Когато американският орел сви гнездо в Пекин
Американският президент Доналд Тръмп завърши своята 12-дневна аудиенция в района на Източна и Югоизточна Азия. След Близкия изток и Европа, това бе третата значима международна сцена, на която Тръмп дебютира. Какво съумя той да реализира там и какво - не?
Основният триумф на американския президент е обвързван с това, че той оповести сключването на редица покупко-продажби сред Съединени американски щати и обособени страни от района, чиято обща стойност е към 300 милиарда $.
Разбира се, тази сума е образувана освен стопански, само че в известна степен и рекламно. Един път, защото в някои от покупко-продажбите става дума за подписани меморандуми за съгласие, а не за обвързващи контракти. Т.е не приказваме за дефинитивни контракти и пари.
Втори път, тъй като в упомената сума влизат към този момент уговорени покупко-продажби от предходната администрация (например тези за закупуването на американски Боинги от Китай и Виетнам) и за това, че в други от тях става дума за вложения в дълготраен аспект, а не за заплащане " тук и в този момент " (като 20 годишния интервал, в който China Energy Investment Corp ще отдава пари за развиването на добива на шистов газ в Западна Вирджиния).
Посредством сключването на подобен вид покупко-продажби, Доналд Тръмп се пробва в дълготраен проект да смекчи комерсиалния недостиг на Съединени американски щати, какъвто страната има с всички страни от района, които той посети (за 2016-та американското салдо с Китай е на стойност минус 347 милиарда $, а това с Япония - минус 69 милиарда долара). Въпреки изразените съображения обаче, сумата от 300 милиарда $ си остава значима.
Вторият положителен резултат на американския президент, вкоренен при визитата му в Китай, се показва в това, че той съумя да стимулира Пекин да поеме по-голяма отговорност по отношение на невротичното държание на Северна Корея.
Става дума за следното. Месеци наред Тръмп повтаря, че Пекин може елементарно и бързо да се оправи с заплахата от Пхенян. За последно това той съобщи тези дни в наличието на китайския си сътрудник Си Дзинпин пред камерите на медиите.
Въпреки че Китай си остава страната с най-големи механизми за смяна на държанието на Северна Корея, то тези лостове за въздействие не би трябвало да се надценяват. Затова гореспоменатите изявления на Тръмп не отразяват толкоз истината, колкото целят да слагат Си Дзинпин под интернационален и обществен напън, тъй че последният да извършва наложените от Организация на обединените нации наказания по отношение на Северна Корея.
И това се случва: видяно ретроспективно и хронологично, Китай се съгласява на все по-широк кръг от наказания по отношение на Ким Чен-ун и извършва все по-голяма част от техния размер.
Разбира се, има надалеч по-достоверно пояснение за градивната смяна в държанието на Пекин от това, че Си Дзинпин е респектиран от Доналд Тръмп. И то е следното: Китай схваща доста добре по какъв начин държанието на северно-корейската страна служи на американците като оправдание за увеличението на военното и политическото им наличие в Южна Корея и Япония. А това е нещо, поради което Китай има учредения да бъде доста ядосан на Северна Корея.
Третият триумф на Доналд Тръмп е обвързван с това, че той не отдаде приоритет и време на Владимир Путин в програмата си. Това бе подходящ ход най-малко заради две аргументи.
Първата: всяка една среща сред американския и съветския президент се употребява от редица демократични медии за изместване на фокуса на внимание от Тръмп към Путин, трансформирайки надали не първия като вероятен и произходящ политически с помощта на втория. А това означаваше, с изключение на оскърбление за американските институции, медиите още веднъж да образуват дневния ред на Тръмп, вместо той на тях.
Втората: по времетраенето, срещите и естеството на диалозите на тримата огромни - Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин, се видя, че те най-малкото не са еднообразно огромни. В тази триада от имена почетното трето място зае съветският президент.
Равносметката на визитата на Доналд Тръмп в Азия обаче не би била цялостна, в случай че не бъдат посочени някои негови пропуски или неточности, позволени там.
Първата съществена неточност на американския президент е тази, че той употребява и азиатския терен, с цел да утвърди схващането си, че двустранните покупко-продажби са по-важни от многостранните. В този дух, Тръмп има предпочитание да подпише свободно комерсиално съглашение с Япония, както и да предоговори съществуващото такова с Южна Корея (KORUS).
Двустранните търговски съглашения могат и да доведат след години до балансиране на комерсиалните връзки на Съединени американски щати със страните от района, само че сигурно в това време ще провокират стесняване на икономическото и политическо въздействие на страната. Оттеглянето на Съединени американски щати от Транстихоокеанското партньорство (TPP) основава вакуум, който доста елементарно може да се запълни от все по-мощните дихания на китайската страна. Класическият образец за това към този момент се следи в стопанската система и политиката на Виетнам и Филипините, където китайският змей настава от ден на ден, за сметка на американския орел.
А ТPP бе потребен инструмент, посредством който Съединени американски щати разполагаха с самодейност и въздействие, които даже изпреварваха опциите на страната. Сега тази самодейност, по всичко наподобява, остава в Япония. Но макар че Токио е един от най-близките сътрудници на Вашингтон, японската страна нито има същия запас, с цел да сдържа политико-икономическия " обръч " към Китай, нито пък е длъжна да го употребява съгласно тесния американски интерес.
Последното довежда до това Съединени американски щати да наподобяват като свиваща се и интровертно функционираща страна, до момента в който Китай се явява като различния център за икономическа интеграция ( " Един пояс, веднъж " ) и политическо водачество.
Вторият крах и/или неточност на Доналд Тръмп бе това, че той не пожела/не можа да наложи императивно тематиката за експанзията на Китай по отношение на Южно-китайското море. Там КНР основава верига от изкуствени острови, посредством които се пробва да " национализира " интернационалните води, през които минава над 1/3 от международната търговия по вода.
Трябва да се има поради, несъмнено, че е мъчно за американския президент да изиска няколко неща от Китай по едно и също време. А предвид на събитията в Северна Корея, очевидно последната е била възприета като тематика от по-спешен порядък, изискваща задължения от Пекин.
За да бъде почтена равносметката за визитата на Тръмп в Азия, би трябвало да се регистрират и някои избрани усложнения, с които американският президент трябваше да се съобрази.
Така да вземем за пример, след провеждането на 19-тия конгрес на Китайската комунистическа партия, Си Дзинпин консолидира в допълнение властта си върху страната, трансформирайки се в спокоен и мощен хазаин на американския президент. Доналд Тръмп е надалеч от сходен комфорт: той има по-скоро невисок рейтинг на утвърждение в Съединени американски щати (около 37%) и вътрешно-политическото му ръководство продължава да се сблъсква с невъзможността да си обезпечава болшинства в Конгреса по основни гласувания.
Налице е и " пропукване " на триадата Вашингтон - Токио - Сеул, чието единение е основно за сдържането и оправянето и със Северна Корея, и с Китай. За това способства новият президент на Южна Корея, либералът Мун Дже-ин, който релативизира метода на Съединени американски щати и Япония по отношение на Пхенян и Пекин.
Добавете към всичко това и обстоятелството, че в самия екип на Тръмп няма единогласие и синхрон във връзка с това каква би трябвало да бъде политиката на Съединени американски щати по отношение на Китай. В екипа му има хора, които застъпват по-прагматично и рационално държание (Рекс Тилърсън, Джеймс Матис, военачалник Макмастър, Джоузеф Дънфорд). Налице са обаче и хора, които са за по-твърдо, най-малко в стопанската система, отношение по отношение на Пекин (Питър Наваро, Уилбър Рос, Робърт Лайтхайзер).
Въпреки тези усложнения, изглеждаше, че Доналд Тръмп се усеща по-удобно в Пекин, в сравнение с в сериозния Вашингтон. Американският президент бе по-монолитен и по-успешен в Азия за няколко дни, в сравнение с е бил в Америка за седмици. И съумя да стигне до по-голямо съгласие и до по-добри покупко-продажби с тоталитарните ръководители на Китай и Виетнам, в сравнение с е осъществил на този стадий с демократичния Конгрес на Съединени американски щати.
Основният триумф на американския президент е обвързван с това, че той оповести сключването на редица покупко-продажби сред Съединени американски щати и обособени страни от района, чиято обща стойност е към 300 милиарда $.
Разбира се, тази сума е образувана освен стопански, само че в известна степен и рекламно. Един път, защото в някои от покупко-продажбите става дума за подписани меморандуми за съгласие, а не за обвързващи контракти. Т.е не приказваме за дефинитивни контракти и пари.
Втори път, тъй като в упомената сума влизат към този момент уговорени покупко-продажби от предходната администрация (например тези за закупуването на американски Боинги от Китай и Виетнам) и за това, че в други от тях става дума за вложения в дълготраен аспект, а не за заплащане " тук и в този момент " (като 20 годишния интервал, в който China Energy Investment Corp ще отдава пари за развиването на добива на шистов газ в Западна Вирджиния).
Посредством сключването на подобен вид покупко-продажби, Доналд Тръмп се пробва в дълготраен проект да смекчи комерсиалния недостиг на Съединени американски щати, какъвто страната има с всички страни от района, които той посети (за 2016-та американското салдо с Китай е на стойност минус 347 милиарда $, а това с Япония - минус 69 милиарда долара). Въпреки изразените съображения обаче, сумата от 300 милиарда $ си остава значима.
Вторият положителен резултат на американския президент, вкоренен при визитата му в Китай, се показва в това, че той съумя да стимулира Пекин да поеме по-голяма отговорност по отношение на невротичното държание на Северна Корея.
Става дума за следното. Месеци наред Тръмп повтаря, че Пекин може елементарно и бързо да се оправи с заплахата от Пхенян. За последно това той съобщи тези дни в наличието на китайския си сътрудник Си Дзинпин пред камерите на медиите.
Въпреки че Китай си остава страната с най-големи механизми за смяна на държанието на Северна Корея, то тези лостове за въздействие не би трябвало да се надценяват. Затова гореспоменатите изявления на Тръмп не отразяват толкоз истината, колкото целят да слагат Си Дзинпин под интернационален и обществен напън, тъй че последният да извършва наложените от Организация на обединените нации наказания по отношение на Северна Корея.
И това се случва: видяно ретроспективно и хронологично, Китай се съгласява на все по-широк кръг от наказания по отношение на Ким Чен-ун и извършва все по-голяма част от техния размер.
Разбира се, има надалеч по-достоверно пояснение за градивната смяна в държанието на Пекин от това, че Си Дзинпин е респектиран от Доналд Тръмп. И то е следното: Китай схваща доста добре по какъв начин държанието на северно-корейската страна служи на американците като оправдание за увеличението на военното и политическото им наличие в Южна Корея и Япония. А това е нещо, поради което Китай има учредения да бъде доста ядосан на Северна Корея.
Третият триумф на Доналд Тръмп е обвързван с това, че той не отдаде приоритет и време на Владимир Путин в програмата си. Това бе подходящ ход най-малко заради две аргументи.
Първата: всяка една среща сред американския и съветския президент се употребява от редица демократични медии за изместване на фокуса на внимание от Тръмп към Путин, трансформирайки надали не първия като вероятен и произходящ политически с помощта на втория. А това означаваше, с изключение на оскърбление за американските институции, медиите още веднъж да образуват дневния ред на Тръмп, вместо той на тях.
Втората: по времетраенето, срещите и естеството на диалозите на тримата огромни - Доналд Тръмп, Си Дзинпин и Владимир Путин, се видя, че те най-малкото не са еднообразно огромни. В тази триада от имена почетното трето място зае съветският президент.
Равносметката на визитата на Доналд Тръмп в Азия обаче не би била цялостна, в случай че не бъдат посочени някои негови пропуски или неточности, позволени там.
Първата съществена неточност на американския президент е тази, че той употребява и азиатския терен, с цел да утвърди схващането си, че двустранните покупко-продажби са по-важни от многостранните. В този дух, Тръмп има предпочитание да подпише свободно комерсиално съглашение с Япония, както и да предоговори съществуващото такова с Южна Корея (KORUS).
Двустранните търговски съглашения могат и да доведат след години до балансиране на комерсиалните връзки на Съединени американски щати със страните от района, само че сигурно в това време ще провокират стесняване на икономическото и политическо въздействие на страната. Оттеглянето на Съединени американски щати от Транстихоокеанското партньорство (TPP) основава вакуум, който доста елементарно може да се запълни от все по-мощните дихания на китайската страна. Класическият образец за това към този момент се следи в стопанската система и политиката на Виетнам и Филипините, където китайският змей настава от ден на ден, за сметка на американския орел.
А ТPP бе потребен инструмент, посредством който Съединени американски щати разполагаха с самодейност и въздействие, които даже изпреварваха опциите на страната. Сега тази самодейност, по всичко наподобява, остава в Япония. Но макар че Токио е един от най-близките сътрудници на Вашингтон, японската страна нито има същия запас, с цел да сдържа политико-икономическия " обръч " към Китай, нито пък е длъжна да го употребява съгласно тесния американски интерес.
Последното довежда до това Съединени американски щати да наподобяват като свиваща се и интровертно функционираща страна, до момента в който Китай се явява като различния център за икономическа интеграция ( " Един пояс, веднъж " ) и политическо водачество.
Вторият крах и/или неточност на Доналд Тръмп бе това, че той не пожела/не можа да наложи императивно тематиката за експанзията на Китай по отношение на Южно-китайското море. Там КНР основава верига от изкуствени острови, посредством които се пробва да " национализира " интернационалните води, през които минава над 1/3 от международната търговия по вода.
Трябва да се има поради, несъмнено, че е мъчно за американския президент да изиска няколко неща от Китай по едно и също време. А предвид на събитията в Северна Корея, очевидно последната е била възприета като тематика от по-спешен порядък, изискваща задължения от Пекин.
За да бъде почтена равносметката за визитата на Тръмп в Азия, би трябвало да се регистрират и някои избрани усложнения, с които американският президент трябваше да се съобрази.
Така да вземем за пример, след провеждането на 19-тия конгрес на Китайската комунистическа партия, Си Дзинпин консолидира в допълнение властта си върху страната, трансформирайки се в спокоен и мощен хазаин на американския президент. Доналд Тръмп е надалеч от сходен комфорт: той има по-скоро невисок рейтинг на утвърждение в Съединени американски щати (около 37%) и вътрешно-политическото му ръководство продължава да се сблъсква с невъзможността да си обезпечава болшинства в Конгреса по основни гласувания.
Налице е и " пропукване " на триадата Вашингтон - Токио - Сеул, чието единение е основно за сдържането и оправянето и със Северна Корея, и с Китай. За това способства новият президент на Южна Корея, либералът Мун Дже-ин, който релативизира метода на Съединени американски щати и Япония по отношение на Пхенян и Пекин.
Добавете към всичко това и обстоятелството, че в самия екип на Тръмп няма единогласие и синхрон във връзка с това каква би трябвало да бъде политиката на Съединени американски щати по отношение на Китай. В екипа му има хора, които застъпват по-прагматично и рационално държание (Рекс Тилърсън, Джеймс Матис, военачалник Макмастър, Джоузеф Дънфорд). Налице са обаче и хора, които са за по-твърдо, най-малко в стопанската система, отношение по отношение на Пекин (Питър Наваро, Уилбър Рос, Робърт Лайтхайзер).
Въпреки тези усложнения, изглеждаше, че Доналд Тръмп се усеща по-удобно в Пекин, в сравнение с в сериозния Вашингтон. Американският президент бе по-монолитен и по-успешен в Азия за няколко дни, в сравнение с е бил в Америка за седмици. И съумя да стигне до по-голямо съгласие и до по-добри покупко-продажби с тоталитарните ръководители на Китай и Виетнам, в сравнение с е осъществил на този стадий с демократичния Конгрес на Съединени американски щати.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ