Феноменалната Ана Тодорова - една забравена звезда на националната ни оперна сцена
Ана Тодорова / 1892- 1972/ бе първата от плеядата български мецосопрани, покорили освен нашата аудитория, само че и огромните международни подиуми. И до момента в който за Елена Николай, Маргарита Лилова, Христина Ангелакова или Александрина Милчева знаем доста, тя е към този момент несправедливо забравена. А и много медиите у нас се „ естрадизираха” и към този момент обръщат внимание единствено на кресливите поп и рок и чалга артисти и холивудските звезди, само че не и на същинските стойности – феномен, който се следи само у нас, въпреки да сме страна със остаряла и богата просвета, с актьори, артисти и музиканти от международна големина. Да, в действителност, срамно е културна България, дала на света толкоз огромни артисти и музиканти, през днешния ден да стигне до чалгата, която освен това е толерирана от властта!
Кариерата на Ана Тодорова продължава три десетилетия от 1911 до 1941 година и всяка нейна роля, всеки театър и концерт се посреща като същински празник. Тя има един от най- богатите, мощни и красиви мецосопранови гласове, които е раждала оперна България и може да се каже, че е била измежду най- обичаните наши певици, по този начин както по- късно публиката ще одобри Катя Попова, Ана Томова- Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Александрина Милчева. Освен първокласна певица и артистка, тя е и незабравим вокален възпитател, дълготраен професор в Музикалната академия с огромни заслуги за възхода на българската певческа школа у нас.
Родена е в София в семейство на обущар и шивачка. Единият от двамата и братя е дърводелец и по едно и също време самодеец – музикант, диригент на любителски хор. Така от напълно дребна израства с огромната музика. Учи пиано и пеене. Става ученичка на „ бащата на българската опера „ тенора Константин Михайлов- Стоян, който я приготвя вокално и театрално. През 1911 стартира да пее в хора на Оперната дружба, а година преди този момент прави дебюта си, едвам 18- годишна, на сцената като Зибел във „ Фауст” на Шарл Гуно. После се утвърждава като щатна солистка с две дребни функции – Циганката в „ Борислав” на Маестро Атанасов и Майката на Камен в „ Камен и Цена” / „ Грамада”/ на Иванов- Кауцки.
До 1913 Ана Тодорова е солистка в Оперната дружба / предшественика на Народната опера/, като дружно с това навлиза и в сложната област на вокалната педагогика. През 1915/ 1916 самата тя учи в Женевската консерватория и от Женева и Берлин стартира сполучливата ѝ задгранична кариера. Изнася доста концерти / като в тях включва и българска музика, за разлика от нашите артисти през днешния ден, които не се осмеляват да изпеят даже една родна ария в чужбина!/, както и огромен брой функции от класическия репертоар. Получава доста оферти от импресарии за работа на огромните европейски подиуми и даже в Щатите. Но се връща в София!
Прави това, което в този момент малко на брой от нашите млади артисти биха създали – да се посвети на родината си! Работи паралелно за сцената и за Музикалното учебно заведение, само че заради сдърпване с министъра на просвещението / и културата/ Стоян Омарчевски бива уволнена! Тя, към този момент изгряващата звездата на нашата млада опера! Останала без работа и средства потегля на гастроли в Европа и по този начин стартира огромната ѝ интернационална кариера. Поредица от сполучливи гастроли Германия, Швейцария, Полша, Австрия, Италия и изключително във Франция, където е най- високо оценена. Там пее във всички огромни оперни театри и най- постоянно в Парижката Гран опера, където сезони наред е безспорната примадона измежду мецосопраните. При командировка в Париж министър Омарчевски я чува в Гран опера и остава удивен от дарбата на прогонената от него певица! През тези години тя натрупва огромен репертоар – всички централни партии за мецосопран от оперите на Верди, Бизе, Масне, Гуно, Вагнер, Майербер, Римски Корсаков, Мусоргски, Чайковски. Сред коронните ѝ функции са: Азучена от „ Трубадур”, Амнерис от „ Аида”, Далила от операта на Сен- Санс, Кармен, Улрика от „ Бал с маски”, Фидеса от „ Пророкът” на Майербер, Ортруд от „ Лоенгрин”, Лаура от „ Джоконда”, Шарлота от „ Вертер”...
Критиката не пести суперлативите си: „ Г-ца Тодорова имаше гръмък триумф в Рим. Нейният глас напълно пресен и с необятен указател и рядко хубав, съумя да изрази най- разнородни усеща и да съобщи и най- деликатните нюанси на изпълняваните композиции. Тя ни даде опция да чуем и български песни със чудноват, обаятелен темп, които се посрещнаха с възторжени аплодисменти, обективна премия за огромния гений на тази красива и чаровна артистка, която въпреки и още млада, има една завладяваща виртуозност” / в. Джорнале Д, Италия”, бр. 91 от март 1912/. И още една рецензия, този път от френския щемпел: „ Второто зрелище на „ Самсон и Далила” бе по- ослепително от първото. Мадам Ана Тодорова беше безспорната победителка. Нейната Далила е измежду най- вълнуващите, които сме приветствали в миналото тук. Това е едно извънредно изкуство и би трябвало да ѝ благодарим смирено за хубостта, с която тя по този начин обилно ни подари...Този богат глас не може да не те развълнува. Глас на артистка от международна големина!” / в. „ Депеш, май, 1923/.
След като обикаля триумфално редица градове на Европа с концерти и спектакли, през 1932 година тази огромна към този момент международна певица се завръща в София. Носталгията надвива, открива се вечно в България, с цел да твори за младата българска опера / Софийската опера е одържавена едвам през 1922г.!/.. Следват турнета из Франция, Белгия, Холандия, Мароко, Италия, Египет, Монте Карло, Германия. Това са последните ѝ задгранични турнета. Била е поканена през 1917 година даже в Метрополитън, Ню Йорк за поредност спектакли от фамозния импресарио и шеф Гати- Казаца, само че заради войната гостуването се осуетява. С идването си в операта в София тя е към този момент безспорната примадона. Поема целия мецосопранов репертоар. Прави и редица нови функции, превъплъщава се и в героини на Вагнер, Римски- Корсаков, Чайковски, Мусоргски, а също и в българския репертоар / Маестро Атанасов, Веселин Стоянов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков/. С триумф приготвя и някои остро присъщи функции като Старата графиня от „ Дама Пика” на Чайковски, Злата от „ Женско царство” на Веселин Стоянов, Циганката в „ Янините девет братя” на Пипков. За Радиото записва доста български национални песни.
Но през 1936 година, когато шеф на Народната опера и Народния спектакъл е литературният критик Владимир Василев, който апропо не схваща от опера и не обича артисти! / през днешния ден прекомерно възвеличаван от някои литератори!/, за Ана Тодорова настъпват тежки дни. Ето какво споделя тя в едно изявление от 8 юли 1939 година за вестник „ Мир”: „ В началото на предишния сезон шефът задължи солистите да подпишем декларация, в която се споделяше, че нямаме право да отхвърляме предоставена от дирекцията роля без значение дали е подобаваща или не за гласа и натюрела ни, да разясняваме решенията му и политиката на управлението, да напущаме София и театъра без разрешението му, да одобряваме предложения за гастроли и участия без неговото разрешение. А неподписалите декларацията бяха неотложно уволнени освен това дисциплинарно! Владимир Василев прогони от трупата редица надарени актьори, отпред с прелестния баритон и незабравим актьор от мащаба на Шаляпин, Христо Бръмбаров и блестящия тенор Тодор Мазаров, като вторият отпътува за Виена, където се утвърди като звезда от европейска големина и стигна и до Миланската канара, въпреки че този злобен и нездравословен за Операта и Народния спектакъл човек го назова „ елементарен селянин”! А и аз бях за известно време осъдена с на половина заплата и лишена от своите основни функции Амнерис, Кармен, Азучена. Дори бях принудена да извършвам едно малко подмолно соло, като дублиран една хористка в операта „ Сказание за невидимия град Китеж” на Римски- Корсаков...” Да, Василев, беше доста могъщ, злопаметен, злобен. Не разбираше от опера и от спектакъл и имаше комплекси.. “ След тези паники и унижения Ана Тодорова получава диабет, който я мъчи до края на дните ѝ...
Като възпитател, учител в Музикалното учебно заведение и професор в Консерваторията, нар. артистка Ана Тодорова приготвя няколко генерации възпитаници, измежду тях е и тенорът проф. Илия Йосифов, който поема нейната блестяща вокална школа.
АНА ТОДОРОВА: „ Гордеех се с националността си, където и да се намирах. Струваше ми се, че след зрелище, когато постоянно ме викаха неведнъж на сцената, в моето лице приветстваха дребната ни, само че така скъпа татковина, България!”
Кариерата на Ана Тодорова продължава три десетилетия от 1911 до 1941 година и всяка нейна роля, всеки театър и концерт се посреща като същински празник. Тя има един от най- богатите, мощни и красиви мецосопранови гласове, които е раждала оперна България и може да се каже, че е била измежду най- обичаните наши певици, по този начин както по- късно публиката ще одобри Катя Попова, Ана Томова- Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Александрина Милчева. Освен първокласна певица и артистка, тя е и незабравим вокален възпитател, дълготраен професор в Музикалната академия с огромни заслуги за възхода на българската певческа школа у нас.
Родена е в София в семейство на обущар и шивачка. Единият от двамата и братя е дърводелец и по едно и също време самодеец – музикант, диригент на любителски хор. Така от напълно дребна израства с огромната музика. Учи пиано и пеене. Става ученичка на „ бащата на българската опера „ тенора Константин Михайлов- Стоян, който я приготвя вокално и театрално. През 1911 стартира да пее в хора на Оперната дружба, а година преди този момент прави дебюта си, едвам 18- годишна, на сцената като Зибел във „ Фауст” на Шарл Гуно. После се утвърждава като щатна солистка с две дребни функции – Циганката в „ Борислав” на Маестро Атанасов и Майката на Камен в „ Камен и Цена” / „ Грамада”/ на Иванов- Кауцки.
До 1913 Ана Тодорова е солистка в Оперната дружба / предшественика на Народната опера/, като дружно с това навлиза и в сложната област на вокалната педагогика. През 1915/ 1916 самата тя учи в Женевската консерватория и от Женева и Берлин стартира сполучливата ѝ задгранична кариера. Изнася доста концерти / като в тях включва и българска музика, за разлика от нашите артисти през днешния ден, които не се осмеляват да изпеят даже една родна ария в чужбина!/, както и огромен брой функции от класическия репертоар. Получава доста оферти от импресарии за работа на огромните европейски подиуми и даже в Щатите. Но се връща в София!
Прави това, което в този момент малко на брой от нашите млади артисти биха създали – да се посвети на родината си! Работи паралелно за сцената и за Музикалното учебно заведение, само че заради сдърпване с министъра на просвещението / и културата/ Стоян Омарчевски бива уволнена! Тя, към този момент изгряващата звездата на нашата млада опера! Останала без работа и средства потегля на гастроли в Европа и по този начин стартира огромната ѝ интернационална кариера. Поредица от сполучливи гастроли Германия, Швейцария, Полша, Австрия, Италия и изключително във Франция, където е най- високо оценена. Там пее във всички огромни оперни театри и най- постоянно в Парижката Гран опера, където сезони наред е безспорната примадона измежду мецосопраните. При командировка в Париж министър Омарчевски я чува в Гран опера и остава удивен от дарбата на прогонената от него певица! През тези години тя натрупва огромен репертоар – всички централни партии за мецосопран от оперите на Верди, Бизе, Масне, Гуно, Вагнер, Майербер, Римски Корсаков, Мусоргски, Чайковски. Сред коронните ѝ функции са: Азучена от „ Трубадур”, Амнерис от „ Аида”, Далила от операта на Сен- Санс, Кармен, Улрика от „ Бал с маски”, Фидеса от „ Пророкът” на Майербер, Ортруд от „ Лоенгрин”, Лаура от „ Джоконда”, Шарлота от „ Вертер”...
Критиката не пести суперлативите си: „ Г-ца Тодорова имаше гръмък триумф в Рим. Нейният глас напълно пресен и с необятен указател и рядко хубав, съумя да изрази най- разнородни усеща и да съобщи и най- деликатните нюанси на изпълняваните композиции. Тя ни даде опция да чуем и български песни със чудноват, обаятелен темп, които се посрещнаха с възторжени аплодисменти, обективна премия за огромния гений на тази красива и чаровна артистка, която въпреки и още млада, има една завладяваща виртуозност” / в. Джорнале Д, Италия”, бр. 91 от март 1912/. И още една рецензия, този път от френския щемпел: „ Второто зрелище на „ Самсон и Далила” бе по- ослепително от първото. Мадам Ана Тодорова беше безспорната победителка. Нейната Далила е измежду най- вълнуващите, които сме приветствали в миналото тук. Това е едно извънредно изкуство и би трябвало да ѝ благодарим смирено за хубостта, с която тя по този начин обилно ни подари...Този богат глас не може да не те развълнува. Глас на артистка от международна големина!” / в. „ Депеш, май, 1923/.
След като обикаля триумфално редица градове на Европа с концерти и спектакли, през 1932 година тази огромна към този момент международна певица се завръща в София. Носталгията надвива, открива се вечно в България, с цел да твори за младата българска опера / Софийската опера е одържавена едвам през 1922г.!/.. Следват турнета из Франция, Белгия, Холандия, Мароко, Италия, Египет, Монте Карло, Германия. Това са последните ѝ задгранични турнета. Била е поканена през 1917 година даже в Метрополитън, Ню Йорк за поредност спектакли от фамозния импресарио и шеф Гати- Казаца, само че заради войната гостуването се осуетява. С идването си в операта в София тя е към този момент безспорната примадона. Поема целия мецосопранов репертоар. Прави и редица нови функции, превъплъщава се и в героини на Вагнер, Римски- Корсаков, Чайковски, Мусоргски, а също и в българския репертоар / Маестро Атанасов, Веселин Стоянов, Панчо Владигеров, Любомир Пипков/. С триумф приготвя и някои остро присъщи функции като Старата графиня от „ Дама Пика” на Чайковски, Злата от „ Женско царство” на Веселин Стоянов, Циганката в „ Янините девет братя” на Пипков. За Радиото записва доста български национални песни.
Но през 1936 година, когато шеф на Народната опера и Народния спектакъл е литературният критик Владимир Василев, който апропо не схваща от опера и не обича артисти! / през днешния ден прекомерно възвеличаван от някои литератори!/, за Ана Тодорова настъпват тежки дни. Ето какво споделя тя в едно изявление от 8 юли 1939 година за вестник „ Мир”: „ В началото на предишния сезон шефът задължи солистите да подпишем декларация, в която се споделяше, че нямаме право да отхвърляме предоставена от дирекцията роля без значение дали е подобаваща или не за гласа и натюрела ни, да разясняваме решенията му и политиката на управлението, да напущаме София и театъра без разрешението му, да одобряваме предложения за гастроли и участия без неговото разрешение. А неподписалите декларацията бяха неотложно уволнени освен това дисциплинарно! Владимир Василев прогони от трупата редица надарени актьори, отпред с прелестния баритон и незабравим актьор от мащаба на Шаляпин, Христо Бръмбаров и блестящия тенор Тодор Мазаров, като вторият отпътува за Виена, където се утвърди като звезда от европейска големина и стигна и до Миланската канара, въпреки че този злобен и нездравословен за Операта и Народния спектакъл човек го назова „ елементарен селянин”! А и аз бях за известно време осъдена с на половина заплата и лишена от своите основни функции Амнерис, Кармен, Азучена. Дори бях принудена да извършвам едно малко подмолно соло, като дублиран една хористка в операта „ Сказание за невидимия град Китеж” на Римски- Корсаков...” Да, Василев, беше доста могъщ, злопаметен, злобен. Не разбираше от опера и от спектакъл и имаше комплекси.. “ След тези паники и унижения Ана Тодорова получава диабет, който я мъчи до края на дните ѝ...
Като възпитател, учител в Музикалното учебно заведение и професор в Консерваторията, нар. артистка Ана Тодорова приготвя няколко генерации възпитаници, измежду тях е и тенорът проф. Илия Йосифов, който поема нейната блестяща вокална школа.
АНА ТОДОРОВА: „ Гордеех се с националността си, където и да се намирах. Струваше ми се, че след зрелище, когато постоянно ме викаха неведнъж на сцената, в моето лице приветстваха дребната ни, само че така скъпа татковина, България!”
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ