София – все по-бурно икономическо развитие, но задържано от трудовия пазар
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (ИПИ).
София продължава да е главният стопански мотор на България, само че столичният пазар на труда към този момент стартира да се задъхва, а разрастването му е все по-трудно. Това проличава ясно от Икономическия и капиталов профил на София, формиран от ИПИ за Столичната общинска организация за приватизация и вложения.
София има много по-различна икономическа конструкция спрямо България като цяло в резултат на сензитивно по-високата роля на услугите, за сметка на по-малкия дял на земеделието и промишлеността.
Благодарение на бързата агресия на аутсорсинга на услуги и информационно-комуникационните технологии, столицата е измежду областите в България, които най-бързо усилват продуктивността на труда си. В тези подсектори са съсредоточени и забележителна част от вложенията в региона, дружно с комерсиалната активност.
Ако предходният интервал на икономическа рецесия е някаква индикация, даже и на фона на сензитивно закъснение на икономическия напредък на България,
София най-вероятно ще остане доста по-малко наранена спрямо други области,
изключително тези с промишлен профил.
Понастоящем, най-голямото предизвикателство пред по-нататъшното развиване на столичната стопанска система са рестриктивните мерки на трудовия ѝ пазар. През последните тримесечия, за които има налични данни, заетостта в София надвишава 3/4 от трудоспособното население, а в същото време безработицата в нея е понижа съвсем до естествения си най-малко (в взаимозависимост от тримесечието, към 10 хиляди души), рухването под който би означавало мощно ограничение на подвижността в трудовия пазар.
Източниците на спомагателен трудов запас за столицата са няколко – главният е позитивната миграция, с помощта на която София притегля доста от надарените и образовани служащи от други области на страната. През последните две години се следи и доста нарастване на заетостта измежду по-възрастните (над 55 години), което от своя страна значи, че компаниите все по-често се обръщат към тях. Благодарение на взрива в строителството даже и хората с по-ниско обучение към този момент намират работа.
Най-слабо употребеният към този момент източник на спомагателна работна ръка за столица са чужденците,
като причина за това са най-много рестриктивните мерки пред наемането на хора от трети страни, и сложната конкуренция със заплащането на стандарта на живот в други европейски страни (въпреки че в някои браншове, изключително в информационно-комуникационните технологии, това към този момент се променя).
Ако успее да преодолее рестриктивните мерки пред трудовия си пазар, вероятностите пред икономическото развиване на София са позитивни. Благодарение на сензитивно по-бързия си растеж столицата най-вероятно ще продължи да концентрира все по-значителна част от стопанската система на страната в себе си, и изключително от услугите, както и да притегля най-добре образованите и надарени служащи и бизнесмени.
София продължава да е главният стопански мотор на България, само че столичният пазар на труда към този момент стартира да се задъхва, а разрастването му е все по-трудно. Това проличава ясно от Икономическия и капиталов профил на София, формиран от ИПИ за Столичната общинска организация за приватизация и вложения.
София има много по-различна икономическа конструкция спрямо България като цяло в резултат на сензитивно по-високата роля на услугите, за сметка на по-малкия дял на земеделието и промишлеността.
Благодарение на бързата агресия на аутсорсинга на услуги и информационно-комуникационните технологии, столицата е измежду областите в България, които най-бързо усилват продуктивността на труда си. В тези подсектори са съсредоточени и забележителна част от вложенията в региона, дружно с комерсиалната активност.
Ако предходният интервал на икономическа рецесия е някаква индикация, даже и на фона на сензитивно закъснение на икономическия напредък на България,
София най-вероятно ще остане доста по-малко наранена спрямо други области,
изключително тези с промишлен профил.
Понастоящем, най-голямото предизвикателство пред по-нататъшното развиване на столичната стопанска система са рестриктивните мерки на трудовия ѝ пазар. През последните тримесечия, за които има налични данни, заетостта в София надвишава 3/4 от трудоспособното население, а в същото време безработицата в нея е понижа съвсем до естествения си най-малко (в взаимозависимост от тримесечието, към 10 хиляди души), рухването под който би означавало мощно ограничение на подвижността в трудовия пазар.
Източниците на спомагателен трудов запас за столицата са няколко – главният е позитивната миграция, с помощта на която София притегля доста от надарените и образовани служащи от други области на страната. През последните две години се следи и доста нарастване на заетостта измежду по-възрастните (над 55 години), което от своя страна значи, че компаниите все по-често се обръщат към тях. Благодарение на взрива в строителството даже и хората с по-ниско обучение към този момент намират работа.
Най-слабо употребеният към този момент източник на спомагателна работна ръка за столица са чужденците,
като причина за това са най-много рестриктивните мерки пред наемането на хора от трети страни, и сложната конкуренция със заплащането на стандарта на живот в други европейски страни (въпреки че в някои браншове, изключително в информационно-комуникационните технологии, това към този момент се променя).
Ако успее да преодолее рестриктивните мерки пред трудовия си пазар, вероятностите пред икономическото развиване на София са позитивни. Благодарение на сензитивно по-бързия си растеж столицата най-вероятно ще продължи да концентрира все по-значителна част от стопанската система на страната в себе си, и изключително от услугите, както и да притегля най-добре образованите и надарени служащи и бизнесмени.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ