Александрина Пендачанска: Страната ни има нужда от пресъздаване
Александрина Пендачанска е звезда на оперното изкуство по света в продължение на към този момент 30 години. И дипломат на България на огромните оперни подиуми. На 19 години печели състезанието „ Антонин Дворжак “ в Карлови Вари, Международния певчески конкурс в Билбао и състезанието UNISA в Претория. Записът на „ Агрипина “ (2011) й носи номинация за Grammy. На BBC Music Magazine Award 2012 е победител в рубриката Награда за опера. „ Милосърдието на Тит “ (2006) печели две номинации Grammy за най-хубав типичен албум и най-хубав оперен запис. „ Дон Жуан “ (2007) става Избор на редактора на Gramophone, „ Индоменей “ (2009) – Диамант на Opera Magazine.
За 30 години Пендачанска има 70 функции. От предкласиката (Попея, Агрипина) до музиката на XX век (Саломе, Кризотемис), от Белканто и Верди (Семирамида, Ермионе, Сомнамбула, Елизабет II, Луиза Милер, Еболи) до Бетховен (Фиделио) и Вагнер (Кундри), от колоратурен сопран (Царицата на нощта) до мецосопран (Кармен).
На 2 април в зала 1 на НДК ще можем да съпреживеем мултимедийния концерт-спектакъл „ Това съм аз “, с някои от най-ярките функции на примата. С оркестъра на Пловдивската държавна опера под диригентството на Мартин Пантелеев. Всъщност Александрина Пендачанска стартира пътя си точно от зала 1, преди 30 години – с ролята на Виолета в „ Травиата “ от Джузепе Верди.
С какво си спомняте началото преди 30 години?
Мисля, че най-много с нетърпението и желанието на това дете, което съм била тогава, да покаже защо е мечтало и защо се е готвило през цялото си детство. Това беше реализиране на една фантазия. Свързвам го с неспокойствие и с очакване за някакви велики неща, които ще се случат на сцената на НДК, и те фактически се случиха! То беше превъзходно прекарване и за мен, и за цялото ми семейство, пък и за публиката, тъй като отново беше неочаквано събитие и една изненада за тази софийска аудитория, на която едно 17-годишно момиче се показа по този начин. Изненада.
С какво си спомняте ролята тогава?
Пях Виолета от „ Травиата “, пях една от ариите й, пробвах се, нищо не съм съумяла да изиграя, тъй като никаква игра няма, то е едно, не бих го нарекла толкоз стъписано, само че въпреки всичко нестабилно момиченце – в своето театрално наличие. Но въпреки всичко, вижте какво нещо е младостта, Виолета е главната, най-забележителната роля на майка ми Валери Попова. Тя доста играеше Виолета и по света, и тук, в България, и е първата опера, която аз съм гледала онлайн, и може би е първата опера, която съм чула въобще, тъй като тя я е учила, до момента в който аз съм била бебе. Така че схванала съм много, психоаналитично и забавно е да се види по какъв начин съм взела ролята на майка ми, с цел да изляза на сцената за първи път.
Много забавно. Наскоро четох една книга, „ Ние сме нашият мозък “ от Дик Сваб. Това е един холандски академик невролог, който споделя, че животът ни се предопределя още в майчината вътрешност. Ето че музиката е повлияла на Вас и на Вашето развиване.
Да, сигурно. Аз преди да се родя, съм слушала музика. Моите деца, горките, също. Така че в нашето семейство това върви по завещание. Майка ми също – баба ми е пианистка, вуйна ми Антонина също, и двете са в дословния смисъл отраснали под рояла на баба ми Вера Бонева, тъй че в нашето семейство по този начин се случва.
Добре, да погледнем по различен метод на тези 30 години. Вашата кариера е връстник на свободата в България. Вие сте част от израза на тази независимост. А точно – пътешествието на българския гений отвън страната ни, с цел да може светът да го оцени високо. Кои са най-ценните спирки за Вас от това Ваше странствуване?
Би било обикновено да се отговори с това кое считам за най-голямо достижение или най-големи триумфи, а в действителност истината е, че с цел да продължи тази кариера толкоз дълго и с цел да запазя опцията през днешния ден, 30 години по-късно, да не преставам да пея и да сме на прага на този празник, отговорът доста повече се крие в неуспехите и разочарованията, в сравнение с в триумфите и признанието. Това е самата истина.
Бих споделила, че най-важните неща за построяването ми като певица и като човек са били уроците, които съм научила с помощта на неуспехите си.
Кои са най-важните от тях?
Първо това, че в младостта си имах една убеденост и една надменност, която по-късно се заплаща. Аз я платих тази цена, това ме промени като човек, само че за жалост пък ми затвори няколко театъра, за което аз съм си отговорна... разбирате ли какъв брой е огромен парадоксът? Например това, че в никакъв случай не пях в „ Метрополитън “, още не е късно, защото сега водим договаряния с „ Метрополитън “, само че по този начин или другояче до момента не се е случило през тези 30 години, и то е единствено поради една моя неточност. Много е смешно, в този момент звучи смешно, тогава не звучеше. Поканиха ме да пея като втори състав на Анджела Георгио, която преди малко беше направила голям взрив и преди малко беше изгряла да пее „ Травиата “, и аз споделих, че в никакъв случай няма да пея втори състав и не отидох в „ Метрополитън “. И споделих, че също така „ Травиата “ всеки може да изпее, изобщо не ме интересува въобще да пея „ Травиата “. Но в случай че желаете да ме поканите вие и аз да дойда да ви удостоя с моето наличие, би трябвало да възстановите постановката на „ Семирамида “ и тогава ще дойда да пея в „ Метрополитън “. И аз помня погледа на този човек Джонатан Френ, който ме гледаше, аз по това време съм на 27 години, той ме гледаше и не можеше да повярва какво се случва. Всъщност в този момент, 20 години по-късно, още веднъж сме в диалози със същия този Джонатан Френ към този момент от позицията на един естествен зрял човек, на който в този момент въпреки всичко му обяснихме, че не съм същото създание, което тогава е говорило с него. Ето такива неточности, които са артикул само единствено на детска, бих я нарекла, или младежка некомпетентност, подбудени от надменност, са неточности, за които сама съм си отговорна.
На какво ви научиха Вашите най-верни спътници на сцената, Моцарт и Верди?
На разнообразни неща. Двамата са безпощадни по друг метод. При Моцарт се изисква много положително моделиране на инструмента и математическа точност в техническото осъществяване. Да, това също би могло да важи за Верди, само че при него са нужни и други качества. При Моцарт главната нужда е музикалната и техническата точност, при Верди е нужна вокалната точност, вокалната дарба на артиста да се оправи с чисто вокалната компликация. Така че те са разнообразни, само че са двете страни на една и съща монета.
За 30 години Пендачанска има 70 функции. От предкласиката (Попея, Агрипина) до музиката на XX век (Саломе, Кризотемис), от Белканто и Верди (Семирамида, Ермионе, Сомнамбула, Елизабет II, Луиза Милер, Еболи) до Бетховен (Фиделио) и Вагнер (Кундри), от колоратурен сопран (Царицата на нощта) до мецосопран (Кармен).
На 2 април в зала 1 на НДК ще можем да съпреживеем мултимедийния концерт-спектакъл „ Това съм аз “, с някои от най-ярките функции на примата. С оркестъра на Пловдивската държавна опера под диригентството на Мартин Пантелеев. Всъщност Александрина Пендачанска стартира пътя си точно от зала 1, преди 30 години – с ролята на Виолета в „ Травиата “ от Джузепе Верди.
С какво си спомняте началото преди 30 години?
Мисля, че най-много с нетърпението и желанието на това дете, което съм била тогава, да покаже защо е мечтало и защо се е готвило през цялото си детство. Това беше реализиране на една фантазия. Свързвам го с неспокойствие и с очакване за някакви велики неща, които ще се случат на сцената на НДК, и те фактически се случиха! То беше превъзходно прекарване и за мен, и за цялото ми семейство, пък и за публиката, тъй като отново беше неочаквано събитие и една изненада за тази софийска аудитория, на която едно 17-годишно момиче се показа по този начин. Изненада.
С какво си спомняте ролята тогава?
Пях Виолета от „ Травиата “, пях една от ариите й, пробвах се, нищо не съм съумяла да изиграя, тъй като никаква игра няма, то е едно, не бих го нарекла толкоз стъписано, само че въпреки всичко нестабилно момиченце – в своето театрално наличие. Но въпреки всичко, вижте какво нещо е младостта, Виолета е главната, най-забележителната роля на майка ми Валери Попова. Тя доста играеше Виолета и по света, и тук, в България, и е първата опера, която аз съм гледала онлайн, и може би е първата опера, която съм чула въобще, тъй като тя я е учила, до момента в който аз съм била бебе. Така че схванала съм много, психоаналитично и забавно е да се види по какъв начин съм взела ролята на майка ми, с цел да изляза на сцената за първи път.
Много забавно. Наскоро четох една книга, „ Ние сме нашият мозък “ от Дик Сваб. Това е един холандски академик невролог, който споделя, че животът ни се предопределя още в майчината вътрешност. Ето че музиката е повлияла на Вас и на Вашето развиване.
Да, сигурно. Аз преди да се родя, съм слушала музика. Моите деца, горките, също. Така че в нашето семейство това върви по завещание. Майка ми също – баба ми е пианистка, вуйна ми Антонина също, и двете са в дословния смисъл отраснали под рояла на баба ми Вера Бонева, тъй че в нашето семейство по този начин се случва.
Добре, да погледнем по различен метод на тези 30 години. Вашата кариера е връстник на свободата в България. Вие сте част от израза на тази независимост. А точно – пътешествието на българския гений отвън страната ни, с цел да може светът да го оцени високо. Кои са най-ценните спирки за Вас от това Ваше странствуване?
Би било обикновено да се отговори с това кое считам за най-голямо достижение или най-големи триумфи, а в действителност истината е, че с цел да продължи тази кариера толкоз дълго и с цел да запазя опцията през днешния ден, 30 години по-късно, да не преставам да пея и да сме на прага на този празник, отговорът доста повече се крие в неуспехите и разочарованията, в сравнение с в триумфите и признанието. Това е самата истина.
Бих споделила, че най-важните неща за построяването ми като певица и като човек са били уроците, които съм научила с помощта на неуспехите си.
Кои са най-важните от тях?
Първо това, че в младостта си имах една убеденост и една надменност, която по-късно се заплаща. Аз я платих тази цена, това ме промени като човек, само че за жалост пък ми затвори няколко театъра, за което аз съм си отговорна... разбирате ли какъв брой е огромен парадоксът? Например това, че в никакъв случай не пях в „ Метрополитън “, още не е късно, защото сега водим договаряния с „ Метрополитън “, само че по този начин или другояче до момента не се е случило през тези 30 години, и то е единствено поради една моя неточност. Много е смешно, в този момент звучи смешно, тогава не звучеше. Поканиха ме да пея като втори състав на Анджела Георгио, която преди малко беше направила голям взрив и преди малко беше изгряла да пее „ Травиата “, и аз споделих, че в никакъв случай няма да пея втори състав и не отидох в „ Метрополитън “. И споделих, че също така „ Травиата “ всеки може да изпее, изобщо не ме интересува въобще да пея „ Травиата “. Но в случай че желаете да ме поканите вие и аз да дойда да ви удостоя с моето наличие, би трябвало да възстановите постановката на „ Семирамида “ и тогава ще дойда да пея в „ Метрополитън “. И аз помня погледа на този човек Джонатан Френ, който ме гледаше, аз по това време съм на 27 години, той ме гледаше и не можеше да повярва какво се случва. Всъщност в този момент, 20 години по-късно, още веднъж сме в диалози със същия този Джонатан Френ към този момент от позицията на един естествен зрял човек, на който в този момент въпреки всичко му обяснихме, че не съм същото създание, което тогава е говорило с него. Ето такива неточности, които са артикул само единствено на детска, бих я нарекла, или младежка некомпетентност, подбудени от надменност, са неточности, за които сама съм си отговорна.
На какво ви научиха Вашите най-верни спътници на сцената, Моцарт и Верди?
На разнообразни неща. Двамата са безпощадни по друг метод. При Моцарт се изисква много положително моделиране на инструмента и математическа точност в техническото осъществяване. Да, това също би могло да важи за Верди, само че при него са нужни и други качества. При Моцарт главната нужда е музикалната и техническата точност, при Верди е нужна вокалната точност, вокалната дарба на артиста да се оправи с чисто вокалната компликация. Така че те са разнообразни, само че са двете страни на една и съща монета.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ