Разгадана ли е мистерията? Героинята на Америка, която изчезна безследно
Американският пилот-пионер и летец Амелия Еърхарт е национално богатство, когато като че ли изчезва от лицето на земята. Изчезването ѝ вълнува историци, учени, фенове на тайни теории и елементарни американци. Неотдавна учени-криминалисти започнаха да считат, че имат удостоверение, че са открити костите ѝ.
Означава ли това, че най-сетне ще получим обяснение? Нека забележим историята на една от най-големите героини на Америка.
Родена в Атчисън, Канзас, съгласно уеб страницата на плана " Амелия Еърхарт " Еърхарт и по-малката ѝ сестра Грейс, която тя назовава Пидж, не са възпитани като " сладки дребни девойки ".
Еърхарт вижда първия си аероплан на панаира на щата Айова в Де Мойн и татко ѝ се пробва да ѝ покаже по какъв начин да направи полет. Но едвам през 1920 година, когато Еърхарт е на 23 години, тя стартира да взема уроци по хвърчене.
През 1932 година Еърхарт става първата жена, прелетяла независимо Атлантическия океан.
Последният полет, първият опит
През март 1937 година Еърхарт лети до Хаваите с сътрудника си водач Пол Манц, с цел да предприеме полет, който ще я трансформира в първия човек от какъвто и да е пол, обиколил земното кълбо по екватора - най-широката точка на Земята.
Еърхарт обаче губи надзор над своя Lockheed Electra 10E при политане и се постанова да изпрати самолета си в завода за ремонт.
През юни 1937 година тя отпътува за Маями, с цел да възобнови опита си за околосветско хвърчене, този път с Фред Нунан като навигатор.
По незнайни аргументи двойката взема решение да остави значими информационни и навигационни принадлежности. Една от теориите е, че са желали да освободят място за в допълнение гориво за дългия полет.
Двойката идва в Нова Гвинея 21 дни по-късно. Следващият стадий е полетът от Нова Гвинея до остров Хауланд - дребен остров в средата на Тихия океан.
На 2 юли 1937 година Еърхарт за финален път се свързва с намиращ се наоколо транспортен съд на бреговата защита. Тя, Нунан и фамозният ѝ аероплан в никакъв случай повече не са видени.
Военноморските сили на Съединени американски щати организират огромно търсене в продължение на повече от две седмици. Неспособни да одобряват, че Еърхарт просто е изчезнала и е починала, доста от нейните фенове стартират да формулират теорията, че тя е била разузнавач или е била хваната от врагове на Съединените щати.
Две години по-късно, през 1939 година, държавното управление на Съединени американски щати афишира законно Еърхарт и Нунан за мъртви, макар че останките им по този начин и не са открити.
През лятото на 2017 година документален екип на History Channel открива фотография, за която се твърди, че я демонстрира на Маршаловите острови. Лансираната догадка беше, че тя е оживяла след злополуката и е останала в Тихия океан.
След като фотографията се появява обаче, двама блогъри откриват оригинала в японска фотокнига, на която се вижда дата: 1935 година, когато Еърхарт е била в близост и добре. Мистерията продължава.
През 1940 година английски чиновници откриват 13 човешки кости на Никумароро, ненаселен остров в южната част на Тихия океан.
Изминали са три години, откогато Еърхарт е изчезнала. Издирващата група открива и част от обувка, явно женска, старомодна кутия за секстант, сходна на тази, която тя е употребила, и бутилка бенедиктин - нещо, което Еърхарт е носила със себе си.
Същата година лекарят Д. У. Худлес проучва костите и открива, че те принадлежат на невисок европейски мъж.
През 1998 година група откриватели от Международната група за възобновяване на исторически самолети преразглеждат измерванията на доктор Худлес и стигат до заключението, че те биха могли да принадлежат на висока жена.
Еърхарт е била към метър и седемдесет или метър и осемдесет, тъй че вярата и ползата са възобновени.
През юни 2017 година същата интернационална група изпрати експедиция от археолози със съдебномедицински кучета на Никумароро в търсене на други кости, само че тя беше несполучлива. През 2001 година предходният екип за търсене открива на острова вероятни следи от пренебрегнат човек, в това число остатъци от разнообразни огнища, както и предмети, създадени в Съединени американски щати, като нож за кафениче, дамски компакт, цип и стъклени буркани.
Групата допуска, че Еърхарт и Нунан може да са кацнали на Никумароро и да са оживели най-малко няколко дни, изпращайки сигнали за злополучие. Към мистерията към историята на Еърхарт се прибавя и фактът, че костите са изчезнали, откакто са били изследвани в края на 90-те години на предишния век. Останали са единствено измервания на черепа, пищяла, раменната кост и лъчевата кост.
Ричард Джанц, почетен професор и шеф на Центъра по правосъдна антропология към Университета на Тенеси, се заема да направи по-задълбочен разбор.
Използвайки разнообразни техники за следствие, в това число компютърна стратегия, която прави оценка пола, произхода и растежа по измерванията на скелета, Джанц стига до заключението, че Худлес не е бил прав в оценката си за пола през 1940 година
В оповестените си изводи Джанц стига до извода, че има огромна статистическа възможност останките да принадлежат на Еърхарт. В публикацията си Джанц написа, че " Еърхарт е по-сходна с костите от Никумароро, в сравнение с 99% от лицата в огромна референтна извадка ".
Джанц съпоставя размерите на костите с размерите на Еърхарт, взети от шивачка.
Документът се съхранява в сбирката на Джордж Палмър Пътнам " Документи на Амелия Еърхарт " в университета " Пърдю ". Джанц преглежда и опцията костите да са принадлежали на един от 11-те британци, починали край острова при корабокрушение през 1929 година Никакви документи обаче не поддържат тази догадка. Освен това през 2001 година издирващата група открива на мястото обувка и други предмети, които нормално се свързват с дами.
Джанц дефинира, че " до момента в който не бъдат показани безапелационни доказателства, че останките не са на Амелия Еърхарт, най-убедителният мотив е, че те са нейни ".
Означава ли това, че най-сетне ще получим обяснение? Нека забележим историята на една от най-големите героини на Америка.
Родена в Атчисън, Канзас, съгласно уеб страницата на плана " Амелия Еърхарт " Еърхарт и по-малката ѝ сестра Грейс, която тя назовава Пидж, не са възпитани като " сладки дребни девойки ".
Еърхарт вижда първия си аероплан на панаира на щата Айова в Де Мойн и татко ѝ се пробва да ѝ покаже по какъв начин да направи полет. Но едвам през 1920 година, когато Еърхарт е на 23 години, тя стартира да взема уроци по хвърчене.
През 1932 година Еърхарт става първата жена, прелетяла независимо Атлантическия океан.
Последният полет, първият опит
През март 1937 година Еърхарт лети до Хаваите с сътрудника си водач Пол Манц, с цел да предприеме полет, който ще я трансформира в първия човек от какъвто и да е пол, обиколил земното кълбо по екватора - най-широката точка на Земята.
Еърхарт обаче губи надзор над своя Lockheed Electra 10E при политане и се постанова да изпрати самолета си в завода за ремонт.
През юни 1937 година тя отпътува за Маями, с цел да възобнови опита си за околосветско хвърчене, този път с Фред Нунан като навигатор.
По незнайни аргументи двойката взема решение да остави значими информационни и навигационни принадлежности. Една от теориите е, че са желали да освободят място за в допълнение гориво за дългия полет.
Двойката идва в Нова Гвинея 21 дни по-късно. Следващият стадий е полетът от Нова Гвинея до остров Хауланд - дребен остров в средата на Тихия океан.
На 2 юли 1937 година Еърхарт за финален път се свързва с намиращ се наоколо транспортен съд на бреговата защита. Тя, Нунан и фамозният ѝ аероплан в никакъв случай повече не са видени.
Военноморските сили на Съединени американски щати организират огромно търсене в продължение на повече от две седмици. Неспособни да одобряват, че Еърхарт просто е изчезнала и е починала, доста от нейните фенове стартират да формулират теорията, че тя е била разузнавач или е била хваната от врагове на Съединените щати.
Две години по-късно, през 1939 година, държавното управление на Съединени американски щати афишира законно Еърхарт и Нунан за мъртви, макар че останките им по този начин и не са открити.
През лятото на 2017 година документален екип на History Channel открива фотография, за която се твърди, че я демонстрира на Маршаловите острови. Лансираната догадка беше, че тя е оживяла след злополуката и е останала в Тихия океан.
След като фотографията се появява обаче, двама блогъри откриват оригинала в японска фотокнига, на която се вижда дата: 1935 година, когато Еърхарт е била в близост и добре. Мистерията продължава.
През 1940 година английски чиновници откриват 13 човешки кости на Никумароро, ненаселен остров в южната част на Тихия океан.
Изминали са три години, откогато Еърхарт е изчезнала. Издирващата група открива и част от обувка, явно женска, старомодна кутия за секстант, сходна на тази, която тя е употребила, и бутилка бенедиктин - нещо, което Еърхарт е носила със себе си.
Същата година лекарят Д. У. Худлес проучва костите и открива, че те принадлежат на невисок европейски мъж.
През 1998 година група откриватели от Международната група за възобновяване на исторически самолети преразглеждат измерванията на доктор Худлес и стигат до заключението, че те биха могли да принадлежат на висока жена.
Еърхарт е била към метър и седемдесет или метър и осемдесет, тъй че вярата и ползата са възобновени.
През юни 2017 година същата интернационална група изпрати експедиция от археолози със съдебномедицински кучета на Никумароро в търсене на други кости, само че тя беше несполучлива. През 2001 година предходният екип за търсене открива на острова вероятни следи от пренебрегнат човек, в това число остатъци от разнообразни огнища, както и предмети, създадени в Съединени американски щати, като нож за кафениче, дамски компакт, цип и стъклени буркани.
Групата допуска, че Еърхарт и Нунан може да са кацнали на Никумароро и да са оживели най-малко няколко дни, изпращайки сигнали за злополучие. Към мистерията към историята на Еърхарт се прибавя и фактът, че костите са изчезнали, откакто са били изследвани в края на 90-те години на предишния век. Останали са единствено измервания на черепа, пищяла, раменната кост и лъчевата кост.
Ричард Джанц, почетен професор и шеф на Центъра по правосъдна антропология към Университета на Тенеси, се заема да направи по-задълбочен разбор.
Използвайки разнообразни техники за следствие, в това число компютърна стратегия, която прави оценка пола, произхода и растежа по измерванията на скелета, Джанц стига до заключението, че Худлес не е бил прав в оценката си за пола през 1940 година
В оповестените си изводи Джанц стига до извода, че има огромна статистическа възможност останките да принадлежат на Еърхарт. В публикацията си Джанц написа, че " Еърхарт е по-сходна с костите от Никумароро, в сравнение с 99% от лицата в огромна референтна извадка ".
Джанц съпоставя размерите на костите с размерите на Еърхарт, взети от шивачка.
Документът се съхранява в сбирката на Джордж Палмър Пътнам " Документи на Амелия Еърхарт " в университета " Пърдю ". Джанц преглежда и опцията костите да са принадлежали на един от 11-те британци, починали край острова при корабокрушение през 1929 година Никакви документи обаче не поддържат тази догадка. Освен това през 2001 година издирващата група открива на мястото обувка и други предмети, които нормално се свързват с дами.
Джанц дефинира, че " до момента в който не бъдат показани безапелационни доказателства, че останките не са на Амелия Еърхарт, най-убедителният мотив е, че те са нейни ".
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ