Инфлацията - наръчник за употреба
Анализ на Десислава Николова от Института за пазарна стопанска система
Последният месец сложи нов няколкогодишен връх на инфлацията в България. През септември общият растеж на ценовото ниво доближи 3,6% по отношение на година по-рано, което е най-високата регистрирана стойност на инфлацията от март 2013 година до момента, т.е. за пет години и половина. Този растеж на цените сигурно не е чужд в новата българска история, само че след близо три години на дефлация (2013-2015 г.) и най-малък растеж на цените по-късно, и консуматори, и бизнес бяха отвикнали от такива темпове на повишаване на цените.
Основната причина за инфлацията е „ вносна” – интернационалните цени на петрола. Освен върху локалните цени на бензина и други горива на петролна основа, цените на петрола въздействат и на вътрешните цени на природния газ, в чиято формула влизат. Цените на природния газ към този момент бяха вдигнати на два пъти последните месеци – веднъж през юли с 10% и повторно от октомври с 14%. Природният газ от своя страна се „ просмуква” в цените на топлата вода и парното за потребителите на топлофикациите. Между другото, тези покачвания на цените на природния газ и парното занапред ще се усетят от потребителите, защото отоплителният сезон още не е настъпил. Извън горивата, неприятната годишна продукция на пшеницата тази есен и нарасналите цени на брашното и хлебните произведения също изиграха своята роля за напомпване на инфлацията последните два месеца.
Инфлацията, даже и в границите на няколко %, е извънредно нездравословно събитие във всяка една стопанска система, защото „ изяжда” от разполагаемия приход на хората, прави планирането на бизнеса по-трудно, усилва разноските за произвеждане и свива потреблението. Разбира се, колкото по-бързо порастват цените, толкоз вредата е по-голяма. Накратко, главните последствия от инфлацията могат да се обобщят по следния метод:
1/ спад на действителните приходи на популацията – най-засегнати са тези, чиито приходи са ниски, не се индексират с инфлацията или не порастват по-бързо от нея поради пазарни процеси. Например, един ИТ експерт, чиято заплата пораства с 5-10% годишно, страда по-малко от инфлацията сега от един незает, чието обезщетение е закрепено (и действително понижава поради инфлацията). Работещите с специалности, които са търсени на пазара на труда, в множеството случай се радват на покачване на възнагражденията си, които досега изпреварват инфлацията.
Средните пенсии бяха вдигнати с 3,8% от юли, т.е. инфлацията действително ще „ изяде” това нарастване, само че най-малко пенсионерите няма да изгубят от действителния си приход. За идната година се готви 10% нарастване на заплатите в целия държавен бранш от януари и 5,7% индексация на пенсиите от юли, тъй че тези две огромни групи от популацията ще бъдат „ компенсирани” за инфлацията. От другите бюджетно подвластни групи, некомпенсирани за инфлацията биха били получателите на обществени помощи и компенсации, за които сега не се планува въодушевление. В действителния бранш пък ще пострадат тези, чиито заплати не се индексират с инфлацията, нито се повишават по други аргументи.
2/ отрицателни резултати върху потреблението и надлежно съвкупното произвеждане – поради загубата на действителни приходи, потреблението на бързооборотни артикули и артикули за дълготрайна приложимост най-вероятно ще забави своя растеж, като според от темпа на инфлация, може да стартира и да се свива. Това надлежно пък ще повлияе и върху цялостния напредък на стопанската система, като ще го забави. Предвид това не би било изненада растежът на Брутният вътрешен продукт през последното тримесечие да падне под 3%.
3/ нараснали разноски на бизнеса и по-трудно обмисляне – тук става въпрос най-много за по-високите разноски за горива, които удрят множеството бизнеси. Натискът за покачване/индексиране на заплатите също не е за подценяване, изключително в изискванията на липсващ пазар на труда. Инфлацията прави планирането също по-трудно, изключително в мощно конкурентни ниши с ниски маржове на облагата.
4/ действителна загуба на спестявания – хората със спестявания, които не носят рентабилност, изпреварваща инфлацията, последните месеци губят част от спестяванията си). Т.е. те могат да си купят по-малко артикули и услуги с тях по отношение на това, което са могли да закупят преди година. Така да вземем за пример, в случай че лихвата по депозит в банка е към 0%, то този депозит губи своята действителна стойност и с него може да се купи все по-малко. Същото важи и за спестявания в кеш или в принадлежности с доста ниска рентабилност, която не компенсира инфлацията.
5/ риск от надуване на балони на някои пазари – от позиция на българската стопанска система, това се отнася най-много за пазара на недвижимите парцели, защото българите обичайно икономисват в недвижими парцели. Именно околните до 0% лихви по банковите депозити и инфлацията дават мощен тласък за пренасочване на спестявания от банките към недвижимостите. Това пък се отразява върху цените на недвижимите парцели, които бележат бърз растеж, изключително в няколко огромни града.
6/ макроикономически несъответствия – в резултат на горното (увеличеното търсене на парцели поради инфлацията и ниски/нулеви лихви по депозитите), България към този момент две години надвишава един от следените индикатори в така наречен табло по процедурата при макроикономически несъответствия на Европейска комисия – растежа на цените на жилищните парцели. Т.е. по-общо видяно, развиването на имотния пазар последните две години, от позиция на Европейска комисия и системата ѝ за икономическото ръководство (т.нар. economic governance), не е стабилно и алармира несъответствия. Трябва да се има поради и че релативно ниските лихви по жилищни заеми също въздейства върху търсенето на парцели и покачването на цените им.
7/ отдалечаване на вероятностите за еврозоната – единият от критериите за участие в еврозоната е точно ценовата стабилност; по-конкретно, инфлацията в кандидат-членка на еврозоната не би трябвало да надвишава междинното от средногодишната инфлация в трите страни-членки с най-ниска инфлация в предходните 12 месеца, плюс 1,5 прочие п. По наши сметки, последните 2 месеца – август и септември, България към този момент прекрачва този предел и надлежно не дава отговор на Маастрихския аршин за инфлацията. Разбира се, пътят на България към еврото ще е дълъг и занапред стартира това лято с публична подготовка за банкет в чакалнята на еврозоната (ERM II) вероятно от лятото на идната година. В този смисъл все още неспазването на Маастрихския аршин за инфлацията няма никакво значение, само че след 2-3 години би имало, в случай че тогава към този момент сме в чакалнята и тези критерии се наблюдават предвид на бъдещото участие в еврозоната.
8/ краткосрочна облага за фиска – изненадващата инфлация, т.е. тази, която надвишава формалните прогнози, нормално е удобна за бюджета, защото „ напомпва” приходна част поради по-високи доходи от налозите върху потреблението, до момента в който главните разноски (напр. за пенсии, заплати в бюджетната сфера, обществени заплащания и др.) остават непроменени. Това важи с цялостна мощ за бюджета на страната последните месеци, който означи голям остатък от 2,7 милиарда лв. за първите девет месеца. Разбира се, зад високата събираемост на данъчните доходи и остатъка стоят и положителният стопански напредък, и данъчни промени от началото на 2018 година, и по-бавно от плануваното харчене на финансовите разноски. Въпреки това, ускоряването на инфлацията също би трябвало да способства за това.
Като цяло инфлацията, въпреки и рекордно висока за последните повече от 5 години, към момента е надалеч от равнищата, които сме виждали в България, в това число и по време на предходния стопански взрив. Въпреки че сегашните темпове на напредък на цените никога не са показателни за „ висока инфлация”, те имат и занапред ще имат своите отрицателни резултати върху приходите и потреблението, бизнеса и цялостния стопански напредък. Възможностите за противопоставяне не са кой знае какъв брой доста. При компаниите, да вземем за пример, инфлацията е тласък за оптимизация на разноските и повишение на продуктивността. Потребителите от своя страна реагират като „ пренастройват” потреблението си отвън най-поскъпналите артикули и услуги (доколкото им е допустимо, т.е. съгласно степента на разтегливост на търсенето) и преориентират спестяванията си към по-високодоходни (но и по-рискови) активи или такива, които съгласно тях не губят цената си. В тези условия обаче надуването на балони е мощно евентуално.
Редактор: Деница Райкова
Последният месец сложи нов няколкогодишен връх на инфлацията в България. През септември общият растеж на ценовото ниво доближи 3,6% по отношение на година по-рано, което е най-високата регистрирана стойност на инфлацията от март 2013 година до момента, т.е. за пет години и половина. Този растеж на цените сигурно не е чужд в новата българска история, само че след близо три години на дефлация (2013-2015 г.) и най-малък растеж на цените по-късно, и консуматори, и бизнес бяха отвикнали от такива темпове на повишаване на цените.
Основната причина за инфлацията е „ вносна” – интернационалните цени на петрола. Освен върху локалните цени на бензина и други горива на петролна основа, цените на петрола въздействат и на вътрешните цени на природния газ, в чиято формула влизат. Цените на природния газ към този момент бяха вдигнати на два пъти последните месеци – веднъж през юли с 10% и повторно от октомври с 14%. Природният газ от своя страна се „ просмуква” в цените на топлата вода и парното за потребителите на топлофикациите. Между другото, тези покачвания на цените на природния газ и парното занапред ще се усетят от потребителите, защото отоплителният сезон още не е настъпил. Извън горивата, неприятната годишна продукция на пшеницата тази есен и нарасналите цени на брашното и хлебните произведения също изиграха своята роля за напомпване на инфлацията последните два месеца.
Инфлацията, даже и в границите на няколко %, е извънредно нездравословно събитие във всяка една стопанска система, защото „ изяжда” от разполагаемия приход на хората, прави планирането на бизнеса по-трудно, усилва разноските за произвеждане и свива потреблението. Разбира се, колкото по-бързо порастват цените, толкоз вредата е по-голяма. Накратко, главните последствия от инфлацията могат да се обобщят по следния метод:
1/ спад на действителните приходи на популацията – най-засегнати са тези, чиито приходи са ниски, не се индексират с инфлацията или не порастват по-бързо от нея поради пазарни процеси. Например, един ИТ експерт, чиято заплата пораства с 5-10% годишно, страда по-малко от инфлацията сега от един незает, чието обезщетение е закрепено (и действително понижава поради инфлацията). Работещите с специалности, които са търсени на пазара на труда, в множеството случай се радват на покачване на възнагражденията си, които досега изпреварват инфлацията.
Средните пенсии бяха вдигнати с 3,8% от юли, т.е. инфлацията действително ще „ изяде” това нарастване, само че най-малко пенсионерите няма да изгубят от действителния си приход. За идната година се готви 10% нарастване на заплатите в целия държавен бранш от януари и 5,7% индексация на пенсиите от юли, тъй че тези две огромни групи от популацията ще бъдат „ компенсирани” за инфлацията. От другите бюджетно подвластни групи, некомпенсирани за инфлацията биха били получателите на обществени помощи и компенсации, за които сега не се планува въодушевление. В действителния бранш пък ще пострадат тези, чиито заплати не се индексират с инфлацията, нито се повишават по други аргументи.
2/ отрицателни резултати върху потреблението и надлежно съвкупното произвеждане – поради загубата на действителни приходи, потреблението на бързооборотни артикули и артикули за дълготрайна приложимост най-вероятно ще забави своя растеж, като според от темпа на инфлация, може да стартира и да се свива. Това надлежно пък ще повлияе и върху цялостния напредък на стопанската система, като ще го забави. Предвид това не би било изненада растежът на Брутният вътрешен продукт през последното тримесечие да падне под 3%.
3/ нараснали разноски на бизнеса и по-трудно обмисляне – тук става въпрос най-много за по-високите разноски за горива, които удрят множеството бизнеси. Натискът за покачване/индексиране на заплатите също не е за подценяване, изключително в изискванията на липсващ пазар на труда. Инфлацията прави планирането също по-трудно, изключително в мощно конкурентни ниши с ниски маржове на облагата.
4/ действителна загуба на спестявания – хората със спестявания, които не носят рентабилност, изпреварваща инфлацията, последните месеци губят част от спестяванията си). Т.е. те могат да си купят по-малко артикули и услуги с тях по отношение на това, което са могли да закупят преди година. Така да вземем за пример, в случай че лихвата по депозит в банка е към 0%, то този депозит губи своята действителна стойност и с него може да се купи все по-малко. Същото важи и за спестявания в кеш или в принадлежности с доста ниска рентабилност, която не компенсира инфлацията.
5/ риск от надуване на балони на някои пазари – от позиция на българската стопанска система, това се отнася най-много за пазара на недвижимите парцели, защото българите обичайно икономисват в недвижими парцели. Именно околните до 0% лихви по банковите депозити и инфлацията дават мощен тласък за пренасочване на спестявания от банките към недвижимостите. Това пък се отразява върху цените на недвижимите парцели, които бележат бърз растеж, изключително в няколко огромни града.
6/ макроикономически несъответствия – в резултат на горното (увеличеното търсене на парцели поради инфлацията и ниски/нулеви лихви по депозитите), България към този момент две години надвишава един от следените индикатори в така наречен табло по процедурата при макроикономически несъответствия на Европейска комисия – растежа на цените на жилищните парцели. Т.е. по-общо видяно, развиването на имотния пазар последните две години, от позиция на Европейска комисия и системата ѝ за икономическото ръководство (т.нар. economic governance), не е стабилно и алармира несъответствия. Трябва да се има поради и че релативно ниските лихви по жилищни заеми също въздейства върху търсенето на парцели и покачването на цените им.
7/ отдалечаване на вероятностите за еврозоната – единият от критериите за участие в еврозоната е точно ценовата стабилност; по-конкретно, инфлацията в кандидат-членка на еврозоната не би трябвало да надвишава междинното от средногодишната инфлация в трите страни-членки с най-ниска инфлация в предходните 12 месеца, плюс 1,5 прочие п. По наши сметки, последните 2 месеца – август и септември, България към този момент прекрачва този предел и надлежно не дава отговор на Маастрихския аршин за инфлацията. Разбира се, пътят на България към еврото ще е дълъг и занапред стартира това лято с публична подготовка за банкет в чакалнята на еврозоната (ERM II) вероятно от лятото на идната година. В този смисъл все още неспазването на Маастрихския аршин за инфлацията няма никакво значение, само че след 2-3 години би имало, в случай че тогава към този момент сме в чакалнята и тези критерии се наблюдават предвид на бъдещото участие в еврозоната.
8/ краткосрочна облага за фиска – изненадващата инфлация, т.е. тази, която надвишава формалните прогнози, нормално е удобна за бюджета, защото „ напомпва” приходна част поради по-високи доходи от налозите върху потреблението, до момента в който главните разноски (напр. за пенсии, заплати в бюджетната сфера, обществени заплащания и др.) остават непроменени. Това важи с цялостна мощ за бюджета на страната последните месеци, който означи голям остатък от 2,7 милиарда лв. за първите девет месеца. Разбира се, зад високата събираемост на данъчните доходи и остатъка стоят и положителният стопански напредък, и данъчни промени от началото на 2018 година, и по-бавно от плануваното харчене на финансовите разноски. Въпреки това, ускоряването на инфлацията също би трябвало да способства за това.
Като цяло инфлацията, въпреки и рекордно висока за последните повече от 5 години, към момента е надалеч от равнищата, които сме виждали в България, в това число и по време на предходния стопански взрив. Въпреки че сегашните темпове на напредък на цените никога не са показателни за „ висока инфлация”, те имат и занапред ще имат своите отрицателни резултати върху приходите и потреблението, бизнеса и цялостния стопански напредък. Възможностите за противопоставяне не са кой знае какъв брой доста. При компаниите, да вземем за пример, инфлацията е тласък за оптимизация на разноските и повишение на продуктивността. Потребителите от своя страна реагират като „ пренастройват” потреблението си отвън най-поскъпналите артикули и услуги (доколкото им е допустимо, т.е. съгласно степента на разтегливост на търсенето) и преориентират спестяванията си към по-високодоходни (но и по-рискови) активи или такива, които съгласно тях не губят цената си. В тези условия обаче надуването на балони е мощно евентуално.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ