Американски университет в Благоевград – висше училище на ръба на закона
Американски университет в Благоевград – висше учебно заведение на ръба на закона
Американският университет в Благоевград с право може да бъде считан за едно от положителните висши образователни заведения в страната, поради опциите за професионална реализация, които дава на своите студенти след дипломирането им. Оказва се обаче, че се появяват подозрения за това дали вътрешният устав и организацията на активността на университета дават отговор на българското законодателство в областта на висшето обучение или им опонират.
Първото подозрение се отнася до структурата на университета. Там няма факултети и катедри, както и съответстващите им управителни длъжности, каквито са дефинициите в Закона за висшето обучение (ЗВО). След въпрос на БГНЕС по тематиката, от висшето образователно заведение се позоваха на член 36 от ЗВО, който гласи: „ Частните висши учебни заведения могат да имат и друга конструкция, метод на ръководство и установяване на управителните органи, при изискване че с това не се нарушават университетските свободи “.
През последните месеци обаче се появиха подозрения, че някои от преподавателите в университета не са хабилитирани лица. Освен това забележителна част от тях са без легализирани дипломи в страната ни, което опонира на Закона за висшето обучение.
Цитираният член 36 не следва да освобождава университета от задължението да разполага с научен състав на главен трудов контракт, който по всяка компетентност води не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия, като хабилитираните лица в него четат за всяка компетентност не по-малко от 70 на 100 от лекционните курсове.
Не е ясно по какъв метод Националната организация за оценяване и акредитация съвместява използваните условия и критерии с член 36, в който не е упоменато, че университетите са освободени от спазването им, а се отнася само до „ конструкция, метод на ръководство и установяване на управителните органи ”.
В АУБ съществува служба „ Декан на преподавателите “, друга от дефинираната в закона „ Декан на факултет “ по характерностите, функционалностите и отговорностите си. Настоящият декан на преподавателите в АУБ е с просветителна и научна степен „ лекар “ и без хабилитация.
Липсата на хабилитация у преподавателите може да бъде обсъждана и като липса на капацитет, защото една част от тях даже нямат докторат, какъвто е образецът с ръководителя на направление „ Бизнес “, или и да имат докторат, нямат хабилитация (ръководителят на направление "Езици"). Ако преподавателите не изготвят научни разработки и публикации, то какъв е образецът, който дават на студентите и по какъв начин ги подтикват да се развиват академично, каквато е съществена цел на всеки ВУЗ?
Преди време в университета бе видян и различен проблем. Български преподаватели в образователното заведение настояват, че там са налице признаци на дискриминация, изразяваща се в огромна разлика в заплащането на българските преподаватели и техните сътрудници, идващи от други страни.
Американският университет в България стартира да действа през 90-те години, само че получава акредитация едвам през 2001 година Това повдига въпроса дали всички дипломи, връчени на студенти преди на 2001 година, са законни.
Във връзка с тези подозрения от университета показват, че той е получил акредитация от американската Комисия за институциите за висше обучение, Нова Англия (https://cihe.neasc.org/), както и от българската Национална организация по оценяване и акредитация (НАОА, https://www.neaa.government.bg/), само че липсва информация за това по кое време тези акредитации са предоставени. /БГНЕС
Американският университет в Благоевград с право може да бъде считан за едно от положителните висши образователни заведения в страната, поради опциите за професионална реализация, които дава на своите студенти след дипломирането им. Оказва се обаче, че се появяват подозрения за това дали вътрешният устав и организацията на активността на университета дават отговор на българското законодателство в областта на висшето обучение или им опонират.
Първото подозрение се отнася до структурата на университета. Там няма факултети и катедри, както и съответстващите им управителни длъжности, каквито са дефинициите в Закона за висшето обучение (ЗВО). След въпрос на БГНЕС по тематиката, от висшето образователно заведение се позоваха на член 36 от ЗВО, който гласи: „ Частните висши учебни заведения могат да имат и друга конструкция, метод на ръководство и установяване на управителните органи, при изискване че с това не се нарушават университетските свободи “.
През последните месеци обаче се появиха подозрения, че някои от преподавателите в университета не са хабилитирани лица. Освен това забележителна част от тях са без легализирани дипломи в страната ни, което опонира на Закона за висшето обучение.
Цитираният член 36 не следва да освобождава университета от задължението да разполага с научен състав на главен трудов контракт, който по всяка компетентност води не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия, като хабилитираните лица в него четат за всяка компетентност не по-малко от 70 на 100 от лекционните курсове.
Не е ясно по какъв метод Националната организация за оценяване и акредитация съвместява използваните условия и критерии с член 36, в който не е упоменато, че университетите са освободени от спазването им, а се отнася само до „ конструкция, метод на ръководство и установяване на управителните органи ”.
В АУБ съществува служба „ Декан на преподавателите “, друга от дефинираната в закона „ Декан на факултет “ по характерностите, функционалностите и отговорностите си. Настоящият декан на преподавателите в АУБ е с просветителна и научна степен „ лекар “ и без хабилитация.
Липсата на хабилитация у преподавателите може да бъде обсъждана и като липса на капацитет, защото една част от тях даже нямат докторат, какъвто е образецът с ръководителя на направление „ Бизнес “, или и да имат докторат, нямат хабилитация (ръководителят на направление "Езици"). Ако преподавателите не изготвят научни разработки и публикации, то какъв е образецът, който дават на студентите и по какъв начин ги подтикват да се развиват академично, каквато е съществена цел на всеки ВУЗ?
Преди време в университета бе видян и различен проблем. Български преподаватели в образователното заведение настояват, че там са налице признаци на дискриминация, изразяваща се в огромна разлика в заплащането на българските преподаватели и техните сътрудници, идващи от други страни.
Американският университет в България стартира да действа през 90-те години, само че получава акредитация едвам през 2001 година Това повдига въпроса дали всички дипломи, връчени на студенти преди на 2001 година, са законни.
Във връзка с тези подозрения от университета показват, че той е получил акредитация от американската Комисия за институциите за висше обучение, Нова Англия (https://cihe.neasc.org/), както и от българската Национална организация по оценяване и акредитация (НАОА, https://www.neaa.government.bg/), само че липсва информация за това по кое време тези акредитации са предоставени. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ