Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.

...
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика.
Коментари Харесай

Непрочетените доклади за еврото

Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система. Автор: Петър Ганев.

През тази седмица бяха оповестени отчетите за конвергенцията, които най-общо казано правят оценка напредъка на страните, които са поели ангажимент да одобряват еврото [1]. Докладите са два – единият на Европейската централна банка (виж тук), а другият e на Европейската комисия (виж тук) и се показват на всеки две години. Това показване беше предстоящо с нараснало внимание, защото поръчката на българското държавно управление е да изяви публично предпочитание за влизане в чакалнята на еврозоната напълно скоро и надлежно написаното в тези отчети е основата за идните диалози.

Много от реакциите в родните медии на показаните изводи в отчетите демонстрират някаква композиция от 1) непрочитане на отчетите и 2) недоумение на написаното в отчетите. Затова приказват безапелационни заглавия от сорта на " Европейска комисия и ЕЦБ не желаят България в еврозоната " и " Европа отразя България за еврото ". В допълнение, голям фокус се слага върху корупцията и бедността, които са " спирачки " за еврото. Детайлното прочитане на отчетите обаче, както и слагането им в подтекста на предходни отчети и изобщо на процеса по присъединение към еврото, демонстрира напълно друга картина.

Разбира се, водещо място в цялата полемика заема заключението и на двата отчета, че България не дава отговор на критериите за еврото. Това общо умозаключение е несъмнено най-безинтересната част от отчетите, защото в настоящата обстановка е безусловно невероятно да написа друго – обикновено такава оценка получават безусловно всички страни. Причината е елементарна – нито една страна не извършва критерия за валутния курс, т.е. не са в чакалнята на еврото. Казано с други думи, с цел да изпълняваш всички критерии, би трябвало да си в чакалнята – разбирай валутния механизъм (ERM II), най-малко две години преди да приемеш еврото. Тъй като нито една от тези страни не е в чакалнята на еврото, надлежно нито една не дава отговор на критериите.

По-важното е, че България към този момент дава отговор на всички други критерии – за ценова непоклатимост, обществени финанси и дълготрайни лихвени проценти. Именно по тази причина и Валдис Домбровскис, заместник-председателят на Комисията, които дава отговор за еврото и обществения разговор, категорично поздрави българските органи в желанието им да се включат във валутния механизъм (тоест чакалнята на еврото), защото по този начин " ще бъде изпълнен и критерият за непоклатимост на валутния курс ". На процедура, България беше поздравена, че ще предприеме най-голяма стъпка към участието в еврозоната – формалното предпочитание да влезе в чакалнята на еврото.

За да влезем допълнително елементи, дано да съпоставим какво написа по обособените критерии за България в отчетите от 2018 година и да съпоставим с отчетите от 2016 година В случая употребяваме отчетите на ЕЦБ, само че същото упражнение е използвано и към отчетите на Европейска комисия – общите оценки по критериите са напълно сходни. Тук ще вървим по главните параграфи в отчета, които обгръщат по-широка рамка от самите критерии:

Динамика на цените – България извършва този аршин. През март 2018 година 12-месечният междинен ритъм на ХИПЦ инфлация в България бе 1,4%, т.е. под референтната стойност от 1,9% по критерия за ценова непоклатимост. Важна е и оценката за дълготрайното развиване на инфлацията – приблизително за последните 10 години темпът на инфлация се трансформира от " висок " (доклад 2016 г.) на " сдържан " (доклад 2018 г.);

В дълготраен проект остават опасенията за устойчивостта на конвергенцията при инфлацията – в новия отчет даже са " съществени " опасения, само че другояче коментарът е еднакъв. Това обаче е изцяло предстоящо и от дълго време коментирано като евентуален проблем, който да ни задържи по-дълго в чакалнята. Причината е, че в процеса на догонване на средноевропейските приходи, е доста евентуално инфлацията у нас да изпреварва тази в еврозоната. Парадоксално, това е изключително правилно в положителните години – когато тук растем по-бързо от еврозоната, цените също ще вървят нагоре. Този проблем обаче, ще владее публичното пространство, когато сме в чакалнята, в този момент не е на дневен ред;

Макроикономическите несъответствия – разясняват се в частта с устойчивата конвергенция, стабилната икономическа политика и широкообхватните структурни промени. Голямата разлика тук е, че през 2016 година дисбаласните ни бяха " несъразмерни ", до момента в който в този момент са единствено " несъответствия ". Извън това, без да има някакви критерии да изпълняваме, се споделя, че би трябвало да се вършат структурни промени, което е безусловно правилно. Тук се споделя, идентично в остарял и нов отчет, че би трябвало доста да се понижи корупцията и да се обезпечи самостоятелна правосъдна система. Наличието на този текст е позитивно, защото поддържа натиска върху родните политици да се борят с корупцията;
Източник: econ.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР