Пазарът на труда удари тавана
Анализ на Явор Алексиев от Института за пазарна стопанска система
Публикуваните през тази седмица данни на Национален статистически институт п отвърждават опасенията за закъснение на експанзията на пазара на труда през 2018 година След невиждания от годините преди рецесията растеж на работните места със 154 хиляди през третото тримесечие на 2017 година, записаният от статистиката спад на годишна база през третото тримесечие на 2018 година беше в известна степен предстоящ. Въпреки че това е в действителност второ следващо тримесечие на понижаване на броя на заетите на годишна база, заетостта продължава да нараства поради изпреварващия спад на популацията. Коефициентът на претовареност на лицата на възраст 15-64 години доближава нов връх от 68,8%, само че забавянето на стопанската система и по-внимателният обзор на данните за пазара на труда, подсказват, че този връх може и да е финален за сегашния стопански цикъл:
- Особено притеснителни са данните за младежите , където спадът на броя на заетите е придружен и от спад на заетостта, като това важи и за двете следени групи (15-25 и 15-29 години). Демографските императиви на пазара на труда се виждат и по друга линия – единствената възрастова група, при която броят на заетите в действителност се усилва по отношение на миналата година е тази на 55-64 годишните.
- Близо една трета от областите в страната са записали рекордна претовареност през някое от тримесечията на 2018 година, като сред тях с изключение на огромни области като столицата и Бургас, се подреждат и по-малки такива като Търговище и Силистра. В същото време за интервала юли-септември 2018 година спад на годишна база в коефициента на претовареност на популацията на възраст 15-64 година се следи в 13 от 28-те области в страната, като най-значителен е той в Добрич (-10 прочие п.), Монтана (-7 прочие п.) и Ямбол (- 6 прочие п.).
- Средната заплата за третото тримесечие на 2018 година доближава 1 117 лева, което съставлява растеж от 7,7% на годишна база. Въпреки че темпът на повишаване остава релативно добър, забавянето по отношение на 2017 година е сензитивно, изключително поради продължаващия растеж на инфлацията, която от юли насам е над 3,5% на годишна база.
На секторно равнище прави усещане продължаващата позитивна наклонност при заплатите в преработващата индустрия – те нарастват по-бързо от междинната заплата за страната в 16 от последните 18 тримесечия в унисон с изменящата се конструкция на заетите в бранша. Така до момента в който през 2012 година междинната заплата в преработващата индустрия беше 81% от междинната за страната, последните данни демонстрират доста по-високо равнище от 91%.
Дългосрочната наклонност за увеличение на броя на наетите в действия с по-висока добавена стойност като автомобилопроизводството и това на електрическите уреди, придружена със спад в текстилния бранш, бута заплатите нагоре, само че в това време покачва и условията към квалификацията на наетите лица. На противоположния полюс се намират наетите в търговията, където за трето следващо тримесечие растеж на заплатите на годишна база на процедура липсва.
Всички тези данни удостоверяват, че 2018 година е сензитивно по-слаба за пазара на труда от 2017 година Положителни трендове не престават да са налице, само че следеното закъснение в българската и европейската стопански системи ще слагат под напън по-нататъшната агресия. Рекордно ниската безработица (5% през третото тримесечие на 2018 г.) допуска нов метод към адресирането на съществуващите проблеми с дефицита на труд и уменията на работната мощ – метод, който за жалост не се вижда в Бюджет 2019.
Дори в противен случай – инертните политики по заетостта, които не престават да залагат на субсидираната претовареност вместо на повишението на квалификацията на работната мощ, значат, че настоящите спънки пред по-нататъшна агресия ще продължат да бъдат същите и отсега нататък. На фона на намаляването на заетостта измежду младежите, доказания в средносрочната бюджетна прогноза курс към сляпо повдигане на минималната работна заплата през идващите три години също не наподобява като изключително добра концепция.
Редактор: Деница Райкова
Публикуваните през тази седмица данни на Национален статистически институт п отвърждават опасенията за закъснение на експанзията на пазара на труда през 2018 година След невиждания от годините преди рецесията растеж на работните места със 154 хиляди през третото тримесечие на 2017 година, записаният от статистиката спад на годишна база през третото тримесечие на 2018 година беше в известна степен предстоящ. Въпреки че това е в действителност второ следващо тримесечие на понижаване на броя на заетите на годишна база, заетостта продължава да нараства поради изпреварващия спад на популацията. Коефициентът на претовареност на лицата на възраст 15-64 години доближава нов връх от 68,8%, само че забавянето на стопанската система и по-внимателният обзор на данните за пазара на труда, подсказват, че този връх може и да е финален за сегашния стопански цикъл:
- Особено притеснителни са данните за младежите , където спадът на броя на заетите е придружен и от спад на заетостта, като това важи и за двете следени групи (15-25 и 15-29 години). Демографските императиви на пазара на труда се виждат и по друга линия – единствената възрастова група, при която броят на заетите в действителност се усилва по отношение на миналата година е тази на 55-64 годишните.
- Близо една трета от областите в страната са записали рекордна претовареност през някое от тримесечията на 2018 година, като сред тях с изключение на огромни области като столицата и Бургас, се подреждат и по-малки такива като Търговище и Силистра. В същото време за интервала юли-септември 2018 година спад на годишна база в коефициента на претовареност на популацията на възраст 15-64 година се следи в 13 от 28-те области в страната, като най-значителен е той в Добрич (-10 прочие п.), Монтана (-7 прочие п.) и Ямбол (- 6 прочие п.).
- Средната заплата за третото тримесечие на 2018 година доближава 1 117 лева, което съставлява растеж от 7,7% на годишна база. Въпреки че темпът на повишаване остава релативно добър, забавянето по отношение на 2017 година е сензитивно, изключително поради продължаващия растеж на инфлацията, която от юли насам е над 3,5% на годишна база.
На секторно равнище прави усещане продължаващата позитивна наклонност при заплатите в преработващата индустрия – те нарастват по-бързо от междинната заплата за страната в 16 от последните 18 тримесечия в унисон с изменящата се конструкция на заетите в бранша. Така до момента в който през 2012 година междинната заплата в преработващата индустрия беше 81% от междинната за страната, последните данни демонстрират доста по-високо равнище от 91%.
Дългосрочната наклонност за увеличение на броя на наетите в действия с по-висока добавена стойност като автомобилопроизводството и това на електрическите уреди, придружена със спад в текстилния бранш, бута заплатите нагоре, само че в това време покачва и условията към квалификацията на наетите лица. На противоположния полюс се намират наетите в търговията, където за трето следващо тримесечие растеж на заплатите на годишна база на процедура липсва.
Всички тези данни удостоверяват, че 2018 година е сензитивно по-слаба за пазара на труда от 2017 година Положителни трендове не престават да са налице, само че следеното закъснение в българската и европейската стопански системи ще слагат под напън по-нататъшната агресия. Рекордно ниската безработица (5% през третото тримесечие на 2018 г.) допуска нов метод към адресирането на съществуващите проблеми с дефицита на труд и уменията на работната мощ – метод, който за жалост не се вижда в Бюджет 2019.
Дори в противен случай – инертните политики по заетостта, които не престават да залагат на субсидираната претовареност вместо на повишението на квалификацията на работната мощ, значат, че настоящите спънки пред по-нататъшна агресия ще продължат да бъдат същите и отсега нататък. На фона на намаляването на заетостта измежду младежите, доказания в средносрочната бюджетна прогноза курс към сляпо повдигане на минималната работна заплата през идващите три години също не наподобява като изключително добра концепция.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ