Каквото и да решат днес Ердоган и Путин, Сирия не е същата
Американският вицепрезидент Майк Пенс контракти с турския президент Реджеп Тайип Ердоган преустановяване на огъня в новата интервенция на Анкара против доминираните от кюрдски бунтовници Сирийски демократични сили (SDF) предходната седмица. Затишието със период 120 часа обаче изтича през днешния ден, когато по стичане на събитията Ердоган ще е в Русия за среща с сътрудника си Владимир Путин, чиято роля в Сирия единствено се ускори от офанзивата.
Ердоган отива в Сочи след началото на интервенция, с която разчиташе да укрепи сигурността на Турция, като изгони считани от Анкара за терористи Сили за отбрана на народа (YPG) от пограничните региони, да набере вътрешнополитическа поддръжка и да върне бежанци, само че и на още нещо. " Ердоган желае да има по-голям отпечатък в Сирия – повече територия – с цел да има и по-голяма тежест в договарянията, " счита Сонер Джагаптай, който управлява програмата за проучване на Турция от Вашингтонския институт за близкоизточна политика.
Турция разчиташе и на доста други неща – че може да има непрекъснат съдружник в лицето на Вашингтон или че Русия няма да пречи на интервенциите ѝ в Сирия (така беше, откакто Ердоган се извини на Путин за съветския изтребител през 2016 година, само че интервенция " Извор на мира " промени това).
Вместо това, каквото и да стане с военната интервенция, връзките със Съединени американски щати и срещата с Путин, Ердоган получи на границата една не безусловно приятна панорама: северна Сирия наподобява друго.
Край на относителното мъртвило на север
В Сочи Путин и Ердоган евентуално ще би трябвало да беседват по какъв начин би траяла турската интервенция, в случай че кюрдските бойци не се изтеглят от територията на 30 км от границата със Сирия (каквото бе изискването на 120-часовата пауза). В събота Ердоган заплаши SDF, че в случай че не се изтеглят, Турция ще продължи, откъдето спря, с цел да " размаже главите на терористите ". Това се случи, до момента в който двете страни се упрекваха в нарушение на контрактуваната договорка за преустановяване на огъня.
Избягалите от домовете си съгласно Организация на обединените нации може да са до 200 хиляди, съгласно неправителствени организации – над 300 хиляди Поне източно от река Ефрат (както и в град Манбидж близо до западния ѝ бряг) имаше релативно успокоение след триумфите на обединението на Съединени американски щати и SDF против " Ислямска страна ". Това не можеше да се каже за някои региони на изток, да вземем за пример към Дейр аз Зор и другаде, където при започване на предходната година имаше конфликти с присъединяване на съветски наемници. Същевременно близо една трета от територията на страната не бе под контрола на президента Башар ал Асад.
Сега Ердоган възнамерява да разсели до 2 млн. сирийци в " безвредната зона ", която по проект би трябвало да се сътвори да навлезе до 30 км в сирийска територия. Неотдавна смелото му въображение обрисува и опция броят на бежанците да доближи 3 милиарда, в случай че има метод зоната да се разшири до град Ракка. Тези проекти обаче безпокоят сериозните към интервенцията. Населението на север е разнородно – араби, кюрди, туркмени, асирийци – и прииждането на стотици хиляди души, които да живеят в региона, съгласно някои основава благоприятни условия за етническо пречистване на кюрдите или други мотиви за безредици и принуждение.
© Reuters
Така изглеждаше разпределението на териториите към 16 октомври, въпреки на картата да не е регистрирана информацията за идването на сили на Башар ал Асад в или към някои северни градове. Част от кюрдските сили и американския политически хайлайф желаят поддръжка от Белия дом най-малко за преодоляване на автомагистралата M4, осигуряваща връзка с Ирак.
Какво ще стане с избягалите – били те разселени поради спора или поради вероятно напрежение при " завръщането " на бежанци? Те имат малко благоприятни условия да отидат където и да било. Обстрелвани от турската войска и бойци, те би трябвало да се насочат на юг, само че Идлиб е територия на (малко коментирани поради турската операция) сражения на режима, съветски и ирански сили против бунтовници, а лагерите за вътрешно разселени са претъпкани. " Ислямска страна " към момента работи в района и това основава за тях спомагателна неустановеност.
Пътят на север няма да донесе триумф – Турция ограничи достъпа на бягащи, откакто наличието на 3.6 млн. сирийци в страната породи вътрешнополитическо напрежение и даде мотив за последната интервенция. И за бягство в Европа би им била нужна турската територия, а някои специалисти не имат вяра в опасността, за която приказва Ердоган на европейските водачи. Той " доста пъти е отправял " мигрантска " опасност в предишното. Няма възможност да рискува още една рецесия с Европейски Съюз, " сподели за " Дневник " ген. (о.з.) Халдун Солмазтюрк, който през днешния ден оглавява гражданската платформа за диспути Incek Debates и изследователската организация 21st Century Turkey Institute.
Въпросът, който си задава Западът - дали Турция ще опита да навлезе още по-дълбоко от 30 км - е значим и тъй като някои от лагерите, където са арестувани бойци на " Ислямска страна " (досега охранявани от кюрдите) и околните им, са надалеч от границата. А Съединени американски щати оповестиха, че Анкара ще поеме грижата за тях след изтеглянето на SDF. Ако интервенцията остане с стеснен обсег, какъвто желаят всички (освен Турция), кой ще попречи на бягството им, от което страни като Франция се притесняват и за което Париж твърди, че прави възраждането на " Ислямска страна " неизбежно?
Когато каляската стане тиква
Докато американският вицепрезидент Майк Пенс и Ердоган договаряха прекратяването на огъня (наричано от Анкара " пауза " ) в Сирия, в друго помещение – само че в същия замък – турският заместник-външен министър Седат Йонал говореше за рецесията с немалка делегация. Там бяха съветският му сътрудник Сергей Вершинин, специфичният представител за Сирия Александър Лаврентиев и чиновници на министерството на защитата в Москва. Там бе и представителят на Ердоган Ибрахим Калън. Ден по-късно сириски медии писаха, че Лаврентиев е посетил и Дамаск за среща с Асад.
Според Максим Сучков от Руския съвет за интернационалните отношениия от събитията от последните дни следват няколко съществени съветски цели. Москва, наподобява, е склонна да остави Техеран да оказва напън върху Анкара за поддръжка на съглашението от Адана, на което е поръчител дружно с Египет. Това бе и един от документите, на които се базира Ердоган при започване на офанзивата си.
Втора цел би бил натискът за " политическо споразумяване " - концепция, която с времето изглеждаше все по-малко допустима за Асад; успеха с съветска и иранска помощ му даде чувството, че военният успех обезсмисля всевъзможен разговор. Елемент от това биха били както формалните договаряния сред Дамаск и Анкара и работата за договорка сред сирийските управляващи и кюрдите в северната част на страната - дълго лишавани от права от режима на Асад. Знак в посока на изказванията на Сучков е изказванието на Ердоган, че би приел Асад да управлява Манбидж, в случай че там няма бойци на SDF; това, счита той, допуска, че " Анкара е почнала да мисли в политически, а не боен смисъл, по този въпрос ". Окаже ли се вярна тази оценка, това ще е прелом за страна, която години наред водеше опит да смъкна Асад и въоръжаваше бунтовници и която желае " свободни избори " (макар към този момент да позволява, че може да застане даже зад Асад, стига единствено той да ги спечели).
Има и трета опция, която може да е била контрактувана по време на пътуванията на Путин в Залива - връщане на Сирия в Арабската лига. Впрочем неотдавна и ливанският външен министър Гебран Басил изиска тази стъпка.
Ако тези неща се случат, за американската договорка с Турция не би имало място, продължава анализаторът. В съветските политически среди, наподобява, се носи чувството, че след 120 часа съглашението, изглеждало като " каляската ", отвеждаща Ердоган надълбоко в Сирия, ще стане " тиква ".
Асад се намества в региона
Участниците в срещите с Калън и Йонал от съветска страна преди този момент бяха в Техеран. Съобщения в иранските медии дадоха сигнал, че са обсъждани точно упоменатите два канала на разговор са обсъждани – сред Дамаск и Анкара (в които роля може да има Техеран, противопоставящ се на непрекъснато турско наличие в Сирия) и сред Асад и кюрдски представители. И двата ускоряват ролята на Асад – режимът единствено завоюва от интервенцията за сметка на кюрдите, които бяха измежду дребното спечелили от продължаващата осем години и половина война.
Кюрдите от YPG станаха в действителност съдружници на Съединени американски щати след борбата за най-вече кюрдския град Кобане против
" Ислямска страна " през 2014 година - тогава изгря и интернационалната им популярност като " безстрашни бойци ". За Анкара те и тогава бяха друго - сирийско отклонение на Кюрдската работническа партия (ПКК), считана от Турция, Европейски Съюз и Съединени американски щати за терористична организация (на запад няма такова означение за YPG). Турските управляващи въпреки всичко преглътнаха " вражеското " деяние, за каквото смятат държанието на Съединени американски щати. Бе неизбежно обаче да пристигна денят, в който Белият дом ще би трябвало да избира сред кюрдите и по-стария си съдружник.
Thread/ These are the main points in the agreement between the #SDF and the Syrian government. #Syria
— Danny Makki (@Dannymakkisyria) October 14, 2019
Загубите, които претърпя SDF, бяха съществени още в първите няколко дни на интервенцията. Затова и доминираната от кюрдски бойци конструкция се обърна за помощ към сирийския режим – с посредничеството на Москва (в туита отляво е показана едно от популяризираните пояснения за сделката). Така след загуба на позиции от турската войска и подкрепяните от нея групи SDF се оказа подвластна и от Асад – елементи Сирийската арабска войска навлзоха в град Тал Тамер, край Хасака (на към 30 км от турската граница) и в Айн Иса (северно от Ракка и на съвсем толкоз от границата), където бойците имаха централа, а и край Манбидж – града с най-вече арабско население, от който Анкара търси метод да изгони SDF още от миналогодишната интервенция. В някои от регионите бойци на Дамаск не бяха влизали от шест години.
Вчера американски сили напуснаха Сирия и влязоха в Ирак макар съпротивата на Пентагона. Кюрдски сили настояват, че изтеглянето на Съединени американски щати няма да е цялостно и че дребна част от бойците въпреки всичко ще останат ситуирани югоизточно от Манбидж. Дори това да е правилно, единствено за седмица от мнения на международни водачи се оказа, че Тръмп няма нищо срещу Русия да оказва помощ на Сирия, а Турция - войските на Сирия да са в региона на интервенцията, единствено и единствено кюрдите да се изтеглят.
© Reuters
Американски ескорт край Ербил след евакуиране от Сирия, 21 октомври.
" Накрая режимът (на Асад) ще е на всяка граница, " споделя Арън Стайн, който следи спора в Сирия и е специалист по Турция в Програмата за близкоизточна политика в Института за външнополитически проучвания. " Сега, откакто американците към този момент не са на пътя - Турция съумя - ще би трябвало да договарят с руснаците и няма да получат доста добра договорка. "
Изглежда, Анкара реализира заветната си цел – разбърка проектите на YPG за територии край границата ѝ – само че заплати парадоксална цена. Постави се в състояние на взаимозависимост както от Дамаск, който постоянно може да играе " кюрдската " карта. В последна сметка сирийският режим, бивш другар на Ердоган, се оказва в преференциална позиция. Нуждата от разговор с Дамаск в този момент е нужен за отбягване и на най-обикновени произшествия - в удостоверение на това турски представители обявиха за " Ройтерс ", че са " в контакт със Сирия по военни и интернационалните въпроси от известно време, с цел да се избегнат проблеми на терен. " Общуването обаче може да стигне по-далеч.
" Повторно доближаване с Асад е неизбежно. Просто му би трябвало " история " като опрощение за вътрешна приложимост, " счита Халдун Солмазтюрк. Само преди година и половина той очерта пред " Дневник " други цели за турските управляващи след интервенция " Маслинова клонка ": те биха желали една или две " по-малко от демократични " федерални зони под своя настойчивост в Сирия, само че евентуално ще получат таман противоположното.
" Можем да забележим сюжет, при който режимът на Асад ще се надява на огромна договорка, " предвижда за " Дневник " Сонер Джагаптай. " Ще изиска от Ердоган да признае Асад и държавното управление му като суверенни водачи против това да поеме YPG под контрола си, само че и против напускането на региони в Северна Сирия. Като цяло Асад и Русия са най-големите спечелили. "
Ердоган отива в Сочи след началото на интервенция, с която разчиташе да укрепи сигурността на Турция, като изгони считани от Анкара за терористи Сили за отбрана на народа (YPG) от пограничните региони, да набере вътрешнополитическа поддръжка и да върне бежанци, само че и на още нещо. " Ердоган желае да има по-голям отпечатък в Сирия – повече територия – с цел да има и по-голяма тежест в договарянията, " счита Сонер Джагаптай, който управлява програмата за проучване на Турция от Вашингтонския институт за близкоизточна политика.
Турция разчиташе и на доста други неща – че може да има непрекъснат съдружник в лицето на Вашингтон или че Русия няма да пречи на интервенциите ѝ в Сирия (така беше, откакто Ердоган се извини на Путин за съветския изтребител през 2016 година, само че интервенция " Извор на мира " промени това).
Вместо това, каквото и да стане с военната интервенция, връзките със Съединени американски щати и срещата с Путин, Ердоган получи на границата една не безусловно приятна панорама: северна Сирия наподобява друго.
Край на относителното мъртвило на север
В Сочи Путин и Ердоган евентуално ще би трябвало да беседват по какъв начин би траяла турската интервенция, в случай че кюрдските бойци не се изтеглят от територията на 30 км от границата със Сирия (каквото бе изискването на 120-часовата пауза). В събота Ердоган заплаши SDF, че в случай че не се изтеглят, Турция ще продължи, откъдето спря, с цел да " размаже главите на терористите ". Това се случи, до момента в който двете страни се упрекваха в нарушение на контрактуваната договорка за преустановяване на огъня.
Избягалите от домовете си съгласно Организация на обединените нации може да са до 200 хиляди, съгласно неправителствени организации – над 300 хиляди Поне източно от река Ефрат (както и в град Манбидж близо до западния ѝ бряг) имаше релативно успокоение след триумфите на обединението на Съединени американски щати и SDF против " Ислямска страна ". Това не можеше да се каже за някои региони на изток, да вземем за пример към Дейр аз Зор и другаде, където при започване на предходната година имаше конфликти с присъединяване на съветски наемници. Същевременно близо една трета от територията на страната не бе под контрола на президента Башар ал Асад.
Сега Ердоган възнамерява да разсели до 2 млн. сирийци в " безвредната зона ", която по проект би трябвало да се сътвори да навлезе до 30 км в сирийска територия. Неотдавна смелото му въображение обрисува и опция броят на бежанците да доближи 3 милиарда, в случай че има метод зоната да се разшири до град Ракка. Тези проекти обаче безпокоят сериозните към интервенцията. Населението на север е разнородно – араби, кюрди, туркмени, асирийци – и прииждането на стотици хиляди души, които да живеят в региона, съгласно някои основава благоприятни условия за етническо пречистване на кюрдите или други мотиви за безредици и принуждение.
© Reuters
Така изглеждаше разпределението на териториите към 16 октомври, въпреки на картата да не е регистрирана информацията за идването на сили на Башар ал Асад в или към някои северни градове. Част от кюрдските сили и американския политически хайлайф желаят поддръжка от Белия дом най-малко за преодоляване на автомагистралата M4, осигуряваща връзка с Ирак.
Какво ще стане с избягалите – били те разселени поради спора или поради вероятно напрежение при " завръщането " на бежанци? Те имат малко благоприятни условия да отидат където и да било. Обстрелвани от турската войска и бойци, те би трябвало да се насочат на юг, само че Идлиб е територия на (малко коментирани поради турската операция) сражения на режима, съветски и ирански сили против бунтовници, а лагерите за вътрешно разселени са претъпкани. " Ислямска страна " към момента работи в района и това основава за тях спомагателна неустановеност.
Пътят на север няма да донесе триумф – Турция ограничи достъпа на бягащи, откакто наличието на 3.6 млн. сирийци в страната породи вътрешнополитическо напрежение и даде мотив за последната интервенция. И за бягство в Европа би им била нужна турската територия, а някои специалисти не имат вяра в опасността, за която приказва Ердоган на европейските водачи. Той " доста пъти е отправял " мигрантска " опасност в предишното. Няма възможност да рискува още една рецесия с Европейски Съюз, " сподели за " Дневник " ген. (о.з.) Халдун Солмазтюрк, който през днешния ден оглавява гражданската платформа за диспути Incek Debates и изследователската организация 21st Century Turkey Institute.
Въпросът, който си задава Западът - дали Турция ще опита да навлезе още по-дълбоко от 30 км - е значим и тъй като някои от лагерите, където са арестувани бойци на " Ислямска страна " (досега охранявани от кюрдите) и околните им, са надалеч от границата. А Съединени американски щати оповестиха, че Анкара ще поеме грижата за тях след изтеглянето на SDF. Ако интервенцията остане с стеснен обсег, какъвто желаят всички (освен Турция), кой ще попречи на бягството им, от което страни като Франция се притесняват и за което Париж твърди, че прави възраждането на " Ислямска страна " неизбежно?
Когато каляската стане тиква
Докато американският вицепрезидент Майк Пенс и Ердоган договаряха прекратяването на огъня (наричано от Анкара " пауза " ) в Сирия, в друго помещение – само че в същия замък – турският заместник-външен министър Седат Йонал говореше за рецесията с немалка делегация. Там бяха съветският му сътрудник Сергей Вершинин, специфичният представител за Сирия Александър Лаврентиев и чиновници на министерството на защитата в Москва. Там бе и представителят на Ердоган Ибрахим Калън. Ден по-късно сириски медии писаха, че Лаврентиев е посетил и Дамаск за среща с Асад.
Според Максим Сучков от Руския съвет за интернационалните отношениия от събитията от последните дни следват няколко съществени съветски цели. Москва, наподобява, е склонна да остави Техеран да оказва напън върху Анкара за поддръжка на съглашението от Адана, на което е поръчител дружно с Египет. Това бе и един от документите, на които се базира Ердоган при започване на офанзивата си.
Втора цел би бил натискът за " политическо споразумяване " - концепция, която с времето изглеждаше все по-малко допустима за Асад; успеха с съветска и иранска помощ му даде чувството, че военният успех обезсмисля всевъзможен разговор. Елемент от това биха били както формалните договаряния сред Дамаск и Анкара и работата за договорка сред сирийските управляващи и кюрдите в северната част на страната - дълго лишавани от права от режима на Асад. Знак в посока на изказванията на Сучков е изказванието на Ердоган, че би приел Асад да управлява Манбидж, в случай че там няма бойци на SDF; това, счита той, допуска, че " Анкара е почнала да мисли в политически, а не боен смисъл, по този въпрос ". Окаже ли се вярна тази оценка, това ще е прелом за страна, която години наред водеше опит да смъкна Асад и въоръжаваше бунтовници и която желае " свободни избори " (макар към този момент да позволява, че може да застане даже зад Асад, стига единствено той да ги спечели).
Има и трета опция, която може да е била контрактувана по време на пътуванията на Путин в Залива - връщане на Сирия в Арабската лига. Впрочем неотдавна и ливанският външен министър Гебран Басил изиска тази стъпка.
Ако тези неща се случат, за американската договорка с Турция не би имало място, продължава анализаторът. В съветските политически среди, наподобява, се носи чувството, че след 120 часа съглашението, изглеждало като " каляската ", отвеждаща Ердоган надълбоко в Сирия, ще стане " тиква ".
Асад се намества в региона
Участниците в срещите с Калън и Йонал от съветска страна преди този момент бяха в Техеран. Съобщения в иранските медии дадоха сигнал, че са обсъждани точно упоменатите два канала на разговор са обсъждани – сред Дамаск и Анкара (в които роля може да има Техеран, противопоставящ се на непрекъснато турско наличие в Сирия) и сред Асад и кюрдски представители. И двата ускоряват ролята на Асад – режимът единствено завоюва от интервенцията за сметка на кюрдите, които бяха измежду дребното спечелили от продължаващата осем години и половина война.
Кюрдите от YPG станаха в действителност съдружници на Съединени американски щати след борбата за най-вече кюрдския град Кобане против
" Ислямска страна " през 2014 година - тогава изгря и интернационалната им популярност като " безстрашни бойци ". За Анкара те и тогава бяха друго - сирийско отклонение на Кюрдската работническа партия (ПКК), считана от Турция, Европейски Съюз и Съединени американски щати за терористична организация (на запад няма такова означение за YPG). Турските управляващи въпреки всичко преглътнаха " вражеското " деяние, за каквото смятат държанието на Съединени американски щати. Бе неизбежно обаче да пристигна денят, в който Белият дом ще би трябвало да избира сред кюрдите и по-стария си съдружник.
Thread/ These are the main points in the agreement between the #SDF and the Syrian government. #Syria
— Danny Makki (@Dannymakkisyria) October 14, 2019
Загубите, които претърпя SDF, бяха съществени още в първите няколко дни на интервенцията. Затова и доминираната от кюрдски бойци конструкция се обърна за помощ към сирийския режим – с посредничеството на Москва (в туита отляво е показана едно от популяризираните пояснения за сделката). Така след загуба на позиции от турската войска и подкрепяните от нея групи SDF се оказа подвластна и от Асад – елементи Сирийската арабска войска навлзоха в град Тал Тамер, край Хасака (на към 30 км от турската граница) и в Айн Иса (северно от Ракка и на съвсем толкоз от границата), където бойците имаха централа, а и край Манбидж – града с най-вече арабско население, от който Анкара търси метод да изгони SDF още от миналогодишната интервенция. В някои от регионите бойци на Дамаск не бяха влизали от шест години.
Вчера американски сили напуснаха Сирия и влязоха в Ирак макар съпротивата на Пентагона. Кюрдски сили настояват, че изтеглянето на Съединени американски щати няма да е цялостно и че дребна част от бойците въпреки всичко ще останат ситуирани югоизточно от Манбидж. Дори това да е правилно, единствено за седмица от мнения на международни водачи се оказа, че Тръмп няма нищо срещу Русия да оказва помощ на Сирия, а Турция - войските на Сирия да са в региона на интервенцията, единствено и единствено кюрдите да се изтеглят.
© Reuters
Американски ескорт край Ербил след евакуиране от Сирия, 21 октомври.
" Накрая режимът (на Асад) ще е на всяка граница, " споделя Арън Стайн, който следи спора в Сирия и е специалист по Турция в Програмата за близкоизточна политика в Института за външнополитически проучвания. " Сега, откакто американците към този момент не са на пътя - Турция съумя - ще би трябвало да договарят с руснаците и няма да получат доста добра договорка. "
Изглежда, Анкара реализира заветната си цел – разбърка проектите на YPG за територии край границата ѝ – само че заплати парадоксална цена. Постави се в състояние на взаимозависимост както от Дамаск, който постоянно може да играе " кюрдската " карта. В последна сметка сирийският режим, бивш другар на Ердоган, се оказва в преференциална позиция. Нуждата от разговор с Дамаск в този момент е нужен за отбягване и на най-обикновени произшествия - в удостоверение на това турски представители обявиха за " Ройтерс ", че са " в контакт със Сирия по военни и интернационалните въпроси от известно време, с цел да се избегнат проблеми на терен. " Общуването обаче може да стигне по-далеч.
" Повторно доближаване с Асад е неизбежно. Просто му би трябвало " история " като опрощение за вътрешна приложимост, " счита Халдун Солмазтюрк. Само преди година и половина той очерта пред " Дневник " други цели за турските управляващи след интервенция " Маслинова клонка ": те биха желали една или две " по-малко от демократични " федерални зони под своя настойчивост в Сирия, само че евентуално ще получат таман противоположното.
" Можем да забележим сюжет, при който режимът на Асад ще се надява на огромна договорка, " предвижда за " Дневник " Сонер Джагаптай. " Ще изиска от Ердоган да признае Асад и държавното управление му като суверенни водачи против това да поеме YPG под контрола си, само че и против напускането на региони в Северна Сирия. Като цяло Асад и Русия са най-големите спечелили. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ