Анализ на Адриан Николов от Института за пазарна икономикаСтана традиция

...
Анализ на Адриан Николов от Института за пазарна икономикаСтана традиция
Коментари Харесай

Къде отидоха студентите?

Анализ на Адриан Николов от Института за пазарна стопанска система

Стана традиция всяка година множеството университети да афишират спомагателни талази на банкет на студенти и все пак да не съумяват да запълнят оповестените си места в редица специалности. По необясними аргументи това обаче годишно се преглежда като изненада, макар че аргументите за огромния брой места за дребен брой студенти от дълго време са едни и същи. Най-честo с такива акции се отличава Софийският университет, който преди седмица още веднъж се зае да търси студенти за редица от специалностите си, даже и за влиятелната и търсена „ Право “. Тук ще разгледаме няколко съществени аргументи, които изясняват продължителната разлика сред търсенето и предлагането на висше обучение, и ще обърнем внимание на няколко вероятни решения на този проблем.

1.) Фундаментално разминаване сред предлаганото обучение и потребностите на пазара на труда. Данните на Национален статистически институт за последната академична година сочат, че 21% от всички бакалаври са записани в направлението „ бизнес и администрация “, други 11% - публични науки и науки за индивида. Същевременно множеството математически, механически и IT специалности (STEM) дружно едвам образуват ¼ от всички студенти, без значение от голямото търсене на пазара на труда на хора точно с подобен профил; при дамите превесът на обществените науки е още по-голям. Очевидното разминаване е резултат от централизирания метод към определението на студентите по посоки и неналичието на връзка сред бизнеса и висшите учебни заведения. От значение тук е неналичието на стажове, които могат да послужат като мост сред образованието и пазара на труда в доста специалности и чисто формалното отношение към тях. Не е без значение и кариерното насочване на децата-бъдещи студенти - неналичието на такива практики в множеството учебни заведения или съществуването им единствено официално води всеобщо до избор на специалности, които просто звучат добре на децата и родителите, без оглед на последващата реализация.

2.) Частично финансиране въз основа на достиженията и реализацията. Стъпка в вярната посока през последните няколко години е прехвърлянето на част от финансирането на висшите образователни заведения от страна на страната въз основа на рейтинговата система (очаква се в края на десетилетието това да е повече от половината), вместо единствено на база на приема. Тъй като рейтинговата система включва както каузи на безработните, по този начин и приходите на приключилите ги, то тя най-малко до известна степен отразява действителната добавена стойност от завършването им, и би могла да помогне за превъзмогването на част от проблемите, основани от предходния модел на финансиране. Основната спънка пред подобрението тук е въвеждането на описите със предпазени специалности, посоки и райони, при които финансирането въз основа на качеството не се ползва и където към този момент спадат повече от половината посоки. Прилагането на сходен лист би било целесъобразно по отношение на няколко фундаментални и в действителност предпочитани специалности, за които търсенето от студентите по някаква причина е неенергично или пък за които се чака (на база на надеждни планирани модели за пазара на труда) в бъдеще да има недостиг на фрагменти. Настоящото състояние на процедура обезсмисля промяната във финансирането, изключително поради че предизвиква специалности със слаба следваща реализация.

3.) Конкуренция на задграничните университети. Освен демографията, част от повода за намаляващия брой студенти в българските университети (който, прочее, е понижен с 41 хиляди души по отношение на академичната 2013/14 година) е все по-лесният банкет на български студенти в чужбина. Въпреки че най-важното изискване за улеснението на приема беше изпълнено още през 2007 година с приемането на страната в Европейски Съюз, замогването на популацията през последните няколко години разрешава на от ден на ден фамилии да изпращат децата си в университети в Западна Европа (и не само). Въпреки че публични данни за броя на българските студенти в чужбина липсват, съгласно някои оценки единствено в Германия те са съвсем 7 хиляди, в Холандия – към 3 хиляди, във Англия – 2 хиляди. Същевременно множеството български университети като цяло не съумяват да притеглят задгранични студенти, защото оферират малко стратегии и предмети на британски и други интернационалните езици, а личният състав им постоянно не владее непознати езици на нужното за преподаване равнище. Друг сериозен проблем е наличието само на СУ във водещите интернационалните ранглисти (QS, например) на международните университети, освен това нормално на много ниска позиция. Това от своя страна значи, че университетите мъчно запълват свободните си бройки с задгранични студенти от трети страни, което е измежду водещите тактики на доста висши учебни заведения в Източна Европа, които не съумяват да се конкурират по качество със западните просветителни институции.

4.) Конкуренция на различно обучение. Поради дефицит на готови фрагменти от висшето обучение или несъответствуващите им умения, доста компании, изключително във високотехнологичната сфера, се виждат принудени да образоват сами фрагментите си или да разчитат на други възможности. Все по-популярно става образованието в школи, фокусирани върху усвояването на правилни професионални умения (отново, изключително особено при високите технологии), което замества по-широкото и нереално академично обучение и разрешава издържалите ги да се насочат непосредствено към работа с новоусвоените си умения. Тази наклонност, съчетана с все по-голямата известност на онлайн курсовете и самообученията не вещае положително бъдеще на обичайните висши образователни заведения.

5.) Пренебрегване на демографските процеси. Определянето на броя свободни места във висшите учебни заведения нормално не се преценява с общия брой евентуални студенти. Докато от 2000 година насам популацията във възрастовите групи, които съставляват болшинството от студентите (между 15 и 30 годишна възраст), е намаляло със 64%, то броят на записаните студенти за същия интервал остават на практика неизменен. В този смисъл университетите съумяват да обзет все по-голям дял от хората в подобаваща възраст (включително и поради снижени критерии на приема и обучението), само че по-реалистичен метод би наложил определянето на свободните места като функционалност на броя евентуални претенденти, който, за разлика от предлаганите места, се е свил доста. Въпреки че задачите за развиване на Европейски Съюз допускат разгръщане на обсега на висшето обучение, упованието все по-голям дял от топящите се евентуални студенти да избират български университети от година на година става все по-непостижимо.

Тези пет феномени (с друга тежест, схваща се) значително изясняват годишният апетит за студенти в българските университети. Проблемите надалеч не са нерешими; тъкмо противоположното, няколко промени в политиките към висшето обучение могат да облекчат доста от тях:

- Засилване на ролята на бизнеса в определянето на свободните места: компаниите са доста по-наясно с кадровите си потребности от университетите и администрацията, само че понастоящем мнението им остава на назад във времето или не са открити работещите механизми то да бъде отчитано (включително и поради индиферентност на бизнеса, която има своите обособени причини);

- Премахване на множеството ограничавания за финансиране съгласно рейтинга: актуалните изключения обезсмислят финансирането съгласно качеството, което естествено би свило някои от по-малко търсените специалности;

- Предлагане на повече и по-добри стратегии на непознат език: по-широкото образование на британски ще направи страната по-привлекателна за студенти от трети страни, които по-късно може даже да останат на локалния пазар на труда;

- Съобразяване с демографските трендове.

Внимателният четец най-вероятно е забелязал, че публикацията заобикаля най-важния „ слон в стаята “, а точно качеството на предлаганото висше обучение. Именно то е най-важната причина, заради която остават незаети местата в българските университети. Това не би било по този начин, в случай че те предлагаха фундаментални и съответстващи познания и умения, които поддържат както личностното развиване на студентите, по този начин и реализацията им. Мерките за възстановяване на качеството на просветителния артикул обаче са надалеч по-дългосрочни и обхватни от това, което можем да опишем и разбираем тук, а и са обект на обособен, много по-задълбочен разбор.

Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР