Бодряшко неглижиране на макро рисковете през 2023 г.
Анализът е от седмичния бюлетин на
Все по-ясни са сигналите, че огромното предизвикателство на 2023 година ще е адаптирането на стопанска система към измененията в макроикономическите условия, ориентирани към понижаване на инфлацията. В Европа към този момент се случи една структурна смяна - диверсификацията на енергийните доставки след газовия шантаж на Русия и последвалото доста намаляване на цените на газ и електрическа енергия. Останалата част от " уравнението " би трябвало да се реши от централните банки и фискалното ръководство в огромните стопански системи. Казано другояче, навлязохме в интервал на по-високи и растящи лихви, стягане на паричното предложение, а следва съвсем несъмнено и бюджетна консолидация.
Към момента не наподобява тези тематики да са в центъра на българския политически спор. Виждаме безредни ограничения от служебното държавно управление като интернет страница със необичайно изчислени цени на определени хранителни артикули, обществено мачкане на комерсиалните вериги, възбрана на импорт на селскостопански артикули от Украйна. Същевременно напълно безгрижно се предлага бюджет не просто с недостиг от над 6% за тази година, само че и с дефицити от над 4% за всяка от годините до 2026 година
В договарянията за основаване на държавно управление не виждаме фокус върху антиинфлационни политики - може би водещите политици и техните съветници имат вяра, че с национални ограничения не могат изключително да въздействат на цените в България, и затова е нужно просто да изчакаме преместването на ценовите трендове извън. Ако това е по този начин, не проличава угриженост за рисковете от стягането на паричната политика в Съединени американски щати и еврозоната - а този инструмент се бори с инфлацията точно като потиска вложения и ползване. Това наподобява като съществено неглижиране на действителността и държание все едно е 2019 година
Само тази седмица Федералният запас на Съединени американски щати и Европейската централна банка (ЕЦБ) покачиха главните лихви с по 0,25 процентни пункта. Това е най-високият лихвен % в Съединени американски щати от средата на 2007 година, а покачването e с цели 5 процентни пункта единствено за година и два месеца. Натрупаното покачване в еврозоната е с 3,25 процентни пункта за по-малко от 10 месеца. Заедно с това, и двете централни банки организират политика на така наречен количествено стягане.
По-важно е и какво ни споделя ЕЦБ тази седмица: " Перспективата за инфлацията продължава да е прекомерно висока прекомерно дълготрайно време. През последните месеци общата инфлация понижа, само че базисният ценови напън остава мощен Бъдещите решения ще обезпечат ниво на главните лихвени проценти, което е задоволително рестриктивно, с цел да се реализира навреме връщане на инфлацията към средносрочната цел от 2%. Те ще бъдат поддържани на това ниво толкоз дълго, колкото е належащо. " Ако би трябвало да преведем - това е единствено началото, а не някакъв инцидентен епизод, след който още веднъж идват нулевите лихви и изобилният достъп до заем.
От една страна, това ще оказва напън за фискална консолидация - опцията и цената на финансиране на бюджетни дефицити с нови задължения ще са все по-неблагоприятни. Отделно от този резултат, стопанските системи в еврозоната към този момент стартират да действат в среда на забавено кредитиране с по-високи лихви. Последните данни са за март - надалеч преди покачването на главните лихви тази седмица - само че и те са задоволително показателни. За следващ месец лихвите по заемите за бизнеса нарастват с 0,4 пункта, а новите заеми на месечна база стагнират. При ипотечните заеми за семействата също продължава увеличението на междинните лихви до близо 3,8%, а цената на новоотпуснатите заеми понижава към този момент няколко следващи месеца.
В България лихвите по заемите за бизнеса също нарастват и са сред 3,7 и 4,8 %, или с сред 1,7 и 2,5 процентни пункта над равнищата от март 2022 година Това обаче наподобява дребна смяна спрямо нарастването в еврозоната, а размерите нови заеми не престават да нарастват. При семействата данните са още по-фрапиращи - лихвите по ипотечните заеми са даже минимално по-ниски от тези преди 12 месеца, а при потребителските растежът е в границите на половин %. Накратко, кредитната агресия продължава с цялостна мощ - заемът за нефинансовите предприятия е повишен до края на март със 7,9% на годишна база, а ипотечният заем за семействата - със 17,8%.
Поредица покачвания на изискваните финансови буфери, както и голям брой предизвестия в аналитичните отчети на Българска национална банка до момента - най-малко до март - наподобява нямат влияние върху държанието на комерсиалните банки. Кредитирането при удобни условия продължава да подтиква строителство и ползване, поддържайки пазарни тласъци, противоположни на сигналите от развитите стопански системи.
В края на април Българска народна банка увеличи наложителните минимални запаси, които банките би трябвало да поддържат в централната банка, като в причините показва, че " в банковия бранш се следи слаба и мудна трансмисия от повишението на главните лихвени проценти в еврозоната към лихвените проценти по депозитите и заемите в България. При отчитане на бавната и слаба степен на преместване на измененията в паричната политика на Европейската централна банка и на лимитираните резултати от подхванатите от Българска народна банка нараствания на антицикличния финансов буфер върху кредитната интензивност, повишението на наложителните минимални запаси има за цел стягане на паричните условия в страната. "
И по този начин, не може да продължава дълго, а когато неизбежното превръщане се случи, то ще има напълно отчетливи резултати върху действителната стопанска система. Дори в тази среда на невиждано ниски лихви и възходящ нов заем, издадените позволения за градеж и започнатото строителство на нови здания означават спад през първото тримесечие. Отделно, до момента в който си приказваме за към момента високата потребителска инфлация, редица артикули внезапно поевтиняха в последните месеци.
Макроикономика С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
От една страна, за промишлеността е добре да има евтини енергоносители и първични материали. Но даже единствено митингите на едрите зърнопроизводители би трябвало да са алена лампа за това какво евентуално следва и в други браншове - а те, колкото и да го пакетират със комплицирани пояснения, са недоволни тъй като цените на пшеницата и слънчогледа са на половина от пика през предходната година. Петролът също поевтиня доста макар опитите на картела на производителите да лимитира предлагането и макар глобите против Русия. Електроенергията поевтиня до равнищата отпреди лятото на 2021 година - за април няма да се заплати и стотинка отплата, само че в действителност драмата е, че се връщаме още веднъж към обстановка въглищните централи да работят на загуба и да желаят държавна помощ.
Натрупващите се опасности към този момент са от друго естество, предстоят години, в които лихвите няма да са нулеви и международните пазари няма да преливат от ликвидност, промишлеността и обществения бранш на главните ни европейски търговски сътрудници ще се настройват към затягаща се парична политика при към момента упорита инфлация. Динамично разрастващата се структурна смяна основава провокации от напълно ново естество - да посочим единствено " изтритите " свръхпечалби в държавната енергетика и доста по-слабите доходи от Данък добавена стойност при спада на цените на горивата - а към този момент не виждаме българският политически спор да им обръща внимание.
Все по-натрапчиво остава чувството, че определянето на целите в ръководството и в законодателната програмата се диктува от взор в предишното с неговите, значително към този момент позволени, проблеми.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Все по-ясни са сигналите, че огромното предизвикателство на 2023 година ще е адаптирането на стопанска система към измененията в макроикономическите условия, ориентирани към понижаване на инфлацията. В Европа към този момент се случи една структурна смяна - диверсификацията на енергийните доставки след газовия шантаж на Русия и последвалото доста намаляване на цените на газ и електрическа енергия. Останалата част от " уравнението " би трябвало да се реши от централните банки и фискалното ръководство в огромните стопански системи. Казано другояче, навлязохме в интервал на по-високи и растящи лихви, стягане на паричното предложение, а следва съвсем несъмнено и бюджетна консолидация.
Към момента не наподобява тези тематики да са в центъра на българския политически спор. Виждаме безредни ограничения от служебното държавно управление като интернет страница със необичайно изчислени цени на определени хранителни артикули, обществено мачкане на комерсиалните вериги, възбрана на импорт на селскостопански артикули от Украйна. Същевременно напълно безгрижно се предлага бюджет не просто с недостиг от над 6% за тази година, само че и с дефицити от над 4% за всяка от годините до 2026 година
В договарянията за основаване на държавно управление не виждаме фокус върху антиинфлационни политики - може би водещите политици и техните съветници имат вяра, че с национални ограничения не могат изключително да въздействат на цените в България, и затова е нужно просто да изчакаме преместването на ценовите трендове извън. Ако това е по този начин, не проличава угриженост за рисковете от стягането на паричната политика в Съединени американски щати и еврозоната - а този инструмент се бори с инфлацията точно като потиска вложения и ползване. Това наподобява като съществено неглижиране на действителността и държание все едно е 2019 година
Само тази седмица Федералният запас на Съединени американски щати и Европейската централна банка (ЕЦБ) покачиха главните лихви с по 0,25 процентни пункта. Това е най-високият лихвен % в Съединени американски щати от средата на 2007 година, а покачването e с цели 5 процентни пункта единствено за година и два месеца. Натрупаното покачване в еврозоната е с 3,25 процентни пункта за по-малко от 10 месеца. Заедно с това, и двете централни банки организират политика на така наречен количествено стягане.
По-важно е и какво ни споделя ЕЦБ тази седмица: " Перспективата за инфлацията продължава да е прекомерно висока прекомерно дълготрайно време. През последните месеци общата инфлация понижа, само че базисният ценови напън остава мощен Бъдещите решения ще обезпечат ниво на главните лихвени проценти, което е задоволително рестриктивно, с цел да се реализира навреме връщане на инфлацията към средносрочната цел от 2%. Те ще бъдат поддържани на това ниво толкоз дълго, колкото е належащо. " Ако би трябвало да преведем - това е единствено началото, а не някакъв инцидентен епизод, след който още веднъж идват нулевите лихви и изобилният достъп до заем.
От една страна, това ще оказва напън за фискална консолидация - опцията и цената на финансиране на бюджетни дефицити с нови задължения ще са все по-неблагоприятни. Отделно от този резултат, стопанските системи в еврозоната към този момент стартират да действат в среда на забавено кредитиране с по-високи лихви. Последните данни са за март - надалеч преди покачването на главните лихви тази седмица - само че и те са задоволително показателни. За следващ месец лихвите по заемите за бизнеса нарастват с 0,4 пункта, а новите заеми на месечна база стагнират. При ипотечните заеми за семействата също продължава увеличението на междинните лихви до близо 3,8%, а цената на новоотпуснатите заеми понижава към този момент няколко следващи месеца.
В България лихвите по заемите за бизнеса също нарастват и са сред 3,7 и 4,8 %, или с сред 1,7 и 2,5 процентни пункта над равнищата от март 2022 година Това обаче наподобява дребна смяна спрямо нарастването в еврозоната, а размерите нови заеми не престават да нарастват. При семействата данните са още по-фрапиращи - лихвите по ипотечните заеми са даже минимално по-ниски от тези преди 12 месеца, а при потребителските растежът е в границите на половин %. Накратко, кредитната агресия продължава с цялостна мощ - заемът за нефинансовите предприятия е повишен до края на март със 7,9% на годишна база, а ипотечният заем за семействата - със 17,8%.
Поредица покачвания на изискваните финансови буфери, както и голям брой предизвестия в аналитичните отчети на Българска национална банка до момента - най-малко до март - наподобява нямат влияние върху държанието на комерсиалните банки. Кредитирането при удобни условия продължава да подтиква строителство и ползване, поддържайки пазарни тласъци, противоположни на сигналите от развитите стопански системи.
В края на април Българска народна банка увеличи наложителните минимални запаси, които банките би трябвало да поддържат в централната банка, като в причините показва, че " в банковия бранш се следи слаба и мудна трансмисия от повишението на главните лихвени проценти в еврозоната към лихвените проценти по депозитите и заемите в България. При отчитане на бавната и слаба степен на преместване на измененията в паричната политика на Европейската централна банка и на лимитираните резултати от подхванатите от Българска народна банка нараствания на антицикличния финансов буфер върху кредитната интензивност, повишението на наложителните минимални запаси има за цел стягане на паричните условия в страната. "
И по този начин, не може да продължава дълго, а когато неизбежното превръщане се случи, то ще има напълно отчетливи резултати върху действителната стопанска система. Дори в тази среда на невиждано ниски лихви и възходящ нов заем, издадените позволения за градеж и започнатото строителство на нови здания означават спад през първото тримесечие. Отделно, до момента в който си приказваме за към момента високата потребителска инфлация, редица артикули внезапно поевтиняха в последните месеци.
От една страна, за промишлеността е добре да има евтини енергоносители и първични материали. Но даже единствено митингите на едрите зърнопроизводители би трябвало да са алена лампа за това какво евентуално следва и в други браншове - а те, колкото и да го пакетират със комплицирани пояснения, са недоволни тъй като цените на пшеницата и слънчогледа са на половина от пика през предходната година. Петролът също поевтиня доста макар опитите на картела на производителите да лимитира предлагането и макар глобите против Русия. Електроенергията поевтиня до равнищата отпреди лятото на 2021 година - за април няма да се заплати и стотинка отплата, само че в действителност драмата е, че се връщаме още веднъж към обстановка въглищните централи да работят на загуба и да желаят държавна помощ.
Натрупващите се опасности към този момент са от друго естество, предстоят години, в които лихвите няма да са нулеви и международните пазари няма да преливат от ликвидност, промишлеността и обществения бранш на главните ни европейски търговски сътрудници ще се настройват към затягаща се парична политика при към момента упорита инфлация. Динамично разрастващата се структурна смяна основава провокации от напълно ново естество - да посочим единствено " изтритите " свръхпечалби в държавната енергетика и доста по-слабите доходи от Данък добавена стойност при спада на цените на горивата - а към този момент не виждаме българският политически спор да им обръща внимание.
Все по-натрапчиво остава чувството, че определянето на целите в ръководството и в законодателната програмата се диктува от взор в предишното с неговите, значително към този момент позволени, проблеми.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ