Дъщерята на чистача отива в банката за наследство, а служителят се смее, докато не отваря сейфа
Ан обичаше и се грижеше за приятелката на майка си с цялото си сърце, даже когато личният наследник на дамата не се притесняваше. Когато по-възрастната жена умира, Ан посещава изненадващо – и шокиращо – сина ѝ в офиса му.
Нина и Виола бяха две възрастни дами, които желаеха да се срещнат преди години. “Щяхме да бъдем най-хубави приятелки! ” Нина сподели, като протегна изтощената си ръка към Виола.
Вместо това те се бяха срещнали в последните месеци от живота си, приковани една до друга на легло в отделението за палиативни грижи в болничното заведение, чакайки грациозно да пристигна тяхното време.
Unsplash Двете дами са водили живот, който не се е различавал доста една от друга. И двете се бяха омъжили рано, бяха изгубили рано сътрудниците си и бяха пожертвали огромните и дребните удоволствия и тръпки на младостта, с цел да отгледат децата си. Нина имаше един наследник, Ричард, а Виола – една щерка, Ан.
“Мисля, че ще умра, без да видя сина си, Виола ” – плачеше безшумно Нина.
Ричард беше шеф на фамилния бизнес за милиони долари, който родителите му бяха построили. Само един път беше посетил майка си в болничното заведение, с цел да я подтикне да напише наследство и да се откаже от парцела.
Нина бе отказала и Ричард бе излязъл от болничното заведение, мърморейки: “Да забележим дали в миналото ще се върна в този момент! ”
Всъщност той в никакъв случай не се върна.
“Майка ти не беше ли чистачка или нещо сходно? Какво ти е оставила? Замък? ”
През последните няколко седмици от живота си Нина имаше единствено двама души в живота си, които да назова свои: приятелката си Виола и щерка си Ан. Говоренето и възприятието за комизъм на Виола притъпяваха болката на Нина, само че наличието на Ан беше това, което озаряваше деня ѝ.
Ан работеше в цветарския магазин зад ъгъла, а от време на време поемаше остарялата работа на майка си през уикенда – да мие подовете на бутика в комерсиалния център.
За разлика от Ричард, Ан посещаваше майка си всеки ден. И беше основала много специфична другарска връзка с Нина.
Unsplash “Не ме наричайте вуйна Нина. Ти, единствено ти, можеш да ме наричаш Нина! ” – беше споделила тя на Ан.
Когато Ан гостуваше, тя постоянно носеше цветя от магазина. Едно за майка ѝ, само че постоянно две за Нина.
И нямаше нещо, за което Ан да не помогне на Нина. Младата жена разресваше косата ѝ, извеждаше я на слънчева светлина и даже почистваше след нея.
“Ти си моята втора майка, Нина! ” Ан щеше да каже и да целуне бръчките по челото на дамата.
Ан се чувствала благословена да бъде към двете дами и от техните истории научила някои от най-ценните уроци по мощ и берекет.
И когато един ден й се обадиха от болничното заведение, тя побърза да научи, че майка й е умряла единствено преди няколко минути. Ан държеше слабите ръце на Нина и плачеше като дете. “Аз нямам никого. Нямам нищо! ” – плачеше тя.
Дори в дълбочината на тази тъга Ан не забравяше да нахрани Нина с вечеря, да нанесе жасминово масло върху косата ѝ за спокоен сън и да ѝ даде медикаменти, преди да си тръгне за през нощта.
На идната заран тя научила, че Нина също е издъхнала в съня си.
След два дни на потрес Ан се срина, до момента в който полагаше пресен букет цветя на гробовете на двете си обичани дами на света. Тя не можеше да се насили да напусне гробището.
На няколко крачки от нея Ричард стоеше нетърпеливо до гроба на майка си, поглеждаше часовника си и се обаждаше на водача си на всяка втора минута.
Unsplash “Чудя се какво ли ще завоюва дъщерята на онази друга жена, като си изплаче очите по този метод ”, намерения си той и погледна Ан. “Тя приказва с тревата и поставя цветя, като че ли това значи нещо! ” Ричард поклати глава и се обърна да си тръгне.
Не очакваше да види Ан в кабинета си няколко дни по-късно.
“Ти? ” “Какво правиш тук? ” – попита мъжът Ан със благосклонен звук.
“Дойдох тук, с цел да си желая наследството ”, сподели Ан студено.
“Вашето КАКВО? ” Ричард се засмя и поглади брадичката си. “Майка ти не беше ли чистачка или нещо сходно? Какво ти е оставила? Замък? ”
Ан се обърна студено към мъжа и сподели: “О, дано поясня. Дойдох тук, с цел да желая наследството, което ТВОЯТА майка ми остави. ”
Ричард като че ли спря за секунда в потрес, преди да избухне в саркастичен смях.
“Да, тъкмо по този начин. Онази бабичка отхвърли да съобщи благосъстоянието си на личния си наследник и просто по този начин се случи, че го даде на дъщерята на някаква жена, с която делеше една болнична стая! Добра смешка! ”
Ан умерено отвори досието, която носеше, и сподели на Ричард един документ. Тя изчака и наблюдаваше по какъв начин егото на мъжа се изчерпва до потрес и яд.
“Не мога да допускам, че е направила това… тази луда жена! ” Ричард изкрещя, забравяйки, че чиновниците в офиса му го следят.
Unsplash “Не казвай и една унизителна дума за моите Нинс! Никога не сте познавали нейната стойност, тъй че не заслужавате нейната добрина. Ти може и да не си се интересувал от нея, само че аз се интересувах ” – изригна Ан към мъжа.
“Добре изиграно! ” Ричард постепенно плясна саркастично. “Значи даваш няколко масажи на краката и получаваш цялостен живот лесни пари… ”
“Не съм тук, с цел да прибера благосъстоянието, което тя ми остави. Но ще работя колкото мога по-усърдно, с цел да намеря заслужаваща идея, в която да вложа цялото това благосъстояние. А в този момент, в случай че просто си свършите работата, покажете ми сейфа и се отдръпнете, апелирам. Бих желал да се уверя, че всичко това в действителност е в сигурност от всички алчни очи ”.
Онемял, Ричард извърши инструкциите на Ан и отвори сейфа, който беше избран за майка му. Очите му заблестяха от потрес и позор, когато видя какво има вътре. Наистина имаше антикварна кутия, цялостна с бижута, до няколко грижливо подредени пачки с пари.
Ричард не можеше да огледа Ан в очите в никакъв случай повече. В този миг той съжаляваше единствено за парите, които беше изгубил. Но му предстояха години, с цел да осъзнае същинската загуба на една грижовна майка, която бе пренебрегвал през целия си живот.
