Оливър Стоун: Путин е много по-различен от "лошия" в американските медии
" Американците разказват по собствен метод Путин като леден, безсрамен, безсърдечен човек, като палач на публицисти и претенденти от опозицията, затова като най-лошия цар. Личността, която срещнах е много по-различна. Пред мен стоеше човек, който не приличаше на европейски технократ. И би трябвало да кажа, че за повече от 50 часа изявленията, не го чух нито един път да увеличи звук, нито с нас, нито с неговия екип. Винаги беше разполагаем ". Това споделя огромният американски режисьор Оливър Стоун, който направи 50-часови изявленията с Владимир Путин. От тях се роди документален филм, а по-късно и книга, " Разговори с Путин ". Пред " Фигаро " режисьорът споделя за срещата си със стопанина на Кремъл.Джон Ф. Кенеди, Никсън, Уокър (Буш)... Досега Оливър Стоун трансформира в своя компетентност биографичните филми, отдадени на американски президенти. Този път той избра да изследва личността и политическия избор на един съветски президент. В продължение на две години, на шпации от шест месеца, режисьорът се срещаше с Владимир Путин в кабинета му в Кремъл.
В книгата " Разговори с Путин " той се разкрива, както в никакъв случай до момента, и разкрива визията си за руско-американските връзки. Без подозрение тематиката, която най-вече е вълнувала Оливър Стоун, по едно и също време огромен американски родолюбец и критик на " дълбоката страна ", която счита за " войнолюбива ". Режисьорът, който е и огромен обожател на Кастро, наподобява удивен от индивида, описван от някои като " нов цар ".
В края на книгата Путин предизвестява: " Ще ви накарат да страдате, поради това, което сте създали ". Предсказание, което се оказа тъкмо. Тези " Разговори с Путин " могат да се считат за доста благосклонни към него, само че е реалност, че нито един публицист до момента не е получил толкоз цялостни свидетелства от индивида, който, без значение дали го харесват или ненавиждат, е един от най-силните държавни водачи в света. Това заслужава внимание.
- Как се става поддръжник на Путин?
- За първи път се срещнах с Путин посредством юрист на Сноудън (който живее в заточение в Русия - б.а.), с цел да му задам въпроси за него. Снимахме в Москва финалните подиуми от биографичния ми филм " Сноудън ". Путин ни даде гледната си точка по този въпрос по доста явен и привлекателен метод. Оттам се роди концепцията да разтеглим изявлението и да създадем документален филм, а по-късно книга. Започнахме да снимаме незабавно, откакто приключихме със фотосите на " Сноудън " през юни 2015 година. Просто трябваше да преместим екипите си в кабинетите на Кремъл. Така стартира този план, който продължи две години.
Путин оцени това, че сме направил обширни проучвания и сме в течение на множеството международни проблеми през днешния ден. Това ни разреши да водим импровизиран диалог. Според мен едно враждебно отношение щеше да бъде контрапродуктивно и да провокира внезапни отговори от страна на Путин, както наскоро с Мегън Кели от Ен Би Си Нюз. Тя заприказва изцяло невежо за кибервойната. Резултатът? Телевизионният фен не научи нищо от изявлението и запомни единствено незнанието на Мегън Кели по тематиките, за които разпитваше съветския президент.
- Промени ли се визията ви за тази персона?
- От западна позиция, аз имах отрицателна визия за този човек и неговата политика. Но постоянно съм ходил в Русия. За първи път отидох през 1982 година, по времето на Брежнев. Там се срещнах с дузина дисиденти, които са имали неприятности с режима и са били изпратени в психиатрични лечебни заведения. Срещнах се и с Горбачов в Съединени американски щати и в Русия. След рецензиите си към Путин, той промени позицията си по време на събитията от 2014 година в Украйна. " Путин е идеалният човек за Русия ". Западните медии остават доста дискретни за гледната точка на една толкоз уважавана интернационална персона, каквато е Горбачов.
Американците разказват по собствен метод Путин като леден, безсрамен, безсърдечен човек, като палач на публицисти и претенденти от опозицията, затова като най-лошия цар. Личността, която срещнах е много по-различна. Пред мен стоеше човек, който не приличаше на европейски технократ. И би трябвало да кажа, че за повече от 50 часа изявленията, не го чух нито един път да увеличи звук, нито с нас, нито с неговия екип. Винаги беше разполагаем. Очевидно времето му беше скъпо и лимитирано, от време на време идваше с шест или седем часа забавяне и трябваше да ни одобри в 23 часа вечерта. Но в случай че ни беше заречен два часа, тогава ни даваше тези два часа, даже и изявлението да трябваше да продължи до 2 часа след среднощ. С течение на времето се почувствах все по-уверен. Чувствах се кадърен да го накарам да отиде все по-далеч в позициите си, изключително по въпросите, които се отнасят до демократичния развой в Русия. Имаше моменти, в които е трябвало да кипне вътрешно, това е явно. Но в никакъв случай не го сподели. Винаги отговаряше търпеливо.
- Какво казвате на тези, които ви упрекват в отзивчивост?
- Това не е изненада от страна на частните американски медии. През последните години те демонстрираха очевидна неприязън към Путин и неговата политика. Всъщност тези частни медии в този момент се държат като представители на американското държавно управление, което наложи наказания на Русия след началото на войната в Източна Украйна. Целта на тези наказания и на този спор, подклаждан от Съединени американски щати, е да раздели Европа, да попречи на комерсиалните й връзки с Русия и да я задържи в лагера на НАТО.
Думите на Путин за Украйна, Сирия, НАТО, тероризма и цяла серия от други сходни тематики, в никакъв случай не са били излъчени напълно на Запад. Американските медии, отпред с " Вашингтон пост " и " Ню Йорк Таймс ", и следвани от близко от новинарските канали, оскърбително демонстрираха отхвърли си да предложат заслужено, или даже просто почтително отразяване на един от най-влиятелните държавни водачи в света. Държавен водач, чиято единствена виновност е, че реши да покаже малко въздържаност и опозиция към концепцията за нов международен ред, подбудена от Съединени американски щати. Не съм прочел нито една публикация за Русия в тези вестници, която да се приближава даже и малко до действителността, която видях със личните си очи, и изследвах. Моите наблюдения са доста близки, апропо, до тези на Стивън Коен, почетен професор в Нюйоркския университет и в Принстън, считан от мнозина за най-големия американски експерт по Русия.
Критиките към обективността на моята работа и нейната хипотетична симпатии са в духа на непрекъснатите американски рецензии към съветската политика. Тяхната единствена цел е да понижат въздействието на отговорите, дадени от Путин, който към този момент толкоз малко се чува на Запад.
- Парадоксално, от време на време вие сте по-строг към Съединени американски щати, в сравнение с самия Путин! Възможно ли е горчивината, която изпитвате към личната си татковина, да ви кара да идеализирате господаря на Кремъл?
- Според мен ние позволихме на Путин, по един невиждан за западните медии метод, да показа своята лична визия за обстоятелствата, които, в неговите очи, са белязали руско-американските връзки от 1999 до 2017 година. Трябва да го слушаме деликатно. Трябва да се вслушаме в неговото изложение на украинската рецесия и на държавния прелом, който Съединени американски щати в никакъв случай не признаха. Сравнете ревюто на Путин с версията, " призната " в Съединени американски щати. По същия метод погледнете отново " анексирането " на Крим - или ставаше дума за референдум, на който народът на Крим се произнесе? Вижте също сами, по разумен метод, кой се приближава повече до действителността по този въпрос - Русия или Съединени американски щати?
Тези, които ще прочетат книгата, ще открият, че Путин проповядва неуморно ценене на интернационалното право, като единственото решение за гарантиране на стабилността в международния ред и запазването на мира във всички страни. Той го повтаря непрестанно и все пак непроменяемо го показват като " неприятния ".
- Опитът ви от войната във Виетнам (като доброволец, Оливър Стоун е служил в 25-ата пехотна дивизия и 1-а кавалерийска дивизия - б.а.) промени ли вечно визията ви за света?
- Опитът ми по време на войната във Виетнам безспорно е повлиял на моя живот. Но това не е единственото решаващо събитие. Дайте си сметка за това. Под въздействие на моя татко, в младостта ми бях огромен реакционер. Баща ми се противопоставяше гневно на Рузвелт и на Новия курс. Той прегърна концепцията за Студената война. В книгата ми, наречена " Премълчавана история на Съединени американски щати ", написана няколко години по-рано, предлагам сериозен прочит на формалната история за този интервал. Аз даже повярвах, че самата Студена война е нереалност, окуражавана от Съединени американски щати, с цел да тероризират популацията ни и да разрешат експанзията на военно-промишления комплекс, подобен, какъвто съществува през днешния ден. Поради тези аргументи давам сурова оценка на Съединени американски щати. Всъщност, съгласно мен, ние се намираме в обстановка, в която нашето всеобщо предимство и последният боен процес заплашват целия свят. Днес е допустимо да разрушим с огромна лекост цялото човечество.
- Путин наподобява в книгата ви като " засегнат съветски националист ". Може ли да се каже, че вие самият сте " засегнат американски родолюбец "?
- Да, може да се каже. Но моята визия за света надалеч надвишава възприятията, подбудени от опита ми на боец във Виетнам. През 80-те година отидох в Централна Америка, с цел да фотографирам " Салвадор ". Там още веднъж можах да установявам тази доста американска процедура, която се състои във воденето на безполезни войни под подправен предлог. Бихме могли да си спомним също за лъжите, разказвани от администрацията на Буш за оръжията за всеобщо заличаване, с цел да се оправдае втората война в Ирак. Днес разследващите организации са достигнали равнище на власт, за което в никакъв случай не са били замислени. Самият Айзенхауер би се шокирал. Може ли разследващите организации внезапно да оповестят, че Доналд Тръмп е манджурският претендент на руснаците, и да чакат всички да им повярват?
Що се отнася до Путин, можем да го възприемаме като съветски " националист ", доколкото той пази националните ползи на Русия, сходно на китайските ръководители, да вземем за пример. Обратното, Западът и Източна Европа явно попаднаха под властта на НАТО. Някои биха могли да се изненадат обаче, че Алексей Навални, съперник на Путин и любим на западните медии, е доста по-голям националист от съветския президент. Ако Путин загуби изборите през 2018 година, не виждам значима опция. На власт ще пристигна или доста националистически режим, или покровител на Запада, сходно на Елцин. И за следващ път Русия ще бъде опустошена, а ресурсите й плячкосани.
- Трима души от обкръжението на Тръмп бяха упрекнати по съмнение за скрито съглашение с Русия...
- Ако има нещо, което аферата " Сноудън " потвърди, то е, че Съединени американски щати имат уши на всички места, че надзирават политическите диспути и се пробват да управляват събитията и изборите. Твърденията за съветска интервенция в американските избори ме разсмиват. Сумите, упоменати от западни осведомителни източници, са неуместно ниски, с цел да може Русия да получи и най-малкия резултат. За съпоставяне, бихме могли да посочим несъразмерната сума за рекламните акции, финансирани от американски милиардери като Шелдън Аделсън или братята Кох, които имат голямо въздействие върху електоралния пейзаж. Освен това, през новия век самата Електорална гилдия два пъти дава президенството на губещите националния избор: Джордж У. Буш и Доналд Тръмп.
Кой тогава подкопава американската народна власт? Не Русия. Това са самите Съединени щати. Нито за момент нямам доверие и в най-малкия знак за съветско въздействие. Тръмп бе определен поради личните си заслуги и поради слабостта на американската политическа система, която разрешава делене на изборни секции и установяване на спечелилия въз основа на гласовете в Избирателната гилдия, а не на националния избор.
- По време на президентските избори в Съединени американски щати през 2016 година обявихте, че не подкрепяте нито Доналд Тръмп, нито Хилари Клинтън...
- Искаше ми се Бърни Сандърс да бе определен законно, с цел да съставлява Демократическата партия на изборите. Щях да гласоподавам за него, в случай че това се бе случило. Както споделих обществено, дадох гласа си за Джил Щайн, кандидатката на трета партия. Никога не бих могъл да поддържа Хилари Клинтън, държавен секретар с тежка войнолюбива равносметка. Изглежда, че нищо не е научила от грешките, направени в Либия, Ирак или Афганистан.
Подобно на доста хора, бях много сюрпризиран от резултата на президентските избори в Америка през 2016 година, само че не и в действителност шокиран. Мисля, че въпреки всичко разбрах гнева, който се надига против статуквото и затварянето на Вашингтон. Повечето от последвалите дейности на Доналд Тръмп бяха плачевни. Той назначи неправилните хора в държавното управление си и съвсем по всеки въпрос не взе верните решения. Не съумя да реализира и най-малкото доближаване с Русия. Но, за жалост, този неуспех за следващ път произтича от безизходицата, основана от разследващите служби и дълбоката страна в областта на външната политика.
Източник: glasove.com; превод от френски: Галя Дачкова
В книгата " Разговори с Путин " той се разкрива, както в никакъв случай до момента, и разкрива визията си за руско-американските връзки. Без подозрение тематиката, която най-вече е вълнувала Оливър Стоун, по едно и също време огромен американски родолюбец и критик на " дълбоката страна ", която счита за " войнолюбива ". Режисьорът, който е и огромен обожател на Кастро, наподобява удивен от индивида, описван от някои като " нов цар ".
В края на книгата Путин предизвестява: " Ще ви накарат да страдате, поради това, което сте създали ". Предсказание, което се оказа тъкмо. Тези " Разговори с Путин " могат да се считат за доста благосклонни към него, само че е реалност, че нито един публицист до момента не е получил толкоз цялостни свидетелства от индивида, който, без значение дали го харесват или ненавиждат, е един от най-силните държавни водачи в света. Това заслужава внимание.
- Как се става поддръжник на Путин?
- За първи път се срещнах с Путин посредством юрист на Сноудън (който живее в заточение в Русия - б.а.), с цел да му задам въпроси за него. Снимахме в Москва финалните подиуми от биографичния ми филм " Сноудън ". Путин ни даде гледната си точка по този въпрос по доста явен и привлекателен метод. Оттам се роди концепцията да разтеглим изявлението и да създадем документален филм, а по-късно книга. Започнахме да снимаме незабавно, откакто приключихме със фотосите на " Сноудън " през юни 2015 година. Просто трябваше да преместим екипите си в кабинетите на Кремъл. Така стартира този план, който продължи две години.
Путин оцени това, че сме направил обширни проучвания и сме в течение на множеството международни проблеми през днешния ден. Това ни разреши да водим импровизиран диалог. Според мен едно враждебно отношение щеше да бъде контрапродуктивно и да провокира внезапни отговори от страна на Путин, както наскоро с Мегън Кели от Ен Би Си Нюз. Тя заприказва изцяло невежо за кибервойната. Резултатът? Телевизионният фен не научи нищо от изявлението и запомни единствено незнанието на Мегън Кели по тематиките, за които разпитваше съветския президент.
- Промени ли се визията ви за тази персона?
- От западна позиция, аз имах отрицателна визия за този човек и неговата политика. Но постоянно съм ходил в Русия. За първи път отидох през 1982 година, по времето на Брежнев. Там се срещнах с дузина дисиденти, които са имали неприятности с режима и са били изпратени в психиатрични лечебни заведения. Срещнах се и с Горбачов в Съединени американски щати и в Русия. След рецензиите си към Путин, той промени позицията си по време на събитията от 2014 година в Украйна. " Путин е идеалният човек за Русия ". Западните медии остават доста дискретни за гледната точка на една толкоз уважавана интернационална персона, каквато е Горбачов.
Американците разказват по собствен метод Путин като леден, безсрамен, безсърдечен човек, като палач на публицисти и претенденти от опозицията, затова като най-лошия цар. Личността, която срещнах е много по-различна. Пред мен стоеше човек, който не приличаше на европейски технократ. И би трябвало да кажа, че за повече от 50 часа изявленията, не го чух нито един път да увеличи звук, нито с нас, нито с неговия екип. Винаги беше разполагаем. Очевидно времето му беше скъпо и лимитирано, от време на време идваше с шест или седем часа забавяне и трябваше да ни одобри в 23 часа вечерта. Но в случай че ни беше заречен два часа, тогава ни даваше тези два часа, даже и изявлението да трябваше да продължи до 2 часа след среднощ. С течение на времето се почувствах все по-уверен. Чувствах се кадърен да го накарам да отиде все по-далеч в позициите си, изключително по въпросите, които се отнасят до демократичния развой в Русия. Имаше моменти, в които е трябвало да кипне вътрешно, това е явно. Но в никакъв случай не го сподели. Винаги отговаряше търпеливо.
- Какво казвате на тези, които ви упрекват в отзивчивост?
- Това не е изненада от страна на частните американски медии. През последните години те демонстрираха очевидна неприязън към Путин и неговата политика. Всъщност тези частни медии в този момент се държат като представители на американското държавно управление, което наложи наказания на Русия след началото на войната в Източна Украйна. Целта на тези наказания и на този спор, подклаждан от Съединени американски щати, е да раздели Европа, да попречи на комерсиалните й връзки с Русия и да я задържи в лагера на НАТО.
Думите на Путин за Украйна, Сирия, НАТО, тероризма и цяла серия от други сходни тематики, в никакъв случай не са били излъчени напълно на Запад. Американските медии, отпред с " Вашингтон пост " и " Ню Йорк Таймс ", и следвани от близко от новинарските канали, оскърбително демонстрираха отхвърли си да предложат заслужено, или даже просто почтително отразяване на един от най-влиятелните държавни водачи в света. Държавен водач, чиято единствена виновност е, че реши да покаже малко въздържаност и опозиция към концепцията за нов международен ред, подбудена от Съединени американски щати. Не съм прочел нито една публикация за Русия в тези вестници, която да се приближава даже и малко до действителността, която видях със личните си очи, и изследвах. Моите наблюдения са доста близки, апропо, до тези на Стивън Коен, почетен професор в Нюйоркския университет и в Принстън, считан от мнозина за най-големия американски експерт по Русия.
Критиките към обективността на моята работа и нейната хипотетична симпатии са в духа на непрекъснатите американски рецензии към съветската политика. Тяхната единствена цел е да понижат въздействието на отговорите, дадени от Путин, който към този момент толкоз малко се чува на Запад.
- Парадоксално, от време на време вие сте по-строг към Съединени американски щати, в сравнение с самия Путин! Възможно ли е горчивината, която изпитвате към личната си татковина, да ви кара да идеализирате господаря на Кремъл?
- Според мен ние позволихме на Путин, по един невиждан за западните медии метод, да показа своята лична визия за обстоятелствата, които, в неговите очи, са белязали руско-американските връзки от 1999 до 2017 година. Трябва да го слушаме деликатно. Трябва да се вслушаме в неговото изложение на украинската рецесия и на държавния прелом, който Съединени американски щати в никакъв случай не признаха. Сравнете ревюто на Путин с версията, " призната " в Съединени американски щати. По същия метод погледнете отново " анексирането " на Крим - или ставаше дума за референдум, на който народът на Крим се произнесе? Вижте също сами, по разумен метод, кой се приближава повече до действителността по този въпрос - Русия или Съединени американски щати?
Тези, които ще прочетат книгата, ще открият, че Путин проповядва неуморно ценене на интернационалното право, като единственото решение за гарантиране на стабилността в международния ред и запазването на мира във всички страни. Той го повтаря непрестанно и все пак непроменяемо го показват като " неприятния ".
- Опитът ви от войната във Виетнам (като доброволец, Оливър Стоун е служил в 25-ата пехотна дивизия и 1-а кавалерийска дивизия - б.а.) промени ли вечно визията ви за света?
- Опитът ми по време на войната във Виетнам безспорно е повлиял на моя живот. Но това не е единственото решаващо събитие. Дайте си сметка за това. Под въздействие на моя татко, в младостта ми бях огромен реакционер. Баща ми се противопоставяше гневно на Рузвелт и на Новия курс. Той прегърна концепцията за Студената война. В книгата ми, наречена " Премълчавана история на Съединени американски щати ", написана няколко години по-рано, предлагам сериозен прочит на формалната история за този интервал. Аз даже повярвах, че самата Студена война е нереалност, окуражавана от Съединени американски щати, с цел да тероризират популацията ни и да разрешат експанзията на военно-промишления комплекс, подобен, какъвто съществува през днешния ден. Поради тези аргументи давам сурова оценка на Съединени американски щати. Всъщност, съгласно мен, ние се намираме в обстановка, в която нашето всеобщо предимство и последният боен процес заплашват целия свят. Днес е допустимо да разрушим с огромна лекост цялото човечество.
- Путин наподобява в книгата ви като " засегнат съветски националист ". Може ли да се каже, че вие самият сте " засегнат американски родолюбец "?
- Да, може да се каже. Но моята визия за света надалеч надвишава възприятията, подбудени от опита ми на боец във Виетнам. През 80-те година отидох в Централна Америка, с цел да фотографирам " Салвадор ". Там още веднъж можах да установявам тази доста американска процедура, която се състои във воденето на безполезни войни под подправен предлог. Бихме могли да си спомним също за лъжите, разказвани от администрацията на Буш за оръжията за всеобщо заличаване, с цел да се оправдае втората война в Ирак. Днес разследващите организации са достигнали равнище на власт, за което в никакъв случай не са били замислени. Самият Айзенхауер би се шокирал. Може ли разследващите организации внезапно да оповестят, че Доналд Тръмп е манджурският претендент на руснаците, и да чакат всички да им повярват?
Що се отнася до Путин, можем да го възприемаме като съветски " националист ", доколкото той пази националните ползи на Русия, сходно на китайските ръководители, да вземем за пример. Обратното, Западът и Източна Европа явно попаднаха под властта на НАТО. Някои биха могли да се изненадат обаче, че Алексей Навални, съперник на Путин и любим на западните медии, е доста по-голям националист от съветския президент. Ако Путин загуби изборите през 2018 година, не виждам значима опция. На власт ще пристигна или доста националистически режим, или покровител на Запада, сходно на Елцин. И за следващ път Русия ще бъде опустошена, а ресурсите й плячкосани.
- Трима души от обкръжението на Тръмп бяха упрекнати по съмнение за скрито съглашение с Русия...
- Ако има нещо, което аферата " Сноудън " потвърди, то е, че Съединени американски щати имат уши на всички места, че надзирават политическите диспути и се пробват да управляват събитията и изборите. Твърденията за съветска интервенция в американските избори ме разсмиват. Сумите, упоменати от западни осведомителни източници, са неуместно ниски, с цел да може Русия да получи и най-малкия резултат. За съпоставяне, бихме могли да посочим несъразмерната сума за рекламните акции, финансирани от американски милиардери като Шелдън Аделсън или братята Кох, които имат голямо въздействие върху електоралния пейзаж. Освен това, през новия век самата Електорална гилдия два пъти дава президенството на губещите националния избор: Джордж У. Буш и Доналд Тръмп.
Кой тогава подкопава американската народна власт? Не Русия. Това са самите Съединени щати. Нито за момент нямам доверие и в най-малкия знак за съветско въздействие. Тръмп бе определен поради личните си заслуги и поради слабостта на американската политическа система, която разрешава делене на изборни секции и установяване на спечелилия въз основа на гласовете в Избирателната гилдия, а не на националния избор.
- По време на президентските избори в Съединени американски щати през 2016 година обявихте, че не подкрепяте нито Доналд Тръмп, нито Хилари Клинтън...
- Искаше ми се Бърни Сандърс да бе определен законно, с цел да съставлява Демократическата партия на изборите. Щях да гласоподавам за него, в случай че това се бе случило. Както споделих обществено, дадох гласа си за Джил Щайн, кандидатката на трета партия. Никога не бих могъл да поддържа Хилари Клинтън, държавен секретар с тежка войнолюбива равносметка. Изглежда, че нищо не е научила от грешките, направени в Либия, Ирак или Афганистан.
Подобно на доста хора, бях много сюрпризиран от резултата на президентските избори в Америка през 2016 година, само че не и в действителност шокиран. Мисля, че въпреки всичко разбрах гнева, който се надига против статуквото и затварянето на Вашингтон. Повечето от последвалите дейности на Доналд Тръмп бяха плачевни. Той назначи неправилните хора в държавното управление си и съвсем по всеки въпрос не взе верните решения. Не съумя да реализира и най-малкото доближаване с Русия. Но, за жалост, този неуспех за следващ път произтича от безизходицата, основана от разследващите служби и дълбоката страна в областта на външната политика.
Източник: glasove.com; превод от френски: Галя Дачкова
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ