Учени разкриха защо на Сатурн е горещо
Анализ на събраните през 2017 година от междупланетната станция „ Касини " данни разрешиха на учените да обяснят, за какво в горните пластове на атмосферата на Сатурн е толкоз горещо. Резултатите от проучването са оповестени в списание „ Nature Astronomy ".
Орбиталният уред „ Касини " - взаимен план на НАСА, Европейската галактическа организация и Италианската галактическа организация, извърши наблюдения над Сатурн в продължение на 13 години, до момента в който не изчерпа запасите си от гориво.
В рамките на програмата „ Касини " реализира 22 свръхблизки полета в горните пластове на атмосферата на Сатурн, като този стадий от работата на задачата беше наименуван „ Големият край " (Grand Finale).
Газовите колоси Сатурн, Юпитер, Уран и Нептун са по-отдалечени от Слънцето, в сравнение с Земята. Но горните пластове на техните атмосфери се нагряват, тъкмо както и на нашата планета. Именно този източник на топлота дълго време беше една от главните загадки за астрономите.
„ Касини " следи в продължение на 6 седмици през атмосферата на Сатурн няколко ярки звезди от съзвездията Орион и Голямо куче.
Учените анализирали по какъв начин се трансформира светлината на звездите, когато минава през газовата обвивка на планетата и благодарение на получените данни съставили карта на разпределението на температурата в горните пластове на атмосферата на газовия колос. Това дало опция на откривателите да отговорят на въпроса, за какво е толкоз горещо.
Установили, че плътността на атмосферата на Сатурн понижава във височина, а равнището на понижаване на плътността зависи от температурата. В допълнение станало ясно, че температурните максимуми са покрай полюсите на планетата.
Анализите на данните от „ Касини " демонстрират, че повода за това е електрически ток, провокиран от взаимоотношението сред слънчевия вятър и заредените частици от спътниците на Сатурн. Това електричество основава резултат, сходен на полярното зарево на Земята.
След като построили цялостна картина на атмосферната циркулация, учените открили, че електричеството нагрява горните пластове на атмосферата в полярните области на Сатурн. След това световната система от ветрове разпределя натрупалата се към полюсите топлинна сила към цялата планета. В резултат на това температурата на атмосферата към екватора е два пъти по-висока, в сравнение с тази, провокирана от нагряването на Слънцето.
Анализът на плътността и температурата на атмосферата разрешила на учените да уточнят скоростта напразно и да изградят подобен модел на атмосферата на Сатурн.
Въпреки че подробни наблюдения са направени върху горната част на атмосферата единствено на една планета от групата газови колоси, учените считат, че изводите се отнасят и до останалите огромни планети от Слънчевата система.
Орбиталният уред „ Касини " - взаимен план на НАСА, Европейската галактическа организация и Италианската галактическа организация, извърши наблюдения над Сатурн в продължение на 13 години, до момента в който не изчерпа запасите си от гориво.
В рамките на програмата „ Касини " реализира 22 свръхблизки полета в горните пластове на атмосферата на Сатурн, като този стадий от работата на задачата беше наименуван „ Големият край " (Grand Finale).
Газовите колоси Сатурн, Юпитер, Уран и Нептун са по-отдалечени от Слънцето, в сравнение с Земята. Но горните пластове на техните атмосфери се нагряват, тъкмо както и на нашата планета. Именно този източник на топлота дълго време беше една от главните загадки за астрономите.
„ Касини " следи в продължение на 6 седмици през атмосферата на Сатурн няколко ярки звезди от съзвездията Орион и Голямо куче.
Учените анализирали по какъв начин се трансформира светлината на звездите, когато минава през газовата обвивка на планетата и благодарение на получените данни съставили карта на разпределението на температурата в горните пластове на атмосферата на газовия колос. Това дало опция на откривателите да отговорят на въпроса, за какво е толкоз горещо.
Установили, че плътността на атмосферата на Сатурн понижава във височина, а равнището на понижаване на плътността зависи от температурата. В допълнение станало ясно, че температурните максимуми са покрай полюсите на планетата.
Анализите на данните от „ Касини " демонстрират, че повода за това е електрически ток, провокиран от взаимоотношението сред слънчевия вятър и заредените частици от спътниците на Сатурн. Това електричество основава резултат, сходен на полярното зарево на Земята.
След като построили цялостна картина на атмосферната циркулация, учените открили, че електричеството нагрява горните пластове на атмосферата в полярните области на Сатурн. След това световната система от ветрове разпределя натрупалата се към полюсите топлинна сила към цялата планета. В резултат на това температурата на атмосферата към екватора е два пъти по-висока, в сравнение с тази, провокирана от нагряването на Слънцето.
Анализът на плътността и температурата на атмосферата разрешила на учените да уточнят скоростта напразно и да изградят подобен модел на атмосферата на Сатурн.
Въпреки че подробни наблюдения са направени върху горната част на атмосферата единствено на една планета от групата газови колоси, учените считат, че изводите се отнасят и до останалите огромни планети от Слънчевата система.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ