Алуминият е химичен елемент, метал от група 13 и период

Алуминият е химичен детайл, метал от група 13 и интервал 3 на периодическата система. Той се значи със признака Al и има атомен номер 13. При стайна температура е твърдо вещество, неразтворимо във вода.
Алуминият е сребристобял мек немагнитен ковък метал, най-изобилният метал в земната кора и третият най-изобилен химичен детайл в нея, след кислорода и силиция. Той сформира към 8% от масата на твърдата завивка на Земята. Химически деен, алуминият рядко се среща в природата в чист тип, а нормално е съставка от някой от повече от 270-те съдържащи алуминий минерали. Сред тях главен източник за индустриален рандеман на алуминий е бокситът. Въпреки необятното разпространяване на алуминия в природата, солите му не се метаболизират от никоя известна форма на живот, като растенията и животните добре понасят метала.
Характерни за алуминия са релативно ниската му компактност и устойчивостта му на разяждане, дължаща се на пасивирането посредством формиране на компактен лекомислен пласт от оксиди. Конструктивните детайли, направени от алуминиеви сплави, играят основна роля в авиацията и намират доста приложение в другите клонове на превоза и в строителството. Сред химичните му съединения най-голямо стопанско значение имат оксидите и сулфатите.
Химическите свойства на алуминия го вършат потребен като катализатор или прибавъчен материал в разнообразни химични смеси, като взривните субстанции, основани на амониев нитрат. Въпреки че електропроводимостта му е доста по-ниска от тази на медта, алуминият е постоянно употребена опция при производството на електрически проводници, заради по-ниската му компактност и цена.