Защо десетки хиляди бежанци се връщат в Сирия
Амар Марауи обезверено желал да напусне Сирия и избягал. В началото на 2016 година той платил на контрабандисти и стигнал по рисков морски маршрут до Гърция, след което претърпял изтощително пътешестване с трен, рейс и пешком през Европа.
Две години по-късно 36-годишният мъж е още веднъж вкъщи в Алепо. Върнал се предишното лято - подтиснат, налегнат от носталгия и ужасяващ от вероятността да остане там още една зима, той не можел да понесе живота в немския град Зул.
Германия " беше скучна, скучна, скучна ", сподели той.
Марауи е един от дребното върнали се в Сирия бежанци от над 5.4-те милиона, избягали от родината си след експлоадирането на гражданската война през 2011 година Засега те са напълно малко - десетки хиляди. Организация на обединените нации и приемащите страни в Европа не предизвикват връщането им, като споделят, че Сирия не е безвредна. Но потокът от завръщащи се хора
може да нарасне през идната година,
тъй като ситуацията в Сирия се стабилизира, а в приемащите страни се усилва враждебността към бежанците. Подкрепяната от Русия войска на президента Башар Асад си възвърна съвсем всички огромни градове, а групировката " Ислямска страна " е изгонена от съвсем цялата територия, която владееше в миналото.
Мотивите за завръщане са доста. Сред тях е и най-обикновената носталгия. Много бежанци са изхарчили всичките си спестявания и или не могат да си намерят работа, или не получават позволение да работят. Стотици хиляди линеят в лагери в прилежащи страни. Тези, които отидат в Европа, постоянно получават помощ, само че някои схващат, че Западът не предлага опциите, на които са се надявали, или са подложени на дискриминация, или се усещат изолирани в друга просвета с езикови бариери и недопечен климат.
Има обаче и доста съществени аргументи да изберат да останат в заточение. Спокойствието в някои елементи на Сирия зависи от нежните локални примирия. В някои региони не престават да се водят боеве, в това число сред Асад и бунтовниците в северозападните региони и на други места. Мнозина млади мъже не желаят да се връщат, тъй като се опасяват, че ще би трябвало да отидат на наложителна военна работа. Дори в регионите, където боевете са спрели и за момента наподобява малко евентуално да избухнат още веднъж, градовете са мощно разрушени. Близо 6.1 милиона сирийци, които към момента са в страната, са напуснали домовете си, тъй че бежанците не са единствените, които чакат да се завърнат.
Трудно е да се откри броят на завръщащите се. Сирийските управляващи споделят, че нямат точни данни, и прибавят, че мнозина се връщат през Ливан и не са разпитвани дали са бежанци или просто пътуващи сирийци. Европейските страни и Турция не ревизират дали тръгващите си сирийци се връщат в родината. Според представителя Андрей Махечич Върховният комисариат за бежанците на Организация на обединените нации (ВКБООН)
има информация за към 68 000 бежанци,
завърнали се непринудено от прилежащи страни от януари до октомври 2017 година Това са най-новите данни. Той сподели, че броят на завръщащите се е незабележим спрямо този на оставащите в Ливан, Йордания, Турция и Европа и на към момента напускащите Сирия.
Миналата година Турция, където има 3.5 милиона сирийски бежанци, завзе територия в Северозападна Сирия по общата граница сред двете страни. Оттогава са се завърнали към 130 000 сирийци от този регион.
От Йордания, където има 650 000 бежанци, са се завърнали единствено към 8000 сирийци през цялата 2017 година, демонстрират данни на ВКБООН. Повечето са тръгнали скоро след постигането през юли на локално помирение в част от Южна Сирия, след това броя е намаляла за годината. ВКБООН съобщи предишния месец, че в Ливан броят на записаните бежанци е паднал под един милион за първи път от 2014 година Някои са се преселили в трети страни или са умряли, само че няколко хиляди са се върнали в родината.
© Associated Press
Не всички се връщат, тъй като са подготвени.
Жена на име Ум Уисам съобщи за " Асошиейтед прес ", че се върнала в Сирия през август след шест години в Йордания. Съпругът й бил депортиран няколко месеца преди този момент - един от към 2300 депортирани от Йордания през 2017 година Там той работел в строителството и без неговите приходи Ум Уисам и петте им деца не можели да продължат да живеят там. Семейството е от Алепо, само че цената на живота там ги принудила да се заселят в южния сирийски град Дараа. " За страдание, тук няма вода, няма електричество, няма работа. Положението ни е доста тежко, заклевам се в Бога ", написа тя в " Уотсап ".
В същото време Марауи се радва, че си е вкъщи. Той седи зад бюрото в сервиза си за гуми покрай основния площад на Алепо " Садала Ал Джабири ". Сега градът значително е спокоен, откакто държавните сили победиха бунтовниците там през декември 2016 година
Като мнозина други Марауи подхванал епично пътешестване, с цел да отиде в сигурност в Европа. Той напуснал Сирия през януари 2016 година От Турция се качил на една от препълнените надуваеми лодки на контрабандистите, с цел да стигне до гръцкия остров Лесбос - изключително рисково пътешестване, тъй като не знае да плува. Минал през Македония, Сърбия, Словения, Хърватия и Австрия, дълго пътувал с трен и ходил пеш през гори. В Германия почнал да учи език и поминък. Германците обезпечили храна, облекла и възнаграждение, само че " в града, където се открих, нямаше живот, имаше малко хора, изпитваш психически напън, подтиснатост и е студено ", сподели той.
Изкарал единствено няколко месеца и през юли се върнал.
13-годишният Адиб Аюб подхванал пътешестване по море до Гърция с чичо си през 2015 година " Прецених, че вероятността за оцеляване в морето е по-голяма от тази за оцеляване в Алепо ", сподели татко му Фирас Аюб. " Преди, и да ми предлагаха Европа, Америка и всички континенти на света, не бих напуснал страната си ", сподели Фирас, който е притежател на магазин за шоколадови произведения в центъра на Алепо. " Мисълта за овакантяване се появи,
когато войната унищожи всичко.
Може ли някой да остане и да живее в огнено кълбо? Където и да отидеш, все огън, снаряди и ракети. " Надеждата била, че откакто синът се откри в Европа, ще бъде позволено на неговите родителите и трима му братя и сестри да се причислят към него. Но това по този начин и не станало, по тази причина след две години неговите родители му споделили да се върне. През септември момчето пристигнало на летището в Дамаск, където било посрещнато от разплаканата си майка.
" Беше премеждие ", сподели Адиб, седнал до нафтова печка една студена заран в жилището на родителите си в западната част на Алепо. Ходил на учебно заведение в немския град Райнхайм и бил полузащитник в локалния футболен тим. Сега Адиб играе за футболния тим " Итихад " в Алепо - един от водещите тимове в Сирия.
Казва, че не би се върнал в Европа, даже да има опция.
" Това е нашата страна ", сподели той. " Ако отидем в друга страна, в Германия, хората там не са като нас. " /БТА
Всичко, което би трябвало да знаете за: Сирийската рецесия (1280)
Две години по-късно 36-годишният мъж е още веднъж вкъщи в Алепо. Върнал се предишното лято - подтиснат, налегнат от носталгия и ужасяващ от вероятността да остане там още една зима, той не можел да понесе живота в немския град Зул.
Германия " беше скучна, скучна, скучна ", сподели той.
Марауи е един от дребното върнали се в Сирия бежанци от над 5.4-те милиона, избягали от родината си след експлоадирането на гражданската война през 2011 година Засега те са напълно малко - десетки хиляди. Организация на обединените нации и приемащите страни в Европа не предизвикват връщането им, като споделят, че Сирия не е безвредна. Но потокът от завръщащи се хора
може да нарасне през идната година,
тъй като ситуацията в Сирия се стабилизира, а в приемащите страни се усилва враждебността към бежанците. Подкрепяната от Русия войска на президента Башар Асад си възвърна съвсем всички огромни градове, а групировката " Ислямска страна " е изгонена от съвсем цялата територия, която владееше в миналото.
Мотивите за завръщане са доста. Сред тях е и най-обикновената носталгия. Много бежанци са изхарчили всичките си спестявания и или не могат да си намерят работа, или не получават позволение да работят. Стотици хиляди линеят в лагери в прилежащи страни. Тези, които отидат в Европа, постоянно получават помощ, само че някои схващат, че Западът не предлага опциите, на които са се надявали, или са подложени на дискриминация, или се усещат изолирани в друга просвета с езикови бариери и недопечен климат.
Има обаче и доста съществени аргументи да изберат да останат в заточение. Спокойствието в някои елементи на Сирия зависи от нежните локални примирия. В някои региони не престават да се водят боеве, в това число сред Асад и бунтовниците в северозападните региони и на други места. Мнозина млади мъже не желаят да се връщат, тъй като се опасяват, че ще би трябвало да отидат на наложителна военна работа. Дори в регионите, където боевете са спрели и за момента наподобява малко евентуално да избухнат още веднъж, градовете са мощно разрушени. Близо 6.1 милиона сирийци, които към момента са в страната, са напуснали домовете си, тъй че бежанците не са единствените, които чакат да се завърнат.
Трудно е да се откри броят на завръщащите се. Сирийските управляващи споделят, че нямат точни данни, и прибавят, че мнозина се връщат през Ливан и не са разпитвани дали са бежанци или просто пътуващи сирийци. Европейските страни и Турция не ревизират дали тръгващите си сирийци се връщат в родината. Според представителя Андрей Махечич Върховният комисариат за бежанците на Организация на обединените нации (ВКБООН)
има информация за към 68 000 бежанци,
завърнали се непринудено от прилежащи страни от януари до октомври 2017 година Това са най-новите данни. Той сподели, че броят на завръщащите се е незабележим спрямо този на оставащите в Ливан, Йордания, Турция и Европа и на към момента напускащите Сирия.
Миналата година Турция, където има 3.5 милиона сирийски бежанци, завзе територия в Северозападна Сирия по общата граница сред двете страни. Оттогава са се завърнали към 130 000 сирийци от този регион.
От Йордания, където има 650 000 бежанци, са се завърнали единствено към 8000 сирийци през цялата 2017 година, демонстрират данни на ВКБООН. Повечето са тръгнали скоро след постигането през юли на локално помирение в част от Южна Сирия, след това броя е намаляла за годината. ВКБООН съобщи предишния месец, че в Ливан броят на записаните бежанци е паднал под един милион за първи път от 2014 година Някои са се преселили в трети страни или са умряли, само че няколко хиляди са се върнали в родината.
© Associated Press
Не всички се връщат, тъй като са подготвени.
Жена на име Ум Уисам съобщи за " Асошиейтед прес ", че се върнала в Сирия през август след шест години в Йордания. Съпругът й бил депортиран няколко месеца преди този момент - един от към 2300 депортирани от Йордания през 2017 година Там той работел в строителството и без неговите приходи Ум Уисам и петте им деца не можели да продължат да живеят там. Семейството е от Алепо, само че цената на живота там ги принудила да се заселят в южния сирийски град Дараа. " За страдание, тук няма вода, няма електричество, няма работа. Положението ни е доста тежко, заклевам се в Бога ", написа тя в " Уотсап ".
В същото време Марауи се радва, че си е вкъщи. Той седи зад бюрото в сервиза си за гуми покрай основния площад на Алепо " Садала Ал Джабири ". Сега градът значително е спокоен, откакто държавните сили победиха бунтовниците там през декември 2016 година
Като мнозина други Марауи подхванал епично пътешестване, с цел да отиде в сигурност в Европа. Той напуснал Сирия през януари 2016 година От Турция се качил на една от препълнените надуваеми лодки на контрабандистите, с цел да стигне до гръцкия остров Лесбос - изключително рисково пътешестване, тъй като не знае да плува. Минал през Македония, Сърбия, Словения, Хърватия и Австрия, дълго пътувал с трен и ходил пеш през гори. В Германия почнал да учи език и поминък. Германците обезпечили храна, облекла и възнаграждение, само че " в града, където се открих, нямаше живот, имаше малко хора, изпитваш психически напън, подтиснатост и е студено ", сподели той.
Изкарал единствено няколко месеца и през юли се върнал.
13-годишният Адиб Аюб подхванал пътешестване по море до Гърция с чичо си през 2015 година " Прецених, че вероятността за оцеляване в морето е по-голяма от тази за оцеляване в Алепо ", сподели татко му Фирас Аюб. " Преди, и да ми предлагаха Европа, Америка и всички континенти на света, не бих напуснал страната си ", сподели Фирас, който е притежател на магазин за шоколадови произведения в центъра на Алепо. " Мисълта за овакантяване се появи,
когато войната унищожи всичко.
Може ли някой да остане и да живее в огнено кълбо? Където и да отидеш, все огън, снаряди и ракети. " Надеждата била, че откакто синът се откри в Европа, ще бъде позволено на неговите родителите и трима му братя и сестри да се причислят към него. Но това по този начин и не станало, по тази причина след две години неговите родители му споделили да се върне. През септември момчето пристигнало на летището в Дамаск, където било посрещнато от разплаканата си майка.
" Беше премеждие ", сподели Адиб, седнал до нафтова печка една студена заран в жилището на родителите си в западната част на Алепо. Ходил на учебно заведение в немския град Райнхайм и бил полузащитник в локалния футболен тим. Сега Адиб играе за футболния тим " Итихад " в Алепо - един от водещите тимове в Сирия.
Казва, че не би се върнал в Европа, даже да има опция.
" Това е нашата страна ", сподели той. " Ако отидем в друга страна, в Германия, хората там не са като нас. " /БТА
Всичко, което би трябвало да знаете за: Сирийската рецесия (1280)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ