Какъв е проблемът с вторите пенсии?
Анализът е препечатан от ЕКИП – Експертен клуб за стопанска система и политика. Георги Вулджев е основният му редактор и член на управителния ръб на Българското либертарианско общество. Работил е като икономист в Института за пазарна стопанска система и заема позицията на стопански анализатор в CEEMarketWatch.
Тази седмица се развилня голяма нервност в публичното пространство по отношение на изплащането на " вторите " пенсии от наложителните частни пенсионни фондове. Стана ясно, че сумата на комбинацията от държавна и частна пенсия може да се окаже по-малка, в сравнение с в случай че взимаш единствено държавна. И тъй като никой не изясни на какво в действителност се дължи това, из медиите незабавно се появиха истерични материали, в които частните фондове бяха нарочени за финансова пирамида и машинация. Някои дори започнаха да настояват, че вяра за почтена пенсия има единствено само в Национален осигурителен институт, а от втория дирек няма никакъв смисъл. Това са цялостни нелепости. Сега ще обясня за какво.
Защо частна плюс държавна пенсия излиза по-малко?
Това, което би трябвало да се знае е, че комбинацията от държавна и частна пенсия излиза по-малка от единствено държавна пенсия не тъй като частните фондове не работят, а тъй като политиците по този начин вземат решение да структурират системата. В момента всеки, който се обезпечава в наложителен частен фонд, ще взима по-ниска пенсия от Национален осигурителен институт, в сравнение с би взимал другояче. По закон, в случай че се осигуряваш и в наложителен частен фонд, пенсията ти от Национален осигурителен институт се понижава с 20%. Това на процедура значи, че пропускаш последните няколко нараствания в държавните пенсии.
Тази специфичност на пенсионното законодателство целеустремено ощетява всички, които се обезпечават и в първи, и във втори дирек на пенсионната система. С сходно предписание в действителност е нереалистично да чакаме, че комбинацията от държавна и частна пенсия може да е по-голяма от единствено държавната. Това е по този начин заради няколко аргументи. Първо, вноската към държавното обезпечаване е доста по-голяма. Конкретно, тя е 3 пъти по-голяма от вноската към частните фондове за най-ниската (трета) категория труд. Напълно естествено е тогава, че държавната пенсия образува по-голям дял от цялата пенсия, спрямо частната.
Сметката не е толкоз праволинейна, само че дано кажем, че приказваме за към 3 пъти по-голям дял. Иначе казано, в случай че 75% от общия размер на осигуровките ни отиват в Национален осигурителен институт, разумно е и при пенсиониране 75% от пенсията да идва от Национален осигурителен институт. Поради този факт, всякакво редуциране в размера на пенсията от Национален осигурителен институт би имало доста по-голямо въздействие върху цялостната пенсия, в сравнение с вариациите в сумата, която получаваме от частните фондове. Очевидно е, че 20% от 75% е повече от 20% от 25%. Като прибавим и това, че, изключително през последните няколко години, растежът на държавните пенсии надалеч изпреварва доходността на частните пенсионни фондове, няма нищо изненадващо, че при съкращаването на тези 20% от държавната пенсия цялата пенсия излиза по-ниска.
Колко пари влизат в държавния фонд и какъв брой в частните?
Но даже това не разкрива цялата картина. Както знаем от изчисленията, които бяха оповестени по-рано тази година, чака се минималната пенсия от частните фондове за хората, които са се осигурявали в тях за последните към 20 години, да е сред 35 и 40 лева Много хора бяха скандализирани от това число, тъй като то е с пъти по-малко даже от минималната пенсия. Но в действителност то изобщо не е толкоз скандално. Минималната пенсия сега е 220 лева Грубо казано 5-6 пъти по-високо от въпросните 35-40 лева Но не забравяйте каква е разликата във вноските към държавния и към частните фондове. Номиналната разлика е 3 пъти, в държавния фонд множеството от нас внасят 15% от брутния приход, а в частен фонд едвам 5%, след последните покачвания на вноската към Национален осигурителен институт.
Но разликата е още по-голяма, в случай че отчетем, че в държавния фонд има 50% недостиг, който се дофинансира от други налози и такси посредством държавния бюджет. Това значи, че жестоко казано, средностатистическият поданик внася към 30% от прихода си към държавния пенсионен фонд. Пропорционално това е 6 пъти повече от вноската към частен фонд. Все още ли ви изненадва, че държавният фонд е кадърен да отпуска 5-6 пъти по-високи минимални пенсии от частните? Особено като се има поради, че в държавния фонд пенсионерите са се осигурявали към 40 години, а в частните едвам 20?
Разбира се, самите частни фондове също имат съществени тресчици за дялане. Но клеветите през последните дни, че те са надали не финансова пирамида и е по-сигурно да внасяш всичките си вноски в Национален осигурителен институт, освен са изцяло голословни, само че са и цялостна неистина. Истинската пирамида е точно в държавния пенсионен фонд, тъй като там пари не се икономисват и натрупват. Държавните пенсии на сегашните пенсионери се изплащат посредством вноските, които постъпват от работещите. За да има финансово резистентен растеж на пенсиите, държавният фонд разчита на от ден на ден и повече нови участници в схемата да внасят пари. Това е типичната конструкция на финансова пирамида.
Кое е финансовата пирамида в действителност?
Да се твърди, че не това било пирамида, а частните фондове, където парите на всеки служащ се натрупват самостоятелно и са единствено негови (и на наследниците му), са е долна неистина. Направете си един доста елементарен опит. Свържете се с частния си пенсионен фонд, в който се осигурявате наложително, и помолете за информация по отношение на това какво се случва с вашата самостоятелна партида. Ще ви се даде точна информация какъв брой пари са спестени там, до последната стотинка. А по-късно пробвайте да зададете същия въпрос на Национален осигурителен институт. Какво мислите ще се случи?
От Национален осигурителен институт даже няма да ви върнат отговор. Най-много да ви се изсмеят за въпроса. Всичко това, несъмнено, не значи, че всичко при частните фондове е цветя и рози. От ЕКИП в действителност постоянно сме коментирали, че и там има съществени проблеми, които имат потребност от незабавно решение. Но преди всичко всички би трябвало да проумеем, че това каква пенсия ще получиш от втория дирек зависи единствено и само от това какъв брой си внесъл. Частните пенсионни фондове оперират на правилото " колкото повече, толкоз повече ". И в математически смисъл той е изцяло дословен, предвид на това, че в дълготраен проект те съумяват само да запазят покупателната стойност на спестяванията импортирани в тях, само че не и да я усилят.
Ще запитате – това не е ли проблем? Да, ненапълно е проблем. Със сигурност е желателно доходността на тези фондове да е по-висока. Но това, че данните сочат, че към този момент те сполучливо защищават цената на нашите спестявания единствено по себе си е триумф, и то огромен. Успех, с който държавния фонд изобщо не може да се похвали. Там разчитате само на политическо заричане. Което към този момент може да се извършва, само че дефицитът в Национален осигурителен институт към този момент е 50%. С течение на времето обстановката няма да се усъвършенства, просто тъй като демографията е такава, че старите ще стават от ден на ден, а младите все по-малко.
Проблемите с доходността във втория дирек са свързани с несъответстващата регулаторна рамка. Тя е прекомерно рестриктивна и неефективна. Не разрешава нужната еластичност на частните фондове да оферират пенсионни артикули с по-висока рентабилност. Да не приказваме, че лицензионният режим сега съществено лимитира конкуренцията в бранша. Накратко, държавната регулация лимитира потребителския избор на всички равнища. Това убива конкуренцията, което убива и доходността на тези фондове. Елементарно е.
Заключение
От тази публикация желая да проумеете три неща. Първо, комбинацията от частна плюс държавна пенсия е по-ниска от единствено държавната пенсия, тъй като самата система по този начин е структурирана. Да се твърди, че е по-ниска, тъй като частните фондове са " пирамида ", а Национален осигурителен институт не, е цялостна неистина.
Второ, в случай че ще се сърдите на някого, че втората ви пенсия (от наложителен частен фонд) е ниска, преди всичко би трябвало да се сърдите на себе си. Защото в настоящия модел, колкото пари внесете там, толкоз ще изкарате. Ако се осигурявате на минимална заплата, ще имате оскъдна пенсия.
И трето, системата има потребност от промяна. Първият (държавен) дирек не устоя под демографския напън и е на процедура банкрутирал, а вторият страда от съществени проблеми в регулаторната рамка.
Тази седмица се развилня голяма нервност в публичното пространство по отношение на изплащането на " вторите " пенсии от наложителните частни пенсионни фондове. Стана ясно, че сумата на комбинацията от държавна и частна пенсия може да се окаже по-малка, в сравнение с в случай че взимаш единствено държавна. И тъй като никой не изясни на какво в действителност се дължи това, из медиите незабавно се появиха истерични материали, в които частните фондове бяха нарочени за финансова пирамида и машинация. Някои дори започнаха да настояват, че вяра за почтена пенсия има единствено само в Национален осигурителен институт, а от втория дирек няма никакъв смисъл. Това са цялостни нелепости. Сега ще обясня за какво.
Защо частна плюс държавна пенсия излиза по-малко?
Това, което би трябвало да се знае е, че комбинацията от държавна и частна пенсия излиза по-малка от единствено държавна пенсия не тъй като частните фондове не работят, а тъй като политиците по този начин вземат решение да структурират системата. В момента всеки, който се обезпечава в наложителен частен фонд, ще взима по-ниска пенсия от Национален осигурителен институт, в сравнение с би взимал другояче. По закон, в случай че се осигуряваш и в наложителен частен фонд, пенсията ти от Национален осигурителен институт се понижава с 20%. Това на процедура значи, че пропускаш последните няколко нараствания в държавните пенсии.
Тази специфичност на пенсионното законодателство целеустремено ощетява всички, които се обезпечават и в първи, и във втори дирек на пенсионната система. С сходно предписание в действителност е нереалистично да чакаме, че комбинацията от държавна и частна пенсия може да е по-голяма от единствено държавната. Това е по този начин заради няколко аргументи. Първо, вноската към държавното обезпечаване е доста по-голяма. Конкретно, тя е 3 пъти по-голяма от вноската към частните фондове за най-ниската (трета) категория труд. Напълно естествено е тогава, че държавната пенсия образува по-голям дял от цялата пенсия, спрямо частната.
Сметката не е толкоз праволинейна, само че дано кажем, че приказваме за към 3 пъти по-голям дял. Иначе казано, в случай че 75% от общия размер на осигуровките ни отиват в Национален осигурителен институт, разумно е и при пенсиониране 75% от пенсията да идва от Национален осигурителен институт. Поради този факт, всякакво редуциране в размера на пенсията от Национален осигурителен институт би имало доста по-голямо въздействие върху цялостната пенсия, в сравнение с вариациите в сумата, която получаваме от частните фондове. Очевидно е, че 20% от 75% е повече от 20% от 25%. Като прибавим и това, че, изключително през последните няколко години, растежът на държавните пенсии надалеч изпреварва доходността на частните пенсионни фондове, няма нищо изненадващо, че при съкращаването на тези 20% от държавната пенсия цялата пенсия излиза по-ниска.
Колко пари влизат в държавния фонд и какъв брой в частните?
Но даже това не разкрива цялата картина. Както знаем от изчисленията, които бяха оповестени по-рано тази година, чака се минималната пенсия от частните фондове за хората, които са се осигурявали в тях за последните към 20 години, да е сред 35 и 40 лева Много хора бяха скандализирани от това число, тъй като то е с пъти по-малко даже от минималната пенсия. Но в действителност то изобщо не е толкоз скандално. Минималната пенсия сега е 220 лева Грубо казано 5-6 пъти по-високо от въпросните 35-40 лева Но не забравяйте каква е разликата във вноските към държавния и към частните фондове. Номиналната разлика е 3 пъти, в държавния фонд множеството от нас внасят 15% от брутния приход, а в частен фонд едвам 5%, след последните покачвания на вноската към Национален осигурителен институт.
Но разликата е още по-голяма, в случай че отчетем, че в държавния фонд има 50% недостиг, който се дофинансира от други налози и такси посредством държавния бюджет. Това значи, че жестоко казано, средностатистическият поданик внася към 30% от прихода си към държавния пенсионен фонд. Пропорционално това е 6 пъти повече от вноската към частен фонд. Все още ли ви изненадва, че държавният фонд е кадърен да отпуска 5-6 пъти по-високи минимални пенсии от частните? Особено като се има поради, че в държавния фонд пенсионерите са се осигурявали към 40 години, а в частните едвам 20?
Разбира се, самите частни фондове също имат съществени тресчици за дялане. Но клеветите през последните дни, че те са надали не финансова пирамида и е по-сигурно да внасяш всичките си вноски в Национален осигурителен институт, освен са изцяло голословни, само че са и цялостна неистина. Истинската пирамида е точно в държавния пенсионен фонд, тъй като там пари не се икономисват и натрупват. Държавните пенсии на сегашните пенсионери се изплащат посредством вноските, които постъпват от работещите. За да има финансово резистентен растеж на пенсиите, държавният фонд разчита на от ден на ден и повече нови участници в схемата да внасят пари. Това е типичната конструкция на финансова пирамида.
Кое е финансовата пирамида в действителност?
Да се твърди, че не това било пирамида, а частните фондове, където парите на всеки служащ се натрупват самостоятелно и са единствено негови (и на наследниците му), са е долна неистина. Направете си един доста елементарен опит. Свържете се с частния си пенсионен фонд, в който се осигурявате наложително, и помолете за информация по отношение на това какво се случва с вашата самостоятелна партида. Ще ви се даде точна информация какъв брой пари са спестени там, до последната стотинка. А по-късно пробвайте да зададете същия въпрос на Национален осигурителен институт. Какво мислите ще се случи?
От Национален осигурителен институт даже няма да ви върнат отговор. Най-много да ви се изсмеят за въпроса. Всичко това, несъмнено, не значи, че всичко при частните фондове е цветя и рози. От ЕКИП в действителност постоянно сме коментирали, че и там има съществени проблеми, които имат потребност от незабавно решение. Но преди всичко всички би трябвало да проумеем, че това каква пенсия ще получиш от втория дирек зависи единствено и само от това какъв брой си внесъл. Частните пенсионни фондове оперират на правилото " колкото повече, толкоз повече ". И в математически смисъл той е изцяло дословен, предвид на това, че в дълготраен проект те съумяват само да запазят покупателната стойност на спестяванията импортирани в тях, само че не и да я усилят.
Ще запитате – това не е ли проблем? Да, ненапълно е проблем. Със сигурност е желателно доходността на тези фондове да е по-висока. Но това, че данните сочат, че към този момент те сполучливо защищават цената на нашите спестявания единствено по себе си е триумф, и то огромен. Успех, с който държавния фонд изобщо не може да се похвали. Там разчитате само на политическо заричане. Което към този момент може да се извършва, само че дефицитът в Национален осигурителен институт към този момент е 50%. С течение на времето обстановката няма да се усъвършенства, просто тъй като демографията е такава, че старите ще стават от ден на ден, а младите все по-малко.
Проблемите с доходността във втория дирек са свързани с несъответстващата регулаторна рамка. Тя е прекомерно рестриктивна и неефективна. Не разрешава нужната еластичност на частните фондове да оферират пенсионни артикули с по-висока рентабилност. Да не приказваме, че лицензионният режим сега съществено лимитира конкуренцията в бранша. Накратко, държавната регулация лимитира потребителския избор на всички равнища. Това убива конкуренцията, което убива и доходността на тези фондове. Елементарно е.
Заключение
От тази публикация желая да проумеете три неща. Първо, комбинацията от частна плюс държавна пенсия е по-ниска от единствено държавната пенсия, тъй като самата система по този начин е структурирана. Да се твърди, че е по-ниска, тъй като частните фондове са " пирамида ", а Национален осигурителен институт не, е цялостна неистина.
Второ, в случай че ще се сърдите на някого, че втората ви пенсия (от наложителен частен фонд) е ниска, преди всичко би трябвало да се сърдите на себе си. Защото в настоящия модел, колкото пари внесете там, толкоз ще изкарате. Ако се осигурявате на минимална заплата, ще имате оскъдна пенсия.
И трето, системата има потребност от промяна. Първият (държавен) дирек не устоя под демографския напън и е на процедура банкрутирал, а вторият страда от съществени проблеми в регулаторната рамка.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ