Фосилните горива - отново в сърцето на икономическото възстановяване
Анализ на Борислав Боев, енергиен специалист
Безпрецедентната международна икономическа рецесия се отрази пагубно на фосилната промишленост и най-много върху нейните оперативни резултати. Тежките ограничаващи ограничения в индустриално развитите страни и несигурността в бизнес средата повлияха доста освен на петролните котировки, само че и върху вероятностите за развиването на бранша. Така редица основни петролни и газови компании в Съединени американски щати бяха изправени на ръба на несъстоятелността, а други – банкрутираха. Глобалният спад в потреблението, геополитическата неустойчивост и влошения капиталов климат дадоха пагубно отражение върху тези компании. Въпреки оперативните разтърсвания в целия бранш, обвързван с добива, преработката и експорта на въглеводороди, обаче, икономическата рецесия все в миналото ще завърши и възобновяване ще стартира. В петролната епоха това значи единствено едно – потреблението ще се увеличи, а това ще даде подтик в развиването на всички компании по веригата – освен тези, свързани директно с добива, само че и тези от преработвателната индустрия.
Енергийна промяна в петролната епоха?
Заявките на множеството западни държавни управления са, че възобновяване от икономическата рецесия ще даде нов подтик на прехода към „ зелена стопанска система “. Отвъд гръмките обещания и заучените изречения, обаче, международната стопанска система надали има време и запаси за толкоз бърза промяна – изключително, когато се намира в турбулентни стопански времена, където народите желаят колкото се може по-бързо да се върнат в коловоза на растежа и благосъстоянието. В момента водач в търсенето е Китай, който е преди всичко по импорт на нефт в света. Оценките са, че през януари вносът е повишен с 32% по отношение на декември 2020 година, което е индикация за осезаемо раздвижване на енергийните пазари освен в Китай, само че и в Азия. Азиатският континент през последното десетилетие се обособи като дома на идната енергийна гражданска война, а данните в разгара на икономическата криза единствено удостоверяват тази наклонност. Доставките на на полутечен природен газ (ВПГ) от Съединени американски щати към Азия са се нараснали с колосалните 67% през 2020 година, и това при все това, международните енергийни пазари бяха разтресени от невиждана рецесия в търсенето и предлагането.
И до момента в който множеството Азиатски страни са подчинили енергийните си потребности съвсем напълно на икономическото развиване, не подобен е случая във водещите Западни стопански системи. С идването на новата администрация във Вашингтон, Съединени американски щати мигновено се завърна в Парижкото съглашение. Джо Байдън побърза да спре един от най-големите планове в петролния бранш в Щатите – петролопровода Keystone XL, а решителния звук с който президента приказва за зелените политики навяват на мисълта, че тази администрация може да се озове в положение на „ студена война “ с водещите американски компании във фосилната промишленост.
Идентична е обстановката и в Европейския съюз, където проектите за Зелена договорка вървят с цялостна мощ, макар все по-изявените несъответствия в енергийната система на съюза. Маниакалното вторачване на ръководителите в Брюксел за фрапантно понижаване на въглеродните излъчвания задушава от ден на ден бизнеса, а концепциите за в допълнение стягане на екорегулациите и въвеждането на нови въглеродни налози могат да създадат по този начин, че индустриалния капитал просто да напусне рамките на европейската общественост.
Нивата на излъчванията към момента следват икономическата интензивност
Фосилната промишленост попада във фокуса на политиките за понижаване на въглеродните излъчвания, тъй като фосилните горива са главен източник на парникови газове. И до момента в който някои браншове в енергетиката (като електроенергетиката) могат да бъдат трансформирани към нискоемисионни производства, посредством преход към нуклеарни централи, ВЕИ и ненапълно природен газ, то за други браншове като превоз и селско стопанство няма тази опция, най-малко в обозримо бъдеще. Да, нововъведенията в електрификацията на превоза и внедряването на нови енергоносители не би трябвало да бъдат подценявани, само че наподобява, че идното икономическо възобновяване ще се случи с помощта най-много на добре познатите фосилни горива. Всъщност, няма изненада, че въглищата, природния газ и нефта ще са във фокуса на възобновяване и повода за това е извънредно елементарна – те не престават да са най-икономически рентабилните енергоресурси.
Що се касае до равнищата на въглеродните излъчвания, може да бъде начертан прочут паралел с последната огромна финансово-икономическа рецесия – тази от 2008-09 година Тогава CO2 излъчванията понижиха с -1,4% през 2009 година, само че още на идната година започнаха да нарастват осезаемо – 5,9% през 2010 година, 3,2% през 2011 година В основата на този растеж бе скоростното възобновяване на въглеродно-интензивните производства, най-много в бързоразвиващите се азиатски стопански системи. Днес, 10 години по-късно, наподобява, че светът към момента живее в ерата на въглеводородите - удостоверение за това са данните на американската енергийна администрация (EIA), която в своята краткосрочна прогноза за 2021 година чака растеж в потреблението на въглища в Съединени американски щати, изключително за производството на електрическа енергия, и растеж в излъчванията от транспортния бранш, който ще бъде в центъра на икономическото възобновяване в Щатите.
Природният газ пък резервира водещата си роля, въпреки и с нищожно планувано оттегляне в потреблението от 0,9% по отношение на миналата година, което се дължи на разтърсванията в бранша, подбудени точно от коронакризата. На тази база може да се чака подобие с последната рецесия във връзка с емисионната динамичност – незабавно след края на рецесията стартира растеж в емисионния отпечатък, подбуден от възобновяване на индустриалните производства, превоза и услугите. През 2010 година търсенето на първична сила е било доминирано от фосилните горива - въглища (28%), природен газ (21%), нефт (32%). През 2019 година, съвсем 10 години по-късно структурата на енергийния баланс в света е идентична - въглищата са намалели нищожно до 26%, търсенето на природен газ се е нараснало до 23%, а петрола е запазил позициите си с дял от 31%. При състояние, че структурата на енергийния баланс на международно ниво не се е изменила значително, поръчките за увеличение на излъчванията са изцяло резонни.
Основните закани за фосилната промишленост в интервала на възобновяване са политически
Посоката на развиване на енергийната система постоянно се е влияла от обществените политики. Традиционно, главните закани за енергийния бранш в международен проект са геополитическите конфликти в основни за добива райони и ненапълно районните политики на водещите стопански играчи. По първия параграф може да се обособи възможна неустойчивост в района на Близкия изток, който продължава да играе водеща роля по повод добива на нефт. Тя се показва както във поддържането на известна ценова непоклатимост на тържищата, по този начин и във физическата сигурност на петролните залежи и главните логистични направления.
Затварянията в Европейски Съюз при всички положения ще се отразят върху енергийното ползване в съюза, само че на фона на упования растеж в търсенето в Азия и Съединени американски щати, надали Европа независимо ще окаже кой знае какво отрицателно въздействие върху световното търсене на въглеводороди. В този дух районните политики могат да се обяснят с желанията на обособени страни или съюзи за енергийна промяна, която да ги отдалечи от потреблението на фосилни горива. Важно е да се означи, че тези поръчки са на първо място идеологически, и даже и да имат някакви на практика измерения, икономическата им успеваемост е сложена съществено под въпрос. Не тъй като желанията са безусловно неприятни, само че тъй като действителността е друга – фосилните горива мъчно могат да бъдат конкурирани, в случай че не бъдат административно контролирани – с нови налози и неравнопоставеност по отношение на други „ определени “ енергийни източници.
Изводите
В интервал на неустановеност хората залагат на най-сигурното и работещото. Енергията е в основата на всяка една стопанска интервенция и икономическите сътрудници ще целят да я употребяват по най-ефективния метод, с допустимо най-ниските разноски. Това значи, че фосилните горива (нефт, природен газ и въглища) ще изнесат тежестта на икономическото възобновяване след коронакризата. Разбира се, не би трябвало да се подценяват тези старания, които са в посока диверсификация на енергоресурсите. Но на тази диверсификация би трябвало да се гледа прагматично и с студен разум. В този ред на мисли, електроенергетиката е секторът, за който от дълго време съществуват решения по пътя на неговата промяна.
Концептуално преходът там не е комплициран – просто би трябвало да бъде повишен делът на нуклеарната сила, подкрепена от ВЕИ и природния газ. Но този преход води със себе си редица политически провокации – нуклеарната енергетика продължава да бъде стигматизирана и политически неточна в множеството западни страни, за сметка на ВЕИ, които се употребяват със всички политически и финансови привилегии на държавните управления. Това основава предпоставки за други несъответствия, които също не са за занемаряване от така наречен „ policy-makers “ в електроенергетиката. Но даже и с тези политики, фосилните горива не престават да заемат структуроопределящо място и в електропроизводството – сигурен знак, че смисъла им за стабилността на системата е огромно. В други водещи стопански браншове като превоз и селско стопанство определящи също ще бъдат фосилните горива. Просто към сегашния миг другите възможности не са в положение да „ изземат “ пазарния дял на одобрените енергийни запаси. Както при възобновяване преди 10 година, фосилните горива резервират водещата си роля тъй като са налични, одобрени и стопански ефикасни.
Всяка икономическа рецесия е неповторима и дава нови уроци. Достъпът до енергийни запаси постоянно е бил определящ за устойчивостта на възобновяване и бързото връщане на икономическите сътрудници в коловоза на растежа. Важно е да се означи, че следкризисният интервал изисква на първо място оптималната сигурност и предвидимост в енергийните доставки, а все още действителностите в енергетиката са такива, че единствено фосилните горива могат да я дават. Има два свята – в идеалистичния се приказва за новото начало и края на фосилните горива, а в действителния – фосилните горива ще са тук доста откакто тази рецесия си отиде.
Безпрецедентната международна икономическа рецесия се отрази пагубно на фосилната промишленост и най-много върху нейните оперативни резултати. Тежките ограничаващи ограничения в индустриално развитите страни и несигурността в бизнес средата повлияха доста освен на петролните котировки, само че и върху вероятностите за развиването на бранша. Така редица основни петролни и газови компании в Съединени американски щати бяха изправени на ръба на несъстоятелността, а други – банкрутираха. Глобалният спад в потреблението, геополитическата неустойчивост и влошения капиталов климат дадоха пагубно отражение върху тези компании. Въпреки оперативните разтърсвания в целия бранш, обвързван с добива, преработката и експорта на въглеводороди, обаче, икономическата рецесия все в миналото ще завърши и възобновяване ще стартира. В петролната епоха това значи единствено едно – потреблението ще се увеличи, а това ще даде подтик в развиването на всички компании по веригата – освен тези, свързани директно с добива, само че и тези от преработвателната индустрия.
Енергийна промяна в петролната епоха?
Заявките на множеството западни държавни управления са, че възобновяване от икономическата рецесия ще даде нов подтик на прехода към „ зелена стопанска система “. Отвъд гръмките обещания и заучените изречения, обаче, международната стопанска система надали има време и запаси за толкоз бърза промяна – изключително, когато се намира в турбулентни стопански времена, където народите желаят колкото се може по-бързо да се върнат в коловоза на растежа и благосъстоянието. В момента водач в търсенето е Китай, който е преди всичко по импорт на нефт в света. Оценките са, че през януари вносът е повишен с 32% по отношение на декември 2020 година, което е индикация за осезаемо раздвижване на енергийните пазари освен в Китай, само че и в Азия. Азиатският континент през последното десетилетие се обособи като дома на идната енергийна гражданска война, а данните в разгара на икономическата криза единствено удостоверяват тази наклонност. Доставките на на полутечен природен газ (ВПГ) от Съединени американски щати към Азия са се нараснали с колосалните 67% през 2020 година, и това при все това, международните енергийни пазари бяха разтресени от невиждана рецесия в търсенето и предлагането.
И до момента в който множеството Азиатски страни са подчинили енергийните си потребности съвсем напълно на икономическото развиване, не подобен е случая във водещите Западни стопански системи. С идването на новата администрация във Вашингтон, Съединени американски щати мигновено се завърна в Парижкото съглашение. Джо Байдън побърза да спре един от най-големите планове в петролния бранш в Щатите – петролопровода Keystone XL, а решителния звук с който президента приказва за зелените политики навяват на мисълта, че тази администрация може да се озове в положение на „ студена война “ с водещите американски компании във фосилната промишленост.
Идентична е обстановката и в Европейския съюз, където проектите за Зелена договорка вървят с цялостна мощ, макар все по-изявените несъответствия в енергийната система на съюза. Маниакалното вторачване на ръководителите в Брюксел за фрапантно понижаване на въглеродните излъчвания задушава от ден на ден бизнеса, а концепциите за в допълнение стягане на екорегулациите и въвеждането на нови въглеродни налози могат да създадат по този начин, че индустриалния капитал просто да напусне рамките на европейската общественост.
Нивата на излъчванията към момента следват икономическата интензивност
Фосилната промишленост попада във фокуса на политиките за понижаване на въглеродните излъчвания, тъй като фосилните горива са главен източник на парникови газове. И до момента в който някои браншове в енергетиката (като електроенергетиката) могат да бъдат трансформирани към нискоемисионни производства, посредством преход към нуклеарни централи, ВЕИ и ненапълно природен газ, то за други браншове като превоз и селско стопанство няма тази опция, най-малко в обозримо бъдеще. Да, нововъведенията в електрификацията на превоза и внедряването на нови енергоносители не би трябвало да бъдат подценявани, само че наподобява, че идното икономическо възобновяване ще се случи с помощта най-много на добре познатите фосилни горива. Всъщност, няма изненада, че въглищата, природния газ и нефта ще са във фокуса на възобновяване и повода за това е извънредно елементарна – те не престават да са най-икономически рентабилните енергоресурси.
Що се касае до равнищата на въглеродните излъчвания, може да бъде начертан прочут паралел с последната огромна финансово-икономическа рецесия – тази от 2008-09 година Тогава CO2 излъчванията понижиха с -1,4% през 2009 година, само че още на идната година започнаха да нарастват осезаемо – 5,9% през 2010 година, 3,2% през 2011 година В основата на този растеж бе скоростното възобновяване на въглеродно-интензивните производства, най-много в бързоразвиващите се азиатски стопански системи. Днес, 10 години по-късно, наподобява, че светът към момента живее в ерата на въглеводородите - удостоверение за това са данните на американската енергийна администрация (EIA), която в своята краткосрочна прогноза за 2021 година чака растеж в потреблението на въглища в Съединени американски щати, изключително за производството на електрическа енергия, и растеж в излъчванията от транспортния бранш, който ще бъде в центъра на икономическото възобновяване в Щатите.
Природният газ пък резервира водещата си роля, въпреки и с нищожно планувано оттегляне в потреблението от 0,9% по отношение на миналата година, което се дължи на разтърсванията в бранша, подбудени точно от коронакризата. На тази база може да се чака подобие с последната рецесия във връзка с емисионната динамичност – незабавно след края на рецесията стартира растеж в емисионния отпечатък, подбуден от възобновяване на индустриалните производства, превоза и услугите. През 2010 година търсенето на първична сила е било доминирано от фосилните горива - въглища (28%), природен газ (21%), нефт (32%). През 2019 година, съвсем 10 години по-късно структурата на енергийния баланс в света е идентична - въглищата са намалели нищожно до 26%, търсенето на природен газ се е нараснало до 23%, а петрола е запазил позициите си с дял от 31%. При състояние, че структурата на енергийния баланс на международно ниво не се е изменила значително, поръчките за увеличение на излъчванията са изцяло резонни.
Основните закани за фосилната промишленост в интервала на възобновяване са политически
Посоката на развиване на енергийната система постоянно се е влияла от обществените политики. Традиционно, главните закани за енергийния бранш в международен проект са геополитическите конфликти в основни за добива райони и ненапълно районните политики на водещите стопански играчи. По първия параграф може да се обособи възможна неустойчивост в района на Близкия изток, който продължава да играе водеща роля по повод добива на нефт. Тя се показва както във поддържането на известна ценова непоклатимост на тържищата, по този начин и във физическата сигурност на петролните залежи и главните логистични направления.
Затварянията в Европейски Съюз при всички положения ще се отразят върху енергийното ползване в съюза, само че на фона на упования растеж в търсенето в Азия и Съединени американски щати, надали Европа независимо ще окаже кой знае какво отрицателно въздействие върху световното търсене на въглеводороди. В този дух районните политики могат да се обяснят с желанията на обособени страни или съюзи за енергийна промяна, която да ги отдалечи от потреблението на фосилни горива. Важно е да се означи, че тези поръчки са на първо място идеологически, и даже и да имат някакви на практика измерения, икономическата им успеваемост е сложена съществено под въпрос. Не тъй като желанията са безусловно неприятни, само че тъй като действителността е друга – фосилните горива мъчно могат да бъдат конкурирани, в случай че не бъдат административно контролирани – с нови налози и неравнопоставеност по отношение на други „ определени “ енергийни източници.
Изводите
В интервал на неустановеност хората залагат на най-сигурното и работещото. Енергията е в основата на всяка една стопанска интервенция и икономическите сътрудници ще целят да я употребяват по най-ефективния метод, с допустимо най-ниските разноски. Това значи, че фосилните горива (нефт, природен газ и въглища) ще изнесат тежестта на икономическото възобновяване след коронакризата. Разбира се, не би трябвало да се подценяват тези старания, които са в посока диверсификация на енергоресурсите. Но на тази диверсификация би трябвало да се гледа прагматично и с студен разум. В този ред на мисли, електроенергетиката е секторът, за който от дълго време съществуват решения по пътя на неговата промяна.
Концептуално преходът там не е комплициран – просто би трябвало да бъде повишен делът на нуклеарната сила, подкрепена от ВЕИ и природния газ. Но този преход води със себе си редица политически провокации – нуклеарната енергетика продължава да бъде стигматизирана и политически неточна в множеството западни страни, за сметка на ВЕИ, които се употребяват със всички политически и финансови привилегии на държавните управления. Това основава предпоставки за други несъответствия, които също не са за занемаряване от така наречен „ policy-makers “ в електроенергетиката. Но даже и с тези политики, фосилните горива не престават да заемат структуроопределящо място и в електропроизводството – сигурен знак, че смисъла им за стабилността на системата е огромно. В други водещи стопански браншове като превоз и селско стопанство определящи също ще бъдат фосилните горива. Просто към сегашния миг другите възможности не са в положение да „ изземат “ пазарния дял на одобрените енергийни запаси. Както при възобновяване преди 10 година, фосилните горива резервират водещата си роля тъй като са налични, одобрени и стопански ефикасни.
Всяка икономическа рецесия е неповторима и дава нови уроци. Достъпът до енергийни запаси постоянно е бил определящ за устойчивостта на възобновяване и бързото връщане на икономическите сътрудници в коловоза на растежа. Важно е да се означи, че следкризисният интервал изисква на първо място оптималната сигурност и предвидимост в енергийните доставки, а все още действителностите в енергетиката са такива, че единствено фосилните горива могат да я дават. Има два свята – в идеалистичния се приказва за новото начало и края на фосилните горива, а в действителния – фосилните горива ще са тук доста откакто тази рецесия си отиде.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ