Георги Марков: Не бива да имаме само един голям брат
Анализ на акад. Георги Марков, политик, ексдепутат, парламентарен арбитър 1994-2003
На 11 ноември 1918 година, преди 100 години, на гара Компиен близо до Париж в щабния вагон на маршал Фердинанд Фош, който командва съглашенските сили, немската делегация подписва помирение, което поставя завършек на военните дейности през Първата международна война (1914-1918 г.). След това настава демобилизация и разоръжаване на немските войски, последвани от окупация на територии на Германия. Първата страна от Тройния съюз, която капитулира още на 29 септември, е България, последвана от Османската империя и Австро-Унгария, най-после е Германия. Историята не се повтаря едно към едно, само че от време на време събитията се наслагват и може да се стигне до неправилни решения. Не споделям това, което приказва френският президент Еманюел Макрон и някои политолози, че през днешния ден обстановката в света доста припомня на тази от навечерието на Първата международна война. Това не е по този начин, тъй като тогава се води битка за международно владичество и преразпределяне на света.
Германия по това време е една млада политическа мощ, която желае да получи своето. Тя желае от европейска да стане международна мощ и да измести от това място Британската империя. Сблъсъкът е сред Германия и Англия. Днес тези две страни не играят тази водещ роля, тъй като има други велики сили с по-решаващо значение, като Китай и Съединени американски щати. Китай е единствената възкръсваща империя, всички останали велики страни са преходни. Той няма по какъв начин да бъде спрян, тъй като това е народ с 5000 години цивилизация. Когато в Европа не сме знаели, че има барут, компас, печатна машина, в Поднебесната те към този момент са съществували. Трябва да преодолеем евроцентризма. Когато през 1914 година Австро-Унгария афишира война на Сърбия се приказва за една Трета балканска война.
Една поредност от дейности на Великите сили прекатурва всичко и се стига до огромна война. Трябва доста да се внимава от един локален спор да не се стигне до международен, тъй като той не може да се завоюва. Още по време на Карибската рецесия (1962 г.) президентът Джон Кенеди споделя на руския водач Никита Хрушчов, че нуклеарната война не може да се завоюва, затова би трябвало да се търси помирение. Трябва да бъдем доста деликатни, тъй като има заболели упоритости на водачи, има икономически ползи, подмолни покупко-продажби. От Първата международна война цар Борис Трети (1918-1943 г.), който претърпява и трите войни и абдикацията на татко си, научава един мъчителен урок, че България не трябва да се обвързва до край единствено с една велика мощ.
Трябва да се преодолее сателитният синдром в българската външна политика, тъй като той е предопределен. Първоначално сме обвързани с Царска Русия, за която дядо Петко Славейков написа, че " кат Русия няма втора, така могъща на света “, само че преди 100 години тази империя рухна безславно. Имаше кайзеровия Райх, който щеше да изтласка от моретата английския флот, само че и той рухна. Беше заместен от 1000-годишния Райх на фюрера, само че той изкара единствено 12 години и ние изгубихме дружно с него Втората международна война. След това великият Съюз на съветските социалистически републики с непобедимата си войска се разпадна толкоз ненадейно, че чак Роналд Рейгън е изумен. Не бива да имаме един огромен брат, към който да се привързваме напълно.
На 11 ноември 1918 година, преди 100 години, на гара Компиен близо до Париж в щабния вагон на маршал Фердинанд Фош, който командва съглашенските сили, немската делегация подписва помирение, което поставя завършек на военните дейности през Първата международна война (1914-1918 г.). След това настава демобилизация и разоръжаване на немските войски, последвани от окупация на територии на Германия. Първата страна от Тройния съюз, която капитулира още на 29 септември, е България, последвана от Османската империя и Австро-Унгария, най-после е Германия. Историята не се повтаря едно към едно, само че от време на време събитията се наслагват и може да се стигне до неправилни решения. Не споделям това, което приказва френският президент Еманюел Макрон и някои политолози, че през днешния ден обстановката в света доста припомня на тази от навечерието на Първата международна война. Това не е по този начин, тъй като тогава се води битка за международно владичество и преразпределяне на света.
Германия по това време е една млада политическа мощ, която желае да получи своето. Тя желае от европейска да стане международна мощ и да измести от това място Британската империя. Сблъсъкът е сред Германия и Англия. Днес тези две страни не играят тази водещ роля, тъй като има други велики сили с по-решаващо значение, като Китай и Съединени американски щати. Китай е единствената възкръсваща империя, всички останали велики страни са преходни. Той няма по какъв начин да бъде спрян, тъй като това е народ с 5000 години цивилизация. Когато в Европа не сме знаели, че има барут, компас, печатна машина, в Поднебесната те към този момент са съществували. Трябва да преодолеем евроцентризма. Когато през 1914 година Австро-Унгария афишира война на Сърбия се приказва за една Трета балканска война.
Една поредност от дейности на Великите сили прекатурва всичко и се стига до огромна война. Трябва доста да се внимава от един локален спор да не се стигне до международен, тъй като той не може да се завоюва. Още по време на Карибската рецесия (1962 г.) президентът Джон Кенеди споделя на руския водач Никита Хрушчов, че нуклеарната война не може да се завоюва, затова би трябвало да се търси помирение. Трябва да бъдем доста деликатни, тъй като има заболели упоритости на водачи, има икономически ползи, подмолни покупко-продажби. От Първата международна война цар Борис Трети (1918-1943 г.), който претърпява и трите войни и абдикацията на татко си, научава един мъчителен урок, че България не трябва да се обвързва до край единствено с една велика мощ.
Трябва да се преодолее сателитният синдром в българската външна политика, тъй като той е предопределен. Първоначално сме обвързани с Царска Русия, за която дядо Петко Славейков написа, че " кат Русия няма втора, така могъща на света “, само че преди 100 години тази империя рухна безславно. Имаше кайзеровия Райх, който щеше да изтласка от моретата английския флот, само че и той рухна. Беше заместен от 1000-годишния Райх на фюрера, само че той изкара единствено 12 години и ние изгубихме дружно с него Втората международна война. След това великият Съюз на съветските социалистически републики с непобедимата си войска се разпадна толкоз ненадейно, че чак Роналд Рейгън е изумен. Не бива да имаме един огромен брат, към който да се привързваме напълно.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ