Горбачов възстановява съветското гражданство на Александър Солженицин
Алекса̀ндър Иса̀евич Солженѝцин е съветски романист, драматург, историк и отстъпник. Благодарение на него обществеността отвън Съветския съюз научава за системата на руските лагери за насилствен труд.
Става лауреат на Нобеловата премия за литература през 1970 година, а през 1974 година бива изгонен от родината си.
Солженицин е роден на 11 декември 1918 година в Кисловодск, Русия.
Следва математика и физика в Ростовския университет и го приключва преди началото на Втората международна война, по време на която се бори в Червената войска. Получава чин капитан, преди да бъде задържан на 9 февруари 1945 година поради това, че подлага на критика Сталин в писмата си до собствен някогашен съученик. Затворен е за осем години – от 1945 до 1952 година – без съд, по член 58 от Съветския углавен кодекс. Известно време излежава присъдата си в Шарашка – затвор, където наложително се трудят научни служащи и други интелигенти. Описва тамошните си прекарвания в романа „ В първия кръг “.
Солженицин прекарва известно време и в лагери за тежък насилствен труд в системата на ГУЛаг. За тях той написа в „ Един ден на Иван Денисович “ и „ Архипелаг Гулаг “.
През 1952 година Солженицин заболява от рак, от който се излекува като по знамение в ташкентската болница през 1954 година Престоят му там е отразен в повестта „ Раково поделение “.
По време на ръководството на Никита Хрушчов Солженицин е оправдан и през 1956 година съумява да се върне в Централна Русия. Заселва се в Рязан и става учител в учебно заведение по математика и физика, като в същото време работи над своите книги.
Разказът „ Един ден на Иван Денисович “ (1962 г.) е първото произведение на Солженицин, оповестено в Съюз на съветските социалистически републики. След 1966 година задълго престават да разгласяват негови неща. Произведенията му се популяризират по системата на така наречен самиздат. Неговото „ Писмо до IV-ия конгрес на руските писатели “, в което той упорства за унищожаване на цензурата, реабилитация на ред писатели, унищожени по време на репресиите, и връщане на персоналния му списък, иззет от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) през 1965 година, провокира сериозен спор със руската власт. След издаването в чужбина на „ В първия кръг “ (1968 г.) и „ Раково поделение “ (1968 – 1969 г.), и приемането на Нобеловата премия (1970 г.), спорът се изостря още повече.
На 13 февруари 1974 година Солженицин бива лишен от руско поданство и депортиран в Западна Германия. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) откриват ръкописа на първата част на „ Архипелаг Гулаг “. След по-малко от седмица руските управляващи подхващат репресивни ограничения против поета Евгений Евтушенко поради неговата поддръжка за Солженицин.
Солженицин се открива първо в Цюрих, Швейцария, а по-късно, през 1976 година – във Върмънт, Съединени американски щати. На 14 август 1990 година руското му поданство е възобновено и през 1994 година той се завръща в Русия. Въпреки радушния банкет в Америка и уважението към частния му живот, той желае да се завърне в родината си.
Критиците на Солженицин го считат за коренен, тъй като – съгласно техните изказвания, той постоянно прави връзка сред дейностите на евреите, грузинците и латвийците и неблагополучията, сполетели Русия през 20 век и подлага на критика както комунизма, по този начин и капитализма.
През май 1997 година Солженицин е определен за постоянен член на Руската академия на науките. През същата година учредява своя лична премия за литература (от 25 000 долара).
Александър Солженицин се среща с президента Борис Елцин през 1994 година и с президента Владимир Путин през 2000 и през 2002 година
Двутомният труд на Солженицин „ 200 години дружно “ (отчасти основан върху неговия ръкопис от 1968 година „ Евреите в Съюз на съветските социалистически републики и бъдещето на Русия “, в който е употребявал изрази от рода на „ ленинско-еврейска гражданска война “, от мнозина се счита за антисемитски. Редица книги и публикации са написани, с цел да оборят тези изказвания на Солженицин.
Александър Солженицин умира на 3 август 2008 година от сърдечен удар в Москва.
Става лауреат на Нобеловата премия за литература през 1970 година, а през 1974 година бива изгонен от родината си.
Солженицин е роден на 11 декември 1918 година в Кисловодск, Русия.
Следва математика и физика в Ростовския университет и го приключва преди началото на Втората международна война, по време на която се бори в Червената войска. Получава чин капитан, преди да бъде задържан на 9 февруари 1945 година поради това, че подлага на критика Сталин в писмата си до собствен някогашен съученик. Затворен е за осем години – от 1945 до 1952 година – без съд, по член 58 от Съветския углавен кодекс. Известно време излежава присъдата си в Шарашка – затвор, където наложително се трудят научни служащи и други интелигенти. Описва тамошните си прекарвания в романа „ В първия кръг “.
Солженицин прекарва известно време и в лагери за тежък насилствен труд в системата на ГУЛаг. За тях той написа в „ Един ден на Иван Денисович “ и „ Архипелаг Гулаг “.
През 1952 година Солженицин заболява от рак, от който се излекува като по знамение в ташкентската болница през 1954 година Престоят му там е отразен в повестта „ Раково поделение “.
По време на ръководството на Никита Хрушчов Солженицин е оправдан и през 1956 година съумява да се върне в Централна Русия. Заселва се в Рязан и става учител в учебно заведение по математика и физика, като в същото време работи над своите книги.
Разказът „ Един ден на Иван Денисович “ (1962 г.) е първото произведение на Солженицин, оповестено в Съюз на съветските социалистически републики. След 1966 година задълго престават да разгласяват негови неща. Произведенията му се популяризират по системата на така наречен самиздат. Неговото „ Писмо до IV-ия конгрес на руските писатели “, в което той упорства за унищожаване на цензурата, реабилитация на ред писатели, унищожени по време на репресиите, и връщане на персоналния му списък, иззет от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) през 1965 година, провокира сериозен спор със руската власт. След издаването в чужбина на „ В първия кръг “ (1968 г.) и „ Раково поделение “ (1968 – 1969 г.), и приемането на Нобеловата премия (1970 г.), спорът се изостря още повече.
На 13 февруари 1974 година Солженицин бива лишен от руско поданство и депортиран в Западна Германия. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) откриват ръкописа на първата част на „ Архипелаг Гулаг “. След по-малко от седмица руските управляващи подхващат репресивни ограничения против поета Евгений Евтушенко поради неговата поддръжка за Солженицин.
Солженицин се открива първо в Цюрих, Швейцария, а по-късно, през 1976 година – във Върмънт, Съединени американски щати. На 14 август 1990 година руското му поданство е възобновено и през 1994 година той се завръща в Русия. Въпреки радушния банкет в Америка и уважението към частния му живот, той желае да се завърне в родината си.
Критиците на Солженицин го считат за коренен, тъй като – съгласно техните изказвания, той постоянно прави връзка сред дейностите на евреите, грузинците и латвийците и неблагополучията, сполетели Русия през 20 век и подлага на критика както комунизма, по този начин и капитализма.
През май 1997 година Солженицин е определен за постоянен член на Руската академия на науките. През същата година учредява своя лична премия за литература (от 25 000 долара).
Александър Солженицин се среща с президента Борис Елцин през 1994 година и с президента Владимир Путин през 2000 и през 2002 година
Двутомният труд на Солженицин „ 200 години дружно “ (отчасти основан върху неговия ръкопис от 1968 година „ Евреите в Съюз на съветските социалистически републики и бъдещето на Русия “, в който е употребявал изрази от рода на „ ленинско-еврейска гражданска война “, от мнозина се счита за антисемитски. Редица книги и публикации са написани, с цел да оборят тези изказвания на Солженицин.
Александър Солженицин умира на 3 август 2008 година от сърдечен удар в Москва.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ