Анализ на Института за пазарна икономика подлага на сериозна критика

Анализ на Института за пазарна стопанска система подлага на сериозна рецензия осъществените промени в Закона за енергетиката от края предходната година и прави обзор на обстановката на електроенергийния пазар в България.

В края на 2017 година настъпват съществени промени в работата на свободния електроенергиен пазар с приемането на промени в Закона за енергетиката. С тях се вкарва задължението покупко-продажби с електрическа сила по свободно контрактувани цени, сключвани от производители на електрическа сила с обща конфигурирана мощ над 5 МВ, да се реализират на проведен борсов пазар на електрическа сила, считано от 01.01.2018 година Основният претекст зад тях е „ елиминирането на опциите за покупка/продажба по други способи (в това число по телефона) [което] ще обезпечи равнопоставеност на комерсиалните участници, ще освободи финансов запас в системата, защото ще отпадне нуждата от поддържане на гаранционни обезпечения на няколко търговски платформи, както и ще ускори доверието в свободния пазар заради отпадане на подозренията в корупция, нерегламентирани търговски практики и злоупотреби “.

Предвид това, че законодателните промени към този момент са влезнали в действие, анализът преглежда процеса на изменение и допълнение на законодателната рамка, както и на борсовите правила, за оценка на въздействието върху пазара и пазарните участници. Фокусът е върху аргументите за законодателните промени и анализиране дали влезлите в действие промени на регулаторната рамка реализират стремежи резултат.

Въпреки положителните планове, свързани с обезпечаването на повече доверие и бистрота на свободния пазар на електрическа сила в България, законодателните промени от края на 2017 година в действителност основават повече проблеми, в сравнение с вземат решение такива. Това се дължи на няколко особености, които имат отношението както към закона, по този начин и към измененията в борсовите правила:

Законодателни промени:

Генерални промени в Закона за енергетиката, засягащи свободния пазар на електрическа сила, са признати с преходни и заключителни разпореждания на различен закон;

Липсва оценка на въздействието от измененията върху свободния пазар на електрическа сила, участниците на него и стопанската система като цяло, както и ясна връзка сред препоръчаните промени и казуса, довел до тях;

Промените са признати в прекомерно къси периоди и тъкмо преди коледните празници, което прави консултациите със заинтригуваните страни на практика невъзможни;

Промени в борсовите правила:

Предприети са в още по-кратки периоди от законодателните промени, което затруднява публичното им разискване и покачва риска от допускане на грешки;

Наблюдава се остро несъгласие сред духа на законодателните промени, които целят усилване на доверието в свободния пазар и отхвърли на борсовия оператор да е страна по покупко-продажбите, подписани на пазара по двустранни контракти. Това от своя страна усилва рисковете, свързани с пазарната търговия и понижава доверието в свободния пазар.

Липса на ясна визия за развиването на свободния пазар:

Вменяват се отговорности за търговия на електрическа сила с обща конфигурирана мощ над 5 МВ по свободно контрактувани цени само на проведения борсов пазар, само че липсва оценка за ресурсната обезпеченост на Българска самостоятелна енергийна борса за организирането на търговията и ръководството риска;

Това води до непредвидими за пазара последици и, още веднъж, намалява доверието в свободния пазар, вместо да го засилва;

След две години работа на проведения борсов пазар в България не престават да се подценяват положителните европейски и международни практики за въвеждане на клирингова къща, която да е централен контрагент по покупко-продажбите и да способства за по-доброто ръководство на риска, а оттова и за по-гладката и ефикасна работа на борсата.

Ако законодателната власт си е сложила за цел изкореняването на нерегламентираните търговски практики и повишението на доверието в свободния пазар, би следвало сходни промени да не се правят преждевременно и безгрижно. Законодателните промени се изчерпват със основаване на едвам две алинеи в Закона за енергетиката, само че те трансформират радикално работата на свободния пазар на електрическа сила. Това надлежно допуска оценка на въздействието от тях, съвещания със заинтригуваните страни и предугаждане на належащо време за всевъзможни други промени в подзаконови нормативни документи.

Повишаването на доверието в свободния пазар няма по какъв начин да се извърши посредством въвеждане на отговорности и ограничавания, а следва да сътвори нужните пазарни механизми, които усъвършенстват неговата успеваемост. Това става посредством основаване на конкуренция, ликвидност и понижаване на рисковете при търговия. Въвеждането на отговорности за търгуване на електрическа сила единствено на проведения борсов пазар при липса на механизъм за ръководство на рисковете, каквато роля играе клиринговата къща на обичайните борсови пазари би имало противоположен на търсения резултат. Клиринговите къщи наложително участват на пазарите за фючърсна търговия както с електрическа сила, по този начин и с други типове артикули и финансови активи в страните от Европейски Съюз. Те подкрепят гладкото и ефикасното им действие, а последното е в интерес както на пазарните участници, по този начин и на стопанската система като цяло.

Пълният разбор на ИПИ може да бъде пречетен на: http://ime.bg/var/images/2018_-_Borsa_CPDD_Final.pdf