Американският сенатор Джон Маккейн, наскоро диагностициран с агресивна форма на

...
Американският сенатор Джон Маккейн, наскоро диагностициран с агресивна форма на
Коментари Харесай

Сенатор Джон Маккейн: Ние сме важна бариера пред президента

Американският сенатор Джон Маккейн, неотдавна диагностициран с нападателна форма на рак на мозъка, изнесе трогателна и буйна тирада, с която на процедура се сбогува с Конгреса на Съединени американски щати.

Маккейн, изправил се пред сътрудниците си с белези от скорошната си интервенция, искрено съобщи, че Сенатът не е приключил нищо в последните шест месеца и прикани двете партии да работят дружно, с цел да преодолеят блокажа във властта.

Прекарал в Сената тридесет години, Маккейн е деец от Виетнамската война и е бил военнопленник шест години. В началото на президентската си акция Доналд Тръмп съобщи, че той не е същински воин. " Станал е боен воин, тъй като са го заловили ", изтърси президентът, който се е измъкнал от военна работа. " Предпочитам хора, които не са ги залавяли ". В снощното си послание обаче Маккейн се въздържа от директни рецензии против президента и вместо това се обърна към сътрудниците си.

" Дневник " превежда речта му в цялостния ѝ тип.

" Господин ръководител, стоял съм на това място доста пъти и съм се обръщал към доста ръководители. Хора са се обръщали към мен, до момента в който съм бил в този стол, и това е най-близката позиция до президентството, до която ще стигна в миналото.

Това е почетно място, към което сме съвсем безразлични, нали? В реалност, да председателстваш Сената е досадна, скучна гала и нормално бива разпределена на младшите членове на болшинството.

Но през днешния ден заставам пред вас, изглеждайки малко по-зле, и още веднъж оценям протокола и обичаите на тази институция и останалите 99 привилегировани души, определени в Сената. Бил съм негов член в продължение на 30 години. Преди това имах друга дълга кариера, специалност, която бе необикновено обогатяваща и която ми даде уроци и другарства, пред които почитам. Но службата ми тук е най-удовлетворяващата работа в живота им. Благодарен съм на аризонците за привилегията, за достойнството да послужвам тук и за опцията да изиграя дребна роля в историята на обичната ми страна.

Познавам и се удивлявам на мъже и дами в Сената, които са изиграли доста по-голяма роля в историята ни – същински държавници, колоси на американската политика. Те са били членове и на двете партии и са имали друг генезис. Амбициите им постоянно са се сблъсквали. Възгледите им по проблемите на деня са били разнообразни. И постоянно са имали съществени различия за това по какъв начин да удовлетворят интереса на народа.



Колкото и остри и откровени да са били разногласията им, колкото и буйни да са били упоритостите им, те са знаели, че са длъжни да си сътрудничат, с цел да подсигуряват, че Сенатът ще извърши дейно конституционните си отговорности. Отговорностите ни са значими, жизненоважни за триумфа на републиката. Чудноватите ни правила и традиции преднамерено изискват необятно съдействие, с цел да могат да действат. Най-уважаваните членове на тази институция са приемали нуждата от взаимни отстъпки, с цел да реализиран еволюционен напредък в решението на проблемите на Америка и да я защитят от враговете ѝ.

Сещам се за този кардинален мироглед и за службата на предшествениците ни, когато чуя, че назовават Сената " най-великото съвещателно тяло " в света.

Не съм сигурен, че през днешния ден можем да приемем тази купа с чисто сърце.

Сигурен съм, че и в предишното тя не всеки път е била заслужена. Но съм сигурен, че е имало моменти, в които е била, и съм имал привилегията да стана очевидец на някои от тези моменти.

Днешните ни разисквания са оживени и забавни – освен дебатите, а упражняването на всичките ни отговорности – разрешението на държавни политики, отпущането на средствата за тях, даването на съвет и единодушие. Те могат да бъдат откровени и учредени на правила. Но са по-разделени, по-племенни отвсякога, по мои мемоари. Обсъжданията ни могат да са значими и потребни, само че, мисля, всички ще се съгласим, че в последно време не са кой знае какъв брой величави. И не са от огромна изгода за народа.

И двете партии разрешиха да се стигне дотук. Нека оставим на историците въпроса кой е почнал пръв. Подозирам, че те ще стигнат до извода, че всички сме съучастници в падението – или посредством дейности, или посредством небрежност. Всички имаме виновност. Аз сигурно. Понякога съм оставял възприятията да замъглят преценката ми. Острите ми думи към сътрудници са пречели на постигането на компромис. Гонил съм успеха като самоцел, а не като част от политиката.

Постепенният напредък, компромисите, подложени на критика, само че и одобрявани от двете страни, подкопаването на проблемите лека-полека и предотвратяването на най-лошото, на което са способни враговете ни – тези неща не са блестящи, нито вълнуващи. Не са политически успех. Но са най-хубавото, което можем да чакаме от системата ни на ръководство в една разнообразна, свадлива и свободна страна.

 Джон Маккейн по време на Виетнамската война.
© Associated Press

Джон Маккейн по време на Виетнамската война.

Нека вземем поради несправедливостите и жестокостите на автократичните държавна и какъв брой продажна може да бъде човешката природа. Системата ни съумява да обезпечи изменчив напредък и да опази свободите и справедливостта, и това е величествено достижение.

Системата ни не зависи от аристокрацията. Тя изяснява несъвършенствата ни и подрежда самостоятелните ни желания, с помощта на които сме основали най-силното и проспериращо общество на света. Длъжни сме да опазим това, даже когато не реализираме удовлетворението от " успеха ". Дори когато би трябвало да отстъпим, с цел да получим. Дори когато напъните ни реализиран дребни резултати, а критиците от двете страни ни плюят, че сме плашливи и че не реализираме " успех ".

Надявам се, че още веднъж можем да се опрем на смирението, на нуждата да си сътрудничим, на това, че подвластен един от различен – с цел да се научим да си имаме вяра още веднъж, а по-късно – да служим по-добре на хората, които са ни избрали.

Не слушайте бомбастичните гръмогласници по радиото, малкия екран и интернет.

Да вървят по дяволите. Тях не ги интересува публичното богатство, те се хранят с нашата неправоспособност.

Нека си имаме вяра един на различен. Нека се върнем към нормалния ред. Нямаме прогрес по прекомерно доста значими въпроси, тъй като се опитваме да спечелим, без да разчитаме на отсрещната страна на залата. И двете страни подхождат по този начин – основават законодателство отгоре-надолу, без поддръжка от другата страна, употребявайки всички нужни парламентарни маневри.

Нищо не реализираме, другари. Нищо не реализираме! Единственото, което сме създали тази година, е да одобрим Нийл Горсъч за член на Върховния съд. Здравната ни система е цялостен безпорядък. Всички сме наясно с това – и хората, които поддържат " Обамакеър ", и съперниците ѝ. Трябва да създадем нещо. Ние, републиканците, търсим метод да я прекратим и заместим, без да платим ужасна политическа цена. Още не сме разкрили по какъв начин и не съм сигурен, че въобще ще успеем. Успяхме единствено да създадем по-популярна една политика, която въобще не беше известна, когато започнахме битка против нея.

" Не се крием зад стени, а ги срутваме. "

Гласувах дебатите да продължат и да бъдат препоръчани ремонти. Няма да гласоподавам за този закон в настоящия му тип! Той е празна черупка, всички го знаем. Губернаторът на моя щат ме е снабдил с промени, които би трябвало да бъдат включени, с цел да дам поддръжката си за финалната версия на текста. Знам, че доста хора измежду вас желаят обилни промени, с цел да поддържат този закон.

Създадохме проектозакон зад закрити врата, консултирайки се с администрацията, и след това го стоварихме върху скептичните членове, пробвайки се да ги убедим, че е по-добре от нищо. По-добре от нищо? Поискахме да преглътнем подозренията си и да го прокараме принудително през обединената съпротива.

Не мисля, че ще успеем и може би по този начин и би трябвало.

Администрацията на Обама и деморкратите в Конгреса не трябваше да прокарват такава солидна обществена и икономическа смяна без поддръжката на съперниците си. Ние също не трябва да го вършим. Защо не опитаме старомодния метод на законодателство, метода, по който традициите и обичаите ни окуражават да действаме? Ако този развой се провали, което е доста евентуално, дано се върнем към нормалния ред.

Нека комисиите по опазването на здравето, образованието, заетостта и пенсиите опитат да основат закон с помощта и на двете страни. Нека го внесат в зала за ремонти и спор и да забележим дали можем да приемем нещо, което няма да е съвършено, ще бъде цялостно с взаимни отстъпки и няма да задоволи непреклонните и от двете страни. Може би обаче ще даде решение на проблемите, пред които американците са изправени през днешния ден.

Какво можем да загубим, в случай че работим дружно за тези решения? Поотделно не съумяваме да свършим кой знае какво. Не мисля, че който и да е измежду нас е горделив от недееспособността ни.Не е вдъхновяващо да пречиш на съперниците си да реализират каквото желаят.По-удовлетворяващо е да почитаме разликите си, само че да не разрешаваме те да пречат на съглашения, за които не е нужно да нарушаваме главните си принципи; добросъвестни съглашения, които усъвършенстват живота и пазят американския народ.

Сенатът може да реализира това. Знаем го, виждали сме го преди, виждал съм го доста пъти. Моментите, в които непретенциозно съм работил по двупартиен отговор на народен проблем или опасност, са най-голямата горделивост в кариерата ми и най-голямото задоволство.

Това място е значимо. Работата ни е значима. Странните ни правила и ексцентричните ни практики, които ни бавят и държат на съдействието, са значими. Основателите ни са предвиждали Сенатът да бъде институция за диспути, деликатно тяло, което работи на отдалеченост от публичните пристрастености.

Ние сме значима преграда пред изпълнителната власт. Президентът се нуждае от единодушието ни, с цел да назначава адвокати и чиновници на държавното управление и значително за външната си политика. Независимо дали сме от една и съща партия,

ние не сме подчинени на президента. Ние сме му равни!

Отговорностите му са тежки, доста и значими. Нашите същи. Имаме жизненоважна роля в оформянето и насочването на правосъдната система, армията, държавното управление, в планирането и провеждането на интернационалните и вътрешни политики. Успехът ни в тези прелестни конституционни отговорности зависи от това дали си сътрудничим.

Успехът на Сената е значим за устойчивия триумф на Америка. Тази страна – тази огромна, буйна, кавгаджийска, несдържана, неспокойна, бореща се, смела, красива, великодушна, добра и превъзходна страна – има потребност от нашата помощ, с цел да процъфти. Тази отговорност е по-важна от персоналните ползи и политическите връзки.

Ние сме чиновници на велика нация, " нация, зачената под знака на свободата и отдадена на правилото, че всички хора са основани равни ". Тук повече хора са живели в независимост и удача, в сравнение с в която и да е друга нация. Спечелили сме невиждано благосъстояние и управляващи поради правилата ни на ръководство и поради държавните управления, които са ги защитавали.

Америка е съдействала повече от всяка друга нация за международния ред, освободил повече от хора от робия и беднотия, в сравнение с в цялата международна история. Ние сме били най-великият образец, най-големият покровител и най-силният бранител на този ред. Не се боим. Не ламтим за непознати земи и благосъстояния. Не се крием зад стени, а ги срутваме. Ние сме благословия за човечеството.

 Сенатор Джон Маккейн: Ние сме значима преграда пред президента
© Brian Snyder, Reuters

Можем ли да се надяваме да служим на по-велика идея от това да помогнем Америка да е мощен, насочен, въодушевяващ фар на свободата и бранител на достолепието на всички човешки същества и на правото им на независимост и правдивост? Тази идея ни обвързва и е по-силна и смислена от дребните разлики, които ни разделят. Колко велика чест и изключителна опция е да служиш в тази институция.

Привилегия е да послужвам с всички вас. Откровен съм. В последните дни доста от вас протегнаха ръка към мен със угриженост и молебствия и това значи доста за мен. Наистина. Толкова доста хора споделяха толкоз хубави неща за мен в последно време, че може би ме бъркат с някой различен. Но правя оценка всяка дума, въпреки доста от тях да са незаслужени.

Ще остана тук няколко дни, уповавам се да работя по дебата за закона за защитата, който, горделив съм да кажа, е артикул на двустранно съдействие и доверие сред членовете на комисията за въоръжаването.

След това ще си ида вкъщи, с цел да церя заболяването си. Имам желание да се върна и да накарам доста от вас да съжаляват за всички хубави неща, изречени по мой адрес. И, уповавам се, да ви втълпя, че е чест да послужвам на американския народ един до друг с вас.

Благодаря ви, сътрудници сенатори.

Господин ръководител, избавям мястото. "
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР