмета от живота в наши дни. Реалното качество не може да се размени нито от татуировките с лика на Левски, нито от тези с латински сентенции или самурайски сюжети, нито от крилатите изречения на Чърчил, нито от лозунгите по протестните манифестации или от речите в Народното събрание.

Налага се ясно да осъзнаем, че същината на корупцията по нашенски, това непознато нейно лице, упоменато нагоре, се явява в невъзможността с днешна дата да се уточни стойност, която е ясна и чиста, само че търпи опорочаващо влияние. Поведението на всеки може да бъде несъмнено като користно, възнаграждението на всеки - като несправедливо, достижението на всеки - като измислено. И в случай че по този начин или другояче всяко достолепие е отречено, тогава няма какво в частност да се корумпира, а

корупцията е равна на самото битие в неговата целокупност.

Важно е да създадем разликата с циничния мироглед за изначалното несъвършено устройство на света. Не, ние не се съгласяваме с такава генерализация, само че споделяме, че особено в нашия случай сме се докарали до такава степен да презираме всеки и всичко, а положителните образци да са някъде оттатък.

У нас е доста мъчно да се признае нечие качество, да се дефинира неговата стойност и напълно съответно да се обоснове пазарната му цена, в случай че приказваме за артикул или услуга. Нарушените пазарни механизми през огромни интервали в родната ни история са попречили на разбирането и единодушието по въпроса кое какъв брой коства. Това нарушаване е довело до комплициране и в извънпазарната сфера тъкмо тъй като двете са се смесили и се е изгубил смисълът на едното и на другото.

В крайното идеологизиране на естествените житейски процеси и в оценката им не всъщност, а предвид на натрапен химеричен мироглед, се състои корумпирането на самото разбиране за ставащото с нас и към нас. В това погрешно огледало всичко стартира да наподобява съмнително и границата сред положително и неприятно изчезва. Лъжите и кражбите към този момент не са това, което са - те се считат за съответен и даже парадоксално почтен отговор на рамкиращата лъжа, в която всички сме принудени да живеем.

Щом няма обективна хвалба, няма и обективен укор. Удовлетворението се реализира единствено импровизирано, то не може да има социална легитимност, тъй като обществото не е органично споено - то е изкуствено основан конструкт, неговите полезности не са родени, а програмирани. На витрината стоят утопиите - битката за самостоятелност, светлото бъдеще на комунизма, правовият ред на демокрацията, само че с тях не се живее. Тогава органиката се демонстрира под тезгяха.

За да се стартира същинска битка с корупцията, първо би трябвало да се счупи витрината и зад нея да се потърси налично сега позитивно качество, не евентуално, а функциониращо, което общността приема като такова. Необходимо е да стигнем до единодушие какво от съществуващото не е корумпирано и тогава по-лесно ще се в профил корумпираното.

Без още веднъж да се открие другото на корупцията като естествена житейска процедура, настрана от портретите на героите и съвършените непознати мостри, не можем да чакаме друго с изключение на корупция.

Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.