![[Alphaspirit, Shutterstock] - Въпреки възхода на дигиталните технологии и увеличаващите](https://www.capital.bg/shimg/zx620y323c_3184444.jpg)
Как мишката не изяде книжката
[Alphaspirit, Shutterstock]
- Въпреки възхода на цифровите технологии и увеличаващите се цени от ден на ден хора четат хартиени книги.
- Приходите на огромните издателства и вериги книжарници порастват.
- Българската литература изживява дребен подем.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Георги Господинов: Организираната незначителност не обича другите
Сборникът със " свръхкратки истории " " Всички наши тела " е към този момент в книжарниците
24 май 2018
Книга: Пол Остър – " 4321 "
Сред тематиките на романа е до каква степен е допустимо Съединени американски щати да се изправят пред травматичните моменти от историята си
11 май 2018
Завръщането на писателя
Главният редактор на " Сиела " Захари Карабашлиев издава втория си разказ " Хавра "
26 авг 2017 " Българите не четат. " Шансовете да сте чули това факсимиле в миналото през живота си са високи. Истината обаче е, че това не е правилно, изключително в последно време. Хората четат повече, издават се повече книги, усилват се книжарниците, оборотите на издателствата порастват.
Парадоксът на българската книга - разминаването сред чувства и обстоятелства, има три страни. От една страна, са клишетата. От друга страна, са числата: съгласно статистиката на Национален статистически институт броят на постоянно четящите хора в България е повишен с близо 100 хиляди за 2016 година по отношение на 2011 година Нещо повече - данните на института демонстрират, че четящите хора в България към този момент са повече от нечетящите. От трета страна, са играчите на пазара - някои от тях остават песимистично настроени и по-скоро следват метода на мислене на клишетата. Техните резултати обаче демонстрират, че от началото на това десетилетие съвсем всички се радват на осезателен растеж на приходите. Това е огромната картина. Погледнат в елементи обаче, българският хартиен пазар продължава да има проблеми.
Бизнесът е съсредоточен главно в огромните градове, до момента в който в множеството от по-малките обитаеми места няма книжарници и четящите разчитат на неразвити библиотеки и онлайн пазара, който също не пораства по метода, по който се очакваше единствено преди няколко години. Към това може да прибавим и че цените на книгите в страната порастват доста по-бързо, в сравнение с междинния ритъм за Европа, до момента в който тиражите понижават.
Броят на издателствата в България е голям - те са безусловно хиляди, въпреки доста от тях да издават единствено по една или две книги на година като непряк бизнес. Броят на книжарниците за сметка на това е надалеч по-малък и там елементарно могат да бъдат откроени най-големите играчи: " Сиела ", " Хеликон ", " Ориндж ", " Буктрейдинг ", " Хермес " и " Букпойнт ". На техните лавици всяка година се появяват към 6 хиляди нови заглавия. Общо 10 хиляди книжни издания в България получават код ISBN, само че доста от тях са в микротираж.
Леко оживление или освен това
" Продължава един подем на книгоиздаването в България и има трендове четенето да се трансформира в мода, изключително измежду младите ", разяснява пред " Капитал " Светлозар Желев, редактор на предаването " Библиотеката " в Българска национална телевизия и книжовен сътрудник. Неговите наблюдения са, че българският книжовен пазар се развива добре, макар че измежду доста от представителите на бизнеса могат да се чуят отрицателни трендове.
" Ако се съпоставим с други страни, България е в доста челни позиции по брой издадени заглавия годишно ", споделя Желев. " Дори да има проблем с четенето, той не е фрапантен. Има доста отрицателни мнения, че младите не четат, само че аз не считам по този начин. " Според него най-големият проблем пред българските фенове на литературата остава икономическото положение, тъй като не всички могат да си купуват книги, а библиотеките остават неразвити и няма обща държавна тактика за тях.
" Според мен читателите се усилват ", разяснява Йордан Антов, шеф на издателска къща " Бард " и създател на издателството за българска литература " Лексикон ". " При състояние че тиражите ни се резервират релативно непроменени през последните години, а пораства и броят на хората, които четат в интернет, съгласно мен имаме нарастване на читателската интензивност. " За Антов развиването на пазара минава през два съществени стадия - образование на най-младите в интензивно четене и отваряне на книжарници в по-малките обитаеми градове.
" Трябва да се одобри незабавно закон във всеки град над 5 хиляди души да има книжарница. В момента всички търговски вериги продават в огромните градове, а в дребните, човек даже да желае, няма къде да си купи книга ", споделя Антов. " Трябва да се работи в тенденция публично-частни сдружения сред общината и Асоциацията на българските книгоиздатели, тъй че във всеки български град над 5 хиляди души да има най-малко един търговски обект за книги. "
Тази концепция несъмнено е противоречива, само че и без нея пазарът се развива относително добре. Общият консенсус е, че се следи леко оживление. Като " леко оживление " обаче не могат да бъдат избрани растежите в продажбите на най-големите вериги книжарници в страната " Сиела ", " Хеликон " и " Ориндж ", през които най-лесно може да се прегледа както консолидацията на книжарниците, по този начин и растежът на общия пазар. По-добро определение за тях би бил относително дълготрайна наклонност на растеж на пазара. Електронната гражданска война анулирана
Само допреди няколко години упованията на международния хартиен бизнес беше, че скоро той няма да бъде книжен. Според някои прогнози пазарът на електронните книги към днешна дата трябваше да е надминал този на хартиените издания, само че това просто не се случва. Още по-малко в България. Една от най-очевидните аргументи е, че цената на електронните книги не е осезаемо по-ниска, в сравнение с тази на хартиените носители. Обяснението се крие в това, че спестените разноски за щемпел и дистрибуция значително се припокриват от над два пъти по-високи авторски права. Така, в случай че за една хартиена книга авторският дял е към 15%, при електронните книги доближава 40%. Друга причина е, че издателствата по целия свят, с цел да предотвратят неслучилата се гражданска война, вложиха интензивно в по-красиви издания и по този начин трансфораха естетическата стойност на книгата в същински фактор на пазара.
Новият водач
" Сиела " постоянно е била измежду огромните български издателства, само че в този момент към този момент от компанията настояват и че към този момент не са " измежду ", а са най-големите без ангажименти. По думите на Константин Йорданов, шеф " Книгоиздаване " в " Сиела ", компанията е първа по доходи измежду книжарниците от 2015 година насам, а от 2017 година е и най-голямото издателство, като надминава по доходи към този момент някогашния водач " Егмонт ". Приходите на " Сиела " за 2017 година са малко над 31 млн. лв., от които 60% са от целия хартиен бизнес, а 17% - единствено от книгоиздаване.
Трансформацията на " Сиела " стартира през 2012 година, когато Йорданов става шеф на самото издателство. Преди това той работи в " Сиела " като търговски шеф на книжарниците. Чрез опита си и погледа над пазара Йорданов взема решение, че " Сиела " би трябвало да промени бизнес практиките си изоснови. " На първо време спряхме издаването на всички създатели, чиито книги са губещи. В момента всеки български създател в " Сиела " е доходоносен ", споделя той. " Сиела " също по този начин се насочва и към издаването на повече международни създатели, които издателството до този миг е пренебрегвало, тъй като се е фокусирало върху българските имена.
Изкачването на " Сиела " до върха на пирамидата не идва без рецензия. Компанията значително е затворила пазарния цикъл, защото разполага както с издателство, по този начин и с голяма верига книжарници и уебсайт, през който продава заглавията от личното си издателство. Изчисленията на компанията сочат, че към 35% от всички книги, които " Сиела " продава, се продават по техни канали – фирмени книжарници и интернет.
Основен съперник на " Сиела " в региона на търговията с книги продължава да бъде " Хеликон ", която е към този момент втора на пазара. От компанията отхвърлиха да приказват пред " Капитал ". Подобно на съвсем всички огромни играчи на пазара – както издателства, по този начин и дистрибутори – и приходите на " Хеликон " вървят в непрекъсната възходяща линия през последните няколко години.
Има слаб напредък, от една страна, само че от друга...
" Има слаб напредък, от една страна, само че от друга, доста сътрудници се оплакват от слаби обороти ", разяснява пред " Капитал " Раймонд Вагенщайн, шеф на издателска къща " Колибри ". Според него пазарът продължава да бъде комплициран и спорен и дали е добър зависи доста от това кой какво издава. Неговите наблюдения са, че се следи муден растеж от 2008 година насам, когато поради финансовата рецесия е имало голям спад. Числата обаче споделят друго: растежът на " Колибри " не е муден и за 2017 година компанията има над два пъти по-високи доходи, в сравнение с през 2010 година
" Ние имаме доста огромна продукция – по 3-4 нови книги всяка седмица ", споделя още Вагенщайн. " Би ни било по-лесно, в случай че можехме да издаваме по-малко книги, само че не можем, тъй като това е една бизнес машина, от която не можем да слезем. " Вагенщайн показва, че даже през днешния ден " Колибри " да спре да работи по нови заглавия, издателската къща въпреки всичко ще има задоволително работа за идващите най-малко две години.
Наблюденията на Вагенщайн са, че хората, които четат, се усилват и че бизнесът би трябвало да се бори с настройката, че българите не четат. " По време на прехода се загуби едно потомство, само че най-малко сега има раздвижване и нарастване на четящите хора. Аз отивам на министър председатели на книги, където е цялостно с младежи, които се интересуват и приказват за книги. "
Вагенщайн признава, че цените на книгите вървят мощно нагоре през последните години. За феномена има няколко обясними аргументи, като повдигането на цената на хартията, спада на междинните тиражи и един от безконечните тръни в очите на книгоиздателите в България – Данък добавена стойност, който за разлика от доста страни в Европа не е диференциран за книгите. Въпреки тези пояснения остават и доста въпросителни (виж идващия текст).
Преди 20 години продавахме на улицата, в този момент имаме сигурни сътрудници
" Моето наблюдаване е аналогично на статистиката – има напредък през последните 10 години, има и узряване на пазара. Самите книжни вериги се консолидираха и се работи по-добре ", разяснява Манол Пейков от пловдивското издателство " Жанет 45 ". Той счита, че неговото издателство, което е дом на някои от най-добре продаваните български създатели като Георги Господинов и Милен Русков, не може да бъде обсъждано като единица за мярка, тъй като " Жанет 45 " издава характерен вид книги.
Пейков вижда и цялостна смяна на метода на работа на пазара, като издателствата към този момент са по-зависими от търговците. " Пазарът на книги се промени, с цел да могат всички да продават повече и да стигнат до повече хора ", споделя той. За образец Пейков дава книгите, които са ситуирани на касата. " Особено в случай че е дребна брошура, тя се продава като топъл самун. Или си плащаш на седмица, или на месец, тези неща стартират да стават все по-скъпи. Така е в целия свят. "
Развитието на българския пазар за него е очевидно. " Преди 20 години продавахме на улицата, а в този момент работим със съществени сътрудници, на които можем да разчитаме. " Според Пейков има още място за напредък на промишлеността, само че той в последна сметка ще доближи един миг, в който да понижи сегашните темпове на развиване. " От една страна, пазара е задоволително зрял, само че към момента не е презрял. Това са събитията на промишлеността, един добър интервал на напредък. Отнася се за целия пазар, само че най-много за българските създатели, които стават все по-модерни. "
Сезонният бизнес и късия живот на книгата
" Проблемът в България е, че не знаеш авансово една книга до каква степен ще се осъществя. Връзката с книжарниците не е " какъв брой бройки искаш ", а " ти я издай, пък ще забележим ", споделя Вагенщайн. " Всичко това е риск на издателя. " От " Колибри " и " Сиела " застават зад едно и също изказване - животът на книгите в България е прекомерно къс. Докато по света една книга има живот от към пет години, в България той е към пет пъти по-кратък.
" Когато мине една година, книжарниците разчистват книгите със слаба ротация ", споделя Йорданов. " Това нанася удар на издателите, тъй като ги тласка единствено към най-силно продаваемите книги. Дори тези със междинни продажби са проблематични. " За образец той показва, че сега " Сиела " има склад с към 2500 заглавия, от които по нефирмените книжарници се продават към 1000 заглавия. Така 60% от каталога на издателството може да бъде открито или единствено в книжарниците на " Сиела ", или в интернет.
Тук се появява " сезонната " част от бизнеса – панаирите и алеите на книгата, на които даже най-големите издателства не престават да държат. Причината е, че настрани от продажбата на нови заглавия и цялостната комерсиална атмосфера, този вид събития са най-удобният метод за почистване на складовете от заглавия, чийто живот в книжарниците към този момент на процедура е завършил. Иначе казано, това, което от " Сиела " назовават " царството на петолевките " - преоценените книги.
" Големите панаири генерират продажби, които са от порядъка колкото продажбите за месец във всички книжарници в страната, споделя Манол Пейков. И в тази ситуация приказвам за майския панаир, а декемврийския е даже повече - колкото месец и половина. Да продадеш за 7 дни толкоз е сериозен триумф. "
Това прави книгоиздаването до някаква степен сезонен бизнес, тъй като продажбите са подвластни от двата годишни панаира на книгата в София – изключително зимния. " Книгоиздаването не е сезонен бизнес, само че от септември до януари приходите скачат внезапно поради празниците и панаира на книгата ", споделя Вагенщайн. По негови думи както " Колибри ", по този начин и доста други издателства имат проблем с книгите на склад и през годината се вършат доста акции за понижаване на тези ресурси. " Получава се нож с две остриета, тъй като доста хора чакат да се понижат цените. "
Издателите на книги, несъмнено, постоянно ще имат учредения да се оплакват - надали има някой, който е изцяло удовлетворен от обстановката в своя бизнес. Въпреки проблемите обаче има две по-едри вести и те са единствено положителни. Едната е, че от ден на ден хора четат, а другата, че ползите им се трансформират в доста позитивна посока. През последните години българската литература изживява дребен напредък - четат се (и надлежно се издават) от ден на ден локални създатели (вижте текста за усетите на читателите).
" Това е добър интервал на напредък. Той се отнася за целия пазар, само че най-много на българските създатели, които стават все по-модерни ", споделя Манол Пейков. Според него в цяла Европа локалните създатели са по-предпочитани. " На всички пазари локалните създатели преобладават. Ние постоянно сме били обърнати на открито. 30-40% са били преводна литература, което е доста огромен дял ", споделя издателят. Сега, той счита, че ситуацията е друго - има много български създатели, които влизат в категорията " бестселър ". С ангажимента, че за България това значи над 1000 бройки за литературна книга и над 5 хиляди за нелитературна.
Да се приказва за подем на българската литература, несъмнено, е още рано. Оживеното книгоиздаване и засилващият се интерес на хората към четенето е единствено прекрасен тренд. Да не пропуснем да му се порадваме.
По тематиката работиха Генадий Михайлов и Лилия Игнатова Раймонд Вагенщайн
" Колибри "
След рецесията от 2008 година има непрестанно леко повишаване. При някои години е по-силен растежът, само че при нас година с година не си наподобява. В някои години има бестселъри, в други пускаме книги, които се продават дълго време. В България животът на една книга е къс, само че има такива, чиито продажби са дълготрайни. Манол Пейков
" Жанет 45 "
Това, което се случва в Западна Европа, е, че огромните вериги изядоха самостоятелните и постановиха напълно своя жанр, а по-късно Amazon изяде огромните. Това са естествените цикли на промишлеността. На запад изпаднаха в рецесия, която ние още не сме стигнали, тъй като сме 15-20 години зад тях. Още сме във напредък, в който дребните книжарнички не са измрели. Светлозар Желев
книжовен сътрудник
Поради неналичието на държавна политика за библиотеките една огромна част от популацията няма достъп до книги. Държавата е тотално абдикирала макар личното си законодателство в лицето на стандарта за библиотеките и нужното количество книги в тях. България имаше и към момента има огромна мрежа библиотеки през читалищата. Но при тях не влизат нови книги. Йордан Антов
" Бард "
Търговете за книги са фактор в цената, само че те не се вършат за всяка книга. Търгове се провеждат за книги, които някой допуска, че могат да станат бестселър. Колкото пъти сме взели участие на сходни търгове, постоянно най-после се оказва, че сме на загуба, тъй като се стига до такова число, което прави невероятно да изкараш на българския пазар парите, които си вложил. Константин Йорданов
" Сиела "
Силните създатели вършат верижна реакция. Когато излезе нова книга от поредицата " Отбивки " на Иван Михалев и Елина Цанкова, стартират да се продават по-силно и старите издания. Когато излезе " Хавра " на Захари Карабашлиев, се подвигнаха продажбите и на " 18% сиво ". Най-продаваната книга на Елиф Шафак си остава " Любов ", първата ѝ книга. Любо Козарев
" Изток-Запад "
Ние имаме огромен растеж на приходите, тъй като имаме огромен подбор. За образец давам " Пътят към действителността ", която издадохме - това е чудовищна книга на доста високо ниво. Тя не може да бъде издадена допълнително от 500 екземпляра, само че за една година се продават 300 бройки от нея. Нашата концепция е да продаваме доста необятен набор книги.
- Въпреки възхода на цифровите технологии и увеличаващите се цени от ден на ден хора четат хартиени книги.
- Приходите на огромните издателства и вериги книжарници порастват.
- Българската литература изживява дребен подем.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
Още по тематиката
Георги Господинов: Организираната незначителност не обича другите
Сборникът със " свръхкратки истории " " Всички наши тела " е към този момент в книжарниците
24 май 2018
Книга: Пол Остър – " 4321 "
Сред тематиките на романа е до каква степен е допустимо Съединени американски щати да се изправят пред травматичните моменти от историята си
11 май 2018
Завръщането на писателя
Главният редактор на " Сиела " Захари Карабашлиев издава втория си разказ " Хавра "
26 авг 2017 " Българите не четат. " Шансовете да сте чули това факсимиле в миналото през живота си са високи. Истината обаче е, че това не е правилно, изключително в последно време. Хората четат повече, издават се повече книги, усилват се книжарниците, оборотите на издателствата порастват.
Парадоксът на българската книга - разминаването сред чувства и обстоятелства, има три страни. От една страна, са клишетата. От друга страна, са числата: съгласно статистиката на Национален статистически институт броят на постоянно четящите хора в България е повишен с близо 100 хиляди за 2016 година по отношение на 2011 година Нещо повече - данните на института демонстрират, че четящите хора в България към този момент са повече от нечетящите. От трета страна, са играчите на пазара - някои от тях остават песимистично настроени и по-скоро следват метода на мислене на клишетата. Техните резултати обаче демонстрират, че от началото на това десетилетие съвсем всички се радват на осезателен растеж на приходите. Това е огромната картина. Погледнат в елементи обаче, българският хартиен пазар продължава да има проблеми.
Бизнесът е съсредоточен главно в огромните градове, до момента в който в множеството от по-малките обитаеми места няма книжарници и четящите разчитат на неразвити библиотеки и онлайн пазара, който също не пораства по метода, по който се очакваше единствено преди няколко години. Към това може да прибавим и че цените на книгите в страната порастват доста по-бързо, в сравнение с междинния ритъм за Европа, до момента в който тиражите понижават.
Броят на издателствата в България е голям - те са безусловно хиляди, въпреки доста от тях да издават единствено по една или две книги на година като непряк бизнес. Броят на книжарниците за сметка на това е надалеч по-малък и там елементарно могат да бъдат откроени най-големите играчи: " Сиела ", " Хеликон ", " Ориндж ", " Буктрейдинг ", " Хермес " и " Букпойнт ". На техните лавици всяка година се появяват към 6 хиляди нови заглавия. Общо 10 хиляди книжни издания в България получават код ISBN, само че доста от тях са в микротираж.
Леко оживление или освен това
" Продължава един подем на книгоиздаването в България и има трендове четенето да се трансформира в мода, изключително измежду младите ", разяснява пред " Капитал " Светлозар Желев, редактор на предаването " Библиотеката " в Българска национална телевизия и книжовен сътрудник. Неговите наблюдения са, че българският книжовен пазар се развива добре, макар че измежду доста от представителите на бизнеса могат да се чуят отрицателни трендове.
" Ако се съпоставим с други страни, България е в доста челни позиции по брой издадени заглавия годишно ", споделя Желев. " Дори да има проблем с четенето, той не е фрапантен. Има доста отрицателни мнения, че младите не четат, само че аз не считам по този начин. " Според него най-големият проблем пред българските фенове на литературата остава икономическото положение, тъй като не всички могат да си купуват книги, а библиотеките остават неразвити и няма обща държавна тактика за тях.
" Според мен читателите се усилват ", разяснява Йордан Антов, шеф на издателска къща " Бард " и създател на издателството за българска литература " Лексикон ". " При състояние че тиражите ни се резервират релативно непроменени през последните години, а пораства и броят на хората, които четат в интернет, съгласно мен имаме нарастване на читателската интензивност. " За Антов развиването на пазара минава през два съществени стадия - образование на най-младите в интензивно четене и отваряне на книжарници в по-малките обитаеми градове.
" Трябва да се одобри незабавно закон във всеки град над 5 хиляди души да има книжарница. В момента всички търговски вериги продават в огромните градове, а в дребните, човек даже да желае, няма къде да си купи книга ", споделя Антов. " Трябва да се работи в тенденция публично-частни сдружения сред общината и Асоциацията на българските книгоиздатели, тъй че във всеки български град над 5 хиляди души да има най-малко един търговски обект за книги. "
Тази концепция несъмнено е противоречива, само че и без нея пазарът се развива относително добре. Общият консенсус е, че се следи леко оживление. Като " леко оживление " обаче не могат да бъдат избрани растежите в продажбите на най-големите вериги книжарници в страната " Сиела ", " Хеликон " и " Ориндж ", през които най-лесно може да се прегледа както консолидацията на книжарниците, по този начин и растежът на общия пазар. По-добро определение за тях би бил относително дълготрайна наклонност на растеж на пазара. Електронната гражданска война анулирана
Само допреди няколко години упованията на международния хартиен бизнес беше, че скоро той няма да бъде книжен. Според някои прогнози пазарът на електронните книги към днешна дата трябваше да е надминал този на хартиените издания, само че това просто не се случва. Още по-малко в България. Една от най-очевидните аргументи е, че цената на електронните книги не е осезаемо по-ниска, в сравнение с тази на хартиените носители. Обяснението се крие в това, че спестените разноски за щемпел и дистрибуция значително се припокриват от над два пъти по-високи авторски права. Така, в случай че за една хартиена книга авторският дял е към 15%, при електронните книги доближава 40%. Друга причина е, че издателствата по целия свят, с цел да предотвратят неслучилата се гражданска война, вложиха интензивно в по-красиви издания и по този начин трансфораха естетическата стойност на книгата в същински фактор на пазара.
Новият водач
" Сиела " постоянно е била измежду огромните български издателства, само че в този момент към този момент от компанията настояват и че към този момент не са " измежду ", а са най-големите без ангажименти. По думите на Константин Йорданов, шеф " Книгоиздаване " в " Сиела ", компанията е първа по доходи измежду книжарниците от 2015 година насам, а от 2017 година е и най-голямото издателство, като надминава по доходи към този момент някогашния водач " Егмонт ". Приходите на " Сиела " за 2017 година са малко над 31 млн. лв., от които 60% са от целия хартиен бизнес, а 17% - единствено от книгоиздаване.
Трансформацията на " Сиела " стартира през 2012 година, когато Йорданов става шеф на самото издателство. Преди това той работи в " Сиела " като търговски шеф на книжарниците. Чрез опита си и погледа над пазара Йорданов взема решение, че " Сиела " би трябвало да промени бизнес практиките си изоснови. " На първо време спряхме издаването на всички създатели, чиито книги са губещи. В момента всеки български създател в " Сиела " е доходоносен ", споделя той. " Сиела " също по този начин се насочва и към издаването на повече международни създатели, които издателството до този миг е пренебрегвало, тъй като се е фокусирало върху българските имена.
Изкачването на " Сиела " до върха на пирамидата не идва без рецензия. Компанията значително е затворила пазарния цикъл, защото разполага както с издателство, по този начин и с голяма верига книжарници и уебсайт, през който продава заглавията от личното си издателство. Изчисленията на компанията сочат, че към 35% от всички книги, които " Сиела " продава, се продават по техни канали – фирмени книжарници и интернет.
Основен съперник на " Сиела " в региона на търговията с книги продължава да бъде " Хеликон ", която е към този момент втора на пазара. От компанията отхвърлиха да приказват пред " Капитал ". Подобно на съвсем всички огромни играчи на пазара – както издателства, по този начин и дистрибутори – и приходите на " Хеликон " вървят в непрекъсната възходяща линия през последните няколко години.
Има слаб напредък, от една страна, само че от друга...
" Има слаб напредък, от една страна, само че от друга, доста сътрудници се оплакват от слаби обороти ", разяснява пред " Капитал " Раймонд Вагенщайн, шеф на издателска къща " Колибри ". Според него пазарът продължава да бъде комплициран и спорен и дали е добър зависи доста от това кой какво издава. Неговите наблюдения са, че се следи муден растеж от 2008 година насам, когато поради финансовата рецесия е имало голям спад. Числата обаче споделят друго: растежът на " Колибри " не е муден и за 2017 година компанията има над два пъти по-високи доходи, в сравнение с през 2010 година
" Ние имаме доста огромна продукция – по 3-4 нови книги всяка седмица ", споделя още Вагенщайн. " Би ни било по-лесно, в случай че можехме да издаваме по-малко книги, само че не можем, тъй като това е една бизнес машина, от която не можем да слезем. " Вагенщайн показва, че даже през днешния ден " Колибри " да спре да работи по нови заглавия, издателската къща въпреки всичко ще има задоволително работа за идващите най-малко две години.
Наблюденията на Вагенщайн са, че хората, които четат, се усилват и че бизнесът би трябвало да се бори с настройката, че българите не четат. " По време на прехода се загуби едно потомство, само че най-малко сега има раздвижване и нарастване на четящите хора. Аз отивам на министър председатели на книги, където е цялостно с младежи, които се интересуват и приказват за книги. "
Вагенщайн признава, че цените на книгите вървят мощно нагоре през последните години. За феномена има няколко обясними аргументи, като повдигането на цената на хартията, спада на междинните тиражи и един от безконечните тръни в очите на книгоиздателите в България – Данък добавена стойност, който за разлика от доста страни в Европа не е диференциран за книгите. Въпреки тези пояснения остават и доста въпросителни (виж идващия текст).
Преди 20 години продавахме на улицата, в този момент имаме сигурни сътрудници
" Моето наблюдаване е аналогично на статистиката – има напредък през последните 10 години, има и узряване на пазара. Самите книжни вериги се консолидираха и се работи по-добре ", разяснява Манол Пейков от пловдивското издателство " Жанет 45 ". Той счита, че неговото издателство, което е дом на някои от най-добре продаваните български създатели като Георги Господинов и Милен Русков, не може да бъде обсъждано като единица за мярка, тъй като " Жанет 45 " издава характерен вид книги.
Пейков вижда и цялостна смяна на метода на работа на пазара, като издателствата към този момент са по-зависими от търговците. " Пазарът на книги се промени, с цел да могат всички да продават повече и да стигнат до повече хора ", споделя той. За образец Пейков дава книгите, които са ситуирани на касата. " Особено в случай че е дребна брошура, тя се продава като топъл самун. Или си плащаш на седмица, или на месец, тези неща стартират да стават все по-скъпи. Така е в целия свят. "
Развитието на българския пазар за него е очевидно. " Преди 20 години продавахме на улицата, а в този момент работим със съществени сътрудници, на които можем да разчитаме. " Според Пейков има още място за напредък на промишлеността, само че той в последна сметка ще доближи един миг, в който да понижи сегашните темпове на развиване. " От една страна, пазара е задоволително зрял, само че към момента не е презрял. Това са събитията на промишлеността, един добър интервал на напредък. Отнася се за целия пазар, само че най-много за българските създатели, които стават все по-модерни. "
Сезонният бизнес и късия живот на книгата
" Проблемът в България е, че не знаеш авансово една книга до каква степен ще се осъществя. Връзката с книжарниците не е " какъв брой бройки искаш ", а " ти я издай, пък ще забележим ", споделя Вагенщайн. " Всичко това е риск на издателя. " От " Колибри " и " Сиела " застават зад едно и също изказване - животът на книгите в България е прекомерно къс. Докато по света една книга има живот от към пет години, в България той е към пет пъти по-кратък.
" Когато мине една година, книжарниците разчистват книгите със слаба ротация ", споделя Йорданов. " Това нанася удар на издателите, тъй като ги тласка единствено към най-силно продаваемите книги. Дори тези със междинни продажби са проблематични. " За образец той показва, че сега " Сиела " има склад с към 2500 заглавия, от които по нефирмените книжарници се продават към 1000 заглавия. Така 60% от каталога на издателството може да бъде открито или единствено в книжарниците на " Сиела ", или в интернет.
Тук се появява " сезонната " част от бизнеса – панаирите и алеите на книгата, на които даже най-големите издателства не престават да държат. Причината е, че настрани от продажбата на нови заглавия и цялостната комерсиална атмосфера, този вид събития са най-удобният метод за почистване на складовете от заглавия, чийто живот в книжарниците към този момент на процедура е завършил. Иначе казано, това, което от " Сиела " назовават " царството на петолевките " - преоценените книги.
" Големите панаири генерират продажби, които са от порядъка колкото продажбите за месец във всички книжарници в страната, споделя Манол Пейков. И в тази ситуация приказвам за майския панаир, а декемврийския е даже повече - колкото месец и половина. Да продадеш за 7 дни толкоз е сериозен триумф. "
Това прави книгоиздаването до някаква степен сезонен бизнес, тъй като продажбите са подвластни от двата годишни панаира на книгата в София – изключително зимния. " Книгоиздаването не е сезонен бизнес, само че от септември до януари приходите скачат внезапно поради празниците и панаира на книгата ", споделя Вагенщайн. По негови думи както " Колибри ", по този начин и доста други издателства имат проблем с книгите на склад и през годината се вършат доста акции за понижаване на тези ресурси. " Получава се нож с две остриета, тъй като доста хора чакат да се понижат цените. "
Издателите на книги, несъмнено, постоянно ще имат учредения да се оплакват - надали има някой, който е изцяло удовлетворен от обстановката в своя бизнес. Въпреки проблемите обаче има две по-едри вести и те са единствено положителни. Едната е, че от ден на ден хора четат, а другата, че ползите им се трансформират в доста позитивна посока. През последните години българската литература изживява дребен напредък - четат се (и надлежно се издават) от ден на ден локални създатели (вижте текста за усетите на читателите).
" Това е добър интервал на напредък. Той се отнася за целия пазар, само че най-много на българските създатели, които стават все по-модерни ", споделя Манол Пейков. Според него в цяла Европа локалните създатели са по-предпочитани. " На всички пазари локалните създатели преобладават. Ние постоянно сме били обърнати на открито. 30-40% са били преводна литература, което е доста огромен дял ", споделя издателят. Сега, той счита, че ситуацията е друго - има много български създатели, които влизат в категорията " бестселър ". С ангажимента, че за България това значи над 1000 бройки за литературна книга и над 5 хиляди за нелитературна.
Да се приказва за подем на българската литература, несъмнено, е още рано. Оживеното книгоиздаване и засилващият се интерес на хората към четенето е единствено прекрасен тренд. Да не пропуснем да му се порадваме.
По тематиката работиха Генадий Михайлов и Лилия Игнатова Раймонд Вагенщайн
" Колибри "
След рецесията от 2008 година има непрестанно леко повишаване. При някои години е по-силен растежът, само че при нас година с година не си наподобява. В някои години има бестселъри, в други пускаме книги, които се продават дълго време. В България животът на една книга е къс, само че има такива, чиито продажби са дълготрайни. Манол Пейков
" Жанет 45 "
Това, което се случва в Западна Европа, е, че огромните вериги изядоха самостоятелните и постановиха напълно своя жанр, а по-късно Amazon изяде огромните. Това са естествените цикли на промишлеността. На запад изпаднаха в рецесия, която ние още не сме стигнали, тъй като сме 15-20 години зад тях. Още сме във напредък, в който дребните книжарнички не са измрели. Светлозар Желев
книжовен сътрудник
Поради неналичието на държавна политика за библиотеките една огромна част от популацията няма достъп до книги. Държавата е тотално абдикирала макар личното си законодателство в лицето на стандарта за библиотеките и нужното количество книги в тях. България имаше и към момента има огромна мрежа библиотеки през читалищата. Но при тях не влизат нови книги. Йордан Антов
" Бард "
Търговете за книги са фактор в цената, само че те не се вършат за всяка книга. Търгове се провеждат за книги, които някой допуска, че могат да станат бестселър. Колкото пъти сме взели участие на сходни търгове, постоянно най-после се оказва, че сме на загуба, тъй като се стига до такова число, което прави невероятно да изкараш на българския пазар парите, които си вложил. Константин Йорданов
" Сиела "
Силните създатели вършат верижна реакция. Когато излезе нова книга от поредицата " Отбивки " на Иван Михалев и Елина Цанкова, стартират да се продават по-силно и старите издания. Когато излезе " Хавра " на Захари Карабашлиев, се подвигнаха продажбите и на " 18% сиво ". Най-продаваната книга на Елиф Шафак си остава " Любов ", първата ѝ книга. Любо Козарев
" Изток-Запад "
Ние имаме огромен растеж на приходите, тъй като имаме огромен подбор. За образец давам " Пътят към действителността ", която издадохме - това е чудовищна книга на доста високо ниво. Тя не може да бъде издадена допълнително от 500 екземпляра, само че за една година се продават 300 бройки от нея. Нашата концепция е да продаваме доста необятен набор книги.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ