АЕЦ Белене - разминаване между политически и обществени интереси
Анализ на Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система
В страната, в която либерализирането на пазара на електрическа сила се бави повече от 10 години под предлог, че измененията би трябвало да са добре премислени и не трябва да са прибързани, редица решения се взимат съвсем стремително. Така да вземем за пример:
- за към 10 дни държавната позиция по договорката с ЧЕЗ претърпя цялостна смяна, преди да се върне на изходна позиция няколко седмици по-късно;
- за седем дни бяха препоръчани и гласувани промени, които радикално трансформират работата на свободния пазар на електрическа енергия;
- за едвам четири дни построяването на нуклеарна централа на площадката в Белене от позабравена тематика се трансформира в действителност за държавното управление.
Така и не излиза наяве за какво частичните промени, доста от тях с непредвидими последици, се взимат толкоз бързо без това да е неотложно, до момента в който цялостната, и извънредно нужна, промяна на електроенергийната система се отсрочва до последно. Последният образец за това е точно „ Белене”, защото Народното събрание „ разпорежда на министъра на енергетиката в период до 30 юни 2018 година да внесе съответни оферти, свързани с опциите за реализация на активите по плана за създаване на АЕЦ „ Белене””. До предходната седмица липсват каквито и да било индикации за придвижване по тематиката, до момента в който внезапно, в границите на четири дни, построяването на нова нуклеарна мощ се трансформира от опция в съвсем несъмнено развиване.
Единственият мотив в отбрана на ускореното движение на обвързваните с плана дейности е деклариран инвеститорски интерес. Това обаче наподобява като слаб мотив, защото даже и да има вложител с интерес към създаване на нуклеарната централа, той би трябвало да е съгласуван със периода за правене на отчета за вероятната реализация на активите по плана – 30 юни, защото решението на Народното събрание е от началото на март 2018 година Нещо повече - защото става въпрос за план, който ще бъде строен към десетилетие и по-късно – експлоатиран още най-малко три десетилетия, надали ускоряването на държавното решение за него с месец и половина би оказало съществено въздействие за капиталовото решение.
Когато се приказва за плана „ Белене”, би трябвало да се имат поради две съществени особености, които постановат нерешителност при взимане на решения: първо, планът е на 37 година и второ, все още той е преустановен. Първото събитие единствено по себе си не е показателно, защото планът стартира през 1980 година, само че е преустановен през 1990 година вследствие на тежкото положение, в което се намира страната по това време. Решението за възобновяването му е взето през 2004 година, а през 2012 година още веднъж е преустановен.
Това ни води до второто събитие – аргументите за прекратяването на плана и следствията от тях. Аргументите, с които през 2012 година Министерският съвет взима решение, с което анулира Решение № 260 на Министерски съвет от 2005 година за създаване на нуклеарна централа на площадка „ Белене” (с което на процедура приключва проекта), включват:
- Невъзможност за оценка на крайната цена на построяването на АЕЦ „ Белене” на база на предлагането на Атомстройекспорт;
- Липса на цена за създаване на съпътстващата инфраструктура, която се заплаща настрана и без която не може да действа централата;
- Липса на обезпечено финансиране за осъществяване на горепосочените действия (бележка на създателя: те се финансират от оперативните доходи на Националната електрическа компания);
- Липса на контракт за инженеринг, доставка и строителство (ИДС), какъвто следва да се подписа съгласно съглашение от ноември 2006 година, само че това по този начин и не се случва;
- Въпреки неналичието на ИДС контракт текат действия и поръчки за обособени елементи от плана, в това число реакторите (ноември 2008 г.);
- Наличие на непредвидени разноски - демонтажни действия на съществуващи здания на стойност 100 млн. евро;
- Изчерпване на опциите на НЕК за финансиране на проекта;
Решението на Министерски съвет е подкрепено и от Народното събрание, което:
- споделя опасенията от сеизмичен риск на площадката в Белене;
- преценя за невероятно републиканският бюджет или българските държавни електроцентрали да финансират или изплащат заеми за план с недоказана икономическа ефективност;
- удостоверява стратегическия приоритет на страната за енергийна успеваемост пред насърчаването на производството и потреблението на електрическа енергия.
През последните шест години нито едно от трите съображения на Народното събрание не се е трансформирало, а появяването на капиталов интерес визира единствено едно от тях. Според държавното решение от тази седмица реализирането на плана следва да се извърши посредством намиране на стратегически вложител и напълно на пазарен принцип, т.е. без даване на държавна помощ. Това обаче няма отношение нито към посочения от Народното събрание сеизмичен риск на площадката в Белене, нито към стратегическия приоритет за енергийна успеваемост пред създаване на нови генериращи мощности.
Нещо повече – фактът, че планът е преустановен значи, че всичко, обвързвано с него, ще стартира изначало, макар че съгласно Агенцията за нуклеарно контролиране процедурата по издаване на лиценз за създаване на АЕЦ „ Белене” ще продължи от стадия, до който е стигнала преди прекратяването на плана. Въпреки това разрешителното за градеж, както и оценката за влияние върху околната среда са изтекли още през 2014 година, а към тях се прибавя и нуждата от нова нотификация към Европейската комисия.
Имайки всичко това поради, би трябвало да напомним и още няколко особености:
- В света няма нуклеарна централа, която да е построена без държавни гаранции;
- Участието в АЕЦ „ Белене” посредством апортна вноска (площадката и реакторите) в капитала на новото сдружение също е държавно присъединяване, т.е. страната ще се надява централата да има облага, с цел да си върне вложените към 3 милиарда лева.;
- Дори и хипотетично планът да бъде осъществен без държавно присъединяване, постоянно остава въпросът с нуклеарния риск, който в последна сметка се носи от страната.
Днешното развиване на сагата с АЕЦ „ Белене” е малко или доста предизвестено от метода, по който се е взето решението на държавното управление за разпределяне на държавен заем за НЕК, с цел да заплати създаденото нуклеарно съоръжение, в края на 2016 година Тези опасения се удостоверяват и от решението на Народното събрание от март тази година, съгласно което министърът на енергетиката би трябвало да направи съответни оферти за „ опциите за реализация на активите по плана за създаване на АЕЦ „ Белене””. Така дефинираният въпрос основава разминаване сред ползите на политиците и на обществото, защото наподобява, че първите биха желали да минимизират загубите, свързани с плана „ Белене” и биха търсили всевъзможни разновидности за реализирането му, даже и когато това е в ущърб на обществото.
Това, което би трябвало да се направи , е тъкмо противоположното – да се сътвори ясна визия за развиването на енергетиката, само че не от политическа, а от икономическа позиция. За задачата би трябвало да се изследват разнообразни разновидности за развиване на енергийния микс, които по едно и също време обезпечават сигурност, резистентност и търпимост на цените. Едва тогава ще получим отговор на най-важните въпроси – нужни ли са нови генериращи мощности и в случай че да, по кое време тъкмо и какъв тип; какви са опциите за лично произвеждане (от потребителите) и импорт. Чак по-късно, в случай че се откри, че са нужни нови централи, тогава би трябвало да се мисли какъв вид да са и къде да бъдат издигнати. Вместо това ставаме очевидци на политически стимулирано решение, което обаче ще бъде плащано от данъкоплатците, потребителите и стопанската система като цяло. А по-късно отново ще се питаме по кое време ще ги стигнем (европейците) по приходи.
Редактор: Деница Райкова
В страната, в която либерализирането на пазара на електрическа сила се бави повече от 10 години под предлог, че измененията би трябвало да са добре премислени и не трябва да са прибързани, редица решения се взимат съвсем стремително. Така да вземем за пример:
- за към 10 дни държавната позиция по договорката с ЧЕЗ претърпя цялостна смяна, преди да се върне на изходна позиция няколко седмици по-късно;
- за седем дни бяха препоръчани и гласувани промени, които радикално трансформират работата на свободния пазар на електрическа енергия;
- за едвам четири дни построяването на нуклеарна централа на площадката в Белене от позабравена тематика се трансформира в действителност за държавното управление.
Така и не излиза наяве за какво частичните промени, доста от тях с непредвидими последици, се взимат толкоз бързо без това да е неотложно, до момента в който цялостната, и извънредно нужна, промяна на електроенергийната система се отсрочва до последно. Последният образец за това е точно „ Белене”, защото Народното събрание „ разпорежда на министъра на енергетиката в период до 30 юни 2018 година да внесе съответни оферти, свързани с опциите за реализация на активите по плана за създаване на АЕЦ „ Белене””. До предходната седмица липсват каквито и да било индикации за придвижване по тематиката, до момента в който внезапно, в границите на четири дни, построяването на нова нуклеарна мощ се трансформира от опция в съвсем несъмнено развиване.
Единственият мотив в отбрана на ускореното движение на обвързваните с плана дейности е деклариран инвеститорски интерес. Това обаче наподобява като слаб мотив, защото даже и да има вложител с интерес към създаване на нуклеарната централа, той би трябвало да е съгласуван със периода за правене на отчета за вероятната реализация на активите по плана – 30 юни, защото решението на Народното събрание е от началото на март 2018 година Нещо повече - защото става въпрос за план, който ще бъде строен към десетилетие и по-късно – експлоатиран още най-малко три десетилетия, надали ускоряването на държавното решение за него с месец и половина би оказало съществено въздействие за капиталовото решение.
Когато се приказва за плана „ Белене”, би трябвало да се имат поради две съществени особености, които постановат нерешителност при взимане на решения: първо, планът е на 37 година и второ, все още той е преустановен. Първото събитие единствено по себе си не е показателно, защото планът стартира през 1980 година, само че е преустановен през 1990 година вследствие на тежкото положение, в което се намира страната по това време. Решението за възобновяването му е взето през 2004 година, а през 2012 година още веднъж е преустановен.
Това ни води до второто събитие – аргументите за прекратяването на плана и следствията от тях. Аргументите, с които през 2012 година Министерският съвет взима решение, с което анулира Решение № 260 на Министерски съвет от 2005 година за създаване на нуклеарна централа на площадка „ Белене” (с което на процедура приключва проекта), включват:
- Невъзможност за оценка на крайната цена на построяването на АЕЦ „ Белене” на база на предлагането на Атомстройекспорт;
- Липса на цена за създаване на съпътстващата инфраструктура, която се заплаща настрана и без която не може да действа централата;
- Липса на обезпечено финансиране за осъществяване на горепосочените действия (бележка на създателя: те се финансират от оперативните доходи на Националната електрическа компания);
- Липса на контракт за инженеринг, доставка и строителство (ИДС), какъвто следва да се подписа съгласно съглашение от ноември 2006 година, само че това по този начин и не се случва;
- Въпреки неналичието на ИДС контракт текат действия и поръчки за обособени елементи от плана, в това число реакторите (ноември 2008 г.);
- Наличие на непредвидени разноски - демонтажни действия на съществуващи здания на стойност 100 млн. евро;
- Изчерпване на опциите на НЕК за финансиране на проекта;
Решението на Министерски съвет е подкрепено и от Народното събрание, което:
- споделя опасенията от сеизмичен риск на площадката в Белене;
- преценя за невероятно републиканският бюджет или българските държавни електроцентрали да финансират или изплащат заеми за план с недоказана икономическа ефективност;
- удостоверява стратегическия приоритет на страната за енергийна успеваемост пред насърчаването на производството и потреблението на електрическа енергия.
През последните шест години нито едно от трите съображения на Народното събрание не се е трансформирало, а появяването на капиталов интерес визира единствено едно от тях. Според държавното решение от тази седмица реализирането на плана следва да се извърши посредством намиране на стратегически вложител и напълно на пазарен принцип, т.е. без даване на държавна помощ. Това обаче няма отношение нито към посочения от Народното събрание сеизмичен риск на площадката в Белене, нито към стратегическия приоритет за енергийна успеваемост пред създаване на нови генериращи мощности.
Нещо повече – фактът, че планът е преустановен значи, че всичко, обвързвано с него, ще стартира изначало, макар че съгласно Агенцията за нуклеарно контролиране процедурата по издаване на лиценз за създаване на АЕЦ „ Белене” ще продължи от стадия, до който е стигнала преди прекратяването на плана. Въпреки това разрешителното за градеж, както и оценката за влияние върху околната среда са изтекли още през 2014 година, а към тях се прибавя и нуждата от нова нотификация към Европейската комисия.
Имайки всичко това поради, би трябвало да напомним и още няколко особености:
- В света няма нуклеарна централа, която да е построена без държавни гаранции;
- Участието в АЕЦ „ Белене” посредством апортна вноска (площадката и реакторите) в капитала на новото сдружение също е държавно присъединяване, т.е. страната ще се надява централата да има облага, с цел да си върне вложените към 3 милиарда лева.;
- Дори и хипотетично планът да бъде осъществен без държавно присъединяване, постоянно остава въпросът с нуклеарния риск, който в последна сметка се носи от страната.
Днешното развиване на сагата с АЕЦ „ Белене” е малко или доста предизвестено от метода, по който се е взето решението на държавното управление за разпределяне на държавен заем за НЕК, с цел да заплати създаденото нуклеарно съоръжение, в края на 2016 година Тези опасения се удостоверяват и от решението на Народното събрание от март тази година, съгласно което министърът на енергетиката би трябвало да направи съответни оферти за „ опциите за реализация на активите по плана за създаване на АЕЦ „ Белене””. Така дефинираният въпрос основава разминаване сред ползите на политиците и на обществото, защото наподобява, че първите биха желали да минимизират загубите, свързани с плана „ Белене” и биха търсили всевъзможни разновидности за реализирането му, даже и когато това е в ущърб на обществото.
Това, което би трябвало да се направи , е тъкмо противоположното – да се сътвори ясна визия за развиването на енергетиката, само че не от политическа, а от икономическа позиция. За задачата би трябвало да се изследват разнообразни разновидности за развиване на енергийния микс, които по едно и също време обезпечават сигурност, резистентност и търпимост на цените. Едва тогава ще получим отговор на най-важните въпроси – нужни ли са нови генериращи мощности и в случай че да, по кое време тъкмо и какъв тип; какви са опциите за лично произвеждане (от потребителите) и импорт. Чак по-късно, в случай че се откри, че са нужни нови централи, тогава би трябвало да се мисли какъв вид да са и къде да бъдат издигнати. Вместо това ставаме очевидци на политически стимулирано решение, което обаче ще бъде плащано от данъкоплатците, потребителите и стопанската система като цяло. А по-късно отново ще се питаме по кое време ще ги стигнем (европейците) по приходи.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ