Американският посланик в Берлин призова германските фирми де преосмислят участието

...
Американският посланик в Берлин призова германските фирми де преосмислят участието
Коментари Харесай

Могат ли САЩ да спрат Северен поток-2?

Американският дипломат в Берлин прикани немските компании де премислят присъединяване си в газопровода Северен поток-2. Кои други западни компании са застрашени от американски наказания и могат ли Съединени американски щати да спрат плана?

В Германия още веднъж се заприказва за " Северен поток-2 ". Повод за това стана писмото на американския дипломат в Берлин Ричард Гренел до немските компании, свързани с плана за газопровода. В него американският посланик припомня, че компаниите, които " сътрудничат с Русия по експортните газопроводи ", поемат риск. Едни американски наказания биха заплашили освен въпросните компании, само че и бъдещето на целия план, демонстрират изследванията на Дъждовни води.

Финансовите вложители

Писмото на Гренел е получено от немските компании, участващи в плана. Това са енергийната компания Uniper, основана преди две години след разделянето на концерна E.On, която пое активността по добива и преработката на природен газ, и дъщерната компания на BASF - Winterschall, която е най-големият немски производител на петрол и газ.

Освен тях в плана " Северен поток-2 " вземат участие и австрийската OMV, холандският тръст Shell и френският Engie. Единствен шефът на OMV Райнер Зееле реагира обществено - той съобщи, че Вашингтон е поел по " пътя на борбата ". ОMV не е получавала сходно писмо от американското посланичество във Виена, посочи различен представител на компанията, а Engie и Royal Dutch Shell не са дали отговор на питане от Дъждовни води дали са получавали аналогични трудове.

Петте горепосочени концерна са финансовите вложители на " Северен поток-2 ". В Съединени американски щати към този момент е обезпечена и законодателната база за налагане на наказания против тях: законът " За противопоставяне на съперниците на Съединени американски щати чрез наказания " (CAATSA) беше признат през 2017 година и разрешава на Вашингтон да постанова финансови наказания на лица, които влагат средства в построяването на съветски експортни тръбопроводи. Съгласно закона, ограничаването е до не повече от 5 милиона $ годишно, или до 1 милион - еднократно.

Рискът за самите компании е на първо място в " загубата на имидж ", както загатва в писмото си дипломат Гренел. Ако им бъдат наложени наказания по закона CAATSA, това ще значи и загуба на финансова поддръжка за плана, а те (фирмите-инвеститори) вземат участие с 950 милиона евро в плана. Едва ли обаче по този метод Съединени американски щати ще спрат самия план - множеството наблюдаващи са на мнение, че Газпром и Русия могат да обезпечат финансирането му и без непознато присъединяване.

Фирмите-изпълнителки са най-уязвимото звено

Ако Вашингтон в действителност е решен да спре плана, би трябвало да се прицели на друго място - във фирмите-изпълнителки на плана. Това са 627 компании от целия свят, както посочи за Дъждовни води изпълнителният шеф на Източната комисия на немската стопанска система Михаел Хармс. Сред тях има и такива, които играят решаваща роля за реализацията на плана, като профилираните компании, които дават отговор за полагането на тръбите по дъното на Балтийско море - холандската Аllseas Group, записана в Швейцария, и италианската Saipem.

Италианците работят по плана от лятото на 2018 и в действителност към този момент са завършили своята част от работата, по информация на Ханделсблат, позоваващ се на свои източници в сектора. Основната активност по полагането на тръбите обаче още веднъж би трябвало да извърши Allseas - както и при другия план на Газпром - Турски поток. Един от корабите на компанията Pioneering Spirit, дълъг съвсем 500 метра, може да поставя до 5 километра тръби дневно. Ако Съединени американски щати се прицелят в тази компания, това в действителност би могло да докара до замразяването на плана, споделя за Дъждовни води Михаил Крутихин от консултантската компания RusEnergy. Allseas Group и Saipem отхвърлиха коментар на питане на Дъждовни води.

В конкуренция с времето

В писмото си до немските компании дипломат Ричард Гренел написа още, че " натискът за предприемане на ограничения против Северен поток-2 във Вашингтон нараства ". Републиканците и демократите одобриха взаимна резолюция, подкрепяща глобите против плана в границите на закона CAATSA. В писмото на Гренел се напомня и това, че в американския Конгрес е импортиран за разглеждане още един законопроект за наказания против Северен поток-2.

Страничният наблюдаващ несъмнено ще се запита за какво Съединени американски щати не наложат незабавно наказания - до момента в който планът не е приключен? Подписаният от Доналд Тръмп закон CAATSA няма наложителен темперамент в частта си за Северен поток-2, само че все пак дава право на американския президент да се опълчва на плана. Работата е там, че налагането на наказания би трябвало да бъде в съгласие с европейските сътрудници, както написа в текста на документа. А главният европейски сътрудник - Германия - е срещу.

Писмото на Ричард Гренел провокира остра отрицателна реакция в Берлин. " Според мен, някои членове на американската администрация са срещу налагането на наказания, тъй като се притесняват от възникването на напрежение в трансатлантическите връзки ", заяви на Дъждовни води Майкъл Карпентър, някогашни почитан чиновник от Пентагона и началник на аналитичния център Пен-Байдън. Що се отнася до президента Тръмп, той е подготвен на борба с европейските сътрудници. Но мнозина в неговата администрация считат глобите за " несъразмерна стъпка " и избират заканите да не прерастват в действителни дейности.

Според Майкъл Карпентър, в случай че нищо друго не помогне за прекъсването на строителството на Северен поток-2, е напълно реалистично да бъдат наложени наказания като последна мярка. Що се отнася да втория законопроект, за който загатва в писмото си Ричард Гренел, Конгресът ще го преглежда чак през пролетта. Казано другояче - Вашингтон не разполага с доста време, с цел да спре построяването на газопровода: дотук по дъното на Балтийско море са положени над 370 от плануваните 1200 километра тръби. И първият природен газ може да потече по тях още до края на тази година. /dw.com
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР