Големият американски мит за Втората световна война
Американското разузнаване от дълго време е било дешифрирало тайния японски дипломатически код
На 7 декември 1941 година върху американската военноморска база на Хавайските острови (които се намират на 3 000 километра от Америка и на още два пъти по толкоз от японските острови), е осъществено ненадейно нахлуване. В ранната неделна заран, моряците не са се събудили по корабите – по правилник те би трябвало в 8 часа да бъдат строени по палубите, върху тях се изсипва огнен пъкъл от небето. Триста и петдесет японски самолети „ Зеро “ нападат базата, летищата и военните кораби, ситуирани в нея, без авансово да е оповестена война. Американските моряци търчат като изоглавени по взривяващите се кораби по потници и долни гащи. Някои от тях съумяват да се заловен за зенитните картечници и смъкват един-два самолета. Военните летища, които охраняват базата, също са сринати, само че няколко водача съумяват да излетят и да смъкват някой и различен японски аероплан. След две талази на бомбардировки откриват, че множеството американски линейни кораби потъват или понасят тежки повреди. Някои до края на войната не излизат от ремонтните докове.
Странното е, че тази картинка извънредно прилича едно друго нахлуване, станало шест месеца по-рано, или най-малко както го изяснява пропагандата. Внезапно Съветският съюз е нападнат – бойци и летци умират героично по летищата под град от немски бомби. И единствено късметлиите съумяват да се докопат до някакво оръжие и по долни гащи и потници да отбият някоя и друга немска офанзива.
Двата мита – за неочакваното нахлуване над Пърл Хърбър и че изобщо американското разузнаване е проспало идната офанзива – могат единствено да разсмеят един моряк като мен. И постоянно са ме разсмивали. Моряците по света знаят това, което знам и аз – че една военноморска база от подобен вид се охранява с по този начин наречените „ дозори* “ – изнесени напред дребни кораби, ескадрени миноносци, подводници и по този начин нататък. И те реализират надзор в един периметър към базата, с което се изключва опцията за ненадейно нахлуване. Тоест, самолетите имат стеснен обсег на деяние в този интервал и 500 километра са безусловно задоволителни за охраняем периметър. Американците имат сходен „ дозор “ и това стана ясно в последно време при следствие на случая Пърл Харбър. Странно е, че американците не са употребявали и радари. Които са съществували, и с които е било допустимо да бъдат засечени самолетите, а корабите да бъдат вдигнати под бойна паника един час преди японците да съумеят да долетят до военноморската база.
Какво в действителност се е случило и за какво американската агитация се стреми да показа нападението над Пърл Харбър като ненадейно, вероломно, без оповестяване на война?
Цялата политическа конюнктура след 1938-а година в Тихоокеанския басейн, който Съединените щати считат за собствен феод, подсказва че война сред Япония и Съединени американски щати ще има, рано или късно. Основание за това дават Съединените щати с намесата си във войната, която Япония води в Китай против войските на американския съдружник Чан Кайши. Съединените щати освен му изпращат оръжие, само че и пребазират едно цяло авиационно крило на китайска територия, следена от Чан Кайши. Водели са се доброволци, само че са си били живи американци, смели момчета, които в действителност са доброволци, само че не в китайската войска, а в своята, американска войска. Съединените щати нанасят удар след удар по Япония, спирайки доставките на петрол. Там няма петрол, а мощната флота и голямата авиация на Япония се нуждаят от гориво. Което към този момент може да се счита за „ проблем бели “ (лат. език casus belli – мотив за война).
Освен това американското разузнаване от дълго време е било дешифрирало тайния японски дипломатически код. И са хванали, че посланикът на Япония в Съединени американски щати е получил една дълга депеша, разграничена на девет елементи, които те са дешифрирали. На посланика било казано да чака десетата част. Контекстът на това, което американците към този момент знаят от тази шифрограма в девет елементи, е, че „ не можем да продължаваме по иначе и поради това ви разгласяваме война “ с изреждане на един куп неща, които американците били предизвикали на японците.
Защо е било належащо да се премълчи всичко това, т.е. че американските дозорни кораби са съумели да засекат мощния японски флот, състоящ се от осем самолетоносача, няколко линейни кораба и десетина ескадрени миноносци?! Няма по какъв начин да не са ги засекли. Такава цел рядко се пропуща. Тя е голяма. Дори са съумели да нанесат провали. Тоест американски ескадрен миноносец е съумял да потопи една японска подводница. В същото време самолетите, към този момент изхвърчали, са били в обсега на радарните станции на Пърл Харбър. Американските пропагандни филми от вида на „ Тора-тора “, го демонстрират доста смешно. Току що са инсталирали радарната станция на един рид и стремително засичат самолетите, само че нямат телефон да се обадят в щаба, тъй като още не им били прекарали телефонна линия и нямат радиостанции. И единият изпраща другия до една бензиностанция наоколо да се обади в базата. В реалност в действителност командващият радарната станция е отишъл да се обади по телефона от бензиностанцията, само че съненият дежурен, който му вдигнал, решил, че се майтапи и единствено го буди рано в почивния ден.
Истината е, че президентът Рузвелт доста се е нуждаел от сходно ненадейно нахлуване, което да разсъни желанието на американския народ да води война. Нещо, което американският народ в този миг не желае.
Рузвелт и неговите съдружници в Конгреса на Съединени американски щати изповядват политиката на изолационизъм, т.е. посредством доктрината Монро от 1824 година са декларирали „ Западното полукълбо е наше и не разрешаваме на никой да се меси там “. Нито Англия, нито Испания. „ В същото време ние, Съединени американски щати, няма да се месим в другата част на земното кълбо “. Ще се бият в Атлантическия океан немци, испанци, французи, англичани и по този начин нататък. Рузвелт схваща заплахата от фашизма, който по един по-различен метод, се изповядва и от Япония, като се изключи че са съдружници с Германия и Италия. И му е трябвал един лицемерен удар, с цел да разсъни възприятието за достолепие на американците. Затова и общото мнение е, че Рузвелт просто се е оставил да му нанесат удара по Пърл Харбър, макар многочислените предизвестия от разузнаването, от дозорите, които има военноморската база, изнесени на 500 благи във вътрешността в океана, и даже леките дребни битки, които към този момент е имало сред американските дозорни и японските нападателни кораби.
*Така да вземем за пример при имперска и руска Русия се охранява базата в Севастопол – с дребни бързи кораби, които патрулират входа на Босфора, и в случай че видят противников флот да влиза в Черно море, незабавно бият бойна паника в Севастопол. Куриозното е, че и ние преди време държахме два ракетни катера от Созополската база, поради споделената отговорност във Варшавския контракт. Те бяха на входа на Босфора, и трябваше да предупредят, когато България бъде нападната.
На 7 декември 1941 година върху американската военноморска база на Хавайските острови (които се намират на 3 000 километра от Америка и на още два пъти по толкоз от японските острови), е осъществено ненадейно нахлуване. В ранната неделна заран, моряците не са се събудили по корабите – по правилник те би трябвало в 8 часа да бъдат строени по палубите, върху тях се изсипва огнен пъкъл от небето. Триста и петдесет японски самолети „ Зеро “ нападат базата, летищата и военните кораби, ситуирани в нея, без авансово да е оповестена война. Американските моряци търчат като изоглавени по взривяващите се кораби по потници и долни гащи. Някои от тях съумяват да се заловен за зенитните картечници и смъкват един-два самолета. Военните летища, които охраняват базата, също са сринати, само че няколко водача съумяват да излетят и да смъкват някой и различен японски аероплан. След две талази на бомбардировки откриват, че множеството американски линейни кораби потъват или понасят тежки повреди. Някои до края на войната не излизат от ремонтните докове.
Странното е, че тази картинка извънредно прилича едно друго нахлуване, станало шест месеца по-рано, или най-малко както го изяснява пропагандата. Внезапно Съветският съюз е нападнат – бойци и летци умират героично по летищата под град от немски бомби. И единствено късметлиите съумяват да се докопат до някакво оръжие и по долни гащи и потници да отбият някоя и друга немска офанзива.
Двата мита – за неочакваното нахлуване над Пърл Хърбър и че изобщо американското разузнаване е проспало идната офанзива – могат единствено да разсмеят един моряк като мен. И постоянно са ме разсмивали. Моряците по света знаят това, което знам и аз – че една военноморска база от подобен вид се охранява с по този начин наречените „ дозори* “ – изнесени напред дребни кораби, ескадрени миноносци, подводници и по този начин нататък. И те реализират надзор в един периметър към базата, с което се изключва опцията за ненадейно нахлуване. Тоест, самолетите имат стеснен обсег на деяние в този интервал и 500 километра са безусловно задоволителни за охраняем периметър. Американците имат сходен „ дозор “ и това стана ясно в последно време при следствие на случая Пърл Харбър. Странно е, че американците не са употребявали и радари. Които са съществували, и с които е било допустимо да бъдат засечени самолетите, а корабите да бъдат вдигнати под бойна паника един час преди японците да съумеят да долетят до военноморската база.
Какво в действителност се е случило и за какво американската агитация се стреми да показа нападението над Пърл Харбър като ненадейно, вероломно, без оповестяване на война?
Цялата политическа конюнктура след 1938-а година в Тихоокеанския басейн, който Съединените щати считат за собствен феод, подсказва че война сред Япония и Съединени американски щати ще има, рано или късно. Основание за това дават Съединените щати с намесата си във войната, която Япония води в Китай против войските на американския съдружник Чан Кайши. Съединените щати освен му изпращат оръжие, само че и пребазират едно цяло авиационно крило на китайска територия, следена от Чан Кайши. Водели са се доброволци, само че са си били живи американци, смели момчета, които в действителност са доброволци, само че не в китайската войска, а в своята, американска войска. Съединените щати нанасят удар след удар по Япония, спирайки доставките на петрол. Там няма петрол, а мощната флота и голямата авиация на Япония се нуждаят от гориво. Което към този момент може да се счита за „ проблем бели “ (лат. език casus belli – мотив за война).
Освен това американското разузнаване от дълго време е било дешифрирало тайния японски дипломатически код. И са хванали, че посланикът на Япония в Съединени американски щати е получил една дълга депеша, разграничена на девет елементи, които те са дешифрирали. На посланика било казано да чака десетата част. Контекстът на това, което американците към този момент знаят от тази шифрограма в девет елементи, е, че „ не можем да продължаваме по иначе и поради това ви разгласяваме война “ с изреждане на един куп неща, които американците били предизвикали на японците.
Защо е било належащо да се премълчи всичко това, т.е. че американските дозорни кораби са съумели да засекат мощния японски флот, състоящ се от осем самолетоносача, няколко линейни кораба и десетина ескадрени миноносци?! Няма по какъв начин да не са ги засекли. Такава цел рядко се пропуща. Тя е голяма. Дори са съумели да нанесат провали. Тоест американски ескадрен миноносец е съумял да потопи една японска подводница. В същото време самолетите, към този момент изхвърчали, са били в обсега на радарните станции на Пърл Харбър. Американските пропагандни филми от вида на „ Тора-тора “, го демонстрират доста смешно. Току що са инсталирали радарната станция на един рид и стремително засичат самолетите, само че нямат телефон да се обадят в щаба, тъй като още не им били прекарали телефонна линия и нямат радиостанции. И единият изпраща другия до една бензиностанция наоколо да се обади в базата. В реалност в действителност командващият радарната станция е отишъл да се обади по телефона от бензиностанцията, само че съненият дежурен, който му вдигнал, решил, че се майтапи и единствено го буди рано в почивния ден.
Истината е, че президентът Рузвелт доста се е нуждаел от сходно ненадейно нахлуване, което да разсъни желанието на американския народ да води война. Нещо, което американският народ в този миг не желае.
Рузвелт и неговите съдружници в Конгреса на Съединени американски щати изповядват политиката на изолационизъм, т.е. посредством доктрината Монро от 1824 година са декларирали „ Западното полукълбо е наше и не разрешаваме на никой да се меси там “. Нито Англия, нито Испания. „ В същото време ние, Съединени американски щати, няма да се месим в другата част на земното кълбо “. Ще се бият в Атлантическия океан немци, испанци, французи, англичани и по този начин нататък. Рузвелт схваща заплахата от фашизма, който по един по-различен метод, се изповядва и от Япония, като се изключи че са съдружници с Германия и Италия. И му е трябвал един лицемерен удар, с цел да разсъни възприятието за достолепие на американците. Затова и общото мнение е, че Рузвелт просто се е оставил да му нанесат удара по Пърл Харбър, макар многочислените предизвестия от разузнаването, от дозорите, които има военноморската база, изнесени на 500 благи във вътрешността в океана, и даже леките дребни битки, които към този момент е имало сред американските дозорни и японските нападателни кораби.
*Така да вземем за пример при имперска и руска Русия се охранява базата в Севастопол – с дребни бързи кораби, които патрулират входа на Босфора, и в случай че видят противников флот да влиза в Черно море, незабавно бият бойна паника в Севастопол. Куриозното е, че и ние преди време държахме два ракетни катера от Созополската база, поради споделената отговорност във Варшавския контракт. Те бяха на входа на Босфора, и трябваше да предупредят, когато България бъде нападната.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ