Задава ли се германско-френски преврат в ЕС
Анализът е препубликуван от " Свободна Европа ". Владимир Шопов е приключил Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки. Специализирал е в университетите в Оксфорд, Лондон, Калифорния, Пекин и в Ново учебно заведение за обществени проучвания, Ню Йорк. Бил е консултант по европейски въпроси на министъра на вътрешните работи (1997-1998 г.), консултант в Мисията на България към Европейски Съюз (1998-2001 г.), консултант на министъра на външните работи (2014-2016).
Дори въображението не би измислило по-триумфален край на една политическа кариера. Става дума за френския президент Валери Жискар д`Естен и за една история, която като че ли се повтаря през днешния ден.
Денят е 29 октомври 2004 година, в Рим са се събрали представители на 25-те страни-членки на Европейски Съюз, които в тържествена атмосфера поставят автограф под новата конституция на Европейски Съюз. Месеци наред комплицираните договаряния управлява един от доайените на европейската интеграция, някогашният френски президент, Валери Жискар Д`Естен.
Историята
Жискар сполучливо направлява конфликтите на политическото его на дузини президенти, министър председатели, някогашни и сегашни комисари, интелектуалци. Прави го с непоклатимо разбиране в правотата на усилието, с постоянно снизходително самообладание към тези, които се лутат из лабиринтите на политическото късогледство и конспирация преди да стигнат вярната дестинация.
Подписаният документ е кулминационна точка на упоритостта за федеративна Европа, усмивката на френския политик е единствено един от по-дискретните знаци. Малцина на церемонията обаче си дават сметка, че са очевидци на края на една цяла ера в европейската политика.
Оглавяваният от д`Естен Конвент за бъдещето на Европа (февруари 2002 – юли 2003 г.) е в действителност континентално конституционно заседание.
Неговата експлицитна цел беше разработване на европейска конституция благодарение на представители на разнообразни политически институции – от националните парламенти до Европейската комисия. Тя трябваше да направи финален федералистки скок, искаше да създаде нова политическа еднаквост и символика, да разграфи ясно и еднопосочно бъдещето.
Исторически видяно, това е връхната точка на един цялостен модел на правене на евроинтеграция – самозатворено елитно общество, конфликт на визии, само че далечен от самите жители, с презумция, че е налице тяхното утвърждение. " Гражданските съвещания " не можеха да маскират неговата надутост, а привидната му отвореност не съумя да разклати контрактуваната политическа структура.
Спирачката сложиха жителите на Холандия и Франция, които напролет на 2005 година отхвърлиха документа на референдуми. И на процедура сложиха точка на този модел на европейска политика.
Ситуацията през днешния ден
Днес Европейски Съюз е на прага на сходно упражнение, само че този път му е дала по-скромно име: конференция за бъдещето на Европа. По план, тя ще се опита да заобиколи главните проблеми с несполучливия Конвент.
Форумът, именуван конференция, на процедура ще продължи съвсем две години – до 2022 година Той ще бъде платформа за конфликт на хрумвания и концепции, ще има отворен край, без да се предпоставя окончателният резултат, ще прилича европейска обществена сфера с дейното присъединяване на жители, всевъзможни професионални и цивилен структури, бизнес, академичната общественост и така нататък
Конференцията привидно си оставя малка врата за възможен неуспех, в тази ситуация – някакъв компромисен целесъобразен политически документ. С други думи, тя ще се опита да моделира себе си напълно по ограниченията на актуалната подозрителна и постоянно скептична европейска аудитория.
Продължителната конференция ще ни бъде показана като интелектуален диалог за хрумвания, полезности, бъдеще и политики. Още занапред обаче е видно, че ще станем очевидци на нещо напълно друго. Започва действителна политическа борба с възходящи залози.
Участници в борбата
Най-сигурният знак за започваща борба е ранната намеса на Франция и Германия. Те излязоха първи със своите общи хрумвания, с цел да се опитат овреме да рамкират процеса. Очаквано, тяхното предложение е конференцията да започва с началото на немското председателство и да завърши по време на френското.
На пръв взор, описът с тематиките за разискване е обстоен, само че отсъства основната тематика за единния пазар. Първият общ документ в листата е по-скоро процедурен, само че желанията на двете страни да бъдат главен мотор на конференцията е явен. И двете имат характерни мотивации за него.
Макрон търси нов формат, през който да прокара някои от по-спорните си хрумвания и чака придвижване към центъра в Германия (или през нов кабинет с присъединяване на " зелените " или след промяната на Ангела Меркел), което ще приближи Германия до неговите оферти. Ако пък Доналд Тръмп бъде избран отново идната есен, френският президент ще се опита дефинитивно да институционализира нео-голисткия си анти-американизъм и да аргументира по-радикалните си интеграционни хрумвания. Берлин пък желае малко да укроти Макрон и да го вкара в отегчителен във времето развой, с неустановен край и благоприятни условия за размиване посредством вкарване на голям брой различни гледни точки. Очевидно германците се надяват по този метод да обезвреждат по-амбициозните му хрумвания, да вземем за пример тези за еврозоната.
Общите хрумвания на Франция и Германия
В същото време, двете страни към този момент оформят единодушие по някои значими тематики и последователно потеглят в една посока по други. И двете към този момент споделят картината на бъдещето, при която Европа се пробва да е изцяло независим център и на процедура се деконструира западната общественост, желаят основаването на " европейски индустриални първенци " посредством сливания, развъждане на нови промишлености посредством обществени вложения, закрепен режим на преразпределение на бежанци и имигранти, де факто отдалечаване от НАТО и други.
И двете се движат към концепцията за унищожаване на условието за цялостно единодушие по още въпроси, за преходи към квалифицирани болшинства и сгъстяване на механизмите за " Европа на две скорости ". Рискът е, че двете страни ще употребяват конференцията, с цел да придадат по-широка легитимност на полу-формирани и към момента много противоречиви политически хрумвания. И многото съвещания, полемики и думи просто ще отидат за прикриване на тази политическа действителност.
Дори въображението не би измислило по-триумфален край на една политическа кариера. Става дума за френския президент Валери Жискар д`Естен и за една история, която като че ли се повтаря през днешния ден.
Денят е 29 октомври 2004 година, в Рим са се събрали представители на 25-те страни-членки на Европейски Съюз, които в тържествена атмосфера поставят автограф под новата конституция на Европейски Съюз. Месеци наред комплицираните договаряния управлява един от доайените на европейската интеграция, някогашният френски президент, Валери Жискар Д`Естен.
Историята
Жискар сполучливо направлява конфликтите на политическото его на дузини президенти, министър председатели, някогашни и сегашни комисари, интелектуалци. Прави го с непоклатимо разбиране в правотата на усилието, с постоянно снизходително самообладание към тези, които се лутат из лабиринтите на политическото късогледство и конспирация преди да стигнат вярната дестинация.
Подписаният документ е кулминационна точка на упоритостта за федеративна Европа, усмивката на френския политик е единствено един от по-дискретните знаци. Малцина на церемонията обаче си дават сметка, че са очевидци на края на една цяла ера в европейската политика.
Оглавяваният от д`Естен Конвент за бъдещето на Европа (февруари 2002 – юли 2003 г.) е в действителност континентално конституционно заседание.
Неговата експлицитна цел беше разработване на европейска конституция благодарение на представители на разнообразни политически институции – от националните парламенти до Европейската комисия. Тя трябваше да направи финален федералистки скок, искаше да създаде нова политическа еднаквост и символика, да разграфи ясно и еднопосочно бъдещето.
Исторически видяно, това е връхната точка на един цялостен модел на правене на евроинтеграция – самозатворено елитно общество, конфликт на визии, само че далечен от самите жители, с презумция, че е налице тяхното утвърждение. " Гражданските съвещания " не можеха да маскират неговата надутост, а привидната му отвореност не съумя да разклати контрактуваната политическа структура.
Спирачката сложиха жителите на Холандия и Франция, които напролет на 2005 година отхвърлиха документа на референдуми. И на процедура сложиха точка на този модел на европейска политика.
Ситуацията през днешния ден
Днес Европейски Съюз е на прага на сходно упражнение, само че този път му е дала по-скромно име: конференция за бъдещето на Европа. По план, тя ще се опита да заобиколи главните проблеми с несполучливия Конвент.
Форумът, именуван конференция, на процедура ще продължи съвсем две години – до 2022 година Той ще бъде платформа за конфликт на хрумвания и концепции, ще има отворен край, без да се предпоставя окончателният резултат, ще прилича европейска обществена сфера с дейното присъединяване на жители, всевъзможни професионални и цивилен структури, бизнес, академичната общественост и така нататък
Конференцията привидно си оставя малка врата за възможен неуспех, в тази ситуация – някакъв компромисен целесъобразен политически документ. С други думи, тя ще се опита да моделира себе си напълно по ограниченията на актуалната подозрителна и постоянно скептична европейска аудитория.
Продължителната конференция ще ни бъде показана като интелектуален диалог за хрумвания, полезности, бъдеще и политики. Още занапред обаче е видно, че ще станем очевидци на нещо напълно друго. Започва действителна политическа борба с възходящи залози.
Участници в борбата
Най-сигурният знак за започваща борба е ранната намеса на Франция и Германия. Те излязоха първи със своите общи хрумвания, с цел да се опитат овреме да рамкират процеса. Очаквано, тяхното предложение е конференцията да започва с началото на немското председателство и да завърши по време на френското.
На пръв взор, описът с тематиките за разискване е обстоен, само че отсъства основната тематика за единния пазар. Първият общ документ в листата е по-скоро процедурен, само че желанията на двете страни да бъдат главен мотор на конференцията е явен. И двете имат характерни мотивации за него.
Макрон търси нов формат, през който да прокара някои от по-спорните си хрумвания и чака придвижване към центъра в Германия (или през нов кабинет с присъединяване на " зелените " или след промяната на Ангела Меркел), което ще приближи Германия до неговите оферти. Ако пък Доналд Тръмп бъде избран отново идната есен, френският президент ще се опита дефинитивно да институционализира нео-голисткия си анти-американизъм и да аргументира по-радикалните си интеграционни хрумвания. Берлин пък желае малко да укроти Макрон и да го вкара в отегчителен във времето развой, с неустановен край и благоприятни условия за размиване посредством вкарване на голям брой различни гледни точки. Очевидно германците се надяват по този метод да обезвреждат по-амбициозните му хрумвания, да вземем за пример тези за еврозоната.
Общите хрумвания на Франция и Германия
В същото време, двете страни към този момент оформят единодушие по някои значими тематики и последователно потеглят в една посока по други. И двете към този момент споделят картината на бъдещето, при която Европа се пробва да е изцяло независим център и на процедура се деконструира западната общественост, желаят основаването на " европейски индустриални първенци " посредством сливания, развъждане на нови промишлености посредством обществени вложения, закрепен режим на преразпределение на бежанци и имигранти, де факто отдалечаване от НАТО и други.
И двете се движат към концепцията за унищожаване на условието за цялостно единодушие по още въпроси, за преходи към квалифицирани болшинства и сгъстяване на механизмите за " Европа на две скорости ". Рискът е, че двете страни ще употребяват конференцията, с цел да придадат по-широка легитимност на полу-формирани и към момента много противоречиви политически хрумвания. И многото съвещания, полемики и думи просто ще отидат за прикриване на тази политическа действителност.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ