Г-жо Мустафа, как подкрепяте хем независимите медии, хем властта, която ги убива?
Американският дипломат в София Н.пр. Херо Мустафа призна, че през последната година не е реализиран огромен прогрес по тематиката с независимостта на медиите в България. Не успяхме да ги защитим задоволително, а те са основополагащи за демокрацията, съобщи дипломатът на конференцията ”Медийна просветеност в България. Какво научихме от рецесията ”, проведена от коалиция ”Медийна просветеност ” и фондация ”Фридрих Науман ”. Посланик Мустафа взе участие посредством видеовръзка, защото е в карантина.
Според нея в България към момента не престават опитите за политически напън върху самостоятелни медии и законодателството не е задоволителна преграда пред това. " Всеки опит тази самостоятелност да бъде уронена или всеки опит да се концентрират медии в ръцете на няколко авторитетни хора разрешава тези извънредно значими пазители на публичния интерес да бъдат отслабени. Обещавам ви, че ще продължим да работим за промотиране на самостоятелни медии и медийна просветеност ", съобщи още дипломат Мустафа.
Не се съмняваме в положителните планове на госпожа Мустафа да бъде потребна в осигураване независимостта на българските медии. Но тя е безсилна да направи каквото й да е по въпроса, тъй като важат непрозрачни сделки на други равнища.
Каквото й законодателство да се одобри, то ще е на книга, а властниците ще вършат това, което са привили десетилетия – напън, напън и отново напън. Тук господства правилото: или слугуваш на властта и присъдружната й мафия или се сблъскваш с цялата тежест на уродливата система.
В американското посолство и Държавния департамент всяка година събират и проучват обстоятелства и случаи на жесток напън върху български медии, които поставят от време на време безчовечен старания, с цел да останат самостоятелни. Някои от случаите – надалеч не всички – влизат в годишния отчет на Държавния департамент за съблюдаване на човешките права. В него безусловно четем: „ Стабилно увеличаващ се политически напън върху медиите”. За българските управници обаче тази констатация е без значение, тъй като няма никакви последици за тях.
Те изясняват на американските и европейските сътрудници, че има цялостна независимост на медиите и дават образци с няколко уеб страницата и две-три дребни малките екрани, които подлагат на критика властта, прокуратурата и разкриват корупция по високите етажи на властта. Но управниците премълчават репресиите, на които са подложени въпросните медии и някои от публицистите. Цялата държавна машина и прокуратурата се стоварват върху тях, инспекциите следват една след друга без разумно пояснение, нерядко се повдигат обвинявания и се водат каузи против неуместните създатели. Не са необичайност и заканите.
В същото време американски и европейски водачи изричат обществено своята поддръжка за ръководството, което в действителност упражнява изброените репресивни дейности. Подкрепата за министър-председателя Бойко Борисов е заявявана неведнъж, без да се обиден връзките му с индивида, който има голяма заслуга медиите в България да пропаднат до 111-тото място по независимост на словото. Дори внушават обществено, че това е вследствие на скрит план и на подправени сведения, дадени от цивилен и неправителствени организации.
Разбира се, казусът е на българите и те би трябвало да се оправят с него, не да чакат помощ извън. Но има нещо доста значимо, което се пропуща, когато стане дума за медии. България е член на НАТО и Евросъюза. Подписала е контракти за партньорство, по които има отговорности. Това визира еврофондове, финансиране по стратегии, присъединяване в разнообразни начинания, в това число военни учения, отговорности по господство на правото и прочие Защо обаче, когато стане дума за медии и репресиите против тях, не се изисква от българските властници да съблюдават интернационалните стандарти? Защо на Вашингтон не прави усещане, че прокуратурата преследва неуместните, само че разпъва „ чадър “ над пеевските медии?
Повече от три години се написа за следствие в Съединени американски щати по закона „ Магнитски “ за нарушение на права и корупционни практики от страна на някогашния основен прокурор Сотир Цацаров и депутата-милионер Делян Пеевски. От американска страна са подавани окуражителни сигнали, че следствието ще бъде доведено до дъно. Това обаче не се случва. Българското общество даже не знае до каква степен е стигнало това следствие, въпреки да имаше информации, че остава само президентът Тръмп да се произнесе.
Затварянето на очи пред фактологията, обвързвана с Цацаров и Пеевски, надали ще повлияе на дипломатическите връзки сред Вашингтон и София – не са те подобен фактор, а и е редно тук да дават отговор за своите дейности, - само че мълчанието по случая провокира въпроси и подозрения, че има договорка казусът да бъде заметен „ под килима “.
„ Независимостта на медиите е основополагаща за демокрацията “, - споделя госпожа Мустафа. Така е, както е правилно също, че корупцията подкопава демокрацията. Как тогава да си разбираем поддръжката за корумпираното ръководство в София? Точно то „ убива “ самостоятелните медии и свободното слово. Американците в случай че това не знаят, къде отиват отчетите на фамозните им служби?
Огнян Стефанов
Според нея в България към момента не престават опитите за политически напън върху самостоятелни медии и законодателството не е задоволителна преграда пред това. " Всеки опит тази самостоятелност да бъде уронена или всеки опит да се концентрират медии в ръцете на няколко авторитетни хора разрешава тези извънредно значими пазители на публичния интерес да бъдат отслабени. Обещавам ви, че ще продължим да работим за промотиране на самостоятелни медии и медийна просветеност ", съобщи още дипломат Мустафа.
Не се съмняваме в положителните планове на госпожа Мустафа да бъде потребна в осигураване независимостта на българските медии. Но тя е безсилна да направи каквото й да е по въпроса, тъй като важат непрозрачни сделки на други равнища.
Каквото й законодателство да се одобри, то ще е на книга, а властниците ще вършат това, което са привили десетилетия – напън, напън и отново напън. Тук господства правилото: или слугуваш на властта и присъдружната й мафия или се сблъскваш с цялата тежест на уродливата система.
В американското посолство и Държавния департамент всяка година събират и проучват обстоятелства и случаи на жесток напън върху български медии, които поставят от време на време безчовечен старания, с цел да останат самостоятелни. Някои от случаите – надалеч не всички – влизат в годишния отчет на Държавния департамент за съблюдаване на човешките права. В него безусловно четем: „ Стабилно увеличаващ се политически напън върху медиите”. За българските управници обаче тази констатация е без значение, тъй като няма никакви последици за тях.
Те изясняват на американските и европейските сътрудници, че има цялостна независимост на медиите и дават образци с няколко уеб страницата и две-три дребни малките екрани, които подлагат на критика властта, прокуратурата и разкриват корупция по високите етажи на властта. Но управниците премълчават репресиите, на които са подложени въпросните медии и някои от публицистите. Цялата държавна машина и прокуратурата се стоварват върху тях, инспекциите следват една след друга без разумно пояснение, нерядко се повдигат обвинявания и се водат каузи против неуместните създатели. Не са необичайност и заканите.
В същото време американски и европейски водачи изричат обществено своята поддръжка за ръководството, което в действителност упражнява изброените репресивни дейности. Подкрепата за министър-председателя Бойко Борисов е заявявана неведнъж, без да се обиден връзките му с индивида, който има голяма заслуга медиите в България да пропаднат до 111-тото място по независимост на словото. Дори внушават обществено, че това е вследствие на скрит план и на подправени сведения, дадени от цивилен и неправителствени организации.
Разбира се, казусът е на българите и те би трябвало да се оправят с него, не да чакат помощ извън. Но има нещо доста значимо, което се пропуща, когато стане дума за медии. България е член на НАТО и Евросъюза. Подписала е контракти за партньорство, по които има отговорности. Това визира еврофондове, финансиране по стратегии, присъединяване в разнообразни начинания, в това число военни учения, отговорности по господство на правото и прочие Защо обаче, когато стане дума за медии и репресиите против тях, не се изисква от българските властници да съблюдават интернационалните стандарти? Защо на Вашингтон не прави усещане, че прокуратурата преследва неуместните, само че разпъва „ чадър “ над пеевските медии?
Повече от три години се написа за следствие в Съединени американски щати по закона „ Магнитски “ за нарушение на права и корупционни практики от страна на някогашния основен прокурор Сотир Цацаров и депутата-милионер Делян Пеевски. От американска страна са подавани окуражителни сигнали, че следствието ще бъде доведено до дъно. Това обаче не се случва. Българското общество даже не знае до каква степен е стигнало това следствие, въпреки да имаше информации, че остава само президентът Тръмп да се произнесе.
Затварянето на очи пред фактологията, обвързвана с Цацаров и Пеевски, надали ще повлияе на дипломатическите връзки сред Вашингтон и София – не са те подобен фактор, а и е редно тук да дават отговор за своите дейности, - само че мълчанието по случая провокира въпроси и подозрения, че има договорка казусът да бъде заметен „ под килима “.
„ Независимостта на медиите е основополагаща за демокрацията “, - споделя госпожа Мустафа. Така е, както е правилно също, че корупцията подкопава демокрацията. Как тогава да си разбираем поддръжката за корумпираното ръководство в София? Точно то „ убива “ самостоятелните медии и свободното слово. Американците в случай че това не знаят, къде отиват отчетите на фамозните им служби?
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ