Големите земеподобни планети са приспособени за по-дълъг живот
Американски и английски учени сътвориха компютърен модел, с цел да схванат доколко се разграничават температурните режими на земеподобни планети в обитаемата зона, заяви Лайф.
Оказа се, че колкото по-голяма е планетата, толкоз по-дълго може да продължи животът на нея. Докато на Земята животът ще престане да съществува след най-вече 1,35 милиарда години, на орбитираща към алено джудже огромна екзопланета може да просъществува над 60 милиарда години.
Учените са решили температурния режим за скалисти планети, които са с сред на половина по-малък и 2 пъти по-голям радиус от земния. Те изяснили, че колкото по-голяма е планетата, толкоз по-дълго се задържа вътрешната топлота от разпада на радиоактивни детайли в ядрото й. Топлината е незадоволителна, с цел да загрее повърхността й, само че е задоволителна, с цел да поддържа вулканичната интензивност, която непрекъснато доставя въглероден газ в атмосферата й. Там този значим парников газ поддържа относително висока температура. Колкото по-голяма е планетата, толкоз по-силен е парниковият резултат.
Обусловената от тези фактори разлика може да е забележителна. На планети в обитаемата зона, които са с сред на половина по-малък и 2 пъти по-голям радиус от земния и са в условия, съответстващи на тези в ранната Слънчевата система, разликите в междинните температури ще са от порядъка на 20 градуса Целзий.
Различните размери на планетите ще имат значение за обитаемостта им освен в ранните стадии от съществуването им. Колкото по-голяма е планетата, толкоз по-дълго ще може да съществува живот на нея. Причината за това е, че със стареенето на звездата светимостта й се усилва. Тя въздейства върху въглеродния цикъл – колкото по-гореща е планетата, толкоз по-бързо скали на повърхността й влизат в реакция с въглеродния газ в атмосферата й. На Земята това ще приключи зле – след 830 милиона години ще остане толкоз малко въглероден диоксид, че всички дървета ще загинат. Част от тревистите растения ще надживеят за известно време дърветата, тъй като могат да живеят при съществуване на малко количество въглероден диоксид, само че 1,35 милиона години по-късно също ще загинат. След това ще измрат животните и хората.
На по-големите планети обаче всичко ще е по-различно. Там топлите глъбини ще поддържат по-голямо количество въглероден диоксид в атмосферата. Дърветата ще просъщестуват със 140 милиона години по-дълго, в сравнение с нашата планета, а висшите растения – с 40 милиона години по-дълго.
Изследването за пръв път взема под внимание въздействието на размерите на планета върху наличието на въглеродния диоксид в атмосферата й. В резултат за пръв път бе установено, че междинните температури на редица екзопланети, за които се смяташе, че са непригодни за живот, в действителност може да са близки до земните. Резултатите от проучването са оповестени в Astrobiology.
Оказа се, че колкото по-голяма е планетата, толкоз по-дълго може да продължи животът на нея. Докато на Земята животът ще престане да съществува след най-вече 1,35 милиарда години, на орбитираща към алено джудже огромна екзопланета може да просъществува над 60 милиарда години.
Учените са решили температурния режим за скалисти планети, които са с сред на половина по-малък и 2 пъти по-голям радиус от земния. Те изяснили, че колкото по-голяма е планетата, толкоз по-дълго се задържа вътрешната топлота от разпада на радиоактивни детайли в ядрото й. Топлината е незадоволителна, с цел да загрее повърхността й, само че е задоволителна, с цел да поддържа вулканичната интензивност, която непрекъснато доставя въглероден газ в атмосферата й. Там този значим парников газ поддържа относително висока температура. Колкото по-голяма е планетата, толкоз по-силен е парниковият резултат.
Обусловената от тези фактори разлика може да е забележителна. На планети в обитаемата зона, които са с сред на половина по-малък и 2 пъти по-голям радиус от земния и са в условия, съответстващи на тези в ранната Слънчевата система, разликите в междинните температури ще са от порядъка на 20 градуса Целзий.
Различните размери на планетите ще имат значение за обитаемостта им освен в ранните стадии от съществуването им. Колкото по-голяма е планетата, толкоз по-дълго ще може да съществува живот на нея. Причината за това е, че със стареенето на звездата светимостта й се усилва. Тя въздейства върху въглеродния цикъл – колкото по-гореща е планетата, толкоз по-бързо скали на повърхността й влизат в реакция с въглеродния газ в атмосферата й. На Земята това ще приключи зле – след 830 милиона години ще остане толкоз малко въглероден диоксид, че всички дървета ще загинат. Част от тревистите растения ще надживеят за известно време дърветата, тъй като могат да живеят при съществуване на малко количество въглероден диоксид, само че 1,35 милиона години по-късно също ще загинат. След това ще измрат животните и хората.
На по-големите планети обаче всичко ще е по-различно. Там топлите глъбини ще поддържат по-голямо количество въглероден диоксид в атмосферата. Дърветата ще просъщестуват със 140 милиона години по-дълго, в сравнение с нашата планета, а висшите растения – с 40 милиона години по-дълго.
Изследването за пръв път взема под внимание въздействието на размерите на планета върху наличието на въглеродния диоксид в атмосферата й. В резултат за пръв път бе установено, че междинните температури на редица екзопланети, за които се смяташе, че са непригодни за живот, в действителност може да са близки до земните. Резултатите от проучването са оповестени в Astrobiology.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ