ДВ: Не трябва да ликвидираме ракетния договор, а да се договорим
Американският президент Доналд Тръмп има намерение да излезе от Договора за ликвидирането на ракетите със междинен и дребен обхват, тъй като Русия от дълго време го е нарушила. Това обаче ще сътвори предпоставки за нова оръжейна конкуренция.
Най-малко от 4 години Съединени американски щати знаят, че Русия нарушава Договора за ракетите със междинен и дребен обхват /ДЛРСМО /, който не разрешава наземно основани нуклеарни файтони с обхват на деяние от 500 до 5500 км. Руснаците са преработили позволената от контракта ракетна система „ Искандер “ в неразрешената 9М729 (наименование в НАТО SSC-8). Руснаците вършат това, което постоянно са правели при сходни обвинявания от страна на Запада: в началото отхвърлят, че новите системи са неразрешени от контракта, а по-късно дават отговор с насрещни обвинявания. НАТО, съгласно Русия, прави същото със своята система ПРО в Румъния. На думи тя сякаш е ориентирана против Иран, само че може да бъде употребена и в качеството на нападателни система против Русия, и Москва би трябвало да реагира на тази опасност.
Назад в 80-те години?
Както постоянно се случва и в двете версии нещо не е по този начин, както би трябвало. Въпросът е по какъв начин ще се развият нещата в този момент. Доналд Тръмп, както е известно, не познава нюансите, той може едно: да се пази и заплашва. Руснаците, тъкмо противоположното, гордостта не им разрешава да се отбраняват в отговор. Тръмп желае преди промеждутъчните избори за Конгрес да проработи точки пред своите гласоподаватели. Президентът Владимир Путин, на собствен ред, би трябвало да реагира, с цел да не наподобява слаб пред своите сънародници.
Мачизмът на двамата противници ни връща назад при започване на 80-те години. Това е епохата на огромната оръжейна конкуренция сред НАТО и Варшавския контракт. Сключеният през 1987 ДЛРСМО беше тогава значим стадий, тъй като означаваше излаз от спиралата за подготовка на война.
Тогава бях студент и за мен унищожаването на ракетите „ Пършинг-2 “ от западната страна и РСД-10 /СС-20/ от източната беше огромна стъпка в посока на мира и построяването на връзки. И аз не желая да се връщам назад при започване на 80-те години.
Трябва да се възвърне доверието на договарянията НАТО и Русия
Сравнително елементарно може да бъде открито решение на създалото се състояние: вместо да се ликвидира договорът, НАТО и Русия би трябвало, както и тогава, да седнат на масата и да обсъдят по какъв начин да го спасят. Мнозина през днешния ден ще кажат, че за това не съществува взаимно доверие: Русия причисли Крим и атакува Източна Украйна – по какъв начин да й се доверим?
В другия лагер също ще кажат: по какъв начин ние, руснаците, можем да се доверим на НАТО, когато той организира в Скандинавия най-големите учения от края на Студената война и от години разполага от ден на ден бойци и оръжия край западните граници на Русия?
А аз мисля по различен метод: и през 1987 година доверието сред Изтока и Запада не беше огромно. И все пак светът стана по-сигурен поради съкращаването на оръжията. Същото е в действие и през днешния ден – тъй че да седнем на масата и да се договорим! /БГНЕС
-------
Удо Бауер, „ Дойче Веле “.
Най-малко от 4 години Съединени американски щати знаят, че Русия нарушава Договора за ракетите със междинен и дребен обхват /ДЛРСМО /, който не разрешава наземно основани нуклеарни файтони с обхват на деяние от 500 до 5500 км. Руснаците са преработили позволената от контракта ракетна система „ Искандер “ в неразрешената 9М729 (наименование в НАТО SSC-8). Руснаците вършат това, което постоянно са правели при сходни обвинявания от страна на Запада: в началото отхвърлят, че новите системи са неразрешени от контракта, а по-късно дават отговор с насрещни обвинявания. НАТО, съгласно Русия, прави същото със своята система ПРО в Румъния. На думи тя сякаш е ориентирана против Иран, само че може да бъде употребена и в качеството на нападателни система против Русия, и Москва би трябвало да реагира на тази опасност.
Назад в 80-те години?
Както постоянно се случва и в двете версии нещо не е по този начин, както би трябвало. Въпросът е по какъв начин ще се развият нещата в този момент. Доналд Тръмп, както е известно, не познава нюансите, той може едно: да се пази и заплашва. Руснаците, тъкмо противоположното, гордостта не им разрешава да се отбраняват в отговор. Тръмп желае преди промеждутъчните избори за Конгрес да проработи точки пред своите гласоподаватели. Президентът Владимир Путин, на собствен ред, би трябвало да реагира, с цел да не наподобява слаб пред своите сънародници.
Мачизмът на двамата противници ни връща назад при започване на 80-те години. Това е епохата на огромната оръжейна конкуренция сред НАТО и Варшавския контракт. Сключеният през 1987 ДЛРСМО беше тогава значим стадий, тъй като означаваше излаз от спиралата за подготовка на война.
Тогава бях студент и за мен унищожаването на ракетите „ Пършинг-2 “ от западната страна и РСД-10 /СС-20/ от източната беше огромна стъпка в посока на мира и построяването на връзки. И аз не желая да се връщам назад при започване на 80-те години.
Трябва да се възвърне доверието на договарянията НАТО и Русия
Сравнително елементарно може да бъде открито решение на създалото се състояние: вместо да се ликвидира договорът, НАТО и Русия би трябвало, както и тогава, да седнат на масата и да обсъдят по какъв начин да го спасят. Мнозина през днешния ден ще кажат, че за това не съществува взаимно доверие: Русия причисли Крим и атакува Източна Украйна – по какъв начин да й се доверим?
В другия лагер също ще кажат: по какъв начин ние, руснаците, можем да се доверим на НАТО, когато той организира в Скандинавия най-големите учения от края на Студената война и от години разполага от ден на ден бойци и оръжия край западните граници на Русия?
А аз мисля по различен метод: и през 1987 година доверието сред Изтока и Запада не беше огромно. И все пак светът стана по-сигурен поради съкращаването на оръжията. Същото е в действие и през днешния ден – тъй че да седнем на масата и да се договорим! /БГНЕС
-------
Удо Бауер, „ Дойче Веле “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ