Ало, ало по телефона на Александър Бел
„ Ало, чуваш ли ме, бабо? Кажи нещо! ”, викна хлапе. Не по мобилния телефон, а по жицата - с един накрайник на ухото и различен пред устните. „ Чувам. Да продължаваме, има още доста забавни неща за гледане ”, отвърна бабата от другия край. Вместо по Вайбър през айфона, двете генерации се свързаха посредством телефона на Александър Бел, какъвто е бил, когато са се осъществявали първите диалози. Изобретението е показано в пътуващата галерия „ Еврика! Открий Америка ”. Тя гостува в Пловдив в границите на семейството на града като Европейска столица на културата и ще остане през цялата 2019-а. Експозицията съдържа 6 съществени пана и 12 интерактивни, на които посетителите могат да пипнат и тестват персонално изобретенията, трансформирали света. Експонатите са част от фонда на „ Музейко ” в София, в който на 3 етажа има общо 130 интерактивни експозиции, и тук са разполагаем на любознателните в Музея за модерна история на ул. „ Ангел Букорещлиев ”, който е част от Регионалния исторически музей.
Пътешествието във времето и из въображението на откривателите няма изходна и крайна точка – всеки може да начертае своя маршрут съгласно ползите си, изяснява Петя Николова от „ Музейко ”. Още неколцина „ музейковци ” оказват помощ на малчуганите и следят с какво опитват и край кои експонати се задържат. Ако на някого му е любопитна писалката, незабавно са подготвени да опишат още детайлности – да вземем за пример по какъв начин тя е „ пораснала ” до тези, с които през днешния ден се написа в космоса. Целта е да се насърчи всяко дете да напредне в региона на науката, нововъведенията и технологиите, като ги открива в тази област, която му е най-интересна. И това да става през персонален опит и игра.
За тези, които на входа още не са насочени, разходката стартира от телефона на Александър Бел, който желал да изпраща повече известия, в сравнение с разрешава една депеша. Дразнел се също, че посредством телеграфа не може да се предава повече от едно обръщение в еднакъв миг. Хрумнало му да употребява разнообразни честоти – като високите и ниските тонове в музиката. И изобретил телефона.
Под всяко от паната с сходна информация хлапетата откриват и зона за опити с надпис „ Опитай това! ” и напътствие какво да вършат. Така могат да натиснат телеграфен ключ и да „ изпратят ” известие като телеграфистите в предишното с къси и дълги сигнали. Щом преминат нататък към таблата, които описват по какъв начин Бел усувършенствал телефона с електричество и магнити, се изправят пред устройство, напълно като същинските от предишното. По него двама души могат да си звъннат и да поговорят – всеки с по два накрайника в ръце. Покрай заниманието научават по какъв начин през 1876 година Александър Бел и Томас Уотсън създали опит с устройство, което включва и игла в чаша подкислена вода, посредством която трептенията да станат тон. На 19 март, когато Бел споделил през апарата: „ Г-н Уотсън, елате тук, желая да ви видя ”, Уотсън му дал отговор.
Пътешествието във времето и експозицията продължава до 1875 година, когато Бел поръчал на Уотсън да направи слушалка от опъната мембрана и по този начин бил основан „ телефон – бесилка ”. Бел крещял от едната страна в представителя, а Уотсън чул нещо, само че не могъл да разграничи какво е. Двамата счели опита за неуспех. А децата могат да натиснат зелено копче и да чуят по какъв начин е звучало неразгаданото известие.
Схема им изяснява по какъв начин звуковите талази влизат в ухото, карат тъпанчето да трепти, а то задвижва 3 дребни костици и задейства нерви, които изпращат звукови известия до мозъка. В зоната „ Опитай ” посетителите виждат образно по какъв начин топчета подскачат върху мембрана. Научават още, че основателят на телефона се опитвал да помогне на глухите да чуват, като основал фонаутографа – апарат, който извлича вибрации от човешкия глас. И още веднъж да чуят посредством особено устройство по какъв начин звучи техният, когато приказват по-тънко и по-дебело.
Възторзи провокира и интерактивната част, отдадена на рентгена. Който обича за се зачита в енциклопедии, може да научи там, че през 1895 година Конрад Рьонтген опитал с ток и стъклени епруветки. В едната имало течност и забелязал, че тя свети, въпреки да е зад черен картон. Решил, че следи загадъчно излъчване и го нарекъл „ лъчите Х ”. А който бърза персонално да види с очите си какво е това, може да завърти опитното устройство. На екран върху паното незабавно се появява рентгеновото изображение на предметите, сложени в него, което демонстрира скелета на жаба, какво има в часовника и джиесема, даже ключа в портмонето на мама.
В музейната колекция има и точки за развлечение – деца могат да видят по какъв начин пружина слиза по стъпала и да построят свое трасе за топче, което да пуснат от върха.
Изложбата „ Еврика ” обаче не е детски ъгъл, където хлапето да се забавлява, до момента в който родителят вземе „ глътка въздух ”. Тя насърчава възрастни и малчугани да прекарат свястно времето си, като откриват дружно, споделя Петя Николова. Подходяща е също за групови проведени визити на учители с техните класове. А в София „ Музейко ” е обичано място и за ексцентричен рожден ден на многознайковци.
Мечтаят за робот, който написа домашни
Вече създават елементи за форд от люспи на домати
Всеки клиент в изложбата „ Еврика ” има опция самичък да предложи изобретение на бъдещето, в специфичен ъгъл за креативност може да скицира небрежно плана си и да го опише, а след това – да закачи предлагането си на стената дружно с другите колеги-изобретатели.
Много постоянно се появяват листчета с планове за машини, които пишат всички домашни, и роботи, които правят цялата къщна работа, описват от „ Музейко ”. На откриването в Пловдив имаше и предложение за аероплан, който употребява сила от слънчеви панели, инсталирани на крилете му.
И до момента в който тези рационализации са още в фантазиите на децата, към този момент има други, които са осъществени. Заводите „ Форд ” и „ Хайнц ” да вземем за пример създават елементи за коли от люспите на домати.
А чували ли сте за вкусна мъгла? Британският изобетател на храни Чарли Хари Франсис е измислил дори машина, която я създава. Тя пръска облаци с разнообразни усети, които се вдишват със сламка. Вече има многообразие от над 200, в това число на бекон и ябълков къс.
Работилнички подтикват творчеството
Освен да пипнат изобретенията в интерактивната галерия „ Еврика ”, децата ще могат да се включат и в съпътстващи работилнички. Темите и датите ще се афишират авансово. Целта е по време на тези занимания да се предава научна информация на децата, те да играят и да избаротват сами нещо, с което след това ще си тръгнат, споделя Петя Николова от „ Музейко ”.
Една от тематиките да вземем за пример е „ Космически провокации ”. По време на работилничката децата ще прегледат космоса с галактическите тела, ще си обяснят по какъв начин работи електричеството, по какъв начин светят лампите и звездите и каква е разликата сред естествената и изкуствената светлина. За майсторенето на собствен макет пък ще употребяват специфични просветителни конструктори, с каквито разполага „ Музейко ”.
Друг вид е детско ателие за насърчаване на преработването. В него хлапетата ще се учат на отговорно ползване, като да вземем за пример трансфорат кутията от млякото в последно потомство робот.
Работилничските са ориентирани главно към възрастовата група 1. – 4. клас, само че някои от заниманията смъкват, а други качват границата, съгласно тематиката и заложените действия, споделят уредниците.
Кое по кое време е основано
Експозицията „ Еврика ” съдържа и линия на времето, която наблюдава по кое време са се появили значимите за човечеството открития. Освен датите, на стената са вписани имената на българите, съдействали за основни изобретения. Почит е отдадена и към жените-изобретателки. Малцина да вземем за пример знаят, че до момента в който мъжете са измислили компютъра, дами в действителност са го предиздвикали да „ проговори ”. Грейс Хопър е основала първия компютърен език, а Ада Лавлейс е сложила началото на компютърните стратегии.
10000 година прочие н. е. – 1600 г
Клиновидното писмо
Сметалото - 500 година прочие н. е.
Очилата – 1284 година
Печатарската преса – 1430 година
Компасът – 206 година прочие н. е.
1600 – 1870 година
Телескопът – 1608 година
Фонографът – 1870 година
Тоалетната хартия – 1557 година
Пианото – 1700 година
Хладилникът – 1835 година
Батерията – 1800 година
Фотоапаратът – 1825 година
1870 – 1950 година
Кинематографът – 1890 година
Водолазният костюм – 1942 година
Първият модел „ Форд ” – 1908 година
Клонирани кафези – 1928 година
Магнитната лента – 1928 година
Радарът – 1904 година
Самолетът – 1903 година
1950 – 2000 година
Лазерът - 1958 година
Google – 1996 година
Фотоволтаичните кафези – 1954 година
Уокменът – 1979 година
Компютърът – 1976 година
3D принтер – 1984 година
Да измислиш тв приемника, до момента в който съзерцаваш полето
Как една ябълка цапардосала Нютон и той разкрил гравитацията – това го знае всяко хлапе. В Изложбата „ Еврика! Открий Америка! ” посетителите обаче ще научат и за още инцидентни открития. Едно от тях е калкулаторът. На 19-годишна възраст Паскал основал прадядото на „ елката ”, която получила името на основателя си – „ Паскалина ”. През 1642 година тя е представлявала кутия с 16 шайби, които се задействат с перо и разрешават просто събиране и изваждане.
И друго улеснение – тв приемника, изискуем на инцидентна хрумка. Докато гледал лехите в едно поле, 15-годишният Фило Фансуърт се сетил, че всяка картина може да се изпрати по електронен път. След 6 години, през 1927 година, първият ефирен облик бил изпратен от студиото му в Сан Франциско.
Пътешествието във времето и из въображението на откривателите няма изходна и крайна точка – всеки може да начертае своя маршрут съгласно ползите си, изяснява Петя Николова от „ Музейко ”. Още неколцина „ музейковци ” оказват помощ на малчуганите и следят с какво опитват и край кои експонати се задържат. Ако на някого му е любопитна писалката, незабавно са подготвени да опишат още детайлности – да вземем за пример по какъв начин тя е „ пораснала ” до тези, с които през днешния ден се написа в космоса. Целта е да се насърчи всяко дете да напредне в региона на науката, нововъведенията и технологиите, като ги открива в тази област, която му е най-интересна. И това да става през персонален опит и игра.
За тези, които на входа още не са насочени, разходката стартира от телефона на Александър Бел, който желал да изпраща повече известия, в сравнение с разрешава една депеша. Дразнел се също, че посредством телеграфа не може да се предава повече от едно обръщение в еднакъв миг. Хрумнало му да употребява разнообразни честоти – като високите и ниските тонове в музиката. И изобретил телефона.
Под всяко от паната с сходна информация хлапетата откриват и зона за опити с надпис „ Опитай това! ” и напътствие какво да вършат. Така могат да натиснат телеграфен ключ и да „ изпратят ” известие като телеграфистите в предишното с къси и дълги сигнали. Щом преминат нататък към таблата, които описват по какъв начин Бел усувършенствал телефона с електричество и магнити, се изправят пред устройство, напълно като същинските от предишното. По него двама души могат да си звъннат и да поговорят – всеки с по два накрайника в ръце. Покрай заниманието научават по какъв начин през 1876 година Александър Бел и Томас Уотсън създали опит с устройство, което включва и игла в чаша подкислена вода, посредством която трептенията да станат тон. На 19 март, когато Бел споделил през апарата: „ Г-н Уотсън, елате тук, желая да ви видя ”, Уотсън му дал отговор.
Пътешествието във времето и експозицията продължава до 1875 година, когато Бел поръчал на Уотсън да направи слушалка от опъната мембрана и по този начин бил основан „ телефон – бесилка ”. Бел крещял от едната страна в представителя, а Уотсън чул нещо, само че не могъл да разграничи какво е. Двамата счели опита за неуспех. А децата могат да натиснат зелено копче и да чуят по какъв начин е звучало неразгаданото известие.
Схема им изяснява по какъв начин звуковите талази влизат в ухото, карат тъпанчето да трепти, а то задвижва 3 дребни костици и задейства нерви, които изпращат звукови известия до мозъка. В зоната „ Опитай ” посетителите виждат образно по какъв начин топчета подскачат върху мембрана. Научават още, че основателят на телефона се опитвал да помогне на глухите да чуват, като основал фонаутографа – апарат, който извлича вибрации от човешкия глас. И още веднъж да чуят посредством особено устройство по какъв начин звучи техният, когато приказват по-тънко и по-дебело.
Възторзи провокира и интерактивната част, отдадена на рентгена. Който обича за се зачита в енциклопедии, може да научи там, че през 1895 година Конрад Рьонтген опитал с ток и стъклени епруветки. В едната имало течност и забелязал, че тя свети, въпреки да е зад черен картон. Решил, че следи загадъчно излъчване и го нарекъл „ лъчите Х ”. А който бърза персонално да види с очите си какво е това, може да завърти опитното устройство. На екран върху паното незабавно се появява рентгеновото изображение на предметите, сложени в него, което демонстрира скелета на жаба, какво има в часовника и джиесема, даже ключа в портмонето на мама.
В музейната колекция има и точки за развлечение – деца могат да видят по какъв начин пружина слиза по стъпала и да построят свое трасе за топче, което да пуснат от върха.
Изложбата „ Еврика ” обаче не е детски ъгъл, където хлапето да се забавлява, до момента в който родителят вземе „ глътка въздух ”. Тя насърчава възрастни и малчугани да прекарат свястно времето си, като откриват дружно, споделя Петя Николова. Подходяща е също за групови проведени визити на учители с техните класове. А в София „ Музейко ” е обичано място и за ексцентричен рожден ден на многознайковци.
Мечтаят за робот, който написа домашни
Вече създават елементи за форд от люспи на домати
Всеки клиент в изложбата „ Еврика ” има опция самичък да предложи изобретение на бъдещето, в специфичен ъгъл за креативност може да скицира небрежно плана си и да го опише, а след това – да закачи предлагането си на стената дружно с другите колеги-изобретатели.
Много постоянно се появяват листчета с планове за машини, които пишат всички домашни, и роботи, които правят цялата къщна работа, описват от „ Музейко ”. На откриването в Пловдив имаше и предложение за аероплан, който употребява сила от слънчеви панели, инсталирани на крилете му.
И до момента в който тези рационализации са още в фантазиите на децата, към този момент има други, които са осъществени. Заводите „ Форд ” и „ Хайнц ” да вземем за пример създават елементи за коли от люспите на домати.
А чували ли сте за вкусна мъгла? Британският изобетател на храни Чарли Хари Франсис е измислил дори машина, която я създава. Тя пръска облаци с разнообразни усети, които се вдишват със сламка. Вече има многообразие от над 200, в това число на бекон и ябълков къс.
Работилнички подтикват творчеството
Освен да пипнат изобретенията в интерактивната галерия „ Еврика ”, децата ще могат да се включат и в съпътстващи работилнички. Темите и датите ще се афишират авансово. Целта е по време на тези занимания да се предава научна информация на децата, те да играят и да избаротват сами нещо, с което след това ще си тръгнат, споделя Петя Николова от „ Музейко ”.
Една от тематиките да вземем за пример е „ Космически провокации ”. По време на работилничката децата ще прегледат космоса с галактическите тела, ще си обяснят по какъв начин работи електричеството, по какъв начин светят лампите и звездите и каква е разликата сред естествената и изкуствената светлина. За майсторенето на собствен макет пък ще употребяват специфични просветителни конструктори, с каквито разполага „ Музейко ”.
Друг вид е детско ателие за насърчаване на преработването. В него хлапетата ще се учат на отговорно ползване, като да вземем за пример трансфорат кутията от млякото в последно потомство робот.
Работилничските са ориентирани главно към възрастовата група 1. – 4. клас, само че някои от заниманията смъкват, а други качват границата, съгласно тематиката и заложените действия, споделят уредниците.
Кое по кое време е основано
Експозицията „ Еврика ” съдържа и линия на времето, която наблюдава по кое време са се появили значимите за човечеството открития. Освен датите, на стената са вписани имената на българите, съдействали за основни изобретения. Почит е отдадена и към жените-изобретателки. Малцина да вземем за пример знаят, че до момента в който мъжете са измислили компютъра, дами в действителност са го предиздвикали да „ проговори ”. Грейс Хопър е основала първия компютърен език, а Ада Лавлейс е сложила началото на компютърните стратегии.
10000 година прочие н. е. – 1600 г
Клиновидното писмо
Сметалото - 500 година прочие н. е.
Очилата – 1284 година
Печатарската преса – 1430 година
Компасът – 206 година прочие н. е.
1600 – 1870 година
Телескопът – 1608 година
Фонографът – 1870 година
Тоалетната хартия – 1557 година
Пианото – 1700 година
Хладилникът – 1835 година
Батерията – 1800 година
Фотоапаратът – 1825 година
1870 – 1950 година
Кинематографът – 1890 година
Водолазният костюм – 1942 година
Първият модел „ Форд ” – 1908 година
Клонирани кафези – 1928 година
Магнитната лента – 1928 година
Радарът – 1904 година
Самолетът – 1903 година
1950 – 2000 година
Лазерът - 1958 година
Google – 1996 година
Фотоволтаичните кафези – 1954 година
Уокменът – 1979 година
Компютърът – 1976 година
3D принтер – 1984 година
Да измислиш тв приемника, до момента в който съзерцаваш полето
Как една ябълка цапардосала Нютон и той разкрил гравитацията – това го знае всяко хлапе. В Изложбата „ Еврика! Открий Америка! ” посетителите обаче ще научат и за още инцидентни открития. Едно от тях е калкулаторът. На 19-годишна възраст Паскал основал прадядото на „ елката ”, която получила името на основателя си – „ Паскалина ”. През 1642 година тя е представлявала кутия с 16 шайби, които се задействат с перо и разрешават просто събиране и изваждане.
И друго улеснение – тв приемника, изискуем на инцидентна хрумка. Докато гледал лехите в едно поле, 15-годишният Фило Фансуърт се сетил, че всяка картина може да се изпрати по електронен път. След 6 години, през 1927 година, първият ефирен облик бил изпратен от студиото му в Сан Франциско.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ