Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика

Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).

Едни от най-травмиращите думи са от задача за 7-ми клас – " басейн се цялостни от две тръби и се изпразва от трета ". Това, което не се споделя в задачата е, че водата може и да не стигне за пълненето на басейна по ред аргументи – суха година, загуби по неподдържаните тръби, обири и други Разбира се, тези опасности са написани в детайли в редица национални тактики и нормативни документи и все пак отново се стига до обстановки, като тази с ВиК Перник, в резултат на което държавното управление взема решение да сътвори ВиК холдинг, който да сплоти всички ВиК оператори, в чиито капитал страната има присъединяване. Това освен че няма да реши казуса, само че и най-вероятно ще го утежни.

Промяната в планирането, ръководството и развиването на ВиК услугите

стартира преди към 10 години с промени в Закона за водите, които плануват:

– условно делене на страната на " обособени територии " ;

– основаване на асоциации по ВиК от притежателите на ВиК системи и съоръжения;

– асоциациите са виновни за обмисляне и ръководство на ВиК системите и даване на ВиК услуги;

– за тази цел асоциациите подписват контракт за употреба и поддръжка с ВиК оператор;

– правене на районни генерални проекти като главен инструмент за обмисляне на развиването на ВиК системите.

Години наред процесът буксува поради несъгласия сред Закона за водите и Закона за счетоводството.

Същевременно нормативната уредба в бранша дава отговор на положителните европейски практики, само че също като опитите за промяна от 2009 година и последвалите тактики от 2012 и 2014 година, не се ползва. Част от проблемите, посочени в последната тактика от 2014 година включват:

– трудност и неустановеност, свързани със собствеността на ВиК инфраструктурата и ръководството на активите;

– липса на предсказуемост и бистрота в регулацията на равнищата на обслужване и цените;

– външна интервенция при вземането на решения и в оперативната работа както на ВиК операторите, по този начин също и на Държавната комисия за енергийно и водно контролиране [вече Комисия за енергийно и водно регулиране];

– дисбаланс, разследване от обстоятелството, че ВиК операторите, които дават отговор за осъществяването на условията за отпадъчните води, не разполагат със средства за създаване на нужната инфраструктура, която да подсигурява осъществяването на тези условия от тяхна страна.

Въпросът с консолидацията на сдруженията в бранша стои на дневен ред от 2009 година,

като се търси баланс сред размера на сдруженията. Ако са прекомерно дребни, не могат да се реализиран нужните икономии от мащаба, пораждат усложнения при наемане на дипломиран личен състав, както и за обезпечаване на нужните финансови средства за осъществяване на капиталовата стратегия на сдруженията. Ако са прекомерно огромни, елементарно се появява неефективност при ръководството им и се основават условия за корупция. С други думи се търси най-благоприятен вид на размера на новите окрупнени сдружения, тъй че да се избегнат тези проблеми. Примери има и в двете направления – в страни като Австрия, Германия и скандинавските страни ВиК сдруженията нормално са общински, до момента в който в страни като Италия, Румъния и Холандия сдруженията са по-малко на брой и обслужват сред 450 и 1700 хиляди клиенти.

Ако би трябвало да обобщим – главните проблеми в бранша наподобява се намират по цялата вертикала – от качеството на законодателната рамка, през (не)провеждането на държавната политика, през дефекти в регулаторната политика, до неефективно ръководство на фирмите с държавно присъединяване.

Нито един от тези проблеми не може да бъде решен посредством основаване на нов холдинг,

който да сплоти всички сдружения с държавно присъединяване в бранша. Напротив, опитът демонстрира, че страната е доста по-строга към частните компании, в сравнение с към държавните. Крещящ образец в тази посока е наложителната продажба на електрическа сила на борсата, в това число от държавните компании в състава на Българския енергиен холдинг, които до 2018 година продават на така наречен OTC пазар. Задължението държавните компании да продават на контролирания борсов пазар де факто е самопризнание за неспособността на страната (в лицето на принципала им – Министерството на енергетиката) да вкара дейно ръководство на държавните сдружения и опит това да се случи под натиска на пазарните сили [Това не се случва, тъй като тези сдружения имат съвсем монополна роля на свободния пазар, където образуват над 80% от доставената електрическа енергия].

Решението е в друга посока и включва няколко стъпки. На първо място, това включва уедряване на сдруженията, с цел да се реализиран икономии от мащаба, набиране на дипломиран личен състав и обезпечаване на финансиране за капиталовата стратегия на сдруженията. За да е допустимо това обаче е нужна предвидима и справедлива нормативна и регулаторна среда. Казано по-просто –

цените следва да покриват обективните разноски за снабдяване и отклоняване на вода до потребителите,

в това число и капиталовите.

Окрупняването дружно с предвидимата бизнес среда ще разреши на сдруженията да създадат капиталовите си стратегии банкируеми. При тези условия се основават благоприятни условия за намиране на стратегически концесионер за даване на ВиК услуги, който в допълнение да усъвършенства ръководството на компанията и да увеличи качеството на услугата. Частните компании имат благоприятни условия за реализиране на по-висока успеваемост заради редица фактори, включително по-голям опит, потребление на тласъци за реализиране на успеваемост, по-слаба политическа интервенция в корпоративното ръководство и не на последно място – по-строгото отношение на всички държавни институции, в това число регулатора, към частни компании. В последната тактика " Софийска вода " се показва като добър образец точно по тези аргументи.

Всичко, което би трябвало да знаете за: Водната рецесия в Перник (161)