Ами, какво да ви кажа, почитаеми рокаджии, малки и големи,

...
Ами, какво да ви кажа, почитаеми рокаджии, малки и големи,
Коментари Харесай

Силата на рока 8

Ами, какво да ви кажа, почитаеми рокаджии, дребни и огромни, от градове и села български, които не сте паднали в лепкавата паяжина на скептицизма и попфолк антикултурата… Рокът го има. Продължават да го свирят освен старците, освен междинното потомство улягащи бунтари, само че и най-младите – тези които постоянно са някъде сред фантазията, подражанието и първия път на сцена.
Даже единствено нашия уебсайт да следите, ще ви е направило усещане, че концерти и фестивали има – из цялата страна; а това най-малко подсказва за някаква неотстъпчивост у едно племе българи от всякаква възраст да подържат сакрално-шумния си допир с обичаната музика.
Снощи мина полуфиналът на Осмия фест „ Силата на рока ” (както го знаят: фестивалът на Милена Славова), в променилия адреса си RockIt, и сподели тъкмо това: дядовци и внуци не стопират да го вършат. Нататък ще разберете за какво толкоз съм се впечатлил от годините. Те го свирят, пеят го, май все още повече на британски, само че пък композиционно са и положителни, и амбициозни. Днес е финалът с 8-те класирани късно нощес банди – към този момент в Маймунарника , а времето е хубаво и си коства да дойдете и да отпушите шише бира и пристрастеност.
  „ СИЛАТА НА РОКА 3 ”: втората вечер и премиите  „ СИЛАТА НА РОКА 3 ”: първа вечер
Осмото издание се задвижи – самата Милена и неуморимия модератор на състезанието за авторски БГ рок от самото му основаване, Васко Громков-ВаГро, споделиха с благодарности при откриването – с помощта на помощта на Министерството на културата и на „ Музикаутор ” (които имат за разпределяне тази вечер и своя премия от 500 лева.). Не бива да пропусна да загатна, че групите пътуват на лични разходи, а тази година видяхме и чухме участници от Бургас, Варна, Враца, Добрич, Плевен, Шумен, Русе, Сливница (освен софийските групи).



В журито през вчерашния ден, включващо Милена и Вагро-то, не се появи Владо Попа (възпрепятстван), само че участвахме моя благосклонност и сътрудника Ивайло Кицов. Липсваше ни Румен Янев, имаме вяра, че е бил някъде над нас от самото начало.
Непроменен и елементарен правилник за претендентите за премия и популярност: демо с авторско парче, от което са селектирани 15-те качили се на сцената в RockIt с цел да се изявят в 10 минути. Освен конкурсната ария, те имат право на 2-ро (или – в случай че са къси – и 3-то парче, по тяхно убеждение и избор).

Няколко думи за всеки, тъй като те го заслужават.







High Voltage от Враца (2 кит, бас, уд и “мързелив ” вокал): бяха откриваща тайфа, пяха на британски, само че отиват на финала. Стържат в лоното на рисковите железни под-жанрове, само че си коства да запомните името им. Един от двата кавъра на конкурсната вечер (този на Блексабатовия Параноид – техният прочит), които впечатлиха с креативната репрезентация.
Born For Vengeance от Русе (кит, бас, уд и вок) след баталното си интро (неометъл) ни развинтиха с смъртоносен дет (на английски). Е, ще споделя какво, почтено, си записах в листчето като журиращ и хроникьор: „ Не си падам тъкмо по тези крилца и кълки на шумния метъл, обаче тия напряко ме убиват и аз се усещам благополучен да потъна в пръстта… ” И русенците са на край.
The Rebels са софиянци (2 кит, бас, уд, клав, вок; ученическа дамска формация) и в действителност имат едно само момче в бандата – 7-годишния китарист Божидар, висок сега несъмнено метър и пет, само че с умения и каменно концентрирано лице. Конкурсното им парче беше някакъв прото-пънк но Милена, пяха на български и отиват на финала. Майката на Божо, която го остави измежду нас – за кеф – до по-късничко, ни сподели, че има към този момент 2 китари вкъщи, че се учи чудесно и рокът не му бил просто занимание.

 7-годишният китарист, с майка си, към този момент следи конкуренцията

Out Of Tune идват от Шумен (2 кит, бас, уд, вок) и към този момент са взели участие в “Силата ” през 2015 година Ами, пораснали са, проличава им. Зрял и компактен хардрок (на английски) в хроникалните шуменски обичаи („ Ира Деум ” са единствено импровизиран пример). И с един текст, за който Вагрото рече, че подобен „ поетичен ” текст от дълго време не бил чувал.
Alive не са пътували по-малко, само че несъмнено по-бързичко; идват от Бургас (трио от кит, клав и уд) и се майтапят, че са група, основана преди единствено 5 дни, не е ясно кой бил пратил от тяхно име парчето. Обемът на изсвирената музика (софтрок, класик, хард – на английски) надвиши визията за трима души на сцената. Бяха мелодични, завладяващи и хората ги харесаха. Те предложиха и кавър на Dust in the Wind, който разтвори залата в една галактика на носталгия, приказки и доброта; а беше по-динамичен от оригинала. Вторият кавър на вечерта, който ще бъде запомнен. И те стигат до финала.
Cortege от София (2 кит, бас, уд, вок) пяха на британски: амалгама от инди и гръндж, бяха положителни, само че някак „ мудни ”. Все някой би трябвало и да отпада за втората вечер.
The Roost от София (2 кит, бас, уд, вок; с китаристка и басистка – която бе и водещ вокал – в състава) също към този момент са се пробвали в „ Силата ” и ще свирят и в Маймунарника през днешния ден. Конкурсното им парче (траш-спийд на български) бе положително, само че не загатна какво още ни чака? Продължиха с микс от български кавъри (Стенли, Милениното „ Месо ”…) в траш-оцветяване и – може би – така затвърдиха оставените усещане, че би трябвало да ги чуем най-малко и през днешния ден.



G-Point Rock от София (кит, бас и уд – момчета и вокалистка) изпяха на български парчето си „ Обичай ме, събличай ме ”, една задявка от хард и пънк със смени на интонацията. Второто им парче (кавър) пък съдържаше фюжън-елементи, само че просто можем да го вкараме в „ рамките ” като „ инди ” рок. Не стигат до финала и това е персоналното ми страдание.
58 Degrees , още веднъж софиянци (кит, бас, уд и дамски вокал – може и да греша за нея, само че имам дочути „ съмнения ”, че върви по стъпките на майка си). Обясниха, че цифрата на „ градусите ” била сбора от годините на членовете на бандата. Хубав, доста леко поднесен инди-рок, стилно и решително, на британски. Но пък не им стигна за край.
RPM от Плевен (2 кит, бас, уд; единият китарист е и вокал) пяха на британски и потвърдиха други районни обичаи, без значение от стила (малцина знаят, че една от най-конвертируемите ни БГ групи са „ Pantommind ” и са от Плевен). Да отбележа, че ми хареса мекотата, с която вършат метъла си, старци като мен не харесват няколко часа единствено да им се крещи (наистина се майтапя, никоя от 15-те банди нощес не беше неподготвена или скучна). Плевенчаните стигат до финала.
Le‘Push пътуваха чак от Добрич (2 кит, перк, вокалът е едната китара) бяха май единствената блус-формация на феста. Малко хора и принадлежности, а доста музика и глас. Като се сетя за емблематичните жанрове на добричката школа (рап и траш-плюс-дет) отпреди 20-и-повече години, тия тримата ме сграбчиха. Янев, щеше да им се кефиш доста! Пяха на български и британски и през днешния ден ще са още веднъж в Маймунарника.
Time Jugglers , софиянци (кит, бас, уд и дама-вокалистка) пяха също и на български и на британски. Парчетата им бяха добре направени, само че – не че не ни харесаха – както към този момент написах, би трябвало да има спечелили и победени.
Летците от Сливница, едно от двете имена на банди, пишещи се на кирилица (2 кит – единият и вокал, бас, уд) удариха и трите си части по нашенски, т.е. не на британски. И ме върнаха в нашенските касетки и демоалбуми на „ Нови цветя ” или „ Високо напрежение ” от времето на Второто поколение; със театрално държание като за лайв-сцена, с видимо безреден, хм, в действителност пъклен добре дозиран пънк… който ги направи финалисти.
Axez от Варна (2 кит, бас, уд и вок) се гласиха прекомерно дълго, а бяха и в края на програмата и това евентуално им изигра неприятен номер. Звучаха крепко (на английски) и дават отговор на въпроса дали във Варна (която постоянно съм приемал като рок столицата на ъндърграунда) рисковите метъл стилове са живи. Адски витални са, да знаете, разсънват и труп.
София Джеди подсказват от кое място са и се пишат като джедаи на кирилица (кит, бас, уд и клав), само че и пяха на български. Бяха със театрални дрехи, имаха имидж, да ги вкарам в графата на „ дядовците ” (ако последвам увода си тук). Ъндърграунд? Пародиен рок? Хрумва ми „ пънк-джънк ”. Те пък вкараха доста въодушевление в самия завършек на конкурсната вечер, само че се оказа, че не им стигна с цел да повторят и през днешния ден. Моето персонално второ страдание.



Ами това е. Засега. Знаем (жури, участващи и присъствали) към този момент кой какви ги свири, след няколко часа ще им се порадваме отново и ще разпределим премиите. „ Силата на рока 8 ” реализира задачите си – буди заспалите, демонстрира нови лица, потвърждава развиване и носи очакване за още повече от същото. Догодина.
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР