Командироване на магистрати. Начин на употреба
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ) и е продължение на проучването по какъв начин с командироването на съдии и прокурори се злоупотребява.
Неведнъж правосъдната власт е била разтърсвана от кавги, изключително що се отнася до назначението на магистрати с спорна известност на основни управителни позиции [Последният подобен образец е изборът на нов основен прокурор. Преди това ръководител на Софийския градски съд, Върховния административен съд и т.н.]. Това разрешава обществото да види един от методите, по които системата се овладява. Извън публичното наблюдаване обаче остават процеси, които имат същия резултат (контрол над кадровия запас на органите на правосъдната власт), само че се правят необезпокоявано и тихомълком. Един от тези процеси е командироването. ИПИ към този момент наблюдава по какъв начин законодателят услужливо се погрижи този институт още веднъж да се трансформира в инструмент за корист.
Както е видно от данните от регистрите на командированите магистрати, след измененията в Закона за правосъдната власт (ЗСВ) от лятото на 2016 година, с които се вкарват в случай че не цялостни, то най-малко някакви гаранции за възпиране на безконтролното командироване, броят на командированите магистрати осезаемо понижава. Тоест въведените гаранции са ефикасни. През септември 2017 година се следят най-ниските равнища на командировани съдии, прокурори/следователи и общо магистрати за интервал от 5 години [Период, задоволителен, с цел да наблюдава трендовете преди, по време и след въведените законови промени.]. След законодателните промени от ноември 2017 година, с които
на процедура се анулират гаранциите за попречване на корист с института,
тези равнища последователно нарастват, като към сегашния миг те са по-високи даже от стойностите през 2015 и 2016 година преди законодателните промени, последващи конституционните промени. [Единствено изключение прави броят на командированите прокурори, само че, защото става въпрос за незначителна разлика (5 прокурори - 102 през 2019 година и 107 през 2015 г.), това не се отразява на общата наклонност за повишаване на броя на командированите. При разглеждане на всички данни следва да се означи, че съдиите за разлика от прокурорите, които са ангажирани преди всичко с наказателноправна материя, с изключение на наказателни преглеждат и каузи с друга материя. Във всяка графика " прокурори " включва и следователи.]
© Висш съдебен съвет
Освен на благоразположения към сходна назадничавост законодател, който отстрани законовите гаранции за корист, това, наподобява, се дължи и на неспособността на Висшия правосъден съвет (ВСС) да се оправи с навременното и дейно осъществяване на състезания.
Промените в Закон за съдебната власт от лятото на 2016 година наподобява, че най-вече се отразяват на магистратите, командировани за интервал до 12 месеца - най-ниските равнища са точно през есента на 2017 година Подобен резултат е предвидим, защото опцията за командироване на незаета щатна служба е мощно лимитирана и командироването следва да се реализира единствено при действителна нужда. През 2018 година и 2019 година, когато опцията за командироване на незаета служба на процедура се възвръща, този брой още веднъж отчетливо се повишава, надминавайки даже стойностите от 2015 година и съвсем достигайки тези от 2016 година
© Висш съдебен съвет
Зловредните трендове са изцяло възобновени, а също така носят капацитет и за в допълнение негативно развиване
За интервал от 12 до 24 месеца са най-многобройни магистрати, командировани през 2019 година, като това надминава стойностите от всички предишни 4 години. Подобна наклонност не е непредвидена - тъкмо 2 години е времето, минало от законодателната регресия от есента на 2017 година През 2019 година броят на командированите магистрати над 24 месеца е най-нисък спрямо предходните 4 години, само че продължава да има случаи на прокурори и съдии, командировани с години (104 месеца, 92 месеца, 60 месеца и т.н.). Освен това с огромна сигурност може да се допусна, че този брой ще се усили, защото командированите магистрати сред 12 и 24 месеца са най-вече и евентуално скоро ще " прелеят " в групата на тези командировани над 24 месеца.
За огромна част от случаите резултатът от това на процедура е равноценен на повишение в служба (това включва и приемане на по-високо заплащане) и
отбягване на състезанията като изискване за напредък в кариерата.
Това е по този начин, тъй като обичайно делът на командировани магистрати в по-горна инстанция е отчетливо по-голям от тези, командировани в по-долна инстанция или такава на същото инстанционно равнище (виж фигура " Командироване по инстанции " ). Дори когато става дума за командироване в орган на правосъдната власт на същото инстанционно равнище, още веднъж може да се стигне до корист и замяна на преданост против взаимозависимост, защото е допустимо командироване в мощно мечтан град. Отново през 2017 година (когато гаранциите против корист с института на командироването към момента са в сила) се следи най-нисък растеж на броя съдии и прокурори/следователи, командировани в по-горна инстанция. След промените и допълненията в Закон за съдебната власт от есента на 2017 година се вижда поредно нарастване и в това отношение.
© Висш съдебен съвет
Данните също по този начин разкриват, че командироването на прокурори/следователи към профилираната (СП) и апелативната профилирана прокуратура (АСП) се усилва неколкократно през последните две години. Така да вземем за пример през 2015 година от общите прокуратури към СП и АСП са командировани единствено 2-ма прокурори. През 2016 година този брой остава неизменен, до момента в който през 2017 година се следи увеличение - 9 прокурори. По-осезаемо увеличение на броя на командированите прокурори от общите към профилираните прокуратури се следи през 2018 година - 28, като през 2019 година командированите са единствено с 6 по-малко, т.е. наклонността по-скоро се резервира. Почти всички са по силата на издадени от основния прокурор заповеди.
Сходна наклонност се вижда и при съдиите с тази разлика, че се отнася по-скоро до административното правосъдие, а не до профилираното наказателно. Прави усещане обаче, че и трите командирования на съдии от общи съдилища към Специализирания углавен съд (СНС) през 2019 година са по силата на заповед на ръководителя на Административния профилиран углавен съд (АСНС), а две от командированията са на съдии от Софийски градски съд (СГС) и Софийски областен съд (СРС), които са неведнъж по-натоварени от СНС. Така на процедура
двете най-натоварени съдилища в страната се лишават от скъп съдийски запас.
Подобни ходове са мощно притеснителни, защото не се правят въз основа на причини и явна нужда, а в противен случай - илюстрират глупост, която подсказва удовлетворяването на персонални ползи, а не тези на правораздаването.
Измененията в Закон за съдебната власт от лятото на 2018 година, по силата на които се вкарва пълномощието на ръководителя на Върховния административен съд (ВАС) да командирова съдии и от общите съдилища, явно водят до " миграция " към административните съдилища. Само 4 месеца след измененията ръководителят на Върховен административен съд съумява да командирова 8 съдии от районни към административни съдилища. Макар високата натовареност на даден съд постоянно да се акцентира в заповедите като претекст за командироване, е необяснимо за какво да вземем за пример от най-натоварения съд в страната - СРС, се командирова арбитър в Административен съд - София-град (АССГ). През 2019 година " зареждането " на административните съдилища от районните се усилва доста, като към октомври 2019 година броят на командированите е 24. Лишаването от съдийски запас в СРС продължава и през тази година - в допълнение към командирования през 2018 година арбитър през 2019 година към АССГ са командировани още 2-ма съдии от СРС. Подобен метод с изключение на всичко друго слага под въпрос и качеството на правораздаването, доколкото командирования арбитър може да не е съответно квалифициран за административните каузи, които следва да преглежда.
Силният уклон към еднолично и поредно командироване към профилираните прокуратури и към административните съдилища разкрива
желанието, а и успеваемостта на основния прокурор и ръководителя на Върховен административен съд да тестват лоялността на избрани магистрати
за избран интервал от време. Освен това е и признак за готовността на законодателя да приема комфортни за тях промени и допълнения на закона. Правомощията на ръководителите на профилираните наказателни съдилища и Върховен административен съд да командироват безотговорно съдии от общите съдилища им дава инструмент за асортимент на съдии в чувствителни за властта правосъдни структури - обжалване на актове на Министерски съвет, министри и регулаторни органи; подсъдност за закононарушения, свързани с висши длъжности лица, и така нататък
Като съществени претекстове в заповедите за командироване се сочат нуждата от кадрова обезпеченост и висока натовареност на дадения орган на правосъдната власт. За нито един от случаите обаче не излиза наяве какво обуславя избора точно на съответния магистрат или съд (от чийто кадрови запас се черпи). Регистрите не съдържат данни за основанията за разкомандироване на магистрати. Опасният абсурд, при който се командироват магистрати от едни от най-натоварените органи на правосъдната власт към по-малко натоварени, поражда изострен кадрови недостиг, който основава условия за утежняване качеството на правораздаването и слага в риск правата на жителите. Освен това обаче сходен абсурд, комбиниран с неналичието на действителни претекстове за командироване, единствено удостоверява тезата, че
на процедура се реализира не командироване, а кадруване, когато то продължава с години.
Макар и нецялостни, опитите за ограничение на злоупотребата с института на командироването се оказват с потребно деяние до практическата им анулация с измененията в Закон за съдебната власт от 2017 година и 2018 година Данните от регистрите на командированите магистрати демонстрират, че зловредните трендове са изцяло възобновени, а също така носят капацитет и за в допълнение негативно развиване.
Неведнъж правосъдната власт е била разтърсвана от кавги, изключително що се отнася до назначението на магистрати с спорна известност на основни управителни позиции [Последният подобен образец е изборът на нов основен прокурор. Преди това ръководител на Софийския градски съд, Върховния административен съд и т.н.]. Това разрешава обществото да види един от методите, по които системата се овладява. Извън публичното наблюдаване обаче остават процеси, които имат същия резултат (контрол над кадровия запас на органите на правосъдната власт), само че се правят необезпокоявано и тихомълком. Един от тези процеси е командироването. ИПИ към този момент наблюдава по какъв начин законодателят услужливо се погрижи този институт още веднъж да се трансформира в инструмент за корист.
Както е видно от данните от регистрите на командированите магистрати, след измененията в Закона за правосъдната власт (ЗСВ) от лятото на 2016 година, с които се вкарват в случай че не цялостни, то най-малко някакви гаранции за възпиране на безконтролното командироване, броят на командированите магистрати осезаемо понижава. Тоест въведените гаранции са ефикасни. През септември 2017 година се следят най-ниските равнища на командировани съдии, прокурори/следователи и общо магистрати за интервал от 5 години [Период, задоволителен, с цел да наблюдава трендовете преди, по време и след въведените законови промени.]. След законодателните промени от ноември 2017 година, с които
на процедура се анулират гаранциите за попречване на корист с института,
тези равнища последователно нарастват, като към сегашния миг те са по-високи даже от стойностите през 2015 и 2016 година преди законодателните промени, последващи конституционните промени. [Единствено изключение прави броят на командированите прокурори, само че, защото става въпрос за незначителна разлика (5 прокурори - 102 през 2019 година и 107 през 2015 г.), това не се отразява на общата наклонност за повишаване на броя на командированите. При разглеждане на всички данни следва да се означи, че съдиите за разлика от прокурорите, които са ангажирани преди всичко с наказателноправна материя, с изключение на наказателни преглеждат и каузи с друга материя. Във всяка графика " прокурори " включва и следователи.]
© Висш съдебен съвет
Освен на благоразположения към сходна назадничавост законодател, който отстрани законовите гаранции за корист, това, наподобява, се дължи и на неспособността на Висшия правосъден съвет (ВСС) да се оправи с навременното и дейно осъществяване на състезания.
Промените в Закон за съдебната власт от лятото на 2016 година наподобява, че най-вече се отразяват на магистратите, командировани за интервал до 12 месеца - най-ниските равнища са точно през есента на 2017 година Подобен резултат е предвидим, защото опцията за командироване на незаета щатна служба е мощно лимитирана и командироването следва да се реализира единствено при действителна нужда. През 2018 година и 2019 година, когато опцията за командироване на незаета служба на процедура се възвръща, този брой още веднъж отчетливо се повишава, надминавайки даже стойностите от 2015 година и съвсем достигайки тези от 2016 година
© Висш съдебен съвет
Зловредните трендове са изцяло възобновени, а също така носят капацитет и за в допълнение негативно развиване
За интервал от 12 до 24 месеца са най-многобройни магистрати, командировани през 2019 година, като това надминава стойностите от всички предишни 4 години. Подобна наклонност не е непредвидена - тъкмо 2 години е времето, минало от законодателната регресия от есента на 2017 година През 2019 година броят на командированите магистрати над 24 месеца е най-нисък спрямо предходните 4 години, само че продължава да има случаи на прокурори и съдии, командировани с години (104 месеца, 92 месеца, 60 месеца и т.н.). Освен това с огромна сигурност може да се допусна, че този брой ще се усили, защото командированите магистрати сред 12 и 24 месеца са най-вече и евентуално скоро ще " прелеят " в групата на тези командировани над 24 месеца.
За огромна част от случаите резултатът от това на процедура е равноценен на повишение в служба (това включва и приемане на по-високо заплащане) и
отбягване на състезанията като изискване за напредък в кариерата.
Това е по този начин, тъй като обичайно делът на командировани магистрати в по-горна инстанция е отчетливо по-голям от тези, командировани в по-долна инстанция или такава на същото инстанционно равнище (виж фигура " Командироване по инстанции " ). Дори когато става дума за командироване в орган на правосъдната власт на същото инстанционно равнище, още веднъж може да се стигне до корист и замяна на преданост против взаимозависимост, защото е допустимо командироване в мощно мечтан град. Отново през 2017 година (когато гаранциите против корист с института на командироването към момента са в сила) се следи най-нисък растеж на броя съдии и прокурори/следователи, командировани в по-горна инстанция. След промените и допълненията в Закон за съдебната власт от есента на 2017 година се вижда поредно нарастване и в това отношение.
© Висш съдебен съвет
Данните също по този начин разкриват, че командироването на прокурори/следователи към профилираната (СП) и апелативната профилирана прокуратура (АСП) се усилва неколкократно през последните две години. Така да вземем за пример през 2015 година от общите прокуратури към СП и АСП са командировани единствено 2-ма прокурори. През 2016 година този брой остава неизменен, до момента в който през 2017 година се следи увеличение - 9 прокурори. По-осезаемо увеличение на броя на командированите прокурори от общите към профилираните прокуратури се следи през 2018 година - 28, като през 2019 година командированите са единствено с 6 по-малко, т.е. наклонността по-скоро се резервира. Почти всички са по силата на издадени от основния прокурор заповеди.
Сходна наклонност се вижда и при съдиите с тази разлика, че се отнася по-скоро до административното правосъдие, а не до профилираното наказателно. Прави усещане обаче, че и трите командирования на съдии от общи съдилища към Специализирания углавен съд (СНС) през 2019 година са по силата на заповед на ръководителя на Административния профилиран углавен съд (АСНС), а две от командированията са на съдии от Софийски градски съд (СГС) и Софийски областен съд (СРС), които са неведнъж по-натоварени от СНС. Така на процедура
двете най-натоварени съдилища в страната се лишават от скъп съдийски запас.
Подобни ходове са мощно притеснителни, защото не се правят въз основа на причини и явна нужда, а в противен случай - илюстрират глупост, която подсказва удовлетворяването на персонални ползи, а не тези на правораздаването.
Измененията в Закон за съдебната власт от лятото на 2018 година, по силата на които се вкарва пълномощието на ръководителя на Върховния административен съд (ВАС) да командирова съдии и от общите съдилища, явно водят до " миграция " към административните съдилища. Само 4 месеца след измененията ръководителят на Върховен административен съд съумява да командирова 8 съдии от районни към административни съдилища. Макар високата натовареност на даден съд постоянно да се акцентира в заповедите като претекст за командироване, е необяснимо за какво да вземем за пример от най-натоварения съд в страната - СРС, се командирова арбитър в Административен съд - София-град (АССГ). През 2019 година " зареждането " на административните съдилища от районните се усилва доста, като към октомври 2019 година броят на командированите е 24. Лишаването от съдийски запас в СРС продължава и през тази година - в допълнение към командирования през 2018 година арбитър през 2019 година към АССГ са командировани още 2-ма съдии от СРС. Подобен метод с изключение на всичко друго слага под въпрос и качеството на правораздаването, доколкото командирования арбитър може да не е съответно квалифициран за административните каузи, които следва да преглежда.
Силният уклон към еднолично и поредно командироване към профилираните прокуратури и към административните съдилища разкрива
желанието, а и успеваемостта на основния прокурор и ръководителя на Върховен административен съд да тестват лоялността на избрани магистрати
за избран интервал от време. Освен това е и признак за готовността на законодателя да приема комфортни за тях промени и допълнения на закона. Правомощията на ръководителите на профилираните наказателни съдилища и Върховен административен съд да командироват безотговорно съдии от общите съдилища им дава инструмент за асортимент на съдии в чувствителни за властта правосъдни структури - обжалване на актове на Министерски съвет, министри и регулаторни органи; подсъдност за закононарушения, свързани с висши длъжности лица, и така нататък
Като съществени претекстове в заповедите за командироване се сочат нуждата от кадрова обезпеченост и висока натовареност на дадения орган на правосъдната власт. За нито един от случаите обаче не излиза наяве какво обуславя избора точно на съответния магистрат или съд (от чийто кадрови запас се черпи). Регистрите не съдържат данни за основанията за разкомандироване на магистрати. Опасният абсурд, при който се командироват магистрати от едни от най-натоварените органи на правосъдната власт към по-малко натоварени, поражда изострен кадрови недостиг, който основава условия за утежняване качеството на правораздаването и слага в риск правата на жителите. Освен това обаче сходен абсурд, комбиниран с неналичието на действителни претекстове за командироване, единствено удостоверява тезата, че
на процедура се реализира не командироване, а кадруване, когато то продължава с години.
Макар и нецялостни, опитите за ограничение на злоупотребата с института на командироването се оказват с потребно деяние до практическата им анулация с измененията в Закон за съдебната власт от 2017 година и 2018 година Данните от регистрите на командированите магистрати демонстрират, че зловредните трендове са изцяло възобновени, а също така носят капацитет и за в допълнение негативно развиване.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ