Един малък град показва бъдещето на войната в Сирия
алкият северен сирийски град Рас ал Айн се трансформира в една от горещите точки на войната в Сирия и притегля интернационалното внимание. Северна Сирия става образец за това по какъв начин ще се развива сирийският спор, където съперничеството сред външни играчи – и най-много сред Русия и Съединени американски щати, става все по-видимо.
Вниманието на света и интернационалните организации е привлечено поради водата .
Наскоро достъпът на града до питейна вода беше пресечен за близо 10 дни. Водата за двадесетте хиляди поданици, се доставя с водоноски, само че те нямат открит график и от време на време не се появяват с дни. Ето за какво, постоянно хората в покрайнината употребяват вода от кладенци, която е със подозрително качество, а поддържането на персонална хигиена в изискванията на необятно разпространяване на Ковид-19 в Сирия, е мъчно.
Рас ал Айн се намира в провинция Хасака, чиито надзор е поделен сред кюрдските сили и сирийските държавни сили. Помпената станция Алук, която е главният източник за доставка на питейна вода за над 800 000 души в региона, е под контрола на турските сили, направили намеса в северна Сирия през 2019 година От началото на 2020 година Турция прекъсна водоподаването осем пъти с обяснението, че това е належащо поради ремонтни действия.
Turkey/Syria: Weaponizing Water in Global Pandemic?
— Human Rights Watch (@hrw)
Наистина, водопреносната мрежа и канализация са в тежко положение още от преди експлоадирането на спора, само че наблюдаващи декларират, че
спирането на достъпа до водните запаси има геополитическо значение .
Най-вероятната причина е разногласието сред Анкара и локалните кюрдски сили по отношение на спомагателната електрическа енергия, нужна за оперирането на турските военни сили – електричеството, което доближава до Рас ал Айн и до Алук, е под контрола на кюрдите. По този метод, турската администрация декларира, че отговорност за прекъсването на водата е на кюрдските сили, които стопират електрическата енергия, нужна за задвижването на помпената станция. Кюрдската администрация, която е обвързвана със сирийския клон на Кюрдската работническа партия (ПКК), не отхвърля прекъсване на тока, само че изясняват това с изпращането на отговор към дейностите на Турция, които стопират водоподаването.
На пръв взор, прехвърлянето на виновност и напрежението, наподобява като локален спор и битка за въздействие, които не основават вести на фона на останалите известия за спора, който към момента се води в Сирия. Но този път водната рецесия съумя да заинтересува интернационалната общественост, която до момента оказваше напън върху Турция с стеснен триумф. Специалният делегат на Съединени американски щати за Сирия, Джеймс Джефри, заяви през лятото, че е провел диалози с турското водачество в опит да възобнови постоянните доставки на вода. Русия също работи по въпроса с отварянето на водопреносната мрежа към Рас ал Айн – доколкото има информация, в процеса са се присъединили и няколко европейски страни.
Но що се отнася до Турция, това е надалеч по-голяма дипломатическа борба, която е за сметка на потребностите на дребния град .
Русия, която желае да завърши присъединяване си в сирийския спор допустимо по-скоро, вижда благоприятни условия за дипломатическо решение. През последните две години Москва сформира план за нова конституция на Сирия (в ущърб на иранските ползи и отвод за нова конституция), която планува договаряния с кюрдските сили и даже сирийската политическа съпротива. Според съветските публични лица, без присъединяване на кюрдите, не би било допустимо построяването на ново държавно управление в Дамаск, до момента в който тяхното отвращение да договарят може да докара до разединение на Сирия.
Two killed, five wounded in Ras al Ayn, Syria bombing | Ahval ➖
— Ahval (@ahval_en)
Турция се опълчва на присъединяване на сирийските кюрди в администрацията в Северна и Източна Сирия, защото ги смята за клон на ПКК – организация, оповестена за терористична в Турция, Съединени американски щати и Европейски Съюз (в същото време, Турция е в положителни връзки с Иракски Кюрдистан, където организира интервенции против ПКК). Вашингтон се колебае по отношение на продължаващата поддръжка за кюрдските сили, които бяха в основата на борбата против „ Ислямска държава” в основаните за задачата Сирийски демократични сили. Основната причина е, че Съединени американски щати желаят да подобрят връзките си с Анкара, които бяха мощно ударени точно поради американската поддръжка за елементи на ПКК. В подтекста на този спор, Турция се сближи с Русия и закупи съветски Противовъздушна отбрана системи – деяние, което пък провокира трус в НАТО, продължаващ до този миг. Поради това, администрацията на Съединени американски щати избира да преглежда водната рецесия в Рас ал Айн като филантропичен въпрос, а не като конкуренция за районно въздействие.
За Анкара обаче, обстановката е друга. Рас ал Айн е знак на настоящия конфликт и всевъзможни отстъпки на локално равнище биха имали последици за сполучливото осъществяване на задачите на Турция в Северна Сирия, което включва изтласкване на частите на ПКК и Сирийските демократични сили на юг и изток.
Рас ал Айн има забавна история .
През XIX в., градът подслонява чеченски бежанци, прогонени от Руската империя при нашествието ѝ в Кавказ, като османците даже построяват цитадела наоколо в концепцията да пази бежанците от допустимо гонене. По-късно, в разгара на срутва на Османската империя и кървавите спазми при започване на Първата международна война, хиляди арменци се заселват в Рас ал Айн и региона. След като Османската империя стопира своето битие след Първата международна война, териториите ѝ са поделени сред колониалните сили, а градът е разграничен сред новопоявилите се Турция и Сирия. Днес, двете елементи на града са разграничени от гранична ограда с голяма железна врата, служеща за само контролно-пропусквателен пункт сред града и Турция. Преди месеци се наложи да бъдат ситуирани турски бойци към граничния пункт, откакто подкрепени от Турция милиции влязоха в спор с локалните по отношение на преминаващи през границата артикули. Присъствието на военна мощ пък провокира напрежение поради опасения измежду жителите на Рас ал Айн, че потокът на артикули и материали ще бъде под контрола на Анкара и няма да доближават до локалните.
Борбата за въздействие, която продължава да се развихря
към Рас ал Айн и провинция Хасака, е положително отражение за дребните локални спорове, които протичат в другите елементи на Сирия в границите на гражданската война. Тук можем да сложим и образеца с Южна Сирия, където към този момент година има съществени конфликти сред милиции, съветски елементи и сирийските държавни сили; можем да споменем също напрежението в Кунайтра по границата с оспорваните с Израел Голански възвишения, предградията на столицата Дамаск и изключително Източна Сирия, където спорът за надзор върху петрола и газта сред Иран, кюрдите, Съединени американски щати, Асад и Русия е единствено въпрос на време. Както демонстрира Рас ал Айн, сирийската война към този момент мина от интервал на тежки конфликти сред бунтовници и държавни сили, към битка за надзор, въздействие и запаси сред локални обединения, кланове, държавни елементи и подкрепящите ги външни играчи.
Всичко това приказва за неспособността на режима на Асад да стабилизира контрола си, като не трябва да забравяме, че в Северна Сирия е на път още веднъж да забележим конфликти с бунтовниците. Напрежението в Идлиб се повишава с всяка седмица, като съветските самолети възобновиха бомбардировките си. Когато спорът там избухне отначало, нерешени и разразяващи се проблеми като този в Рас ал Айн, ще бъдат забравени досега, в който припомнят за себе си. Новините от последния месец са показателни – Рас ал Айн и други градове в Северна Сирия стават все по-често очевидци на бомбени офанзиви, в това число на 12 септември, зад които най-вероятно стоят елементи на ПКК. Отговорът на Турция се чака.
Вниманието на света и интернационалните организации е привлечено поради водата .
Наскоро достъпът на града до питейна вода беше пресечен за близо 10 дни. Водата за двадесетте хиляди поданици, се доставя с водоноски, само че те нямат открит график и от време на време не се появяват с дни. Ето за какво, постоянно хората в покрайнината употребяват вода от кладенци, която е със подозрително качество, а поддържането на персонална хигиена в изискванията на необятно разпространяване на Ковид-19 в Сирия, е мъчно.
Рас ал Айн се намира в провинция Хасака, чиито надзор е поделен сред кюрдските сили и сирийските държавни сили. Помпената станция Алук, която е главният източник за доставка на питейна вода за над 800 000 души в региона, е под контрола на турските сили, направили намеса в северна Сирия през 2019 година От началото на 2020 година Турция прекъсна водоподаването осем пъти с обяснението, че това е належащо поради ремонтни действия.
Turkey/Syria: Weaponizing Water in Global Pandemic?
— Human Rights Watch (@hrw)
Наистина, водопреносната мрежа и канализация са в тежко положение още от преди експлоадирането на спора, само че наблюдаващи декларират, че
спирането на достъпа до водните запаси има геополитическо значение .
Най-вероятната причина е разногласието сред Анкара и локалните кюрдски сили по отношение на спомагателната електрическа енергия, нужна за оперирането на турските военни сили – електричеството, което доближава до Рас ал Айн и до Алук, е под контрола на кюрдите. По този метод, турската администрация декларира, че отговорност за прекъсването на водата е на кюрдските сили, които стопират електрическата енергия, нужна за задвижването на помпената станция. Кюрдската администрация, която е обвързвана със сирийския клон на Кюрдската работническа партия (ПКК), не отхвърля прекъсване на тока, само че изясняват това с изпращането на отговор към дейностите на Турция, които стопират водоподаването.
На пръв взор, прехвърлянето на виновност и напрежението, наподобява като локален спор и битка за въздействие, които не основават вести на фона на останалите известия за спора, който към момента се води в Сирия. Но този път водната рецесия съумя да заинтересува интернационалната общественост, която до момента оказваше напън върху Турция с стеснен триумф. Специалният делегат на Съединени американски щати за Сирия, Джеймс Джефри, заяви през лятото, че е провел диалози с турското водачество в опит да възобнови постоянните доставки на вода. Русия също работи по въпроса с отварянето на водопреносната мрежа към Рас ал Айн – доколкото има информация, в процеса са се присъединили и няколко европейски страни.
Но що се отнася до Турция, това е надалеч по-голяма дипломатическа борба, която е за сметка на потребностите на дребния град .
Русия, която желае да завърши присъединяване си в сирийския спор допустимо по-скоро, вижда благоприятни условия за дипломатическо решение. През последните две години Москва сформира план за нова конституция на Сирия (в ущърб на иранските ползи и отвод за нова конституция), която планува договаряния с кюрдските сили и даже сирийската политическа съпротива. Според съветските публични лица, без присъединяване на кюрдите, не би било допустимо построяването на ново държавно управление в Дамаск, до момента в който тяхното отвращение да договарят може да докара до разединение на Сирия.
Two killed, five wounded in Ras al Ayn, Syria bombing | Ahval ➖
— Ahval (@ahval_en)
Турция се опълчва на присъединяване на сирийските кюрди в администрацията в Северна и Източна Сирия, защото ги смята за клон на ПКК – организация, оповестена за терористична в Турция, Съединени американски щати и Европейски Съюз (в същото време, Турция е в положителни връзки с Иракски Кюрдистан, където организира интервенции против ПКК). Вашингтон се колебае по отношение на продължаващата поддръжка за кюрдските сили, които бяха в основата на борбата против „ Ислямска държава” в основаните за задачата Сирийски демократични сили. Основната причина е, че Съединени американски щати желаят да подобрят връзките си с Анкара, които бяха мощно ударени точно поради американската поддръжка за елементи на ПКК. В подтекста на този спор, Турция се сближи с Русия и закупи съветски Противовъздушна отбрана системи – деяние, което пък провокира трус в НАТО, продължаващ до този миг. Поради това, администрацията на Съединени американски щати избира да преглежда водната рецесия в Рас ал Айн като филантропичен въпрос, а не като конкуренция за районно въздействие.
За Анкара обаче, обстановката е друга. Рас ал Айн е знак на настоящия конфликт и всевъзможни отстъпки на локално равнище биха имали последици за сполучливото осъществяване на задачите на Турция в Северна Сирия, което включва изтласкване на частите на ПКК и Сирийските демократични сили на юг и изток.
Рас ал Айн има забавна история .
През XIX в., градът подслонява чеченски бежанци, прогонени от Руската империя при нашествието ѝ в Кавказ, като османците даже построяват цитадела наоколо в концепцията да пази бежанците от допустимо гонене. По-късно, в разгара на срутва на Османската империя и кървавите спазми при започване на Първата международна война, хиляди арменци се заселват в Рас ал Айн и региона. След като Османската империя стопира своето битие след Първата международна война, териториите ѝ са поделени сред колониалните сили, а градът е разграничен сред новопоявилите се Турция и Сирия. Днес, двете елементи на града са разграничени от гранична ограда с голяма железна врата, служеща за само контролно-пропусквателен пункт сред града и Турция. Преди месеци се наложи да бъдат ситуирани турски бойци към граничния пункт, откакто подкрепени от Турция милиции влязоха в спор с локалните по отношение на преминаващи през границата артикули. Присъствието на военна мощ пък провокира напрежение поради опасения измежду жителите на Рас ал Айн, че потокът на артикули и материали ще бъде под контрола на Анкара и няма да доближават до локалните.
Борбата за въздействие, която продължава да се развихря
към Рас ал Айн и провинция Хасака, е положително отражение за дребните локални спорове, които протичат в другите елементи на Сирия в границите на гражданската война. Тук можем да сложим и образеца с Южна Сирия, където към този момент година има съществени конфликти сред милиции, съветски елементи и сирийските държавни сили; можем да споменем също напрежението в Кунайтра по границата с оспорваните с Израел Голански възвишения, предградията на столицата Дамаск и изключително Източна Сирия, където спорът за надзор върху петрола и газта сред Иран, кюрдите, Съединени американски щати, Асад и Русия е единствено въпрос на време. Както демонстрира Рас ал Айн, сирийската война към този момент мина от интервал на тежки конфликти сред бунтовници и държавни сили, към битка за надзор, въздействие и запаси сред локални обединения, кланове, държавни елементи и подкрепящите ги външни играчи.
Всичко това приказва за неспособността на режима на Асад да стабилизира контрола си, като не трябва да забравяме, че в Северна Сирия е на път още веднъж да забележим конфликти с бунтовниците. Напрежението в Идлиб се повишава с всяка седмица, като съветските самолети възобновиха бомбардировките си. Когато спорът там избухне отначало, нерешени и разразяващи се проблеми като този в Рас ал Айн, ще бъдат забравени досега, в който припомнят за себе си. Новините от последния месец са показателни – Рас ал Айн и други градове в Северна Сирия стават все по-често очевидци на бомбени офанзиви, в това число на 12 септември, зад които най-вероятно стоят елементи на ПКК. Отговорът на Турция се чака.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ