Ана Мария Робъртсън, по известна като Grandma Moses, е доказателството,

Grandma Moses, която започва да рисува на 70 години

Ана Мария Робъртсън, по известна като Grandma Moses, е доказателството, че в никакъв случай не е късно да започнеш да правиш това, което в действителност обичаш и да изявиш гениите си. Тя е самообразован художник, който стартира кариерата си в региона на изобразителното изкуство, когато е на към 70 години и оставя в завещание над 1500 картини, отразяващи пасторалния американски живот, подобен, какъвто го е претърпяла и запомнила.

Родена през 1860, прекарва по-голямата част от живота си, отдадена на селскостопански живот, който по-късно става съществена тематика в творчеството й. Израства като едно от десетте деца във фермата на родителите си. Напуска дома си единствено на 12, с цел да стартира да изкарва сама прехраната си като служащ в близка плантация. На 27 години се омъжва за Томас Мойсей, раждат им се общо 10 деца, само че единствено пет от тях оживяват. Ана Мария рисува през целия си живот, само че изцяло се отдава на изкуството, когато е на 67. По това време гибелта отнася брачна половинка й и това е единственият метод, по който тя съумява да се оправи със скръбта си.

До средата на 30-те, когато към този момент е минала 70-та си годишнина, посвещава по огромната част от времето си на изобразяване. Първият й огромен пробив се случва през 1938, когато един колекционер вижда нейни произведения, висящи в локален магазин и ги купува. На идната година някои от картините й са показани в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк в галерия на незнайни художници.

Grandma Moses черпи сюжетите от картините си непосредствено от паметта си. „ Получавам ентусиазъм и стартирам да рисувам; ще не помни всичко, всичко с изключение на по какъв начин нещата са били и по какъв начин да ги обрисувам по този начин, че хората да схванат по какъв начин сме живели. “

Често я назовават първичен художник, защото е самоука, само че тя съумява да си завоюва безчет фенове и почитатели. В средата на 40-те, нейните картини са възпроизведени като приветствени картички, което я прави известна пред по-широка публика. През 1949 печели премията на Женския народен прес клуб за артистичните си достижения и получава премията персонално от президента Хари Труман. Скоро сменя четката с химикал и стартира да написа записките си „ Историята на моя живот “.

Доживява дълбока напреднала възраст – напуща земята на цели 101 години, като за това време съумява да завоюва сърцата на милиони и да се трансформира в образец за ентусиазъм и доказателство, че в никакъв случай не е късно да извадиш нескрито трепетите на сърцето си.

Животът е подобен, какъвто си го създадем. Винаги е било по този начин и постоянно ще бъде!

Рисуването не е значимо. Важното е постоянно да си ангажиран.

Рисувам от горната страна надолу. Започвам от небето, след това планините, след това хълмовете, по-късно къщите, добитъка и едвам тогава хората.

Понякога поглеждам през прозореца, с цел да потърся цвета на някоя сянка или чудноват колорит на зеленото по дърветата, само че когато съм подготвена да рисувам, просто затварям очи и си представям картината.