Нефт, кобалт, мед: Афганистан крие сензационни природни богатства
Американски военни специалисти и геолози стигат до извода, че Афганистан има подземни благосъстояния на стойност от съвсем 1 трилион $ (850 милиарда евро) - желязо, мед, литий, кобалт и други редки руди и почви. През последното десетилетие множеството от тези запаси останаха недокоснати заради продължаващото принуждение в страната.
Ценни находища
Междувременно цената на доста от тези първични материали се усили доста. Сегашното търсене на литий, който се употребява за изработката на акумулатори за електрически коли, смарт телефони и преносими компютри, е невиждано: бележи растеж от 20% годишно – при 5% до 6% годишен растеж допреди няколко години. В меморандумът на Пентагона Афганистан е наименуван „ Саудитска Арабия на лития “. Там се предвижда, че залежите от литий могат да се равняват с тези на Боливия, която има едни от най-големите в света залежи на редкия метал.
Глобалното икономическо възобновяване от пандемията оказва удобно въздействие и върху цената на медта, чиито находища в Афганистан също са огромни. Според някои оценки, в земните глъбини на Афганистан има 2 милиарда тона желязна и медна руда, също така злато и въглища, както и обилни количества на редки почви. Само залежите на недопечен нефт доближават 1,6 милиарда барела, а медодобивната индустрия може да генерира над една четвърт от общите доходи от минерални запаси на страната. Цялото това благосъстояние е задоволително да стабилизира афганистанската стопанска система и да направи страната една от водещите в света експортьорки на първични материали, считат американски специалисти. Само в находището край Айнак има находища от 700 милиона тона руда, най-много малахит, чието наличие на мед надвишава това на чилийската суровина.
Китай не крие апетитите си
И до момента в който Западът твърди, че няма да работи с талибаните, Китай, Русия и Пакистан към този момент се готвят за бизнес с войнствената ислямистка формация и с това в допълнение унижават Съединени американски щати и Европа, които се провалиха в Афганистан. Смята се, че Пекин, който е най-големият задграничен вложител в Афганистан, ще играе водещата роля в конкуренцията за създаване на ефикасна минодобивна индустрия, с което би могъл да задоволи ненаситния си апетит за минерални първични материали. Един от металургичните колоси – Китайската металургична корпорация (MCC) – към този момент си обезпечи 30-годишен лизинг за рандеман на мед в провинция Логар в Афганистан. Високопоставени представители на талибаните се срещнаха предишния месец с китайския външен министър, след което показаха вяра, че „ Китай ще играе водеща роля във възобновяване и икономическото развиване на Афганистан. А Китай към този момент увери, че е подготвен да поддържа връзки на другарство и съдействие “ с новите управници.
Узбекистан, Пакистан и Русия
Интерес за съдействие демонстрират и прилежащите на Афганистан страни Узбекистан и Пакистан. По информация на англоезичното издание " Japan Times ", има проекти за построяването на железопътна линия от Термез на афганистанско-узбекската граница до пакистанския град Пешавар, която ще минава през Мазар-и-Шариф и Кабул. По тази линия могат да бъдат транспортирани до 20 милиона тона товари годишно. Узбекистан към този момент е построил правата от Термез до Мазар-и-Шариф, която даже е пусната в деяние. Останалите 573 километра от трасето до Пешавар минават през планината Хиндукуш и прокарването му ще бъде скъпо и дълго начинание, защото би трябвало да бъдат построени тунели. Също и Русия има интерес да развива бизнес с Афганистан. Държавният газов тръст „ Газпром “ от години създава газовите залежи по афганистанско-туркменската граница. Освен това руснаците имат проекти за построяването на три водноелектрически централи в района, които биха могли да бъдат издигнати, ако новите управници решат да договарят с някогашните окупатори.
Ценни находища
Междувременно цената на доста от тези първични материали се усили доста. Сегашното търсене на литий, който се употребява за изработката на акумулатори за електрически коли, смарт телефони и преносими компютри, е невиждано: бележи растеж от 20% годишно – при 5% до 6% годишен растеж допреди няколко години. В меморандумът на Пентагона Афганистан е наименуван „ Саудитска Арабия на лития “. Там се предвижда, че залежите от литий могат да се равняват с тези на Боливия, която има едни от най-големите в света залежи на редкия метал.
Глобалното икономическо възобновяване от пандемията оказва удобно въздействие и върху цената на медта, чиито находища в Афганистан също са огромни. Според някои оценки, в земните глъбини на Афганистан има 2 милиарда тона желязна и медна руда, също така злато и въглища, както и обилни количества на редки почви. Само залежите на недопечен нефт доближават 1,6 милиарда барела, а медодобивната индустрия може да генерира над една четвърт от общите доходи от минерални запаси на страната. Цялото това благосъстояние е задоволително да стабилизира афганистанската стопанска система и да направи страната една от водещите в света експортьорки на първични материали, считат американски специалисти. Само в находището край Айнак има находища от 700 милиона тона руда, най-много малахит, чието наличие на мед надвишава това на чилийската суровина.
Китай не крие апетитите си
И до момента в който Западът твърди, че няма да работи с талибаните, Китай, Русия и Пакистан към този момент се готвят за бизнес с войнствената ислямистка формация и с това в допълнение унижават Съединени американски щати и Европа, които се провалиха в Афганистан. Смята се, че Пекин, който е най-големият задграничен вложител в Афганистан, ще играе водещата роля в конкуренцията за създаване на ефикасна минодобивна индустрия, с което би могъл да задоволи ненаситния си апетит за минерални първични материали. Един от металургичните колоси – Китайската металургична корпорация (MCC) – към този момент си обезпечи 30-годишен лизинг за рандеман на мед в провинция Логар в Афганистан. Високопоставени представители на талибаните се срещнаха предишния месец с китайския външен министър, след което показаха вяра, че „ Китай ще играе водеща роля във възобновяване и икономическото развиване на Афганистан. А Китай към този момент увери, че е подготвен да поддържа връзки на другарство и съдействие “ с новите управници.
Узбекистан, Пакистан и Русия
Интерес за съдействие демонстрират и прилежащите на Афганистан страни Узбекистан и Пакистан. По информация на англоезичното издание " Japan Times ", има проекти за построяването на железопътна линия от Термез на афганистанско-узбекската граница до пакистанския град Пешавар, която ще минава през Мазар-и-Шариф и Кабул. По тази линия могат да бъдат транспортирани до 20 милиона тона товари годишно. Узбекистан към този момент е построил правата от Термез до Мазар-и-Шариф, която даже е пусната в деяние. Останалите 573 километра от трасето до Пешавар минават през планината Хиндукуш и прокарването му ще бъде скъпо и дълго начинание, защото би трябвало да бъдат построени тунели. Също и Русия има интерес да развива бизнес с Афганистан. Държавният газов тръст „ Газпром “ от години създава газовите залежи по афганистанско-туркменската граница. Освен това руснаците имат проекти за построяването на три водноелектрически централи в района, които биха могли да бъдат издигнати, ако новите управници решат да договарят с някогашните окупатори.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ