Какво се случва в икономиката, когато се вдига минималната заплата
Анализ на Зорница Славова от Института за пазарна стопанска система
В началото на месеца Европейската централна банка разгласява проучване, показващо резултата на повишението на минималната работна заплата (МРЗ) в Централна и Източна Европа. Изследването изследва по какъв начин компаниите в осем страни, измежду които и България, се приспособяват към покачванията на МРЗ. Трябва да се направи ангажимента, че полевото изследване измежду компаниите е извършено през 2014 година и обгръща интервала 2010-2013 година. В този интервал МРЗ в България нараства кумулативно с към 1/3 (от 240 лева през 2009 година до 310 лева през 2013 г.) В проучването е посочено и че резултатът от повдигането на МРЗ в България е доста по-широк в сравнение с в другите страни поради системата на минималните осигурителни приходи, която се въздейства и от МРЗ.
Основните заключения на изследването за всички включени страни потвърждават, че за компаниите повишението на МРЗ води главно до редуциране на разноските отвън тези за труд, увеличение на цените на продуктите и възстановяване на продуктивността. Също по този начин то провокира и понижаване на чиновници, както и отвод от наемането на нови чиновници. Изследването демонстрира още, че същите резултати се следят и в предприятията, които нямат служащи, наети на МРЗ.
По-интересно е да се прегледа по какъв начин стои България на фона на останалите страни и по какъв начин българските компании се оправят с лавинообразното повишение на МРЗ в страната през последни години.
- Съкращаване на наети. България е измежду страните, в които този резултат е релативно по-широко публикуван. Всяка четвърта компания незабавно е освободила част от чиновниците си. Предвид действителностите в страната, може да се допусна, че част от съкратените чиновници биха могли да продължат да работят в сивата стопанска система и на възнаграждение, отговарящо в по-голяма степен на добавената стойност от труда им. Така или другояче МРЗ въздейства в огромна степен на пазара на труда на международно равнище (виж тук), а преди няколко години ИПИ направи проучване по тематиката, което сподели, че всяко повишаване на минималната заплата със 100 лв. води до загуба на 24,5 хиляди работни места измежду най-ниско образованите.
- Наемане на по-малко хора. За страдание, тъкмо във връзка с този резултат за България липсват данни, само че той е необятно подсилен от литературата (например тук) и от проучванията в други страни. Почти всяка втора (46%) от включените в изследването компании дава отговор, че при покачване на МРЗ ще наема по-малко хора или въобще няма да наема нови служащи. Този резултат не е изненада, защото покачването на МРЗ се отразява отрицателно най-много на възможностите за претовареност на дълготрайно безработните, младежите и нискоквалифицираните. Това се отнася в изключително мощна степен в регионите, в които МРЗ е с по-висок дял от междинните работни заплати (конкретно за България подобен регион е Северозападна България, например).
- Увеличаване на цените на продуктите. Най-често прилаганата процедура след повишението на МРЗ в България е увеличението на цените на стоките и услугите. 35% от българските предприятия са нараснали цените точно с цел да посрещнат по-високите разноски за труд. Въпреки това измежду изследваните страни цената на този резултат в България е относително ниска, само че и доста над най-ниската стойност – 15% в Словения (при приблизително 53% за осемте държави). В множеството случаи това приказва за неспособност на компаниите да усъвършенстват разноските си, макар че с повишението на цените на стоките и услугите губят конкурентни преимущества.
- Намаляване на други разноски. Над 60% от включените в проучването предприятия са понижили другите си разноски (например за вложения, поддръжка, доставки и т.н.), с цел да компенсират повишението на разноските за труд. В България, обаче, този дял е малко над 8%. Значително по-ниската податливост на българските предприятия за понижаване на другите разноски може да се търси във към този момент завършила оптимизация на разноските в отговор на рецесията (и неспособност за по-нататъшното им свиване).. Друг извод, който се постанова от данните, е, че при нарастване на разноските за труд от покачването на минималните заплати, българските работодатели в много по-висока степен минават към освобождение на служащи. Леснотата, с която се наемат и освобождават служащи във всяка страна, както и съответната макроикономическа обстановка най-вероятно имат отношение към тези резултати и към желаните от компаниите реакции към покачването на минималната заплата.
- Увеличаване на заплатите на останалите наети. За да поддържат разликите в заплащането на чиновниците си съгласно осъществяваната работа, част от компаниите би трябвало да покачат всички заплати при нарастване на минималната. В България този резултат е забележителен (близо 30%), само че въпреки всичко е по-нисък от междинната му стойност в другите страни. Причина за това може да се търси още веднъж в по-голямата податливост за непосредствено освобождение на чиновници.
- Повишаване на продуктивността. Това е най-широко застъпеният резултат при изследваните страни. Над 60% от предприятията биха подхванали ограничения за повишение на продуктивността си, с цел да компенсират увеличените разноски за труд. Но не и България. Въпреки че точно България е страната с извънредно ниска продуктивност на труда, малко над 20% от компаниите считат, че могат да я покачват, с цел да си разрешат по-високи хонорари за чиновниците. Тук евентуално роля играят както ниските финансови разноски на българските компании (особено в годините след кризата), по този начин и обичайно дребното вложения в технологии, слаборазпространената процедура за учене през целия живот и така нататък
Изследването на ЕЦБ още веднъж обрисува отрицателните резултати от повишението МРЗ освен в България, само че и в няколко други страни от района. Макар и във връзка с някои отрицателни резултати България да стои релативно добре на фона на другите изследвани страни, в които негативните въздействия са по-силни, и тук повишението на МРЗ води по-високи цени и по-висока безработица. За страдание, обаче, то в доста по-малка степен подтиква покачването на продуктивността, което в доста от страните от района е преобладаваща реакция на компаниите.
Редактор: Деница Райкова
В началото на месеца Европейската централна банка разгласява проучване, показващо резултата на повишението на минималната работна заплата (МРЗ) в Централна и Източна Европа. Изследването изследва по какъв начин компаниите в осем страни, измежду които и България, се приспособяват към покачванията на МРЗ. Трябва да се направи ангажимента, че полевото изследване измежду компаниите е извършено през 2014 година и обгръща интервала 2010-2013 година. В този интервал МРЗ в България нараства кумулативно с към 1/3 (от 240 лева през 2009 година до 310 лева през 2013 г.) В проучването е посочено и че резултатът от повдигането на МРЗ в България е доста по-широк в сравнение с в другите страни поради системата на минималните осигурителни приходи, която се въздейства и от МРЗ.
Основните заключения на изследването за всички включени страни потвърждават, че за компаниите повишението на МРЗ води главно до редуциране на разноските отвън тези за труд, увеличение на цените на продуктите и възстановяване на продуктивността. Също по този начин то провокира и понижаване на чиновници, както и отвод от наемането на нови чиновници. Изследването демонстрира още, че същите резултати се следят и в предприятията, които нямат служащи, наети на МРЗ.
По-интересно е да се прегледа по какъв начин стои България на фона на останалите страни и по какъв начин българските компании се оправят с лавинообразното повишение на МРЗ в страната през последни години.
- Съкращаване на наети. България е измежду страните, в които този резултат е релативно по-широко публикуван. Всяка четвърта компания незабавно е освободила част от чиновниците си. Предвид действителностите в страната, може да се допусна, че част от съкратените чиновници биха могли да продължат да работят в сивата стопанска система и на възнаграждение, отговарящо в по-голяма степен на добавената стойност от труда им. Така или другояче МРЗ въздейства в огромна степен на пазара на труда на международно равнище (виж тук), а преди няколко години ИПИ направи проучване по тематиката, което сподели, че всяко повишаване на минималната заплата със 100 лв. води до загуба на 24,5 хиляди работни места измежду най-ниско образованите.
- Наемане на по-малко хора. За страдание, тъкмо във връзка с този резултат за България липсват данни, само че той е необятно подсилен от литературата (например тук) и от проучванията в други страни. Почти всяка втора (46%) от включените в изследването компании дава отговор, че при покачване на МРЗ ще наема по-малко хора или въобще няма да наема нови служащи. Този резултат не е изненада, защото покачването на МРЗ се отразява отрицателно най-много на възможностите за претовареност на дълготрайно безработните, младежите и нискоквалифицираните. Това се отнася в изключително мощна степен в регионите, в които МРЗ е с по-висок дял от междинните работни заплати (конкретно за България подобен регион е Северозападна България, например).
- Увеличаване на цените на продуктите. Най-често прилаганата процедура след повишението на МРЗ в България е увеличението на цените на стоките и услугите. 35% от българските предприятия са нараснали цените точно с цел да посрещнат по-високите разноски за труд. Въпреки това измежду изследваните страни цената на този резултат в България е относително ниска, само че и доста над най-ниската стойност – 15% в Словения (при приблизително 53% за осемте държави). В множеството случаи това приказва за неспособност на компаниите да усъвършенстват разноските си, макар че с повишението на цените на стоките и услугите губят конкурентни преимущества.
- Намаляване на други разноски. Над 60% от включените в проучването предприятия са понижили другите си разноски (например за вложения, поддръжка, доставки и т.н.), с цел да компенсират повишението на разноските за труд. В България, обаче, този дял е малко над 8%. Значително по-ниската податливост на българските предприятия за понижаване на другите разноски може да се търси във към този момент завършила оптимизация на разноските в отговор на рецесията (и неспособност за по-нататъшното им свиване).. Друг извод, който се постанова от данните, е, че при нарастване на разноските за труд от покачването на минималните заплати, българските работодатели в много по-висока степен минават към освобождение на служащи. Леснотата, с която се наемат и освобождават служащи във всяка страна, както и съответната макроикономическа обстановка най-вероятно имат отношение към тези резултати и към желаните от компаниите реакции към покачването на минималната заплата.
- Увеличаване на заплатите на останалите наети. За да поддържат разликите в заплащането на чиновниците си съгласно осъществяваната работа, част от компаниите би трябвало да покачат всички заплати при нарастване на минималната. В България този резултат е забележителен (близо 30%), само че въпреки всичко е по-нисък от междинната му стойност в другите страни. Причина за това може да се търси още веднъж в по-голямата податливост за непосредствено освобождение на чиновници.
- Повишаване на продуктивността. Това е най-широко застъпеният резултат при изследваните страни. Над 60% от предприятията биха подхванали ограничения за повишение на продуктивността си, с цел да компенсират увеличените разноски за труд. Но не и България. Въпреки че точно България е страната с извънредно ниска продуктивност на труда, малко над 20% от компаниите считат, че могат да я покачват, с цел да си разрешат по-високи хонорари за чиновниците. Тук евентуално роля играят както ниските финансови разноски на българските компании (особено в годините след кризата), по този начин и обичайно дребното вложения в технологии, слаборазпространената процедура за учене през целия живот и така нататък
Изследването на ЕЦБ още веднъж обрисува отрицателните резултати от повишението МРЗ освен в България, само че и в няколко други страни от района. Макар и във връзка с някои отрицателни резултати България да стои релативно добре на фона на другите изследвани страни, в които негативните въздействия са по-силни, и тук повишението на МРЗ води по-високи цени и по-висока безработица. За страдание, обаче, то в доста по-малка степен подтиква покачването на продуктивността, което в доста от страните от района е преобладаваща реакция на компаниите.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ