Турция – външна политика по скалата на Рихтер
Анализът е препубликуван от
Географското състояние на Турция предопределя изключителната ѝ геополитическата тежест като натурален възел сред няколко значими района - Европа, Кавказ, Средиземноморието, Близкия изток и Северна Африка. Освен че е мъчно да я обособим като част от съответна географска област, политическата и културната ѝ принадлежност е също толкоз сложна.
Макар и най-вече мюсюлманска, Турция има светско ръководство, от епохи поддържа търговски и културни взаимоотношения с Европа, членува в западни организации като НАТО и ОССЕ, а през 1999 година придобива статут на претендент за присъединение към Европейския съюз. Още Бащата на републиката Мустафа Кемал Ататюрк недвусмислено възприема западната цивилизация като насочна точка за страната си.
Турция обаче не може да се откъсне от османското си завещание със объркано историческо минало и многообразие от култури, традиции и обичаи. Освен това тя наследява неподходяща за сигурността си конюнктура след разпада на Османската империя поради множеството нови страни по нейните граници.
Макар и относително добре предпазена географски от труднопроходимите планински масиви на изток, външната политика на империята (и след това на Турция) постоянно е страдала от уязвимостта на проливите, свързващи Мраморно с Черно, Егейско и Средиземно море. Контролът върху Босфора и Дарданелите е скъп от икономическа и стратегическа позиция, което трансформира първо Руската империя, а по-късно и Съюз на съветските социалистически републики в съществена опасност за сигурността и националните ползи.
Според научните писания на проф. Мустафа Айдън тези исторически условия основават усещането, че страната е обградена от евентуални врагове, което фиксира вниманието на турската външна политика и дипломация върху предпазливостта и сигурността. Поради сложността си връзките на Турция с Европейски Съюз, Русия, Армения, Азербайджан, Израел, Сирия, кюрдите и така нататък заслужават обособен и подробен разбор. От казаното дотук обаче следва, че югоизточната ни съседка страда от неналичието на единна еднаквост - геополитическа, културна и идеологическа. Именно това многообразие от идентичности основава заслон за политическите битки в страната, които дефинират външнополитическата ѝ ориентировка.
Основни правила на турската външна политика
Държавите водят външната си политика по две съществени посоки. Към първото може да причислим спонтанните събития и промени в средата, на които страната по хипотеза би трябвало да реагира. По отношение на Турция може да се дадат за образец Арабската пролет, войната в Сирия, миграционният напън и други
Второто направление се отнася до устойчивите във времето управителни правила, правила и условия, възприемани абсолютно и поредно от всяко последващо потомство политици. Такива са към този момент упоменатото географско състояние, културно и историческо завещание и откритите усещания за интернационалната система. В случая с Турция би трябвало да разгледаме и основополагащите правила, изковани от Ататюрк при одобряването на националната страна.
Те са синтезирани в, включени в тогавашната Конституция с ремонти от 1937 година - шовинизъм, секуларизъм, републиканизъм, популизъм, статизъм и революционизъм. Шестте идеологически основи на републиката обаче имат характерно значение, обвързвано с концепцията за съвременна национална страна по западен пример.
Опирайки се на Мустафа Айдън, може да създадем следното резюме. Секуларизмът цели да предотврати опитите за спиране на дълбоките институционални и културни промени и установяването на дадена форма на теокрация по османски фасон. Републиканизмът отстоява демократичната република като форма на ръководство и подсигурява равенството на всички жители пред закона. Революционизмът е синоним на реформизъм и се свързва с концепцията за огромното преустрояване на страната за обезпечаване на модерното ѝ еволюционно развиване. Статизмът е рамката на Ататюрк за икономическо развиване с водеща роля на страната.
Популизмът (за разлика от днешното разбиране) включва концепцията за тъждество и потребността от разпространение на новите хрумвания измежду другите публични кръгове. Национализмът пази концепцията за суверенитет на турския народ в националните граници, само че се опира не на експанзия, а на останалия в историята девиз на Ататюрк " Мир вкъщи, мир по света ", трансформирал се в основа на турската външна политика. Така правилата се подчиняват на концепцията за мирни, реалистични и умерени връзки в интернационален проект, които не попречват, а спомагат за укрепването и развиването на турската нация.
Макар и частично видоизменени в признатите след военни преврати Конституции от 1961 година и 1982 година, идеологическите основи на Ататюрк остават определящи за Турция, а всеки опит за отделяне от техните корени основава вътрешнополитически катаклизми. Така се стигна и до несполучливия пуч през 2016 година и последвалите година по-късно ремонти в Конституцията, които трансфораха Турция от парламентарна в президентска република.
Модерността: Ердоган и Партията на справедливостта и развиването
От спечелването на изборите през 2002 година външната политика на Партията на справедливостта и развиването и нейният водач Реджеп Ердоган изживяват доста трансформации. С първичния порив към промени, почнал още през 1999 година, партията цели присъединение към Европейски Съюз. Постепенно обаче външната политика се видоизменя в прорез с кемалистките правила под въздействието на някогашния външен министър и министър председател Ахмет Давутоглу.
Стратегическа дълбочина. Мястото на Турция в интернационалните отношенияС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Уповавайки се на своята книга " Стратегическа дълбочина ", той развива концепцията за неоосманизъм в политиката, който построява национална еднаквост върху сунитския ислям, османската просвета и имперското минало. Това предопределя по-активна и нападателна външна политика, стремяща се да възроди историческото въздействие в Близкия изток и Северна Африка.
Събития като Арабската пролет способстват за изоставянето на политиката на " нулеви проблеми " със съседите, а вследствие на провалилия се боен прелом през 2016 година фрапантно се лимитира въздействието на бюрократичния уред и армията, чиято историческа роля да пази кемализма е конфискувана. Това павира пътя за последвалите конституционни промени в модела на ръководство, които ускоряват пълномощията на президента и основават необятна институционална основа за популизъм и евроскептицизъм.
Отстраняването на Давутоглу от властта месец преди преврата дава нов подтик на турската външна политика, която след това става по-малко идеологическа, само че по-реалистична поради изключителните пълномощия и въздействие на Ердоган. Това води до доближаването сред Турция и Русия през последните години в сферите на енергетиката, защитата и туризма, от което те взаимно черпят стопански и стратегически дивиденти.
През 2017 година да вземем за пример несъвместимите с натовското въоръжение зенитни ракетни комплекси S-400. Двете страни също задълбочиха енергийното си съдействие с разнообразни планове, като заобикалящия Украйна газопровод " Турски поток ", и улесниха придвижването на жителите си с въвеждането на по-леки визови режими.
Какво може да се чака при неуспех на Ердоган на изборите
Още несъвзела се от опустошителните трусове, лишили живота на десетки хиляди души, Турция ще се изправи пред общи президентски и парламентарни избори. И въпреки че трагичните събития вършат изхода им още по-непредвидим, възможна смяна в ръководството непроменяемо ще се отрази на турската външна политика - изключително при сюжета, в който Ердоган губи и президентския си пост, и болшинството в Народното събрание.
Поради комплицираната комбинация на опозиционния алианс от, чиито идеологически платформи обгръщат разнородни елементи от политическия набор, мъчно може да се очертае еднопосочен предстоящ метод. И въпреки всичко от поръчките дотук може да се създадат следните заключения. Коалицията нееднократно заявява задачата си да извърши дълбоки правосъдни и структурни промени по европейски стандарт и да промени Конституцията, връщайки парламентарния режим на ръководство.
Това допуска по-добро правораздаване, по-свободни медии и реабилитиране на проевропейското съсловие от интелектуалци, публицисти, преподаватели, военни и други съперници на режима на Ердоган. Следователно и реалистичната, само че безпринципна политика на Ердоган по отношение на страни като Русия ще бъде преразгледана.
На институционално равнище е прекомерно евентуално да станем очевидци на децентрализация и по-ясно разделяне на управляващите, което да разреши на турското Външно министерство, административния уред и армията да възвърнат функционалностите и въздействието си като бранители на кемализма. Това би довело до стопляне на връзките сред Турция и Европейски Съюз на стратегическо, икономическо и дипломатическо равнище, а в по-дългосрочен проект може да се приказва и за топене на договарянията за участие, поради подвластната правосъдна система и неспособността на Турция да подсигурява съществени човешки права и свободи.
В този ред на мисли деескалация по оста Турция-Гърция-Кипър в Източното Средиземноморие, преосмисляне на позицията по отношение на приемането на Швеция и Финландия в НАТО и инспектиране на медиаторската роля във връзка с съветската инвазия в Украйна са измежду вероятните сюжети за смяна на външнополитическия курс.
Отношението към България при промяна на властта би трябвало да се преглежда точно в подтекста на връзките сред Турция и Европейски Съюз. Освен по-засилена връзка и изцяло съдействие, на напред във времето ще излязат и основни въпроси, като противодействието против мигрантския напън и енергийното съдействие.
По отношение на незаконния мигрантски напън да подкрепи България с подготвен личен състав, както и с дронове и радари за по-доброто запазване на границата. Въпросът за енергийното съдействие съответствува с общоевропейските старания за диверсификация на доставките на газ и нефт от Русия.
Република Турция сред Изтока и ЗападаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Подписаното неотдавна сред държавния снабдител " Булгаргаз " и турския газов оператор " Боташ " за достъп на България до турската газопреносна мрежа и терминали за полутечен природен газ основава юридическа основа за по-засилено съдействие в тази област. Едно проевропейско ръководство в Турция обаче би разсеяло подозренията за евентуално съветско въздействие, трансформирайки се в поръчител на независимостта на доставките и техния генезис. Не е изключена и цялостна или частична проверка на тактиката на Ердоган за преобразяване на Турция в най-важния газов хъб в района.
Разбира се, не би трябвало да се не помни, че изходът от изборите в Турция ще се повлияе от редица фактори, в това число способността на шесторната коалиция да поддържа и издигне най-подходящия общ претендент за президентския пост. Неясно е и до каква степен разрухата в югоизточната ни съседка, дължаща се в огромна степен на ще повлияе на изборните настройки. Възможността за отсрочване на плануваните за 14 май избори поради нещастието също е измежду обсъжданите тематики, които могат да окажат въздействие.
Бъдещите връзки сред България и Турция обаче ще зависят и от изхода от следващите предварителни избори у нас. Служебните държавни управления на Румен Радев имат капацитета да продължат чисто техническото и експертно съдействие в разнообразни сфери. Но само непрекъснат кабинет с реформистки настройки и прозападни разбирания ще бъде кадърен да реализира по-дълбоко двустранно съгласие, учредено на общоевропейските полезности и правилата за самостоятелна правосъдна система и битка с корупцията, които едно ново ръководство в Турция на собствен ред би възприело.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Географското състояние на Турция предопределя изключителната ѝ геополитическата тежест като натурален възел сред няколко значими района - Европа, Кавказ, Средиземноморието, Близкия изток и Северна Африка. Освен че е мъчно да я обособим като част от съответна географска област, политическата и културната ѝ принадлежност е също толкоз сложна.
Макар и най-вече мюсюлманска, Турция има светско ръководство, от епохи поддържа търговски и културни взаимоотношения с Европа, членува в западни организации като НАТО и ОССЕ, а през 1999 година придобива статут на претендент за присъединение към Европейския съюз. Още Бащата на републиката Мустафа Кемал Ататюрк недвусмислено възприема западната цивилизация като насочна точка за страната си.
Турция обаче не може да се откъсне от османското си завещание със объркано историческо минало и многообразие от култури, традиции и обичаи. Освен това тя наследява неподходяща за сигурността си конюнктура след разпада на Османската империя поради множеството нови страни по нейните граници.
Макар и относително добре предпазена географски от труднопроходимите планински масиви на изток, външната политика на империята (и след това на Турция) постоянно е страдала от уязвимостта на проливите, свързващи Мраморно с Черно, Егейско и Средиземно море. Контролът върху Босфора и Дарданелите е скъп от икономическа и стратегическа позиция, което трансформира първо Руската империя, а по-късно и Съюз на съветските социалистически републики в съществена опасност за сигурността и националните ползи.
Според научните писания на проф. Мустафа Айдън тези исторически условия основават усещането, че страната е обградена от евентуални врагове, което фиксира вниманието на турската външна политика и дипломация върху предпазливостта и сигурността. Поради сложността си връзките на Турция с Европейски Съюз, Русия, Армения, Азербайджан, Израел, Сирия, кюрдите и така нататък заслужават обособен и подробен разбор. От казаното дотук обаче следва, че югоизточната ни съседка страда от неналичието на единна еднаквост - геополитическа, културна и идеологическа. Именно това многообразие от идентичности основава заслон за политическите битки в страната, които дефинират външнополитическата ѝ ориентировка.
Основни правила на турската външна политика
Държавите водят външната си политика по две съществени посоки. Към първото може да причислим спонтанните събития и промени в средата, на които страната по хипотеза би трябвало да реагира. По отношение на Турция може да се дадат за образец Арабската пролет, войната в Сирия, миграционният напън и други
Второто направление се отнася до устойчивите във времето управителни правила, правила и условия, възприемани абсолютно и поредно от всяко последващо потомство политици. Такива са към този момент упоменатото географско състояние, културно и историческо завещание и откритите усещания за интернационалната система. В случая с Турция би трябвало да разгледаме и основополагащите правила, изковани от Ататюрк при одобряването на националната страна.
Те са синтезирани в, включени в тогавашната Конституция с ремонти от 1937 година - шовинизъм, секуларизъм, републиканизъм, популизъм, статизъм и революционизъм. Шестте идеологически основи на републиката обаче имат характерно значение, обвързвано с концепцията за съвременна национална страна по западен пример.
Опирайки се на Мустафа Айдън, може да създадем следното резюме. Секуларизмът цели да предотврати опитите за спиране на дълбоките институционални и културни промени и установяването на дадена форма на теокрация по османски фасон. Републиканизмът отстоява демократичната република като форма на ръководство и подсигурява равенството на всички жители пред закона. Революционизмът е синоним на реформизъм и се свързва с концепцията за огромното преустрояване на страната за обезпечаване на модерното ѝ еволюционно развиване. Статизмът е рамката на Ататюрк за икономическо развиване с водеща роля на страната.
Популизмът (за разлика от днешното разбиране) включва концепцията за тъждество и потребността от разпространение на новите хрумвания измежду другите публични кръгове. Национализмът пази концепцията за суверенитет на турския народ в националните граници, само че се опира не на експанзия, а на останалия в историята девиз на Ататюрк " Мир вкъщи, мир по света ", трансформирал се в основа на турската външна политика. Така правилата се подчиняват на концепцията за мирни, реалистични и умерени връзки в интернационален проект, които не попречват, а спомагат за укрепването и развиването на турската нация.
Макар и частично видоизменени в признатите след военни преврати Конституции от 1961 година и 1982 година, идеологическите основи на Ататюрк остават определящи за Турция, а всеки опит за отделяне от техните корени основава вътрешнополитически катаклизми. Така се стигна и до несполучливия пуч през 2016 година и последвалите година по-късно ремонти в Конституцията, които трансфораха Турция от парламентарна в президентска република.
Модерността: Ердоган и Партията на справедливостта и развиването
От спечелването на изборите през 2002 година външната политика на Партията на справедливостта и развиването и нейният водач Реджеп Ердоган изживяват доста трансформации. С първичния порив към промени, почнал още през 1999 година, партията цели присъединение към Европейски Съюз. Постепенно обаче външната политика се видоизменя в прорез с кемалистките правила под въздействието на някогашния външен министър и министър председател Ахмет Давутоглу.
Уповавайки се на своята книга " Стратегическа дълбочина ", той развива концепцията за неоосманизъм в политиката, който построява национална еднаквост върху сунитския ислям, османската просвета и имперското минало. Това предопределя по-активна и нападателна външна политика, стремяща се да възроди историческото въздействие в Близкия изток и Северна Африка.
Събития като Арабската пролет способстват за изоставянето на политиката на " нулеви проблеми " със съседите, а вследствие на провалилия се боен прелом през 2016 година фрапантно се лимитира въздействието на бюрократичния уред и армията, чиято историческа роля да пази кемализма е конфискувана. Това павира пътя за последвалите конституционни промени в модела на ръководство, които ускоряват пълномощията на президента и основават необятна институционална основа за популизъм и евроскептицизъм.
Отстраняването на Давутоглу от властта месец преди преврата дава нов подтик на турската външна политика, която след това става по-малко идеологическа, само че по-реалистична поради изключителните пълномощия и въздействие на Ердоган. Това води до доближаването сред Турция и Русия през последните години в сферите на енергетиката, защитата и туризма, от което те взаимно черпят стопански и стратегически дивиденти.
През 2017 година да вземем за пример несъвместимите с натовското въоръжение зенитни ракетни комплекси S-400. Двете страни също задълбочиха енергийното си съдействие с разнообразни планове, като заобикалящия Украйна газопровод " Турски поток ", и улесниха придвижването на жителите си с въвеждането на по-леки визови режими.
Какво може да се чака при неуспех на Ердоган на изборите
Още несъвзела се от опустошителните трусове, лишили живота на десетки хиляди души, Турция ще се изправи пред общи президентски и парламентарни избори. И въпреки че трагичните събития вършат изхода им още по-непредвидим, възможна смяна в ръководството непроменяемо ще се отрази на турската външна политика - изключително при сюжета, в който Ердоган губи и президентския си пост, и болшинството в Народното събрание.
Поради комплицираната комбинация на опозиционния алианс от, чиито идеологически платформи обгръщат разнородни елементи от политическия набор, мъчно може да се очертае еднопосочен предстоящ метод. И въпреки всичко от поръчките дотук може да се създадат следните заключения. Коалицията нееднократно заявява задачата си да извърши дълбоки правосъдни и структурни промени по европейски стандарт и да промени Конституцията, връщайки парламентарния режим на ръководство.
Това допуска по-добро правораздаване, по-свободни медии и реабилитиране на проевропейското съсловие от интелектуалци, публицисти, преподаватели, военни и други съперници на режима на Ердоган. Следователно и реалистичната, само че безпринципна политика на Ердоган по отношение на страни като Русия ще бъде преразгледана.
На институционално равнище е прекомерно евентуално да станем очевидци на децентрализация и по-ясно разделяне на управляващите, което да разреши на турското Външно министерство, административния уред и армията да възвърнат функционалностите и въздействието си като бранители на кемализма. Това би довело до стопляне на връзките сред Турция и Европейски Съюз на стратегическо, икономическо и дипломатическо равнище, а в по-дългосрочен проект може да се приказва и за топене на договарянията за участие, поради подвластната правосъдна система и неспособността на Турция да подсигурява съществени човешки права и свободи.
В този ред на мисли деескалация по оста Турция-Гърция-Кипър в Източното Средиземноморие, преосмисляне на позицията по отношение на приемането на Швеция и Финландия в НАТО и инспектиране на медиаторската роля във връзка с съветската инвазия в Украйна са измежду вероятните сюжети за смяна на външнополитическия курс.
Отношението към България при промяна на властта би трябвало да се преглежда точно в подтекста на връзките сред Турция и Европейски Съюз. Освен по-засилена връзка и изцяло съдействие, на напред във времето ще излязат и основни въпроси, като противодействието против мигрантския напън и енергийното съдействие.
По отношение на незаконния мигрантски напън да подкрепи България с подготвен личен състав, както и с дронове и радари за по-доброто запазване на границата. Въпросът за енергийното съдействие съответствува с общоевропейските старания за диверсификация на доставките на газ и нефт от Русия.
Подписаното неотдавна сред държавния снабдител " Булгаргаз " и турския газов оператор " Боташ " за достъп на България до турската газопреносна мрежа и терминали за полутечен природен газ основава юридическа основа за по-засилено съдействие в тази област. Едно проевропейско ръководство в Турция обаче би разсеяло подозренията за евентуално съветско въздействие, трансформирайки се в поръчител на независимостта на доставките и техния генезис. Не е изключена и цялостна или частична проверка на тактиката на Ердоган за преобразяване на Турция в най-важния газов хъб в района.
Разбира се, не би трябвало да се не помни, че изходът от изборите в Турция ще се повлияе от редица фактори, в това число способността на шесторната коалиция да поддържа и издигне най-подходящия общ претендент за президентския пост. Неясно е и до каква степен разрухата в югоизточната ни съседка, дължаща се в огромна степен на ще повлияе на изборните настройки. Възможността за отсрочване на плануваните за 14 май избори поради нещастието също е измежду обсъжданите тематики, които могат да окажат въздействие.
Бъдещите връзки сред България и Турция обаче ще зависят и от изхода от следващите предварителни избори у нас. Служебните държавни управления на Румен Радев имат капацитета да продължат чисто техническото и експертно съдействие в разнообразни сфери. Но само непрекъснат кабинет с реформистки настройки и прозападни разбирания ще бъде кадърен да реализира по-дълбоко двустранно съгласие, учредено на общоевропейските полезности и правилата за самостоятелна правосъдна система и битка с корупцията, които едно ново ръководство в Турция на собствен ред би възприело.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ