Бюджет 2019 - приходите повече, но защо?
Анализ на Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система
Много може да се каже за проектобюджет 2019, само че в случай че би трябвало да го опишем в едно изречение, то е доказателство за максимата, че в света има единствено две сигурни неща и това са гибелта и налозите. За поредна година държавното управление възнамерява нарастване на бюджетните доходи – данъчно-осигурителни, неданъчни и помощи (основно средства от ЕС) като дял от Брутният вътрешен продукт, което значи, че до момента в който ни изясняват какъв брой ниски и постоянни са налозите, в действителност всяка година те се усилват.
Част обяснението е, че това е натурален развой – стопанската система пораства, а заетостта се усилва. Заедно с това има дефицит на квалифицирани фрагменти на пазара на труда, което в цялост с предните две трендове води до относително висок растеж и на възнагражденията. Друга част от обяснението е, че това е резултат от целенасочена държавна политика за „ скрито” нарастване на налозите посредством увеличение на минималната работна заплата, минималните и/или оптималните осигурителни приходи, въвеждане на нови налози (например новия данък върху нагреваемите тютюневи изделия) или смяна на съществуващи такива (например върху моторните транспортни средства) и други Разбира се, може да се чака частична заслуга за това да имат и данъчните администрации, само че резултатът от усъвършенстваната им работа не се регистрира, тъй че може единствено да се гадае какъв брой тъкмо е.
В законопроекта за бюджета за 2019 година си коства обаче да се обърне внимание на най-малко три особености. На първо място това са статистическите резултати, които раздуват публичния бранш, само че нямат резултат нито върху бюджета, нито върху данъчната тежест на обществото. Това е променената роля на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система” (ФСЕС), която планува приходите от така наречен цена за отговорности към обществото, която е част от сметките за ток, да се превеждат към него. Досега те се превеждаха към Националната електрическа компания (НЕК) и не бяха част от консолидираната фискална рамка. Заедно с това се трансферират и отговорностите за заплащания от НЕК към ФСЕС, т.е. приходите и разноските в бюджета се усилват с един и същи размер.
През 2018 година за фонда са планувани доходи в размер на 470 млн. лева, а през 2019 година – 2,2 милиарда лева или с 1,7 милиарда лева повече. Така актуалната прогноза за бюджетните доходи е те да доближат 37,7% от Брутният вътрешен продукт през 2019 година спрямо 35,3% през 2018 година, което е съществено нарастване. Ако изключим средствата на ФСЕС, които не съставляват спомагателна финансова тежест, защото съществуват и все още, прогнозният дял на приходите в бюджета е 36,2%, което отново е нарастване. Добрата вест е, че данъчната тежест за финансиране на ФСЕС, която е резултат от провежданата политика в бранш „ Електроенергетика”, ще е по-прозрачна и ще разреши да се наблюдава изменението ѝ през идващите години.
На второ място следва да се означи, че годишно има преизпълнение на приходите, което е в размер на сред 0,9% и 2,1% от Брутният вътрешен продукт на година за интервала 2015-2018 година (за 2018 година това е публично предстоящото от МФ преизпълнение). „ Дежурните виновни” са данъчно-осигурителните доходи, чието преизпълнение варира сред 1% и 1,5% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който неданъчните доходи и тези от помощи и дарения от време на време разочароват. С други думи постоянна процедура е приходите от налози и осигуровки да се подценяват, което разрешава преизпълнението им да се регистрира като усъвършенствана събираемост, в това число битка със сивата стопанска система. Както към този момент казахме, липсва публична информация дали това в действителност е по този начин и какъв е тъкмо размерът на в допълнение събраните доходи поради по-малко отбягване на налози.
И до момента в който данъчно-осигурителните доходи се подценяват, то неданъчните доходи нормално се надценяват . Такъв е дежурният образец с предстоящите доходи от концесията на летище София, която към този момент 2 години поред все не се случва. В бюджета за 2019 година има различен подобен образец, който е построяването на система за ТОЛ такси и електронни винетки. Това, което буди терзания, е че приходите от въвеждането на системата са равни на разноските, което е малко евентуално да се случи. С други думи най-вероятно построяването на системата е планувано, само че нито е ясно каква част от разноските ще бъдат направени през идната година, нито какъв ще е предстоящият резултат от въвеждането ѝ.
На трето място би трябвало да се означи, че към 41% от плануваното нарастване на данъчно-осигурителните доходи се дължи на така наречен дискреционни ограничения като нарастване на заплатите в бюджетната сфера и заплатите на педагогическия личен състав, растежа на оптималните осигурителни приходи, нарастването на минималната работна заплата и смяна на съществуващи налози. Т.е. с изключение на счетоводните резултати, за които говорихме, и естественият растеж на стопанската система, държавното управление в допълнение надува бюджетните доходи.
Единственото рационално пояснение зад това би било възходящият стопански тренд, който може да се употребява за струпване на буфери за бъдещи стопански шокове или другояче казано – бели пари за черни дни. Това, което се следи през последните години, обаче, е тъкмо противоположното – вместо фискална консолидация, следим фискална агресия. С други думи ръководещите надуват приходната част, с цел да си обезпечат повече пари за харчене, а не с цел да се приготвят за бъдещо закъснение в икономическата интензивност. Единствената разлика през 2019 година е, че размерът на бюджетните доходи доста набъбва, а поради успеваемостта на обществените разноски и изключително годишното им безотговорно харчене в края на годината, това е, меко казано, неприятна вест.
Редактор: Деница Райкова
Много може да се каже за проектобюджет 2019, само че в случай че би трябвало да го опишем в едно изречение, то е доказателство за максимата, че в света има единствено две сигурни неща и това са гибелта и налозите. За поредна година държавното управление възнамерява нарастване на бюджетните доходи – данъчно-осигурителни, неданъчни и помощи (основно средства от ЕС) като дял от Брутният вътрешен продукт, което значи, че до момента в който ни изясняват какъв брой ниски и постоянни са налозите, в действителност всяка година те се усилват.
Част обяснението е, че това е натурален развой – стопанската система пораства, а заетостта се усилва. Заедно с това има дефицит на квалифицирани фрагменти на пазара на труда, което в цялост с предните две трендове води до относително висок растеж и на възнагражденията. Друга част от обяснението е, че това е резултат от целенасочена държавна политика за „ скрито” нарастване на налозите посредством увеличение на минималната работна заплата, минималните и/или оптималните осигурителни приходи, въвеждане на нови налози (например новия данък върху нагреваемите тютюневи изделия) или смяна на съществуващи такива (например върху моторните транспортни средства) и други Разбира се, може да се чака частична заслуга за това да имат и данъчните администрации, само че резултатът от усъвършенстваната им работа не се регистрира, тъй че може единствено да се гадае какъв брой тъкмо е.
В законопроекта за бюджета за 2019 година си коства обаче да се обърне внимание на най-малко три особености. На първо място това са статистическите резултати, които раздуват публичния бранш, само че нямат резултат нито върху бюджета, нито върху данъчната тежест на обществото. Това е променената роля на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система” (ФСЕС), която планува приходите от така наречен цена за отговорности към обществото, която е част от сметките за ток, да се превеждат към него. Досега те се превеждаха към Националната електрическа компания (НЕК) и не бяха част от консолидираната фискална рамка. Заедно с това се трансферират и отговорностите за заплащания от НЕК към ФСЕС, т.е. приходите и разноските в бюджета се усилват с един и същи размер.
През 2018 година за фонда са планувани доходи в размер на 470 млн. лева, а през 2019 година – 2,2 милиарда лева или с 1,7 милиарда лева повече. Така актуалната прогноза за бюджетните доходи е те да доближат 37,7% от Брутният вътрешен продукт през 2019 година спрямо 35,3% през 2018 година, което е съществено нарастване. Ако изключим средствата на ФСЕС, които не съставляват спомагателна финансова тежест, защото съществуват и все още, прогнозният дял на приходите в бюджета е 36,2%, което отново е нарастване. Добрата вест е, че данъчната тежест за финансиране на ФСЕС, която е резултат от провежданата политика в бранш „ Електроенергетика”, ще е по-прозрачна и ще разреши да се наблюдава изменението ѝ през идващите години.
На второ място следва да се означи, че годишно има преизпълнение на приходите, което е в размер на сред 0,9% и 2,1% от Брутният вътрешен продукт на година за интервала 2015-2018 година (за 2018 година това е публично предстоящото от МФ преизпълнение). „ Дежурните виновни” са данъчно-осигурителните доходи, чието преизпълнение варира сред 1% и 1,5% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който неданъчните доходи и тези от помощи и дарения от време на време разочароват. С други думи постоянна процедура е приходите от налози и осигуровки да се подценяват, което разрешава преизпълнението им да се регистрира като усъвършенствана събираемост, в това число битка със сивата стопанска система. Както към този момент казахме, липсва публична информация дали това в действителност е по този начин и какъв е тъкмо размерът на в допълнение събраните доходи поради по-малко отбягване на налози.
И до момента в който данъчно-осигурителните доходи се подценяват, то неданъчните доходи нормално се надценяват . Такъв е дежурният образец с предстоящите доходи от концесията на летище София, която към този момент 2 години поред все не се случва. В бюджета за 2019 година има различен подобен образец, който е построяването на система за ТОЛ такси и електронни винетки. Това, което буди терзания, е че приходите от въвеждането на системата са равни на разноските, което е малко евентуално да се случи. С други думи най-вероятно построяването на системата е планувано, само че нито е ясно каква част от разноските ще бъдат направени през идната година, нито какъв ще е предстоящият резултат от въвеждането ѝ.
На трето място би трябвало да се означи, че към 41% от плануваното нарастване на данъчно-осигурителните доходи се дължи на така наречен дискреционни ограничения като нарастване на заплатите в бюджетната сфера и заплатите на педагогическия личен състав, растежа на оптималните осигурителни приходи, нарастването на минималната работна заплата и смяна на съществуващи налози. Т.е. с изключение на счетоводните резултати, за които говорихме, и естественият растеж на стопанската система, държавното управление в допълнение надува бюджетните доходи.
Единственото рационално пояснение зад това би било възходящият стопански тренд, който може да се употребява за струпване на буфери за бъдещи стопански шокове или другояче казано – бели пари за черни дни. Това, което се следи през последните години, обаче, е тъкмо противоположното – вместо фискална консолидация, следим фискална агресия. С други думи ръководещите надуват приходната част, с цел да си обезпечат повече пари за харчене, а не с цел да се приготвят за бъдещо закъснение в икономическата интензивност. Единствената разлика през 2019 година е, че размерът на бюджетните доходи доста набъбва, а поради успеваемостта на обществените разноски и изключително годишното им безотговорно харчене в края на годината, това е, меко казано, неприятна вест.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ