Александрийският патриарх: Вълци и лъжепастири от Москва крадат свещеници и християни
Александрийският патриарх се обърна с енциклика към своя клир и паство, с цел да ги предизвести за идващите от Русия „ вълци и лъжепастири “, които идват с единствената цел да разрушат всичко реализирано, да откраднат свещеници и вярващи християни, оплитайки ги в техните заблуди и лъжеучения.
Самият Патриарх назовава идващите от Москва клирици – „ вълци и лъжепастири “, които „ без никаква благословия и позволение “ на Патриаршията се пробват в някои елементи на Африка да посеят плевелите на разделянето, които „ покълнаха и пораснаха, заплашвайки да удавят и унищожат апостолското дело на нашата Патриаршия, реализирано с доста старания, жертви и кръв през последните десетилетия “, акцентира Патриарх Теодор, съобщи.
„ Нашата Патриаршия се съгласи с Вселенската Патриаршия по отношение на Томоса за автокефалия на Украйна, според Свещените Канони и традицията на нашата Църква… За страдание, Църквата на Русия като ответни ограничения наруши традицията на Вселенските събори, която уважаваха всички московски патриарси до през днешния ден. Тя побърза да сътвори своя лична „ Екзархия “ тук в благословена Африка. Тази процедура и деяние са ясно въодушевени от „ колониализма “, пробвайки се да „ открадне “ свещеници и християни от нашата Патриаршия, употребявайки непозволени способи. Това деяние е безусловно враждебно против нашата Патриаршия, защото е в несъгласие с доста свещени догми, които не разрешават на една Църква да нарушава границите на други “, добавя Негово Блаженство.
От друга страна, наследникът на Свети Апостол Марко приканва клириците на Александрийската Патриаршия да останат вярни на Патриаршията: „ Патриаршията ви приказва за Христовото Евангелие, даде ви Светото Кръщение за това затворете ушите и очите си за обещанията и мръсните замени (като тридесетте сребърника на Юда) на хора, за чието битие до през вчерашния ден даже не сте знаели, тъй като духовната заплаха е голяма. Винаги имайте пред себе си безкрайните жертви и цената на човешкия капацитет, които всички дружно изразходвахме с цел да установим Православната Църква в Африка и ежедневно да даваме посредством каузи на обич и потвърждение на Евангелието по обичания от всички нас африкански континент “.
В своята енциклика Патриарх Теодор напомня на своето паство за първото образуване на християнския свят на пет патриаршии, така наречен Пентархия както и някои исторически обстоятелства: „ Това са Римска Патриаршия, Константинополска Патриаршия, Александрийска Патриаршия, Антиохийска Патриаршия и Йерусалимска Патриаршия, както и Автокефалната Църква на Кипър, всички основани по акривия с решения на Вселенските събори…
В западното Християнство шампионата се пада на Римската Патриаршия, а в Източната Църква на Костантинополската Патриаршия (новия Рим). И двете патриаршии са равнопоставени. След схизмата от 1054 година Западната Църква се отчуждава, а в Източната – Вселенската Патриаршия продължава да има състезание, поемайки и привилегиите на Римската Църква. По този метод, Вселенската Патриаршия има състезание измежду всички останали Църкви и специфични привилегии в Христовата Църква. Тези привилегии и особено място на Константинопол са предоставени от Свещените Канони, традицията и актовете на Църквата.
Вселенската Патриаршия, имайки думата по всички въпроси в съдействие с Древните Патриаршии на Александрия, Антиохия и Йерусалим се грижи за ръководството на Православната Църква и разрешаването на зародилите проблеми. Така беше по времето на Византийската империя и Отоманската империя. С други думи, православната Вселена беше разграничена на тези четири патриаршии плюс Църквата на Кипър. Географските граници сред тях са ясно и тъкмо разграничени. Ако в миналото зародят проблеми, те се вземат решение със събори, които привиква Вселенският Патриарх, където вземат участие останалите трима патриарси и архиепископа на Кипър.
В по-ново време, някои нации, които основават лични страни, също желаят да имат свои автокефални Църкви. В реалност, границите на Вселенската Патриаршия бяха орязани, поради основаването на новите Църкви, наречени автокефални. Една от тях е Руската Църква, която става автокефална през 1589 година и поради страната, където се намира (Руска империя) придобива огромна икономическа мощност, създавайки доста проблеми в Църквата като това по какъв начин схваща своята роля и задача в Православната Църква.
По този метод, тя желае да усили своята мощност в Православния свят като употребява световна мощ, от време на време и принуждение, започвайки да потъпква и „ поробва “ прилежащите на нея православни Църкви, както направи с Киевската Митрополия – епархия, която постоянно е принадлежала към Вселенската Патриаршия.
През 1991 година след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, към който принадлежаха Русия и Украйна. Украинците, които са друг народ от руснаците, желаеха да имат своя лична (автокефална) Църква и самостоятелност от Москва. Москва не се съгласи. След доста премеждия нашите православни братя украинци желаеха Вселенския Патриарх, който е само способен да даде Томос за автокефалия, т.е. основаването на автокефална Църква на Украйна. И по този начин, Вселенският Патриарх даде Томос през 2019 година на Църквата на Украйна. Нашата Патриаршия се съгласи с това… “.
Самият Патриарх назовава идващите от Москва клирици – „ вълци и лъжепастири “, които „ без никаква благословия и позволение “ на Патриаршията се пробват в някои елементи на Африка да посеят плевелите на разделянето, които „ покълнаха и пораснаха, заплашвайки да удавят и унищожат апостолското дело на нашата Патриаршия, реализирано с доста старания, жертви и кръв през последните десетилетия “, акцентира Патриарх Теодор, съобщи.
„ Нашата Патриаршия се съгласи с Вселенската Патриаршия по отношение на Томоса за автокефалия на Украйна, според Свещените Канони и традицията на нашата Църква… За страдание, Църквата на Русия като ответни ограничения наруши традицията на Вселенските събори, която уважаваха всички московски патриарси до през днешния ден. Тя побърза да сътвори своя лична „ Екзархия “ тук в благословена Африка. Тази процедура и деяние са ясно въодушевени от „ колониализма “, пробвайки се да „ открадне “ свещеници и християни от нашата Патриаршия, употребявайки непозволени способи. Това деяние е безусловно враждебно против нашата Патриаршия, защото е в несъгласие с доста свещени догми, които не разрешават на една Църква да нарушава границите на други “, добавя Негово Блаженство.
От друга страна, наследникът на Свети Апостол Марко приканва клириците на Александрийската Патриаршия да останат вярни на Патриаршията: „ Патриаршията ви приказва за Христовото Евангелие, даде ви Светото Кръщение за това затворете ушите и очите си за обещанията и мръсните замени (като тридесетте сребърника на Юда) на хора, за чието битие до през вчерашния ден даже не сте знаели, тъй като духовната заплаха е голяма. Винаги имайте пред себе си безкрайните жертви и цената на човешкия капацитет, които всички дружно изразходвахме с цел да установим Православната Църква в Африка и ежедневно да даваме посредством каузи на обич и потвърждение на Евангелието по обичания от всички нас африкански континент “.
В своята енциклика Патриарх Теодор напомня на своето паство за първото образуване на християнския свят на пет патриаршии, така наречен Пентархия както и някои исторически обстоятелства: „ Това са Римска Патриаршия, Константинополска Патриаршия, Александрийска Патриаршия, Антиохийска Патриаршия и Йерусалимска Патриаршия, както и Автокефалната Църква на Кипър, всички основани по акривия с решения на Вселенските събори…
В западното Християнство шампионата се пада на Римската Патриаршия, а в Източната Църква на Костантинополската Патриаршия (новия Рим). И двете патриаршии са равнопоставени. След схизмата от 1054 година Западната Църква се отчуждава, а в Източната – Вселенската Патриаршия продължава да има състезание, поемайки и привилегиите на Римската Църква. По този метод, Вселенската Патриаршия има състезание измежду всички останали Църкви и специфични привилегии в Христовата Църква. Тези привилегии и особено място на Константинопол са предоставени от Свещените Канони, традицията и актовете на Църквата.
Вселенската Патриаршия, имайки думата по всички въпроси в съдействие с Древните Патриаршии на Александрия, Антиохия и Йерусалим се грижи за ръководството на Православната Църква и разрешаването на зародилите проблеми. Така беше по времето на Византийската империя и Отоманската империя. С други думи, православната Вселена беше разграничена на тези четири патриаршии плюс Църквата на Кипър. Географските граници сред тях са ясно и тъкмо разграничени. Ако в миналото зародят проблеми, те се вземат решение със събори, които привиква Вселенският Патриарх, където вземат участие останалите трима патриарси и архиепископа на Кипър.
В по-ново време, някои нации, които основават лични страни, също желаят да имат свои автокефални Църкви. В реалност, границите на Вселенската Патриаршия бяха орязани, поради основаването на новите Църкви, наречени автокефални. Една от тях е Руската Църква, която става автокефална през 1589 година и поради страната, където се намира (Руска империя) придобива огромна икономическа мощност, създавайки доста проблеми в Църквата като това по какъв начин схваща своята роля и задача в Православната Църква.
По този метод, тя желае да усили своята мощност в Православния свят като употребява световна мощ, от време на време и принуждение, започвайки да потъпква и „ поробва “ прилежащите на нея православни Църкви, както направи с Киевската Митрополия – епархия, която постоянно е принадлежала към Вселенската Патриаршия.
През 1991 година след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, към който принадлежаха Русия и Украйна. Украинците, които са друг народ от руснаците, желаеха да имат своя лична (автокефална) Църква и самостоятелност от Москва. Москва не се съгласи. След доста премеждия нашите православни братя украинци желаеха Вселенския Патриарх, който е само способен да даде Томос за автокефалия, т.е. основаването на автокефална Църква на Украйна. И по този начин, Вселенският Патриарх даде Томос през 2019 година на Църквата на Украйна. Нашата Патриаршия се съгласи с това… “.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ