Амелия Еърхарт става първата жена, прелетяла над Атлантическия океан сама
Амелия Мери Еърхарт е американски летец, една от първите жени-пилоти и първата жена, прелетяла над Атлантическия океан. Родена на 24 юли 1897 година Изчезва безследно на 2 юли 1937 над Тихия океан по време на околосветски полет. Обявена е за мъртва на 5 януари 1939 година
На 20 май 1932 година 34-годишната Амелия Еърхарт излетява сама от Харбър Грейс, Нюфаундленд с концепцията да повтори презатлантическия полет на Чарлз Линдберг. След 14 часа и 56 минути - на 21 май, каца на пасбище в Кълмор, Северна Ирландия. Днес там се намира център „ Амелия Еърхарт “.
Като първата жена, прелетяла над Атлантическия океан сама, Еърхарт получава Distinguished Flying Cross (Орден за достижения в авиацията) от Конгреса на Съединени американски щати, медал на „ Почетния легион “ от държавното управление на Франция и златен орден на Националното географско общество от президента Хърбърт Хувър.
На 11 юли 1935 година Еърхарт става първият човек, летял самичък от Хонолулу до Оукланд, Калифорния. По-късно същата година лети сама от Лос Анджелис до Мексико сити. Следващият ѝ връх е сама от Мексико сити до Ню Йорк.
Еърхарт взе участие и в надпревари за дами като премиите ѝ са многочислени. През 1936 година взема решение, че е време и за околосветски полет, за който ѝ е необходим нов аероплан.
Полетът, който Еърхарт възнамерява, няма да е първият към Земята, само че ще е най-дългият — 47 000 км. За навигатори избира Фред Нунан и Хари Манинг. Тръгват на 17 март 1937 година от Оукланд. В Хаваи самолетът минава през монтьор. Налага се да излетят от Пърл Харбър, само че вместо да се издигне, самолетът се завърта. Причината не е изяснена, само че полетът е отсрочен защото провалите по машината са съществени.
Еърхарт взема решение да опита наново единствено с Нунан и то от запад на изток заради метеорологични аргументи. Излитат на 1 юни 1937 година Спират в Южна Америка, Африка, Индия и Югоизточна Азия. На 29 юни идват в Лае, Нова Гвинея. Остават им единствено 11 000 км над Тихия океан.
На 2 юли потеглят от Лае към остров Хауланд. Там корабът „ Итаска “ на американската брегова защита чака Еърхарт, с цел да ѝ помогне да се приземи. Поради серия от неточности, за които има доста теории, радио навигацията от „ Итаска “ не се получава. Екипажът на кораба чува Еърхарт (и по този начин схваща, че координатите ѝ са неправилни), само че тя не улавя тяхното предаване. След няколко часа опити да се свържат връзката прекъсва. Последвалите сигнали по радиото и по морзов код също не доближават до летците, само че излиза наяве, че самолетът към този момент не е във въздуха. Сигналите му за помощ са засечени и от станции на самолетна компания Пан Американ, само че и през последвалите пет дни никой не съумява да получи задоволително данни за координатите му.
„ Итаска “ стартира търсене на север и запад от Хауланд. Скоро издирването се поема от американските военноморски сили, които се насочват към островите Финикс. Седмица след изгубването на самолета се получават данни, че на остров Гарднър има пресни следи от хора, само че не се виждат нито Еърхарт и Нунан, нито самолетът.
Издирването продължава девет дни и коства четири млн. $. Но недоразвитите техники на търсене и неналичието на съгласуваност в напъните на военноморските сили и бреговата защита водят в задънена улица. Не са открити никакви физически остатъци.
Теории за изгубването на самолета и екипажа му има доста. Една от тях, с доста поддръжници, гласи, че горивото свършва и самолетът потъва в океана. Тази доктрина намира доказателства и в преписка на Путнам, която демонстрира, че в Лае самолетът не е зареден догоре. През 2002 и 2006 година се организират проучвания с хидролокатор, само че самолетът не е открит.
Друга е теорията на Международната група за търсене на исторически летателни апарати (The International Group for Historic Aircraft Recovery). Според нея самолетът на Еърхарт пада при остров Гарднър и се разрушава в останките на товарен транспортен съд. През 1940 година британски водач оповестява, че е разкрил скелета на Еърхарт в югоизточния завършек на острова. Във Фиджи британски учени мерят костите и стигат до заключението, че са на наедрял мъж. През 1998 година правосъдни антрополози афишират, че в действителност са на жена, само че не могат да дефинират сигурно дали са на Еърхарт. Групата открива и предмети — елементи от мъжки и женски токове, сходни на носените от Еърхарт и Нунан, алуминиево табло като от аероплан и парче плексиглас с дебелина на прозореца на самолета.
Експедиция през лятото на 2007 година донася нови находки, само че дали те са следи от Еърхарт и Нунан остава противоречиво. През 2010 година се приготвя нова експедиция, която твърди, че може да се потвърди тяхната доктрина с проучване на ДНК.
Съществува и доктрина за спасяването на Еърхарт и Нунан от японски транспортен съд. По това време южната част на Тихия океан се патрулира постоянно от японски войски и съгласно теорията (в която мощно има вяра майката на Еърхарт) двамата летци са пленени. През 1966 година журналистът Фред Гьорнер разгласява книга, в която твърди, че самолетът се разрушава в архипелага Сайпан, а Еърхарт и Нунан са хванати и екзекутирани. Книгата среща остри рецензии, само че и поражда безчетни клюки и още теории, които не показват задоволително доказателства. Между тях участват и изказванията, че Еърхарт е била американски разузнавач и че не е мъртва, а живее в Ню Джърси под името Ирен Крегмил Болан. Болан отхвърля да е Ерхарт и даже завежда дело против писателя, който твърди това в книгата Amelia Earhart Lives. Издателите отдръпват книгата от пазара и подписват съглашение с Болан.
Източник: Уикипедия
На 20 май 1932 година 34-годишната Амелия Еърхарт излетява сама от Харбър Грейс, Нюфаундленд с концепцията да повтори презатлантическия полет на Чарлз Линдберг. След 14 часа и 56 минути - на 21 май, каца на пасбище в Кълмор, Северна Ирландия. Днес там се намира център „ Амелия Еърхарт “.
Като първата жена, прелетяла над Атлантическия океан сама, Еърхарт получава Distinguished Flying Cross (Орден за достижения в авиацията) от Конгреса на Съединени американски щати, медал на „ Почетния легион “ от държавното управление на Франция и златен орден на Националното географско общество от президента Хърбърт Хувър.
На 11 юли 1935 година Еърхарт става първият човек, летял самичък от Хонолулу до Оукланд, Калифорния. По-късно същата година лети сама от Лос Анджелис до Мексико сити. Следващият ѝ връх е сама от Мексико сити до Ню Йорк.
Еърхарт взе участие и в надпревари за дами като премиите ѝ са многочислени. През 1936 година взема решение, че е време и за околосветски полет, за който ѝ е необходим нов аероплан.
Полетът, който Еърхарт възнамерява, няма да е първият към Земята, само че ще е най-дългият — 47 000 км. За навигатори избира Фред Нунан и Хари Манинг. Тръгват на 17 март 1937 година от Оукланд. В Хаваи самолетът минава през монтьор. Налага се да излетят от Пърл Харбър, само че вместо да се издигне, самолетът се завърта. Причината не е изяснена, само че полетът е отсрочен защото провалите по машината са съществени.
Еърхарт взема решение да опита наново единствено с Нунан и то от запад на изток заради метеорологични аргументи. Излитат на 1 юни 1937 година Спират в Южна Америка, Африка, Индия и Югоизточна Азия. На 29 юни идват в Лае, Нова Гвинея. Остават им единствено 11 000 км над Тихия океан.
На 2 юли потеглят от Лае към остров Хауланд. Там корабът „ Итаска “ на американската брегова защита чака Еърхарт, с цел да ѝ помогне да се приземи. Поради серия от неточности, за които има доста теории, радио навигацията от „ Итаска “ не се получава. Екипажът на кораба чува Еърхарт (и по този начин схваща, че координатите ѝ са неправилни), само че тя не улавя тяхното предаване. След няколко часа опити да се свържат връзката прекъсва. Последвалите сигнали по радиото и по морзов код също не доближават до летците, само че излиза наяве, че самолетът към този момент не е във въздуха. Сигналите му за помощ са засечени и от станции на самолетна компания Пан Американ, само че и през последвалите пет дни никой не съумява да получи задоволително данни за координатите му.
„ Итаска “ стартира търсене на север и запад от Хауланд. Скоро издирването се поема от американските военноморски сили, които се насочват към островите Финикс. Седмица след изгубването на самолета се получават данни, че на остров Гарднър има пресни следи от хора, само че не се виждат нито Еърхарт и Нунан, нито самолетът.
Издирването продължава девет дни и коства четири млн. $. Но недоразвитите техники на търсене и неналичието на съгласуваност в напъните на военноморските сили и бреговата защита водят в задънена улица. Не са открити никакви физически остатъци.
Теории за изгубването на самолета и екипажа му има доста. Една от тях, с доста поддръжници, гласи, че горивото свършва и самолетът потъва в океана. Тази доктрина намира доказателства и в преписка на Путнам, която демонстрира, че в Лае самолетът не е зареден догоре. През 2002 и 2006 година се организират проучвания с хидролокатор, само че самолетът не е открит.
Друга е теорията на Международната група за търсене на исторически летателни апарати (The International Group for Historic Aircraft Recovery). Според нея самолетът на Еърхарт пада при остров Гарднър и се разрушава в останките на товарен транспортен съд. През 1940 година британски водач оповестява, че е разкрил скелета на Еърхарт в югоизточния завършек на острова. Във Фиджи британски учени мерят костите и стигат до заключението, че са на наедрял мъж. През 1998 година правосъдни антрополози афишират, че в действителност са на жена, само че не могат да дефинират сигурно дали са на Еърхарт. Групата открива и предмети — елементи от мъжки и женски токове, сходни на носените от Еърхарт и Нунан, алуминиево табло като от аероплан и парче плексиглас с дебелина на прозореца на самолета.
Експедиция през лятото на 2007 година донася нови находки, само че дали те са следи от Еърхарт и Нунан остава противоречиво. През 2010 година се приготвя нова експедиция, която твърди, че може да се потвърди тяхната доктрина с проучване на ДНК.
Съществува и доктрина за спасяването на Еърхарт и Нунан от японски транспортен съд. По това време южната част на Тихия океан се патрулира постоянно от японски войски и съгласно теорията (в която мощно има вяра майката на Еърхарт) двамата летци са пленени. През 1966 година журналистът Фред Гьорнер разгласява книга, в която твърди, че самолетът се разрушава в архипелага Сайпан, а Еърхарт и Нунан са хванати и екзекутирани. Книгата среща остри рецензии, само че и поражда безчетни клюки и още теории, които не показват задоволително доказателства. Между тях участват и изказванията, че Еърхарт е била американски разузнавач и че не е мъртва, а живее в Ню Джърси под името Ирен Крегмил Болан. Болан отхвърля да е Ерхарт и даже завежда дело против писателя, който твърди това в книгата Amelia Earhart Lives. Издателите отдръпват книгата от пазара и подписват съглашение с Болан.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ