Ами сега се казва един от отменените спектакли в Пловдивския

" Ами в този момент " се споделя един от анулираните спектакли в Пловдивския трагичен спектакъл през март. Всъщност това е гастрол на Смолянския спектакъл, само че и там, допускам, минувачите гледат със същото възприятие плаката и сами се питат " Ами в този момент? ". По целия свят сега май това се питат.
Днешното решение за въвеждане на изключително състояние в страната е невиждано за няколко генерации българи. Заварва ни в положение на противоборства, вражди, подозрения, политиканстване, измами. Заварва ни в състояние съвсем да няма семейство с член в чужбина. А в множеството чужбини е по-зле и от нас сега. Полети и дестинации едни по едни се анулират.
След толкоз изприказвани и изпонаписани приказки, почтени за монолози на разтревожени кокошки, време е да си съберем мозъка и да забележим по какъв начин можем да бъдем потребни на страната си. Защото- поправете ме, в случай че не съм права- само че за пръв път след Световното през 1994 година, ние имаме обща национална идея.
А тя е да оцелеем. И освен да оцелеем, само че да можем да се надигнем, откакто това отмине. И да не се срамим от себе си в тоя интервал.
Случайно ли е, че в Парламента през днешния ден нямаше нито един въздържал се или дал своя вот " срещу " въвеждането на изключителното състояние? Не. Радвам се да видя, че за пръв път от толкоз време, даже и не помня от кой момент, всички са на едно мнение.
А в този момент да забележим оттук насетне какво следва.
Как можем да помогнем в тая изключителна рецесия? Не единствено на себе си, само че и на страната си.
Какви способи има човек освен да си стои в къщи, което е отново плюс, тъй като може тъкмо той, сякаш здравият, да се окаже мостът сред заболяването и други хора. Това единствено по себе си към този момент е принос. Какво още може да се направи?
Вече се търсят доброволци в лечебни заведения. БЧК в Пловдив също разчита на доброволци, които да разнасят храна на самотни възрастни хора и самотни родители.
Когато затворят детските градини и яслите - а Австрия и други страни към този момент го направиха- може би ще има потребност от доброволци за гледане на дребни деца.
В Италия приканиха пенсионираните лекари да се върнат на работа, дипломираха с месеци по-рано завършващите медицина и колежите за медицински сестри и незабавно ги назначиха. Чудя се дали, в случай че това стане и у нас, всички те имат къде да оставят децата си. Предполагам, че страната може да реагира по някакъв метод, само че в изключителни условия може и фамилии да откликнат. Аз персонално съм подготвена за това.
Работата от вкъщи е положително решение, само че надалеч не за всички. Мисля си за девойките в кварталния супермаркет. Снабдиха ги с маски и ръкавици, само че по този начин или другояче, те са в непрестанен контакт с хора. Запасете се - само че не до края на света, а за седмица, с цел да може да не ги посещавате всеки ден. Разумното запасяване е в тона на рекомендациите. Така не се постанова да се излиза на открито.
Имате в този момент време, което би трябвало да осмислите по някакъв метод. Четете книги, разговаряйте. Телевизиите да си преровят фондовете и да излъчват комедии, тествано гледаеми сериали. Разсейвайте хората, само че не с нелепости, а с качествени филми. В последна сметка не можем да мислим единствено за вируса, по този начин след него ще напълним психиатричните клиники. Стъпвайте на тествано и ограничете празните приказки и суматохата. Достатъчно. Като че той, пикът на суматохата, е на път да отмине - това е особено за всяка рецесия, която се вихри досега на вземането на решение. Решението към този момент е взето. Така че помислете по какъв начин да не полудявате и по какъв начин да не подлудявате околните си.
Време е, хора, да се смирим. Няма да изчезнат проблемите ни, ще поносим неудобства и ограничения, ще се извиним с проекти и фантазии. Но не за пръв път човечеството, а и нашият народ е минавал през рецесии. Здравият разсъдък е побеждавал. Чужди фамилии са отглеждали сирачета, създавали са се сиропиталища и старопиталища, носена е храна на потърпевши от трусове. Когато известният пловдивски покровител Кудоглу строи своя фамозен " Дом на здравето и благотворителността " в Пловдив, той го прави, с цел да отговори на голямата потребност на бедните от лекуване на туберкулоза и сифилис. И това са си били епидемии в ония времена. Има безпределно доста чисто човешки истории за спокоен подвиг в сходни рецесии, които или родовете носят в паметта си, или са останали - уповавам се - в генната ни памет. Да си помислим кои са най-уязвимите, да се огледаме за самотни възрастни съседи, на които можем да купим хранителни артикули, да съблюдаваме разпоредбите и да се надяваме, че откакто се оправим с тая рецесия, ще излезем от нея по- положителни. Правили сме го.
 
Автор: Веселина Божилова
 
Всичко за ковид ЧЕТЕТЕ ТУК.