Увеличаването на местните данъци няма да помогне
Анализ на Явор Алексиев от Института за пазарна стопанска система. Заглавието е на редакцията.
Установената през последните години наклонност на повишаващи се локални налози продължава и през 2018 година Българските общини усилват основни локални налози, с цел да си обезпечат нужните лични средства, а в някои случаи - и с цел да изпълнят уговорките си към финансовото министерство, като разследване от получените през последните години безлихвени заеми. Това развиване не е изненадващо поради спрения развой на фискална децентрализация, само че по-високите локални налози не могат да доведат до решение на структурните проблеми на общинските бюджети.
Какво демонстрират данните
В интервала сред 2012 и 2018 година ИПИ организира 7 обособени годишни проучвания на равнищата на локалните налози като част от самодейността „ Регионални профили: индикатори за развитие”. Данните се събират посредством заявки по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ) до всички общини в страната, както и посредством инспекция на ставките онлайн. Разглеждаме четири от основните локални налози:
- налог върху недвижимите парцели - нежилищни парцели на юридически лица;
- налог върху транспортните средства и леките коли – с мощ от 74 kW - 110 kW;
- годишен патентен налог за търговия на дребно до 100 кв.м. комерсиална площ;
- налог за прекачване на благосъстоятелност.
Получените резултати са недвусмислени: случаите на нарастване на следените локални налози са в пъти по-многобройни от случаите на понижаване на такива, като наклонността става изключително ясно изразена през 2016 и 2017 година, тъкмо след влизането в действие на така наречен Механизъм за излекуване на общини.
Вижда се, че:
- Тенденцията към повишаване на равнището на основни локални налози продължава и през 2018 година Регистрираните от ИПИ случаи на увеличение по отношение на 2017 година са 37, а пониженията – едвам 4 – рекордно невисок брой за интервала.
- Общо за интервала сред 2013 и 2018 година сме регистрирани 254 случаи на увеличение на локални налози, до момента в който случаите на понижение са близо пет пъти по-малко.
- Две трети от нарастванията са регистрирани през последните три години.
- Най-често се усилва годишният налог върху недвижимите парцели, следван от налога при възмездно придобиване на имущество и налозите върху транспортните средства.
Защо увеличението на локални налози няма да помогне
Според последните сравними данни на Евростат, приходите на локалните управляващи в България възлизат на едвам 7,3% от Брутният вътрешен продукт през 2017 година, което е над два пъти по-ниска стойност от междинните за Европейски Съюз 15,4%. Въпреки че повишението на равнището или на събираемостта на основни локални налози може в известна степен да докара до усъвършенстване на положението на общинските бюджети, проблемите с тяхната структурата остават.
- Българските общини остават в мощна взаимозависимост от прехвърлянията от централната власт, които образуват близо 2/3 от всички техни доходи. Това съответствие основава освен теоретични, само че и действителни политически зависимости и няма по какъв начин да бъде преодоляно в границите на съществуващата уредба на локалните налози.
- Наложените канали за обезпечаване на лични средства (основно от имуществени данъци) дават лимитирано фискално пространство и не основават действителна опция за данъчна конкуренция. Предвид обстоятелството, че относителният дял на локалните налози в общото данъчно задължение на жителите и компаниите е нищожен, промени и в двете направления нямат необикновен резултат върху решенията на икономическите сътрудници.
- С доста малко изключения (големи градове, курортни общини и общини с огромни концесии), общинските бюджети по никакъв метод не отразяват протичащото се в локалната стопанска система.
- Ниският дял на личните доходи води до неспособност за осъществяване на локални политики, даже при съществуване на публичен и политически консенсус на локално равнище, което тук-там води до обезсмисляне на демократичния избирателен развой.
Най-простият и елементарно използван способ за смяна на това статукво е преотстъпването на част от постъпленията от налога върху приходите на физическите лица (ДДФЛ) назад на общините на правилото „ парите следват персоналната карта”. Преотстъпването на една пета от плануваните за 2018 година доходи от ДДФЛ ще усили личните доходи на общините с близо 675 млн. лева (т.е. с близо една трета) и ще сътвори действителни тласъци локалните управляващи да работят за привличането на вложения и разкриването на нови работни места. Необходимите стъпки за реализиране на действителна смяна в структурата на общинските бюджети са разказани от ИПИ в оповестеното през април 2018 година проучване „ Пътят към фискална децентрализация”, където е направена и оценка на евентуалните доходи, на които може да разчита всяка една община при приемането на тази стъпка.
Пътят към фискална децентрализация
Преотстъпването на част от постъпленията от ДДФЛ към общините не може и не би трябвало да бъде изолирана, самоцелна и безусловна смяна в структурата на данъчната система. За да може да бъде обезпечен триумфът ѝ, е належащо да бъдат подхванати спомагателни стъпки, сред които:
- Преминаване към дейно програмно бюджетиране на локално равнище, което да докара по-голяма успеваемост и бистрота на локалните финанси;
- Подобряване на успеваемостта и прозрачността на финансите и ръководството на общинските предприятия и общинската собственост;
- Териториално-административна промяна, която да подсигурява дълготрайна резистентност на териториалното устройство;
- Споделянето на налог общ приход с общините допуска и смяна на демократичния модел посредством усилване на политическата отговорност на локално равнище и дейното включване на гражданското общество в процеса на правене на локални политики.
Споделянето на постъпленията от ДДФЛ с общините, а след това и възможното отдаване на пълномощия за установяване на този налог в дадени граници ще докара до:
- Повишаване на фискалната автономия на общините и по-добро обвързване на бюджетните приходи със обществените и икономическите процеси, които протичат на тяхна територия;
- Намаляване на съществуващите политически зависимости на локалната от централната власт;
- Създаване на тласъци за поддържане на добра бизнес среда и привличане на вложения за повишението на заетостта и надлежно – увеличение на приходите от ДДФЛ в локалния бюджет;
- Възстановяване на изгубената връзка сред данъчно облагане и политическо посланичество на локално равнище и увеличение на потенциала на гражданското общество да взе участие във формулирането на локални политики;
- Създаване на условия за пораждане на действителна данъчна конкуренция на локално равнище в бъдеще, когато общините получат право да дефинират размера на ставката на ДДФЛ в по-широки граници.
Редактор: Деница Райкова
Установената през последните години наклонност на повишаващи се локални налози продължава и през 2018 година Българските общини усилват основни локални налози, с цел да си обезпечат нужните лични средства, а в някои случаи - и с цел да изпълнят уговорките си към финансовото министерство, като разследване от получените през последните години безлихвени заеми. Това развиване не е изненадващо поради спрения развой на фискална децентрализация, само че по-високите локални налози не могат да доведат до решение на структурните проблеми на общинските бюджети.
Какво демонстрират данните
В интервала сред 2012 и 2018 година ИПИ организира 7 обособени годишни проучвания на равнищата на локалните налози като част от самодейността „ Регионални профили: индикатори за развитие”. Данните се събират посредством заявки по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ) до всички общини в страната, както и посредством инспекция на ставките онлайн. Разглеждаме четири от основните локални налози:
- налог върху недвижимите парцели - нежилищни парцели на юридически лица;
- налог върху транспортните средства и леките коли – с мощ от 74 kW - 110 kW;
- годишен патентен налог за търговия на дребно до 100 кв.м. комерсиална площ;
- налог за прекачване на благосъстоятелност.
Получените резултати са недвусмислени: случаите на нарастване на следените локални налози са в пъти по-многобройни от случаите на понижаване на такива, като наклонността става изключително ясно изразена през 2016 и 2017 година, тъкмо след влизането в действие на така наречен Механизъм за излекуване на общини.
Вижда се, че:
- Тенденцията към повишаване на равнището на основни локални налози продължава и през 2018 година Регистрираните от ИПИ случаи на увеличение по отношение на 2017 година са 37, а пониженията – едвам 4 – рекордно невисок брой за интервала.
- Общо за интервала сред 2013 и 2018 година сме регистрирани 254 случаи на увеличение на локални налози, до момента в който случаите на понижение са близо пет пъти по-малко.
- Две трети от нарастванията са регистрирани през последните три години.
- Най-често се усилва годишният налог върху недвижимите парцели, следван от налога при възмездно придобиване на имущество и налозите върху транспортните средства.
Защо увеличението на локални налози няма да помогне
Според последните сравними данни на Евростат, приходите на локалните управляващи в България възлизат на едвам 7,3% от Брутният вътрешен продукт през 2017 година, което е над два пъти по-ниска стойност от междинните за Европейски Съюз 15,4%. Въпреки че повишението на равнището или на събираемостта на основни локални налози може в известна степен да докара до усъвършенстване на положението на общинските бюджети, проблемите с тяхната структурата остават.
- Българските общини остават в мощна взаимозависимост от прехвърлянията от централната власт, които образуват близо 2/3 от всички техни доходи. Това съответствие основава освен теоретични, само че и действителни политически зависимости и няма по какъв начин да бъде преодоляно в границите на съществуващата уредба на локалните налози.
- Наложените канали за обезпечаване на лични средства (основно от имуществени данъци) дават лимитирано фискално пространство и не основават действителна опция за данъчна конкуренция. Предвид обстоятелството, че относителният дял на локалните налози в общото данъчно задължение на жителите и компаниите е нищожен, промени и в двете направления нямат необикновен резултат върху решенията на икономическите сътрудници.
- С доста малко изключения (големи градове, курортни общини и общини с огромни концесии), общинските бюджети по никакъв метод не отразяват протичащото се в локалната стопанска система.
- Ниският дял на личните доходи води до неспособност за осъществяване на локални политики, даже при съществуване на публичен и политически консенсус на локално равнище, което тук-там води до обезсмисляне на демократичния избирателен развой.
Най-простият и елементарно използван способ за смяна на това статукво е преотстъпването на част от постъпленията от налога върху приходите на физическите лица (ДДФЛ) назад на общините на правилото „ парите следват персоналната карта”. Преотстъпването на една пета от плануваните за 2018 година доходи от ДДФЛ ще усили личните доходи на общините с близо 675 млн. лева (т.е. с близо една трета) и ще сътвори действителни тласъци локалните управляващи да работят за привличането на вложения и разкриването на нови работни места. Необходимите стъпки за реализиране на действителна смяна в структурата на общинските бюджети са разказани от ИПИ в оповестеното през април 2018 година проучване „ Пътят към фискална децентрализация”, където е направена и оценка на евентуалните доходи, на които може да разчита всяка една община при приемането на тази стъпка.
Пътят към фискална децентрализация
Преотстъпването на част от постъпленията от ДДФЛ към общините не може и не би трябвало да бъде изолирана, самоцелна и безусловна смяна в структурата на данъчната система. За да може да бъде обезпечен триумфът ѝ, е належащо да бъдат подхванати спомагателни стъпки, сред които:
- Преминаване към дейно програмно бюджетиране на локално равнище, което да докара по-голяма успеваемост и бистрота на локалните финанси;
- Подобряване на успеваемостта и прозрачността на финансите и ръководството на общинските предприятия и общинската собственост;
- Териториално-административна промяна, която да подсигурява дълготрайна резистентност на териториалното устройство;
- Споделянето на налог общ приход с общините допуска и смяна на демократичния модел посредством усилване на политическата отговорност на локално равнище и дейното включване на гражданското общество в процеса на правене на локални политики.
Споделянето на постъпленията от ДДФЛ с общините, а след това и възможното отдаване на пълномощия за установяване на този налог в дадени граници ще докара до:
- Повишаване на фискалната автономия на общините и по-добро обвързване на бюджетните приходи със обществените и икономическите процеси, които протичат на тяхна територия;
- Намаляване на съществуващите политически зависимости на локалната от централната власт;
- Създаване на тласъци за поддържане на добра бизнес среда и привличане на вложения за повишението на заетостта и надлежно – увеличение на приходите от ДДФЛ в локалния бюджет;
- Възстановяване на изгубената връзка сред данъчно облагане и политическо посланичество на локално равнище и увеличение на потенциала на гражданското общество да взе участие във формулирането на локални политики;
- Създаване на условия за пораждане на действителна данъчна конкуренция на локално равнище в бъдеще, когато общините получат право да дефинират размера на ставката на ДДФЛ в по-широки граници.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ