Инвестициите не са това, което са
Анализ на Калоян Стайков от Института за пазарна стопанска система
Една от крилатите изречения на британския икономист Роналд Коуз гласи, че в случай че изтезавате данните задоволително дълго, те ще ви признаят всичко. Алтернативното също е правилно – в случай че методите незадълбочено към тях, също могат да ви признаят всичко, само че и в двата случая няма сигурност, че това е истината. Повод за тези размишления станаха опасенията от последните години за срив на директните задгранични вложения (ПЧИ), като някои анализатори отидоха и по-далеч и оповестиха, че задграничните вложители се изтеглят от страната. Това може и да е правилно за обособени компании, само че развиването на стопанската система като цяло споделя друга история.
Когато приказваме за ПЧИ като знак за активността на интернационалните вложители в България, както и за интереса им към нови вложения, има най-малко две основни особености, които би трябвало да се имат поради. Първата е, че се разгласяват както данни за потока на ПЧИ за даден интервал, по този начин и за техния размер към избрана дата, което повдига въпроса – кой от двата знака да се употребява. Разликата сред тях е, че потокът на вложения демонстрира какъв брой вложения са направени в границите на избран интервал, да вземем за пример една година, до момента в който размерът им е сумата на потоците вложения от предишни години. Така да вземем за пример, в случай че знаем размерът на директните задгранични вложения към 31 декември 2015 година и размерът им към 31 декември 2016 година, то потокът на директни задгранични вложения за интервала 1.01.2016 – 31.12.2016 година, условно, е разликата сред двата размера. Връщайки се на първичния въпрос – кой от двата знака да се употребява, отчет на ЕЦБ от 2013 година поддържа резултатите от предходни проучвания по тематиката и предлага потреблението на размера на ПЧИ като знак за активността на интернационалните компании в дадена страна. Данните за потокът на директни задгранични вложения са волатилни и не разрешават правене на действителна оценка на активността на интернационалните компании в дадена страна.
Втората специфичност, която не е присъща единствено за разбора на ПЧИ, е изборът на референтен интервал, защото може съществено да изкриви резултатите. Така да вземем за пример действителният стопански напредък през 2017 година в България е към 3,6%, което е над три пъти по-високо спрямо интервала 2010-2014 година, когато средногодишният растеж е към 1%, само че е близо два пъти по-ниско спрямо интервала 2002-2008 година, когато средногодишният растеж е към 6,4%.
По отношение на самите данни за ПЧИ също би трябвало да се има поради, че подлежат на проверки до 24 месеца. Това значи, че данните за 2016 година ще бъдат ревизирани до края на 2018 година, до момента в който данните за 2015 година към този момент са дефинитивни. Ревизиите на данните могат да ги поправят както нагоре – да отчетат по-висок приток на ПЧИ, по този начин и надолу, само че и в двата случая не е правилно да се съпоставят предварителни с дефинитивни данни.
Ако разгледаме динамичността на размера на директните задгранични вложения в България като % от Брутният вътрешен продукт, се вижда, че се усилва и доближава най-високата си точка през 2009 година от близо 95%, след което понижава до към 80-90%. Въпреки че се следи спад спрямо 2009 година, равнищата на ПЧИ са близки до тези от 2007-2008 година, когато стопанската система записва действителен напредък от към 7%, до момента в който през 2017 година той е към два пъти по-нисък – към 3,6%. С други думи директните задгранични вложения са толкоз, колкото са били и през 2007-2008 година, само че има други фактори, както вътрешни, по този начин и външни, които не разрешават на стопанската система да пораства толкоз бързо.
Намаляването на вложенията в интервала 2009-2017 година може да се дължи на по-нисък интерес от интернационалните компании, само че може да има и по-прозаично пояснение. Един от относително лесните образци е покупката на компания с задграничен притежател от локално физическо или юридическо лице, какъвто ще е резултатът, в случай че завърши договорката с българските активи на ЧЕЗ, в който случай ПЧИ в страната ще намалеят. Друго пояснение, със същия резултат, може да бъде приемане на българско поданство от задграничен вложител в страната, какъвто, да вземем за пример, е казусът през 2011 година вследствие на това, че Едоардо Миролио получава българско поданство в края на 2010 година С други думи лесното пояснение, че задграничните вложения понижават, тъй като задграничните вложители си потеглят е подвеждащо и се нуждае от по-задълбочен разбор и повече причини.
Несъмнено ПЧИ са значими за стопанската система, само че, както към този момент обърнахме внимание, част от тях могат да бъдат заместени от локални вложения, което се следи в интервала след 2009 година На това умозаключение навеждат данните за каузи на ПЧИ (поток) в частните вложения в ДМА (бруто формиране на главен капитал) и каузи на частните вложения в ДМА в Брутният вътрешен продукт. Докато делът на ПЧИ в частните вложения в ДМА се усилва в интервала 2004-2007 година, което значи, че все по-голяма част от вложенията в страната се дължат на задгранични компании, този дял стартира да понижава още през 2008 година С други думи още през 2008 година смисъла на задграничните вложители за общите вложения стартира да понижава, което продължава до 2017 година, когато доближава едвам 11%.
В същото време се следи и понижаване на частните вложения в ДМА като дял от Брутният вътрешен продукт (което е проблем и в останалите страни членки на Европейския съюз), само че този спад е по-нисък спрямо гореспоменатия. Казано по различен метод до момента в който потокът на директни задгранични вложения номинално спада с над 7 пъти в интервала 2009-2017 година (11,3 милиарда лева.), то частните вложения се свиват с 15% (3,1 милиарда лева.) . През 2016 и 2017 година обаче се следи нарастване на каузи на частните вложения в Брутният вътрешен продукт, което е добра вест.
Несъмнено внезапният спад на директните задгранични вложения през 2009 година и задържането им на относително ниски равнища през идващите години повдига редица въпроси, защото те са от основно значение за икономическия напредък и действителната конвергенция с останалите страни членки на Европейски Съюз. Изследването им обаче не е еднопосочно и заключенията, че вложителите напущат страната, основават непотребна суматоха, вместо да създадат градивни оферти.
Това не значи, че държавното управление си е свършило работата и всичко е идеално, защото и бизнес средата, и капиталовата среда имат потребност от промени, нещо, за което приказваме от началото на рецесията от 2009 година Част от ролята на задграничните вложители е поета от локални бизнесмени, само че, както се вижда, равнището на вложенията остава относително ниско – към 17% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2010-2017 година спрямо 22,7% в интервала 2004-2008 година Затова са нужни добре премислени и поредни промени с дълготрайна визия, без суматоха.
Редактор: Деница Райкова
Една от крилатите изречения на британския икономист Роналд Коуз гласи, че в случай че изтезавате данните задоволително дълго, те ще ви признаят всичко. Алтернативното също е правилно – в случай че методите незадълбочено към тях, също могат да ви признаят всичко, само че и в двата случая няма сигурност, че това е истината. Повод за тези размишления станаха опасенията от последните години за срив на директните задгранични вложения (ПЧИ), като някои анализатори отидоха и по-далеч и оповестиха, че задграничните вложители се изтеглят от страната. Това може и да е правилно за обособени компании, само че развиването на стопанската система като цяло споделя друга история.
Когато приказваме за ПЧИ като знак за активността на интернационалните вложители в България, както и за интереса им към нови вложения, има най-малко две основни особености, които би трябвало да се имат поради. Първата е, че се разгласяват както данни за потока на ПЧИ за даден интервал, по този начин и за техния размер към избрана дата, което повдига въпроса – кой от двата знака да се употребява. Разликата сред тях е, че потокът на вложения демонстрира какъв брой вложения са направени в границите на избран интервал, да вземем за пример една година, до момента в който размерът им е сумата на потоците вложения от предишни години. Така да вземем за пример, в случай че знаем размерът на директните задгранични вложения към 31 декември 2015 година и размерът им към 31 декември 2016 година, то потокът на директни задгранични вложения за интервала 1.01.2016 – 31.12.2016 година, условно, е разликата сред двата размера. Връщайки се на първичния въпрос – кой от двата знака да се употребява, отчет на ЕЦБ от 2013 година поддържа резултатите от предходни проучвания по тематиката и предлага потреблението на размера на ПЧИ като знак за активността на интернационалните компании в дадена страна. Данните за потокът на директни задгранични вложения са волатилни и не разрешават правене на действителна оценка на активността на интернационалните компании в дадена страна.
Втората специфичност, която не е присъща единствено за разбора на ПЧИ, е изборът на референтен интервал, защото може съществено да изкриви резултатите. Така да вземем за пример действителният стопански напредък през 2017 година в България е към 3,6%, което е над три пъти по-високо спрямо интервала 2010-2014 година, когато средногодишният растеж е към 1%, само че е близо два пъти по-ниско спрямо интервала 2002-2008 година, когато средногодишният растеж е към 6,4%.
По отношение на самите данни за ПЧИ също би трябвало да се има поради, че подлежат на проверки до 24 месеца. Това значи, че данните за 2016 година ще бъдат ревизирани до края на 2018 година, до момента в който данните за 2015 година към този момент са дефинитивни. Ревизиите на данните могат да ги поправят както нагоре – да отчетат по-висок приток на ПЧИ, по този начин и надолу, само че и в двата случая не е правилно да се съпоставят предварителни с дефинитивни данни.
Ако разгледаме динамичността на размера на директните задгранични вложения в България като % от Брутният вътрешен продукт, се вижда, че се усилва и доближава най-високата си точка през 2009 година от близо 95%, след което понижава до към 80-90%. Въпреки че се следи спад спрямо 2009 година, равнищата на ПЧИ са близки до тези от 2007-2008 година, когато стопанската система записва действителен напредък от към 7%, до момента в който през 2017 година той е към два пъти по-нисък – към 3,6%. С други думи директните задгранични вложения са толкоз, колкото са били и през 2007-2008 година, само че има други фактори, както вътрешни, по този начин и външни, които не разрешават на стопанската система да пораства толкоз бързо.
Намаляването на вложенията в интервала 2009-2017 година може да се дължи на по-нисък интерес от интернационалните компании, само че може да има и по-прозаично пояснение. Един от относително лесните образци е покупката на компания с задграничен притежател от локално физическо или юридическо лице, какъвто ще е резултатът, в случай че завърши договорката с българските активи на ЧЕЗ, в който случай ПЧИ в страната ще намалеят. Друго пояснение, със същия резултат, може да бъде приемане на българско поданство от задграничен вложител в страната, какъвто, да вземем за пример, е казусът през 2011 година вследствие на това, че Едоардо Миролио получава българско поданство в края на 2010 година С други думи лесното пояснение, че задграничните вложения понижават, тъй като задграничните вложители си потеглят е подвеждащо и се нуждае от по-задълбочен разбор и повече причини.
Несъмнено ПЧИ са значими за стопанската система, само че, както към този момент обърнахме внимание, част от тях могат да бъдат заместени от локални вложения, което се следи в интервала след 2009 година На това умозаключение навеждат данните за каузи на ПЧИ (поток) в частните вложения в ДМА (бруто формиране на главен капитал) и каузи на частните вложения в ДМА в Брутният вътрешен продукт. Докато делът на ПЧИ в частните вложения в ДМА се усилва в интервала 2004-2007 година, което значи, че все по-голяма част от вложенията в страната се дължат на задгранични компании, този дял стартира да понижава още през 2008 година С други думи още през 2008 година смисъла на задграничните вложители за общите вложения стартира да понижава, което продължава до 2017 година, когато доближава едвам 11%.
В същото време се следи и понижаване на частните вложения в ДМА като дял от Брутният вътрешен продукт (което е проблем и в останалите страни членки на Европейския съюз), само че този спад е по-нисък спрямо гореспоменатия. Казано по различен метод до момента в който потокът на директни задгранични вложения номинално спада с над 7 пъти в интервала 2009-2017 година (11,3 милиарда лева.), то частните вложения се свиват с 15% (3,1 милиарда лева.) . През 2016 и 2017 година обаче се следи нарастване на каузи на частните вложения в Брутният вътрешен продукт, което е добра вест.
Несъмнено внезапният спад на директните задгранични вложения през 2009 година и задържането им на относително ниски равнища през идващите години повдига редица въпроси, защото те са от основно значение за икономическия напредък и действителната конвергенция с останалите страни членки на Европейски Съюз. Изследването им обаче не е еднопосочно и заключенията, че вложителите напущат страната, основават непотребна суматоха, вместо да създадат градивни оферти.
Това не значи, че държавното управление си е свършило работата и всичко е идеално, защото и бизнес средата, и капиталовата среда имат потребност от промени, нещо, за което приказваме от началото на рецесията от 2009 година Част от ролята на задграничните вложители е поета от локални бизнесмени, само че, както се вижда, равнището на вложенията остава относително ниско – към 17% от Брутният вътрешен продукт в интервала 2010-2017 година спрямо 22,7% в интервала 2004-2008 година Затова са нужни добре премислени и поредни промени с дълготрайна визия, без суматоха.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ