13 август 1913 г. - Бриърли представя изобретената от него неръждаема стомана
Американецът Хари Бриърли показва изобретената от него неръждаема стомана, трансформирала се след това в основа на модерната промишленост. Роден в Шефилд, Англия, през 1871 година като наследник на огняр, Хари напуща учебно заведение на 12 години и стартира работа в леярна.
Там демонстрира качества и бързо се издига от елементарен служащ до помощник в лабораторията към завода. През 1908 година две от водещите компании за произвеждане на стомана в Шефилд сплотяват напъните и основават специфична лаборатория за нововъведения, която е управлявана точно от Бриърли. В годините, предшестващи Първата международна война, производителите и в Европа, и на Острова се пробват по всякакъв начин да подобрят качествата на стоманата и да понижат ерозията и по силата на вътрешни и външни фактори.
Целта е да бъдат направени по-издръжливи оръдията. Бриърли залага в проучванията си на прибавяне на друго количество въглерод и хром към желязото, което в края на краищата води до изобретяването на неръждаемата стомана. Крайният резултат е прибавяне на тъкмо 0.24% въглерод и 12.8% хром. За достижението си той е награден през 1920 година с орден от Института по желязото и стоманата. Изобретателят умира през 1948 година
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1099 година — Паскалий II е определен за католически папа.
• 1521 година — Испанският конквистадор Ернан Кортес превзема столицата на ацтеките — днешния град Мексико.
• 1624 година — Кардинал Ришельо става основен министър на Франция в държавното управление на Луи XIII.
• 1642 година — Кристиан Хюйгенс открива южната полярна шапка на планетата Марс, наречена " Сиртис Мейджър Планиша ".
• 1868 година — Катастрофално земетресение в Перу и Еквадор убива 25 хиляди и предизвиква вреди за 300 милиона $.
• 1905 година — В Норвегия е извършен референдум за обособяване на кралството от унията с Швеция.
• 1907 година — В Ню Йорк стартират да се движат първите таксита.
• 1912 година — Провежда се първия полет на български боен аероплан над София — водач е поручик Симеон Петров, със аероплан Blériot XI.
• 1920 година — По време на полско-съветската война стартира борбата за Варшава, на 25 август Червената войска е отблъсната.
• 1923 година — Започва хиперинфлация в Германия.
• 1932 година — Адолф Хитлер отхвърля вицеканцлерския пост.
• 1940 година — Втората международна война: Започва немската интервенция Adlerangriff (Атаката на орела) против Кралските Военновъздушни сили на Обединеното кралство.
• 1952 година — Германия и Япония се причисляват към Международния Валутен Фонд.
• 1960 година — ЦАР афишира самостоятелност от Франция.
• 1961 година — Издигната е Берлинската стена и Германска демократична република затваря границата със Западен Берлин.
• 1987 година — Задържани са Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), обвинени в осъществяване на серия бомбени атентати в интервала 1984-1985 година
• 1990 година — С декрет на президента на Съюз на съветските социалистически републики Михаил Горбачов са оправдани жертвите на политическите репресии от времето на Сталин.
• 1992 година — България и Хърватия откриват дипломатически връзки.
• 1998 година — В полет към станцията " Мир (орбитална станция) " се насочва експедиция. В състава на екипажа на галактическия транспортен съд " Съюз ТМ-28 " влизат – командирът Генади Падалка, инженерът Сергей Авдеев и Юри Батурин.
Родени
• 1422 година — Уилям Какстън, британски пионер в печатарството († 1492 г.)
• 1655 година — Йохан Денер немски музикант († 1707 г.)
• 1802 година — Николаус Ленау, австрийски стихотворец († 1850 г.)
• 1814 година — Андерс Ангстрьом, шведски физик и астроном († 1874 г.)
• 1819 година — Джордж Гейбриъл Стоукс, ирландски физик и математик († 1903 г.)
• 1823 година — Голдуин Смит, английски историк и публицист († 1910 г.)
• 1826 година — Неделя Петкова, българска просветителка († 1894 г.)
• 1847 година — Георги Странски, български политик († 1904 г.)
• 1852 година — Кристиан Крог, норвежки живописец († 1925 г.)
• 1860 година — Ани Оукли, американка, прочут стрелец († 1926 г.)
• 1866 година — Джовани Аниели, италиански предприемач († 1945 г.)
• 1870 година — Цоньо Калчев, български публицист († 1942 г.)
• 1871 година — Карл Либкнехт, немски социалист († 1919 г.)
• 1873 година — Кръстьо Раковски, български политически и държавен деятел († 1941 г.)
• 1879 година — Джон Айрланд, британски композитор († 1962 г.)
• 1895 година — Бърт Лар, американски артист († 1967 г.)
• 1899 година — Алфред Хичкок, английски режисьор и артист († 1980 г.)
• 1902 година — Феликс Ванкел, немски откривател († 1988 г.)
• 1907 година — Тамара Макарова, съветска актриса († 1997 г.)
• 1912 година — Бен Хоуган, американски играч по голф († 1997 г.)
• 1912 година — Салвадор Лурия, италиански вирусолог, Нобелов лауреат през 1969 година († 1991 г.)
• 1913 година — Архиепископ Макариос III, първи президент на Кипър († 1977 г.)
• 1918 година — Фредерик Сангър, английски биохимик, повторен Нобелов лауреат през 1958 и 1980 година († 2013 г.)
• 1921 година — Нако Чакмаков, български футболист и треньор († 2009 г.)
• 1923 година — Леа Иванова, българска певица († 1986 г.)
• 1926 година — Фидел Кастро, кубински политик и бунтовник, държавен глава на Куба
• 1936 година — Живко Чинго, публицист от СР Македония († 1987 г.)
• 1938 година — Драгомир Шопов, български стихотворец
• 1941 година — Петър Славов, български барабанист († 2008 г.)
• 1944 година — Димитър Бочев, български публицист
• 1944 година — Михаел Гайер, немски посланик
• 1946 година — Михаил Белчев, български бард, стихотворец и режисьор
• 1948 година — Катлийн Батъл, американско сопрано
• 1948 година — Харалд Киндерман, дипломат на Германия в България от август 2003 година
• 1949 година — Боби Кларк, канадски играч по хокей на лед
• 1952 година — Хърб Ритс, американски фотограф
• 1953 година — Кристалина Георгиева, български икономист, политик и европейски комисар
• 1958 година — Бойчо Величков, български футболист
• 1960 година — Андрей Слабаков, български режисьор
• 1964 година — Иън Хогланд, норвежки рокбарабанист
• 1966 година — Стефан Драганов, български футболист
• 1969 година — Емил Кременлиев, български футболист
• 1969 година — Мидори Ито, японска фигуристка
• 1970 година — Алън Шиърър, британски футболист
• 1971 година — Владимир Вдовиченков, съветски артист
• 1972 година — Ивайло Ваклинов, български футболист
• 1975 година — Джо Пери, британски състезател на снукър
• 1984 година — Нико Кранчар, хърватски футболист
• 1987 година — Цанко Цанков, български плувец
Починали
• 662 година — Максим Изповедник (* 580 г.)
• 1721 година — Жак Льолонг, френски библиограф (* 1665 г.)
• 1799 година — Василий Баженов, съветски проектант (* 1737 г.)
• 1863 година — Йожен Дьолакроа, френски художник (* 1798 г.)
• 1869 година — Адолф Ниел, френски военачалник (* 1802 г.)
• 1895 година — Трайко Китанчев, български бунтовник (* 1858 г.)
• 1896 година — Джон Миле, английски художник (* 1829 г.)
• 1900 година — Владимир Соловьов, съветски мъдрец (* 1853 г.)
• 1907 година — Херман Карел Фогел, немски астроном (* 1841 г.)
• 1908 година — Иван Гиновски, български бунтовник (* 1878 г.)
• 1912 година — Жул Масне, френски композитор (* 1842 г.)
• 1913 година — Август Бебел, немски политик (* 1840 г.)
• 1913 година — Илия Блъсков, български публицист (* 1839 г.)
• 1917 година — Едуард Бухнер, немски химик, Нобелов лауреат през 1907 година (* 1860 г.)
• 1927 година — Атанас Тинтеров, български математик
• 1932 година — Костадин Байкушев, български лесовъд (* 1867)
• 1932 година — Лян Ченфу, занаятчия на бойните изкуства (*?)
• 1933 година — Хасан бей Прищина, албански политик (* 1857 г.)
• 1934 година — Георги Вазов, боен и политически деятел (* 1860 г.)
• 1936 година — Д-р Иван Георгов, български мъдрец (* 1862 г.)
• 1944 година — Атанас Александров - Герчо, български партизанин (* 1917 г.)
• 1946 година — Хърбърт Уелс, английски публицист (* 1866 г.)
• 1956 година — Якуб Колас, беларуски публицист (* 1882 г.)
• 1970 година — Васил Миков, български археолог (* 1891 г.)
• 1984 година — Тигран Вартанович Петросян, арменски шахматист (* 1929 г.)
• 1991 година — Иван Кожедуб, украински летец (*?)
• 1994 година — Манфред Вьорнер, немски политик (* 1934 г.)
• 1996 година — Дейвид Тюдор, американски композитор (* 1926 г.)
• 1998 година — Нино Ферер, френски и италиански артист (* 1934 г.)
• 2006 година — Георги Райков, български герой (* 1953 г.)
• 2009 година — Лес Пол, американски китарист (* 1915 г.)
• 2010 година — Исак Паси, български мъдрец (* 1928 г.)
Празници
• Международен ден на левичарите — Чества се от 1984 година по самодейност на Международната конфедерация на леворъките
• Казахстан — Ден на спорта
• Тунис — Ден на дамите
Obekti.bg
Там демонстрира качества и бързо се издига от елементарен служащ до помощник в лабораторията към завода. През 1908 година две от водещите компании за произвеждане на стомана в Шефилд сплотяват напъните и основават специфична лаборатория за нововъведения, която е управлявана точно от Бриърли. В годините, предшестващи Първата международна война, производителите и в Европа, и на Острова се пробват по всякакъв начин да подобрят качествата на стоманата и да понижат ерозията и по силата на вътрешни и външни фактори.
Целта е да бъдат направени по-издръжливи оръдията. Бриърли залага в проучванията си на прибавяне на друго количество въглерод и хром към желязото, което в края на краищата води до изобретяването на неръждаемата стомана. Крайният резултат е прибавяне на тъкмо 0.24% въглерод и 12.8% хром. За достижението си той е награден през 1920 година с орден от Института по желязото и стоманата. Изобретателят умира през 1948 година
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1099 година — Паскалий II е определен за католически папа.
• 1521 година — Испанският конквистадор Ернан Кортес превзема столицата на ацтеките — днешния град Мексико.
• 1624 година — Кардинал Ришельо става основен министър на Франция в държавното управление на Луи XIII.
• 1642 година — Кристиан Хюйгенс открива южната полярна шапка на планетата Марс, наречена " Сиртис Мейджър Планиша ".
• 1868 година — Катастрофално земетресение в Перу и Еквадор убива 25 хиляди и предизвиква вреди за 300 милиона $.
• 1905 година — В Норвегия е извършен референдум за обособяване на кралството от унията с Швеция.
• 1907 година — В Ню Йорк стартират да се движат първите таксита.
• 1912 година — Провежда се първия полет на български боен аероплан над София — водач е поручик Симеон Петров, със аероплан Blériot XI.
• 1920 година — По време на полско-съветската война стартира борбата за Варшава, на 25 август Червената войска е отблъсната.
• 1923 година — Започва хиперинфлация в Германия.
• 1932 година — Адолф Хитлер отхвърля вицеканцлерския пост.
• 1940 година — Втората международна война: Започва немската интервенция Adlerangriff (Атаката на орела) против Кралските Военновъздушни сили на Обединеното кралство.
• 1952 година — Германия и Япония се причисляват към Международния Валутен Фонд.
• 1960 година — ЦАР афишира самостоятелност от Франция.
• 1961 година — Издигната е Берлинската стена и Германска демократична република затваря границата със Западен Берлин.
• 1987 година — Задържани са Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), обвинени в осъществяване на серия бомбени атентати в интервала 1984-1985 година
• 1990 година — С декрет на президента на Съюз на съветските социалистически републики Михаил Горбачов са оправдани жертвите на политическите репресии от времето на Сталин.
• 1992 година — България и Хърватия откриват дипломатически връзки.
• 1998 година — В полет към станцията " Мир (орбитална станция) " се насочва експедиция. В състава на екипажа на галактическия транспортен съд " Съюз ТМ-28 " влизат – командирът Генади Падалка, инженерът Сергей Авдеев и Юри Батурин.
Родени
• 1422 година — Уилям Какстън, британски пионер в печатарството († 1492 г.)
• 1655 година — Йохан Денер немски музикант († 1707 г.)
• 1802 година — Николаус Ленау, австрийски стихотворец († 1850 г.)
• 1814 година — Андерс Ангстрьом, шведски физик и астроном († 1874 г.)
• 1819 година — Джордж Гейбриъл Стоукс, ирландски физик и математик († 1903 г.)
• 1823 година — Голдуин Смит, английски историк и публицист († 1910 г.)
• 1826 година — Неделя Петкова, българска просветителка († 1894 г.)
• 1847 година — Георги Странски, български политик († 1904 г.)
• 1852 година — Кристиан Крог, норвежки живописец († 1925 г.)
• 1860 година — Ани Оукли, американка, прочут стрелец († 1926 г.)
• 1866 година — Джовани Аниели, италиански предприемач († 1945 г.)
• 1870 година — Цоньо Калчев, български публицист († 1942 г.)
• 1871 година — Карл Либкнехт, немски социалист († 1919 г.)
• 1873 година — Кръстьо Раковски, български политически и държавен деятел († 1941 г.)
• 1879 година — Джон Айрланд, британски композитор († 1962 г.)
• 1895 година — Бърт Лар, американски артист († 1967 г.)
• 1899 година — Алфред Хичкок, английски режисьор и артист († 1980 г.)
• 1902 година — Феликс Ванкел, немски откривател († 1988 г.)
• 1907 година — Тамара Макарова, съветска актриса († 1997 г.)
• 1912 година — Бен Хоуган, американски играч по голф († 1997 г.)
• 1912 година — Салвадор Лурия, италиански вирусолог, Нобелов лауреат през 1969 година († 1991 г.)
• 1913 година — Архиепископ Макариос III, първи президент на Кипър († 1977 г.)
• 1918 година — Фредерик Сангър, английски биохимик, повторен Нобелов лауреат през 1958 и 1980 година († 2013 г.)
• 1921 година — Нако Чакмаков, български футболист и треньор († 2009 г.)
• 1923 година — Леа Иванова, българска певица († 1986 г.)
• 1926 година — Фидел Кастро, кубински политик и бунтовник, държавен глава на Куба
• 1936 година — Живко Чинго, публицист от СР Македония († 1987 г.)
• 1938 година — Драгомир Шопов, български стихотворец
• 1941 година — Петър Славов, български барабанист († 2008 г.)
• 1944 година — Димитър Бочев, български публицист
• 1944 година — Михаел Гайер, немски посланик
• 1946 година — Михаил Белчев, български бард, стихотворец и режисьор
• 1948 година — Катлийн Батъл, американско сопрано
• 1948 година — Харалд Киндерман, дипломат на Германия в България от август 2003 година
• 1949 година — Боби Кларк, канадски играч по хокей на лед
• 1952 година — Хърб Ритс, американски фотограф
• 1953 година — Кристалина Георгиева, български икономист, политик и европейски комисар
• 1958 година — Бойчо Величков, български футболист
• 1960 година — Андрей Слабаков, български режисьор
• 1964 година — Иън Хогланд, норвежки рокбарабанист
• 1966 година — Стефан Драганов, български футболист
• 1969 година — Емил Кременлиев, български футболист
• 1969 година — Мидори Ито, японска фигуристка
• 1970 година — Алън Шиърър, британски футболист
• 1971 година — Владимир Вдовиченков, съветски артист
• 1972 година — Ивайло Ваклинов, български футболист
• 1975 година — Джо Пери, британски състезател на снукър
• 1984 година — Нико Кранчар, хърватски футболист
• 1987 година — Цанко Цанков, български плувец
Починали
• 662 година — Максим Изповедник (* 580 г.)
• 1721 година — Жак Льолонг, френски библиограф (* 1665 г.)
• 1799 година — Василий Баженов, съветски проектант (* 1737 г.)
• 1863 година — Йожен Дьолакроа, френски художник (* 1798 г.)
• 1869 година — Адолф Ниел, френски военачалник (* 1802 г.)
• 1895 година — Трайко Китанчев, български бунтовник (* 1858 г.)
• 1896 година — Джон Миле, английски художник (* 1829 г.)
• 1900 година — Владимир Соловьов, съветски мъдрец (* 1853 г.)
• 1907 година — Херман Карел Фогел, немски астроном (* 1841 г.)
• 1908 година — Иван Гиновски, български бунтовник (* 1878 г.)
• 1912 година — Жул Масне, френски композитор (* 1842 г.)
• 1913 година — Август Бебел, немски политик (* 1840 г.)
• 1913 година — Илия Блъсков, български публицист (* 1839 г.)
• 1917 година — Едуард Бухнер, немски химик, Нобелов лауреат през 1907 година (* 1860 г.)
• 1927 година — Атанас Тинтеров, български математик
• 1932 година — Костадин Байкушев, български лесовъд (* 1867)
• 1932 година — Лян Ченфу, занаятчия на бойните изкуства (*?)
• 1933 година — Хасан бей Прищина, албански политик (* 1857 г.)
• 1934 година — Георги Вазов, боен и политически деятел (* 1860 г.)
• 1936 година — Д-р Иван Георгов, български мъдрец (* 1862 г.)
• 1944 година — Атанас Александров - Герчо, български партизанин (* 1917 г.)
• 1946 година — Хърбърт Уелс, английски публицист (* 1866 г.)
• 1956 година — Якуб Колас, беларуски публицист (* 1882 г.)
• 1970 година — Васил Миков, български археолог (* 1891 г.)
• 1984 година — Тигран Вартанович Петросян, арменски шахматист (* 1929 г.)
• 1991 година — Иван Кожедуб, украински летец (*?)
• 1994 година — Манфред Вьорнер, немски политик (* 1934 г.)
• 1996 година — Дейвид Тюдор, американски композитор (* 1926 г.)
• 1998 година — Нино Ферер, френски и италиански артист (* 1934 г.)
• 2006 година — Георги Райков, български герой (* 1953 г.)
• 2009 година — Лес Пол, американски китарист (* 1915 г.)
• 2010 година — Исак Паси, български мъдрец (* 1928 г.)
Празници
• Международен ден на левичарите — Чества се от 1984 година по самодейност на Международната конфедерация на леворъките
• Казахстан — Ден на спорта
• Тунис — Ден на дамите
Obekti.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ